Частни училища - информативна тема 19

Да, може едно дете да влезе и без да е съвсем ограмотено, но то е толкова подготвено още преди влизането, че му трябва съвсем мъничко, като да сложиш последното зрънце ориз, което да изравни везната. Ние помагаме на детето да се развие, но то поема точно толкова, колкото в момента е способно да поеме и да преработи. Някои деца са изключително умни, но не успяват точно в конкретен момент и в конкретни задачи да покажат, примерно катотова с ляво и дясно. Детето не е виновно, просто точно това в момента не му е толкова узряло, а за лош късметт от пет задачи му се е паднала точно тази. Някои се притесняват от непознатата обстановка. Виждам го в динамика и в обичайната си работа - днес правим едно упражнение и всичко е разбрано, а след една седмица сякаш за пръв път го чува и му се струва като китайски.  А аз го познавам детето, просто точно днес му е накриво, разсеяно. Оттам не само може да не види седмата разлика, а и три да не намери, не защото не може, а да са му дали примерно много дълга инсрукция и то да не е сигурно дали е разбрало. Ние също сме го изпитвали това усещане на изпит.

За мен спорът е излишен. Естествено, че деца, с които се работи трупат знания и умения повече от такива, с коите не се работи. Няма нищо лошо в това, стига да е с мярка и да не се превърне в неприятно преживяване за детето. Много заинтересовани родители се занимават с децата си просто за да ги развиват, без да целят изпити. Още от бебешка възраст аз съм гледала да купувам винаги интересни от гледна точка на детското развитие играчки, играла съм образователни игри с децата си и т.н. Винаги обаче съм се стараела да им е приятно и не е било задължение.

Между другото, без да имам опит в света софия, искам да споделя, че преди да отида на отворените врати имах впечатлението, от коментари на родители, че трябва подготовка. На място на отворените врати на въпрос за приемния ден ни описаха горе долу какво се очкава като когнитивни умения и ставаше въпрос за неща, които във всяка детска правят, най базови. И даже намекнаха, че не одобряват тези подготовки. И дори за след това казаха, че има деца които след това като са в училището, ходели на различни уроци и това пречело защото децата се обърквали от различни системи на преподаване. Та затова си мисля, че амбициите на родителите до голяма степен влияят. В света софия има голям наплив и тази предварителна подготовка изкривява нещата. А да не говорим, че има нажежаване сред и това се усеща явно на пробния ден, от това, което разказаха няколко родителя.... Изобщо понякога основно към училищата се коментира, но забравяме, че ние като родители също участваме в процеса. Ако 70% готвят децата си при ясна позиция на училището, че не е нужно, то тогава тази подготовка едва ли не е наложена от родителите.

alcazar, но от това да се занимавашнс детето си ако нещо му е интересно до това целенасочено да се решават конкретен вид задачи, които се дават на изпит има разлика. в единия случай водещо е какво е интересно на детето към момента, което говори и на какъв етап е.

За мен няма никаква нужда от такова целенасочено решаване за нито едно от училищата с изпит /може би с изключение на кандитатите за  НУКК/. Малкият ми син е в Света София. След като вече беше приет в ПУК разбрах, че има книги Азбука на мисленето. Освен книжки, които сам си е харесвал в книжарница съм му разпечатвала от Крокотак задачки, които той ми е посочил на екрана. И книжките и задачките са решавани хаотично, когато е поискал и му е било интересно. Той го възприемаше като забавление. На пробния ден му казах, че отива да разгледа едно училище, не е знаел, че е пробен ден и ще го изпитват.

Jul98 аз също не говоря немски, но сестра ми е немски възпитаник и в началото помагаше на по-големите деца с домашни работи.  Големите ми деца могат да разговарят с мои познати на немски и се справят адекватно.  От приятели, които живеят в Германия знам, че учебниците на малките са учебници, каквито са виждали в Германия.  Колкото за дисциплината, не знам какво точно трябва да значи.  Децата са учтиви.  Докато живеехме в чужбина и там търсехме училище за първото дете си спомням, че вежливостта на учениците фигурираше като критерий в държавните инспекции на училищата.  Наскоро ми направи впечатление нещо и това няма как да се 'дирижира'.  Отидох в гимназията на Ерих Кеснер, която е срещу училището.  На входа пред мен имаше 2 ученички, които няма как да ме познават.  Те ме поздравиха и изчакаха да вляза преди тях през входа.  Може би, просто аз имам респектиращ вид (за 158см си е постижение).  Често, когато водя децата си на училище директорът е на входа на училището и посреща децата, поздравява родителите.  Погледнах си телефона и имам 31 мобилни номера за училището или негов персонал. Пробвайте моят номер за рецепция 0893 688 466 след 08.30 и преди 16.00.  Успех във вземане на най-доброто решение, каквото и да е то за Вас.

Като родител и като бивш ученик, студент и т.н. си казвам- когато чуя някой отговорен фактор да ми обяснява как нямало нужда от никаква подготовка, зная, че ме гледа в очите и ме лъже. Навремето така се говореше за кандидатстване ЕГ и МГ, обаче повечето, особено за ЕГ си ходеха на уроци. За  МГ беше по-малко, но пак всеки се готвеше активно. Сега с моите деца същите глупости ми приказваха и добре,че не се вързах, иначе щяха да видят точно тази гимназия през крив макарон. Същото е и за  всички училища с изпит сега. Нямало нужда-дрън-дрън.  това си е състезаание, макар правилата да са мътни и да си ги променят като им дойде на ума. Дори и книжките по желание като Крокотак пак са си подготовка, не е като детето да е хванато и спуснато на изпита и то да не е направило нищо или да е правило само това, което е в учебния комплект за ПГ по МОН и всичко да си направи изведнъж. Същщото е като при сертификатните изпити по език - не че ще научиш английски супердобре, докато се готвиш за сертификатен изпит, а самото запознаване с типовете въпроси и формата вече ти дава точки преднина пред човек със същите знания по езика, но отишъл с бегла или никаква подготовка. Тук сигурно 90 процента от нас са се явявали поне на един сертификатен езиков изпит или като ученик е кандидатствал в гимазия, та не е като да сме от сергията на женския пазар и да не знаем какви са правилата на игратта. Иначе организаторите да си говорят каквото искат, на тях това им е част от работата, защото не въви да кажат, че много от децата се подготвят, защото просто такива неща не се говорят официално, но всички ги знаят като неформална информация.

Не може да се сравнява кандидатстването в гимназия с това в начално училище. Зрелостта на децата е коренно различна. Естествено че е добре да се подготвят за кандидатстване в гимназия или университет.

Ще ме извините, че ще се вклиня в спора ви, но съм човек, който е равноотдалечен от позициите ви и все пак с опит в това за което говорите. При това не малък.  

Първо за подготовката за прием в ПУК, да кажем във всички училища в които наплива надвишава 1 кандидат за 1 място: Абсолютно задължителна, ако детето идва от конвенционална държавна градина (като моето) в която даскалките (думичката е персонално отношение точно към конкретните на моята дъщеря, да не се обиждат другите; питая само уважение към съвестните учителки) само отбиват номер. Смея да твърдя, че в София повечето са такива. Под подготовка не разбирам учители и уроци, а личен ангажимент на родителя. Защото труден лабиринт няма къде да решат в градината и по програмата на МОН.   А под твърдението няма нужда от подготовка и напомпване аз разбирам точно това - никакви допълнителни занимания в къщи или в градината извън изискваните по МОН за 3 - та група на градините. Та подготовката е задължителна, ако детето няма брат или сестра в училището и само си проправя пътя тепърва.   Подготовката касае разни книжки на Фют, Азбуката и т.н. И ако в конкретна градина учителките излизат извън учебниците за 3-та група, това също се води допълнителна подготовка. Просто защото надхвърля изискаванията и нормата за конкретната възраст.

За братята и сестрите: Тинкърбел, процентите ти са сериозно завишени.   Особено тези 30% родени през 2012 г. ( И в настоящето ни училище, а и в предишното вторите деца във випуска бяха не повече от 1-2 във всеки клас от по 16-18 деца). Но въпреки това с цялата си ангажираност смея да твърдя, че втори и следващи деца влизат в училищата(всички частни училища) със сигурност от 99%. Този 1% си го оставям за страшни издънки на "изпита" или за родители, които училището иска да изгони.    

И Тънкърбел, когато твоята първа е кандидатствала нещата са били коренно различни от сегашната истерчина ситуация. Но в момента ти няма как да оцениш настоящата ситуация адекватно, защото детето ти използва предимството на първата, която е проправяла пътя преди доста години. Може би на родителите с едно дете това ще им се стори несправедливо, но c'est la vie.

Каквото и да си говорим ЧУ са бизнес. Един бизнесмен винаги предпочита да работи с лоялен и познат клиент, пред неизвестността на новия. Особено, ако капацитета му на производство е лимитиран и няма опции и планове за разрастване до безкрай.  

Може да ми опонирате и с въпрос как тогава училищата държат ниво. Ами държат. Децата идват от едно семейство и една среда. Въпреки различните характери на децата, винаги е по-лесно да се работи с деца, идващи от една висока среда и да се комуникира с родители, на които познаваш изискванията и възпитанието, което дават на децата си. Отделно, в ПУК и дори в 1 клас децата тепърва се формират. Ако си наел качествени учители, всичко в характера на детето може да се тушира до приемливи граници.


Андариел, твърдението ти, че децата са научени и готови не отговаря на истината. Определено се подбират деца, които имат повече умения и знания от тези лимитирани от МОН, но това далеч не значи, че са научени и готови. Положителното е, че има уравновиловка на нивото, и на учителите е лесно да следват едно темпо за целия клас, а не да изчакват изоставащите и първите да блеят(както на моята дъщеря и се случи в 1 клас в ПБ).

Ама,те и в седми клас са с различна зрялост, знаеш ли колко се промяянат децата за една година, тогава са във вихъра на най-гадната част на пубертета - майтап, майтап, ама баш тогава става нещо като оглупяване заради половите хормони. Възможно най-неподходящият момент за изпити.
Принципно съм съгласна с теб, но откъм целесъобразност не съм. погледната безпристрастно ситуацията и с терминологията на икономиката, в играта училища-прием-родители, е пазар на продавача- училищата диктуват условията, пък ти ако искаш се подготвяй, ако искаш не се, ако изобщо не искаш, не кандидатствай - училищата с наплив няма да останат празни. На същия принцип като в седми клас - една шепа желани държавни гимназии и щат-нещат, родителите играят по свирката на дефицита. Наборите са гголеми и тепърва ще има ЧУ да се разширяват, особено в София, където е платежоспособният по-висок процент от населението.

Блис, аз го изпитах с моите деца в седми клас - макар да съм много в час с материала в училище, да съм достатъчно образована и т.н., не се наех сама да подготвям децата, защото не съм учител по български и математика, който има опит в кампаниите, подготвил е деца и знае много по-добре от мен какво точно се очаква от децата на изпитите. Всеки си съобразява силите. Ако един родиттел е готов да се хване и сам да си подговтя детето за изпити в малката възраст, това си е негово прави, все пак детето си е негово. Никой насила не влачи хората по уроци, всеки си решава. Един по-критичен или безпристрастен, доколкото е възможно родител, ще се захване и ще изисква повече от детето, а няма да се успокоява с мисълта,че то е много умно и всичко си прави вкъщи и това, че детето е решило както си иска да прави задачата, а не както се очаква от него на изпита, не е толкова важно. Ролята на родителя е суперваажна при подготовката, защото той прави допълнителните упражнения с детето, дори то да минава външна подготовка. За всичко е така, дори детето на пиано да свири, пак учителката на урока дава основата, а вкъщи детето трябва да седне и да свири, най-често в началото родителите мотивират детето, казват му кое звучи и кое не, дали да изсвирят упражнението още веднъж.

Да поставим няколко терминологични уточнения;) Подготовка означава систематизирана подготовка, целяща да се придобие набор от знания и в която дадена тема, или упражнение се повтаря и затвърждава многократно. Това са работните листа и домашните в Тути. Или родител да мине с детето си 3 пъти Азбука на мисленето. Или всяка вечер да се носят разпечатани листа, които родител и дете попълват. Или да се ходи 3 пъти в седмицата на уроци в Пумпелина....
Да купуваш понякога книжки от типа Мисли бързо, или Крокотак... (и ние тях харесваме) не е специална подготовка. Това е по линията на семейни ценности, разбирания и т.н.
 

Три пъти Азбуката ? не, моля те (веднъж е достатъчно и то не всички задачи)

Даже тук някой се беше похвалил с такова нещо. Беше и обосновано - от каква възраст, методология, колко пъти се повтаря едно упражнение...

И двете са допълнителна подготовка. Преди 3 години изрично питах и в трите училища, които посетихме какви са очакванията към знанията на кандидатите. Отговорите категорично и на трите места бяха, че се очаква овладяване на материала за 3-та група съгласно помагалата на МОН. На приемните дни обаче излезе наяве, че не е точно така. Това преди 3 години. Сега дори не искам да си помисля до къде са се изродили нещата. Та в този контекст, всяко допълнително занимание, което надгражда тези умения и знания по МОН е допълнително занимание. Едното разбира се е крайно и неприемливо, далеч и от моите възприятия за необходимо и нормално. А другото касае желанията и разбиранията в семейството. Но въпреки това са допълнителни занимания и е крайно некоректно тук да се заблуждават тепърва кандидатстващите.

На тези, на които им предстои и кандидатстване в ПУК, а и нагоре. С малко усилия и допълнителни и систематични занимания от страна на родителите е напълно възможно децата да придобият необходимите знания и умения. А ако това е подпомогнато от учителите в градината, дори не е нужно. Аз съжалявам, че не осмислих факта, че държавната градина нищо не дава на детето ми в 3 -та група. Категорично против съм на тази възраст пращането на частни учители и минаването на Азбуката 3 пъти до наизустяване.  Под допълнителни далеч не визирам нещо изключително ново и непознато. Просто всички упражнения и задачи с от същия тип, но усложнени поне едно две нива над това, което се усвоява в помагалата по МОН + логически задачи тип Азбука (с уговорката, че и там има доста безумици от рода на задача с поне две логични решения).

то си зависи от детето, затова е индивидуална работа, някои неща не по три пъти, а и по пет пъти мооже да се направят, за да се разберат.  Едно с едно децата не си приличат, дори при близнаци се работи по различен начин според индивидуалните особености, а те могат да са мноооого различни, все едно не са близнаци.
Всяко нещо, което се прави е допълнителна подготовка, щом има идея за кандидатстване. Иначе пак ще направя сравнението със седми клас, някои хора обясняват как децата им влезли без уроци, пък после се  оказва, че от шести клас единият родител е давал задачи по математика, а другият родител или баба или който и да е там с професия учител, е работил по българския. И като личен родителски опит съм мнооого скептична, когато някой тръгне да ми обяснява, че ей така, от нищото детето взело, че изкарало шестици. Или пък, се оказва, че е било до седми клас в СМГ, обаче се пънат "той не ходи на уроци, само по български малко". Мижай да те лъжем е цялата работа, дори се чудя с какъв акъл хората го казват, наистина ли си мислят, че слушателят пасе трева? Аз си признавам без бой - моите винаги са били подготвяни, когато е ставало въпрос за някакво състезание или  кандидатстване - когато е било по възможностите и знанията ни вкъщи, а когато е било нужно от учители, на които това им е работата и знаят какво правят. Иначе е изкушаващо да си представя децата като полугениални, на които от въздуха им се получава всичко. Иска си труд, както се казва, повторението прави съдършенството.