Може би бих взела един или два уреда, които ще ми трябват към момента, но не бих взела всички определено. По тази логика той може да поиска наем за периода. Но аз не съм и привърженик на тотално общи бюджети. Пазаруване, плащане на сметки, почивки всеки участва - да, но и всеки си има самостоятелни банкови сметки. Нито ще се съглася да си давам парите на някой, нито искам да разполагам с неговите. Не съм го и правила до момента, не са го искали от мен, не смятам и да го правя в бъдеще.
- Публикувана: 2 фев. 2018, 20:07 ч.
- Последно мнение: 1 март 2018, 12:53 ч.
Как е най-правилно?
Едно семейно жилище е най-нормално да е записано на двамата и двамата да участват по равно в избирането, планирането, обзавеждането и т.н. Всичко друго за мен е странно
Ще дам пример с мои приятели, които в момента са под наем. Те много искаха да си вземат апартамент, но нямаха брак. Момчето побърза да й предложи и ще се оженят тази година. После ипотеката - така това, което купят и изплащат накрая е на двамата. Днес той изкарва повече от нея, утре - не се знае.
С предишния ми мъж се запознахме като студенти и купихме апартамент с ипотека заедно. Като се разделихме беше филм да приключим и съсобствеността. Оттогава съм с резерви към общото, нямам претенции към имота, в който живея. Направих го дом. Но за мен домът ми е онова другото място, което аз създадох.
Скрит текст:
Да, съжалявам, ако съм отклонила темата, реалният казус не е толкова краен, но момчето/мъжът? намеква, че ще го остави на едно легло, маса и гардероб и няма да може да си покрива битовите нужди и домакинстването, а пък повечето квартири щели да си имат основните уреди така или иначе. Никой не давал празна квартира.
На мен ми прозвуча много тарикатско и нагло честно казано, но четейки темата, останах с впечатление, че никого не го касаят материалните въпроси и затoва
На мен ми прозвуча много тарикатско и нагло честно казано, но четейки темата, останах с впечатление, че никого не го касаят материалните въпроси и затoва
Скрит текст:
Аз бих взела тези, за които имам най- много претенции- т.е. печката и пералнята и от кумова срама бих оставила няколко по- маловажни за мен.
Аз мисля, че най-разумното е и двамата партньори да имат собствено жилище. За мен е правилно мъжът да си купи имот и да си го изплаща. Авторката неразбрах сега в собствено жилище ли живее или е под наем. Ако е под наем, когато се нанесе при новия мъж, да си купи нейно жилище, което да дава под наем. Не го разбирам това с тънките сметки - кой какво купил за ядене при общия живот. Ще рече човек, че нонстоп ядете. Нали в общия случай става въпрос за една вечеря, през останалото време всички ядът навън. Също така , не мисля, че авторката трябва да обзавежда чуждо жилище. Собственикът си купува каквото му трябва.
Ако младежът предвижда дълъг живот с това семейство (дай Боже да е така), вероятно е да планира и повече деца - и да предпочита да обезпечи семейството с достатъчно пространство за бъдещите нови членове. За което авторката... просто не се чувства... как да кажа, финансово адекватна лично. Един вид, тя, поради криво разбрана "скромност" си мисли за това как покупката да се съобрази с нейните - лично - финансови възможности в момента, а той се съобразява по-скоро с предвидените бъдещи нужди на растящото семейство.
Обаче тук и аз нямам личен опит с изплащането на кредити, най-големите неща, копито сме закупували така, са примерно фризер, диван, телевизор... Т.е. неща, които бихме могли, при нужда, да изплатим изцяло на момента.
Обаче тук и аз нямам личен опит с изплащането на кредити, най-големите неща, копито сме закупували така, са примерно фризер, диван, телевизор... Т.е. неща, които бихме могли, при нужда, да изплатим изцяло на момента.
Точно ако предвижда дълъг живот със семейството, планира още деца и т.н., това би трябвало да се обсъди с потенциалната майка на тези деца, а не да се взимат самостоятелни решения и да се сервира като свършен факт. Ако човек разсъждава за средставата си като за семеен ресурс е редно подобни въпроси да се обсъждат семейно. Каква полза ще има човек от лукса и високия клас предмети, ако после няма пари да плати за сватба, раждането и всички разходи, които се трупат едно върху друго при наличие на детенце? Каква полза, че апартаментът бил в центъра, ако после ще трябва жената да се прегърбва над почистването му и няма да има средства за домашна помощница, частна ясла и т.н. (каквото от тези неща е необходимо и предпочитано от конкретната майка)? Каква полза от всички по-горни неща, ако не дай си Боже възникне някакъв здравословен проблем и липсват средствата да се посрещне той? Или ако човек загуби работата си по една или друга причина и изведнъж вноската за кредита почва да тежи като воденичен камък?
Всичко това се обсъжда в една равнопоставена връзка, не се "съобразява" еднолично. Дава се да се разбере, че средствата са общи (обикновено от човека, който има повече) и след това се решава общо. Решението дали ще има още деца също е общо. За мен това е в центъра на притеснението на авторката - ако тя имаше усещането, че неговите средства са общи, нямаше да го има това притеснение за той колко плаща, тя колко плаща.
Мисля, че с времето ще се наредят тези въпроси, повечето хора робуват на някакви социални норми и схеми, често насаждани от родителите, но със сближаването на двамата ще се преодолеят подобни задръжки в общуването.
Н, да, ако плановете му не включват и идеята да се грижи изцяло за финансите на семейството в последствие... си прав - все едно е кой плаща кредита и кой - салама, накрая и двете са за семейството... само че в случая едното се ползва от всички... временно само.
Божеееее, има ли случаи мъж, с когото си живяла, да ти поиска наем със задна дата?
Здравейте,
имам притеснения, които даже ми е трудно да формулирам и ми се ще да чуя странични мнения по темата.
Аз имам малка дъщеричка. С мъжа до мен плануваме скоро да живеем заедно официално и да се оженим плануваме. Сега неофициално той е у нас почти постоянно.
Той си купува апартамент в центъра на града, който аз и да искам не мога да си позволя.
Идеята му да го купува е за да живеем ние в него, да ни е семеен дом, има предвидени детски стаи и т.н. Като сега се случва и ремонт.
И сега. Аз се усещам в много дискомфортна ситуация. Не мога да си позволя този апартамент, вноските по него, нито ремонта. Мога да участвам с една мн малка част, ако използвам всичките си спестявания. Той за сега не е и поискал нищо от мен, не дава и индикации да поиска. Казвал е, че се чувства напълно комфортно финансово да се справи с всичко, макар и на части.
Аз не се чувствам никак добре, просто така да се нанеса един ден с все детето, без да съм участвала в съвсем нищо по тоя дом. Звучи ми...гадно:(
Бих му предложила дори и всичките си спестявания, които имам, за да участвам и аз, но едно че ще е капка в морето, второ че...ние не сме женени, аз имам дете...страх ме е да остана без никакви пари. Много го обичам и той ме обича, ама .....утре стане нещо този апартамент не е мой, нито ще бъде мой.
Дори не се чувствам достатъчно комфортно да избирам каквото и да било по ремонта, при положение, че не плащам нищо. Как избираш нещо, като няма да платиш сметката.
Още повече, че той избира около 3 пъти по-скъп ценови клас неща, от това което бих избрала аз. За всичко. От самия апартамент, до материалите и майсторите. С тоя темп аз мога да платя само кухнята и няма и да стигнат.
Много нелепа ситуация. Не зная какво да правя, как е редно да постъпя, чувствам се зле.
Не може да не се включвам в нищо и да се правя на приятно разсеяна, но не мога и да рискувам да остана без никакви спестявания, защото имам отговорност към дъщеря ми, на първо място. От бившия ми съпруг си тръгнахме така, с дрехите и детето, въпреки че заедно го изплащахме, но на негово име. Колата също така беше.
имам притеснения, които даже ми е трудно да формулирам и ми се ще да чуя странични мнения по темата.
Аз имам малка дъщеричка. С мъжа до мен плануваме скоро да живеем заедно официално и да се оженим плануваме. Сега неофициално той е у нас почти постоянно.
Той си купува апартамент в центъра на града, който аз и да искам не мога да си позволя.
Идеята му да го купува е за да живеем ние в него, да ни е семеен дом, има предвидени детски стаи и т.н. Като сега се случва и ремонт.
И сега. Аз се усещам в много дискомфортна ситуация. Не мога да си позволя този апартамент, вноските по него, нито ремонта. Мога да участвам с една мн малка част, ако използвам всичките си спестявания. Той за сега не е и поискал нищо от мен, не дава и индикации да поиска. Казвал е, че се чувства напълно комфортно финансово да се справи с всичко, макар и на части.
Аз не се чувствам никак добре, просто така да се нанеса един ден с все детето, без да съм участвала в съвсем нищо по тоя дом. Звучи ми...гадно:(
Бих му предложила дори и всичките си спестявания, които имам, за да участвам и аз, но едно че ще е капка в морето, второ че...ние не сме женени, аз имам дете...страх ме е да остана без никакви пари. Много го обичам и той ме обича, ама .....утре стане нещо този апартамент не е мой, нито ще бъде мой.
Дори не се чувствам достатъчно комфортно да избирам каквото и да било по ремонта, при положение, че не плащам нищо. Как избираш нещо, като няма да платиш сметката.
Още повече, че той избира около 3 пъти по-скъп ценови клас неща, от това което бих избрала аз. За всичко. От самия апартамент, до материалите и майсторите. С тоя темп аз мога да платя само кухнята и няма и да стигнат.
Много нелепа ситуация. Не зная какво да правя, как е редно да постъпя, чувствам се зле.
Не може да не се включвам в нищо и да се правя на приятно разсеяна, но не мога и да рискувам да остана без никакви спестявания, защото имам отговорност към дъщеря ми, на първо място. От бившия ми съпруг си тръгнахме така, с дрехите и детето, въпреки че заедно го изплащахме, но на негово име. Колата също така беше.
Предвиждате брак, а за основните положения в него ти гадаеш?
Ако все така с "гатанки" ще решавате важните положения в семейството, и това няма да изкара дълго.
Не съм чела темата, та ако се повтарям, сори.
Аз не казвам да го натиска. Казвам, че той явно си прави сметката, а тогава защо не и тя да си я прави.
Като това включва да не се изхвърля много с грижите по битовите неща само и само за да се докаже, защото накрая ще стане, че той ще си плаща вноската, а тя ще издържа семейството. (Съдя по това, че не става дума за яко богаташ+ че апартаментът бил с висока цена, респективно вноска.)
Като това включва да не се изхвърля много с грижите по битовите неща само и само за да се докаже, защото накрая ще стане, че той ще си плаща вноската, а тя ще издържа семейството. (Съдя по това, че не става дума за яко богаташ+ че апартаментът бил с висока цена, респективно вноска.)
И накрая, ако се разделят, той си има изплатено жилище, а тя пак е на нула.
Дааа, доста добре си е направил сметката господина.
Господинът може и да не си е направил сметката, човекът може и читав да е. Не е искал пари. Но фактите са такива - ако финансово не е значително по-добре, може да се окаже, че основната финансова тежест за текущи разходи пада върху дамата. Може и въобще да не може да си прави сметка - щом избира доста скъпи неща, които са на кредит. Варианти - всякакви. Но жената има отговорност към дете, трябва да мисли преди всичко за него и в никакъв случай да не остава без спестявания.
Убягваше ми нещо за развода на авторката, и за да не ровя из цялата тема погледах последните и публикации, а те са много малко и се зачетох. Та има си основания да е предпазлива, не идва от нищото тази несигурност, според мен. А и като е майка, наистина е добре да премисля нещата по-добре вместо нови татковци да се редуват, извън всички останали последствия при евентуална нова раздяла.
Ако човек си прави сметката и мисли няколко хода напред, не означава, че не е читав. Обратното би било да е глупав. Кой въобще може да обвини човек, купуващ си жилище, което ще изплати с труда си, че не го е записал на приятелката си? Все пак живеем във време, в което семействата по-често се разделят, отколкото остават заедно завинаги и това няма как да не даде отражение на живота на отделния индивид. Да не говорим, че тя има дете, което си има друг баща и не е работа на новия партньор да му мисли за осигуряването му, децата са грижа на родителите си, независимо разделени ли са или не. Малко реализъм ако обичате, романтичните представи за господарката на Пембърли е добре да си останат в книжките.