С какво ви дразнят свекървите - тема 92

Статията на бабата се споделя във фб.И има хора,които и съчувстват.Ядосах се като я прочетох.Така е написана все едно бабата е в правото си да решава как да се гледа бебето,защото тя знае повече и от педиатъра.

Хайде, един казус от мен...
Предписан ми е специализиран медикамент, който трудно се намира в БГ, а прочитайки листовката разбирам, че се произвежда в държавата в която живеят свекърите... Логично, обаждам се на свекървата и моля да попита в аптеката за това лекарство и да ми върне информация за цена, трябва ли рецепта и т.н. Жената отзивчива, казва, че веднага ще се заеме със задачата и разговора приключва. След 2-3 часа се обажда силно притеснена, споменала за въпросното лекарство на съседите и те и казали , че било много опасно. Тя веднага започнала да рови в интернет и там научила , че има много странични ефекти и тя е на мнение, че аз не бива да приемам този медикамент . Аз започвам да обяснявам защо приемам това лекарство, как ми е предписано от професор и е потвърдено от един доцент и от наблюдаващия ме лекар. Също ,че вече втори месец го приемам, нямам никакви оплаквания и че ако не го приемам е по-опасно.
Мъжът ми, ставайки свидетел на разговора със свеки се разгневи (той е страхотен инат), набра я по телефона и й каза да не търси никакви лекарства, че ние ще си намерим начин да си го снабдяваме, че аз съм интелигентен човек и не бих приемала такива сериозни медикаменти на своя глава и от къде на къде някакви съседи (не медицински лица) ще казват кое е опасно и кое не, както и защо въобще споделят с чужди хора такива деликатни неща.
Тя обаче, автоматично решава, че аз правя някаква интрига и по-късно ми звъни на мен със ужасно несъобразителен и груб тон и ми заявява , че съм и се качила на главата, че в БГ осъден лекар няма, тя знаела какво е прочела в интернет и също е интелигентна. Каза, че аз съм предизвикала скандал между нея и мъжът ми. Разговора протече в пълен монолог. Накрая каза „всичко хубаво“ и ми тресна телефона. А аз стоях шокирана и не можех да повярвам какво и защо се случи.
По-горе съм ви разказвала, ние с мъжа ми сме абсолютно независими от тях. С тях аз винаги съм се държала топло и уважително, никога не съм искала никаква помощ.
Ха, обяснете ми сега реакцията на свеки? И не е ли по-редно да каже на сина си , каквото има да казва , а не да се излага пред мен? Те са си семейство и ще си простят, ама аз съм чужд човек и ....ще преосмисля занапред ............
Случката е от преди месец. Седмица след това ми се обади и плачейки ми се извини. Аз се държах добре, разбира се. Не искам мъжът ми да е в лоши отношения с родителите си, обаче нещо в мен се пречупи и подозирам, че никога отношенията ни няма да са същите.

Не си го слагай на сърцето.
Явно жената се е притеснила за тебе, вярно, че не е постъпила много съобразително, но може наистина да е било от загриженост.
Ако по принцип е свестен човек, не си заслужава да си разваляте отношенията заради тази случка.

Няма и да са, щом се е счупило. Но каквото, такова.  Хубавото е, че не сте си наблизо. колкото по-близо и навътре, толкова повече различия лъсват и проблемите се множат.
Успешно възстановяване ти пожелавам и да нямаш нужда от лекарствата  повече, пък останалото ще мине.

За мен отношенията не биха били същите. Ще поддържам някаква студена дипломатичност. Откъде накъде ще ми се държи такъв тон и ще ми се вменяват измислени интриги.

Напълно съм убедена , че е било добронамерено и от загриженост. Това не го оспорвам, но не разбирам от къде дойде тази горчилка , която ми изля, при положение, че аз не съм казала една лоша дума. Мъжът ми се ядоса, защото положението е много деликатно, той е "вътре в кухнята" и няма нужда аз да го насъсквам. Защо тя реши автоматично ( и после му го повтори) и е абсолютно убедена, че аз НАРОЧНО съм предизвикала скандал между тях?

Ами защото не могат да повярват, че "тяхното дете " може да има вина, затова виновната си ти.

Защото е майка, а той й е дете. Трудно е да отдели детето от себе си и да схване, че той може да избеснее срещу поведението й. Защото е по-лесно, удобно и съхраняващо да се заблуждаваш, че чуждият/чуждата е виновен/на. Друга да беше, не ти, пак същото щеше да е. не го приемай лично. Опитай да я разбереш, не за да "се обичате", а за да можеш лесно да приемаш подобни изблици. Болезнена е за нея самата такава ситуация. чувства се отхвърлена от собствената си плът и кръв.

Ситуацията е неприятна и е ясно, че ще предизвиква същите емоции. Но пък се е извинила, така, че все е нещо. Ако ти е толкова неприятно, все ще намериш случай да ѝ кажеш, че подобно нещо нарочно не би направила. Доизяснете ситуацията първо за да не се повтаря, второ да не остава нещо, което те гризе

Ако свекървата беше отишла в аптеката,а не при съседите,нямаше да се създаде конфликт.

Аз бих простила. Извинила се е. Освен това намирам за леко тъпо сина й да реагира чак така. Това, че се е притеснила е човешко и че е решила преди да купи лекарството и да го прати, поне да поговори още веднъж със снаха си да е сигурна, че и тя е наясно с всички недостатъци от медикамента. Това за мен е нормално и подозирам, че реакцията на сина й я е стъписала, поради което (погрешно) си го е изляла на грешния човек. Не бих се сърдила.

И аз така. Аха да насоля свекървата, но като прочетох, че се е извинила, промених мнението си.

Тази баба не бих я съжалила. Като се е разболяло детето е трябвало да звънне на родителите му, а не да го води на своя глава на лекар. Да се радва, че е нямало някоя алергия, че тогава не знам как щеше да ги погледне в очите.
И моята майка ми е казвала, че ще си уморя детето. Тя само доброто му мислела, като че ли аз й мисля лошото.
Но и родителите не оправдавам. Аз не бих си оставила детето за месец на баба, на която нямам доверие.

За мен пък, ако си оставиш бебето за цял месец на баба и хукнеш в чужбина, баба има пълното право да взима самостоятелни решения за това дете. Аз при такива условия никога няма да се наема да гледам чуждо дете. Или ме смятат за нормален човек и ми гласуват доверие, че няма да уморя най-милото им, или ме смятат за умствено недоразвита и не ми го оставят за повече от ден, без преспиване.

Бърди, то е ясно, че бабата трябва да го заведе на лекар, дори още при първи симптоми, а не да самолекува. Обаче трябва да звънне и да уведоми родителите.