ОКТОМВРИЙСКИ МАМИ 2018

  • 54 099
  • 717
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 548
Ние имаме всички решения взети, имена, къде ще живеем, къде ще раждам. Дори сега на 14ти предстои да си заявя желанието официално и де се запиша към въпросната болница. Дали ще присъства на раждането, как ще раждам... Общо взето за 3 години имах време всичко да измисля, само бебчо чакахме. Сега обаче съвсем съзнателно не се приемам за бременна все още, за да не се разочаровам, ако нещо се случи.

# 76
  • Мнения: 367
Пумпалче, от сърце ти желая всичко да бъде наред и всички решения, които сте взели относно самата бременност и бебчето да реализирате едно по едно, та чак до есента Simple Smile (

# 77
  • Мнения: 321
И аз не мисля, че осъзнавам напълно или че си давам възможност да осъзная, предвид че все още е много рано имам своите големи притеснения, а и поради спонтанен аборт преди около година, всичко в момента ме плаши...ама каквото е писано да става ще стане. Blush

# 78
  • Мнения: 367
Хера и на теб стискам много палци, нека всичко лошо да е останало завинаги в миналото и от тук насетне само хубави неща. Мисля, че 2те чертички са един страхотен старт, вярвам че така ще бъде и до финала Simple Smile

# 79
  • Мнения: 321
Предвид началото на бременността и че навсякъде се коментира, че в хубаво да се почива максимално... Някой от вас в отпуска/ болничен ли е или смята ло да излиза и ако не е тайна поради какви причини? Питам тъй като ми е първа бременност и не знам кое и как се случва.

# 80
  • Мнения: 1 016
Аз споделих днес с шефа радостната новина, а на колежките по-късно мисля да кажа.
За осъзнаването, съвсем нормално.Скоро и това ще стане когато започнат неразположенията и да расте коремчето. Simple Smile
А що се отнася до страха, него винаги ще го има, от нас зависи каква роля ще играя в живота ни и дали ще засенчи едни от най-хубавите моменти в живота ни. Поне такова решение взех за себе си, когато загубих второто си бебче.Знаех само, че ще го обичам и ще му се радвам толкова колкото съдбата ни е отредила да бъдем заедно.
За болничния зависи много от бременноста.Ако е рискова при всички положения.Каква е професията на жената също има значение.Аз засега си ходя на работа, но ако се почувствам зле със сигурност ще си остана вкъщи известно време.

# 81
  • Мнения: 548
Аз съм в болничен до 21ви. Основанието ми е болки в гърба. Защото в голяма част от времето съм права и преди нямах проблем, но сега яко ме боли. Не знам дали му е дошло времето просто или е от бременността, но ще ис поседя 3 седмици вкъщи, ако се наложи още ще си поискам.

# 82
  • София
  • Мнения: 1 935
Имам спомен, че дните болничен за бременност са ограничени и на предната бременност пуснах 20 дни отпуск и чак тогава излязох в болничен, като си смятах дните от термина назад, за да не ги надхвърля. После не трябва да се прекъсват.

# 83
  • Мнения: 28
Здравейте и от мен, момичета! Радвам се, че тази група съществува и може да споделяме преживяванията си. Heartbeat
Попивам и съпреживявам всяка споделена дума и с нетърпение чакам всеки следващ пост (тайничко надничам през последните дни).

Аз съм в 4 г.с. , двете чертички ме зарадваха на първия ден от закъснението. Още е рано и не съм ходила на лекар, ще изчакам препоръчителния минимум ( но не си мислете, че съм най-спокойната на света - направих си още 3 теста, за да се убедя Nerd и чак след тях се престраших да пиша тук).
Безкрайно щастлива съм, защото до преди два месеца бях на противозачатъчни и не бях сигурна как ще реагира организмът ми на спирането (пих ги доста продължително време). Отделно януари правихме само един път секс със съпруга ми и изобщо не очаквах, че това особено незадоволително представяне ще даде резултат Grinning Flushed , но ето че сега и аз чакам с трепет и ни пожелавам на всички да гушкаме малки, сладки бебоци този октомври!

# 84
  • Мнения: 27
Привет на всички мамчета 😊😊😊 Днес бях на преглед 6 г.с предполагаем термин 1 Октомври.След една седмица съм на втори преглед.Към днешна дата всичко е във норми дай Боже и занапред да е така.

# 85
  • Мнения: 234
Хайде и аз да се включа, подобно на lola_92 , с размисли за бременността си. Омъжена съм от юли 2016, като с мъжа ми сме заедно от 2007 и през цялото време сме се пазили осторожно. Както сигурно се досещате все чакахме подходящия момент, работа, жилище, спестявания. Едва след сватбата започнахме да правим опити за бебче, но тогава той се наложи да замине в чужбина, в последствие и аз. Мина още година и въпреки, че годинките ми безмилостно напредваха- за миг не съм си помисляла, че ще останем бе дете. Стреснаха ме думите на гинеколога ми в БГ, който в прав текст ми каза, че ако не побързаме ще изпуснем влака. И се почна- мерене на овулации, температури, витамин Е за незнам си какво и най- лошото- съобразяване на контактите със мъжа ми само и единствено с тази цел! Така 9 месеца и бях твърдо решена в новата година да почваме да се мъкнем по лекари, за да стигнем до инвитро ако се наложи. По Коледа си бяхме в България и покрай суматохата реших да си почина от вманиачаването и януари да търсим помощ. И...... чудото стана ☺За мен си е точно чудо, на 39 съм + оперирана и наполовина липсваща щитовидна жлеза! Сега единственото, за което се моля е- да мога да износя здраво бебче и да чуя ❤! Мислех си, че като видя двете чертички ще летя от щастие, но тогава не знаех за тревогите и страховете, които ще ме съпътстват от първия ден! Та така...... извинете за подробния пост.

# 86
  • Мнения: 367
Alexa, много хубав пост Simple Smile аз ги обичам дългите и съдържателни редове. Много се радвам, че така хубаво ви се подреждат нещата и вярвам, че бебчето е дошло в правилния момент. Аз може би скочих в дълбокото-последна година в специалност право съм и ми предстоят много тежки изпити, а на есен и държавни, но вярвам че ще справя. Дано да имаш хубава и спокойна бременност и с времето тревогите да са по малко, но и аз съм като теб-двете чертички освен началото на едно вълшебство поставиха и началото на много страхове, себевглъбяване и постоянна несигурност дали правя най-доброто за растящия  живот Simple Smile

# 87
  • Мнения: 234
Благодаря ти, lola! 🌹Да ти се връщат и на теб пожеланията за леко бременеене и дано съвсем скоро обсъждаме други вълнения- за колички, легълца и прочие☺

# 88
  • Мнения: 548
Добре дошли и пожелания да сме докрая на всички нови Simple Smile
Ние сме женени от лятото на 2015, доста рано засякохме проблема, съответно не сме губили много време към целта. Освен това сме и млади, така, че не бях особено притеснена. Аз съм на 27, мъжът ми на почти 26 (след 2 дни ще имам да ви черпя виртуално). Абсурдно звучи, но това ин витро ми даде времето, което точно ни беше нужно да се установим със собствено жилище, постоянна работа. Дори сега не си представям, ако бебето беше станало когато започнахме да опитваме колко труден щеше да ни е животът сега. Има тема за “забременели след ин витро“, но не ме влече. Предпочитам да си пиша тук и да се възприемам като “нормалните“. Постоянно обсъждане на лекарства, дози, показатели и тн. не е моето нещо. Съответно за мен страховете започнаха около месец по-рано, още със започването на процедурата, след това се преляха в притеснения около двете черти, после сърце, после фетална, после Даун, после следващото и така... до раждането, когато ще започнем да се притесняваме защо не суче/наддава/реве и тн... Докато стигнем до това, с кого излиза на клуб и защо вече е 4 часа, а него/нея още я няма?!?
Така, че мили момичета... Притеснението ни е съвсем съзнателно избрано и надявам се да си го изживеем с трепет.

# 89
  • Мнения: 321
Пумпалче, радвам се че си сред нас Hug

Аз съм на 23 ..след няой друг месец на 24 Joy Нямаме брак и сме от 3 години заедно, минахме през много трудни моменти заедно и вече от година сме в собствено жилище...нанасянето съвпадна с аборта и сега вече се надяваме да няма повече трусове и да имаме една изпълнена само с хубави емоции година.

В началото на 5та г.с. съм и вече днес не издържах на новия глад Joy има ли някой като мен, с който ще си се засичаме по нощите?

Общи условия

Активация на акаунт