Частни училища - информативна тема 19

Андариел, да не се лутаме между крайностите на специализираната подготовка на таланти и губенето на време в сегашното масово ДУ. Истината е някъде по средата. В осигуряването на мотивирани и достатъчно квалифицирани/способни учители, както и нормален учебен процес. Спортно-базирана илюстрация: целта не е да се подготвят олимпийски надежди, а нормално развити и здрави деца. Както и да се разкрият евентуални заложби и интереси. Едно време ДУ го осигуряваха. Сега не.
Губенето на времето на детето в транспорт (напр. от единия край на София до другия) е основния проблем. За губенето на времето на родителя има различни решения.
Родителя е емоционално обвързан с детето, което доста пречи да влезе в кожата на учител. А другата крайност - хвърляне на по поглед върху домашните, не може да се сравнява с анализирането на пропуските и навременното им коригиране от специалист по въпроса.

това със зубъра не е вярно - при малките ученици винаги го има този елемент, ако ще всички да са подбрани. И го има, защото всяко дете на тази възраст иска да покаже колко знае, а и родителите са много чувствителни на тази тема, всеки иска точно неговото дете да е най-доброто, още повече, ако е било зор влизането и родителят живее с идеята, че неговото дете е най-доброто, средата конкурентна и пр., често дават за пример някой Иван, който е пълен отличник, и този Иван се превръща в зубър за другите, защото все по някакъв начин трябва да се компенсира това как Иванчо е супер, пък аз не струвам. При възрастниите горе-долу го има същото - ако някой колега винаги бива дава за пример, останалите започват да го мразят или да го нарочват за натегач. На гимназистите много не им дреме да се обиждат на зубрач, защото си имат и други интереси, ако са събрани все зубрачи.
То е ясно, че като плащаш една торба пари искаш да си сигурен, че получаваш повече, дори когато това повече не е съвсем реално, а леко нафантазирано.

Ежко, без извинение, но това за транспорта и талантите и крайностите са пълни глупости! Целта може да не е подготовката на олимпийски надежди, обаче ако искаш детето ти да тренира качествено, няма да ти дреме колко време ще прекарашш в задръстването, ако го водиш в спортната зала при конкретния треньор от конкретния отбор. Иначе става като в поговорката да си скъп на триците и евтин на брашното. Свиди ти времето, обаче детето вместо да е с други деца, които имат качества, а треньорът изгражда отбор и нещата са сериозни, ти оставяш просто да му дойдат на крак и да е с още двайсет деца от училището, които са там за занимавка и никой не гледа сериозно, защото не очаква "олимпийски надежди". Като не очакваш олимпийски надежди няма и да получиш високо ниво. Такива са правилата на играта и тази игра съм я играла вече. В училище няма да направят подбор на децата, а всеки, който иска ще бъде ззаписан, ако ще с два леви крака да е. Обаче в някоя сериозна спортна школа тези с двата леви бързо отпадат, защото не могат да насмогнат на темпото и на изискванията. Или с изкуствата - който е пял в хора на БНР или  в Бодра смяна и други класически хорове, винаги се познава по школовката. Тогава нито ти свиди времето, нито трамвая, да не говорим, че когато нещата са сериозни има допълнителни ангажименти по състезания, концерти и т.н. Тогава няма "ама губя си времето в транспорта".

Забелязала съм, че редовно абсолютизирате и правите обобщения, които не са верни! Какво означава ВИНАГИ ?!? В нашия випуск в нашето училище не е така и Вие няма как да знаете как е освен ако детето Ви не е там! Щом съм го написала значи ми е направило впечатление, че не е така!
И не мисля, че е до подбрани деца, а до кулура, която се създава в училището и се подкрепя от родителите! Резултатът в здравословна конкуренция и високо средно ниво !

ок, за да не е абсолютизиране, ще напиша, чее е в  90 процента от случаите. Така да се изразя - класика. Конкуренцията си е конкуренция, независимо какви прилагателни й прикачваме. Психолозите му казват групова динамика.

И не че нещо, но между ЧУ и ЧУ може да има разлика от земята до небесата ....та и и от ДУ до ДУ...каакво остава за ЧУ иДУ. Сравнявате сливи с портокали.
Детето ми е било в ЧУ, което генерално по нищо не се различава от ДУ, знам и обратния вариант.
По-скоро, ако искаш силна подготовка по една дисциплина, отиваш в училището, най-добро в подготовката по нея, без да гледаш ЧУ ли е, ДУ ли е.
Да, за някои родители е важна само марката. Миналата година една майка ми каза за нейното ЧУ, че е "марка" и за друго няма да споменава. Тази година обаче детето й кандидатства в друго училище. В "марково" според нея ДУ....

Потвърждавам, много пъти съм си мислила по тази тема. Голямата ми дъщеря лесно би влязла в категория "зубър", но в класа й това никога не е коментирано по този начин. Да кажем, че всички деца са достатъчно насочени към това да учат и да възприемат ученето като ценност, за да не й се е налагало да се чувства като аутсайдер. Предполагам, че в повечето училища нещата щяха да стоят различно. За последното си изречение съдя не по директен личен опит (не сме сменяли училища, дано да не се и налага), а по-скоро по споделеното от деца около нас, които познавам от бебета.
Някои неща няма как да се отрекат. За съжаление образованието ще става все по-сегрегирано и частните училища наливат масло в този огън. Радвам се, че финансово мога да си позволя за децата си това, което смятам за най-добро към момента, въпреки че по-добре за всички ни като общество би било да има наистина качествено образование в общинските училища. Ама няма (с редки изключения, които по-скоро потвърждават правилото).

Последно по въпроса Андариел:
Синовете ми не са олимпийски надежди като плувци. И не бих хабил времето на националния отбор и треньора му с тях. Което съвсем не значи, че не са получавали качествена тренировка от треньорите си, защото видите ли, не са олимпийски надежди. Просто целта е била друга - да са компетентни плувци. И те са. Даже може да се каже, че са получили повече внимание и съответно полза, отколкото ако бяха в националния отбор.
Подобно за изкуствата, математиката, езиците и каквото още друго се сетиш. Заложбите са друг въпрос и се третират по друг начин, след като се разбере кои са. Което рядко става на 5 годишна възраст.
Идеалното винаги е било враг на доброто...


Съгласен на 100% С поправката, че образованието е отражение на обществото. Т.е. на всеки един от нас. Каквито сме ние, такива са ни и училищата. Частните училища включително. Разликата е в контингента. Не винаги само за добро, но като цяло за предпочитане.

@elica1051 Ами ако искаш не образование по определен предмет само, а цялостно такова?

И къде са ходили синовете ти на плуване, в басейна на частното училище седем години с приходящ бати Иван ли? Да не говорим, че докато някой стигне до нивото дали да си губи времето в националния отбор, доста висене си е отвисял по тренировки и състезания, а не да се е плацикал в басейна с батко Иван, защото плуването е здраве. Ако някое дете покаже качества от училищния басейн, то бързо му предлагат да тренира "централно" и да участва в състезания.  И така е за всичко - изкуства, математика (за езиците не знам). Дори най-неамбициозният учител по математика или цигулка иска да има колкото се може повече ученици, които да са на високо ниво и да участват по състезанияя и конкурси, защото това гради име за учителя.

Аз също искам само да вметна, че в училището на дъщеря ми също го няма това със 'зубъра', напротив, най-умните и напреднали деца са тези, които най се "котират". Не включвам щерката в тази група, тя е първенец по дисциплина, за учението има още какво да се желае, но тя самата е споделяла, че й е приятно да дружи с Д., защото знае най-много от всички. Пак може да е конкуренция, но се разботи активно по посока на това тази конкуренция да дърпа напред, а не да слага в ъгъла. Имам си идеалното сравнение със сина ми, който в първи клас ядеше бой в междучасията, защото много знаел и отговарял в клас.

Хайде стига с тези състезания, а? Всички шофьори ли са бивши автомобилни състезатели? И на кого ще връчиш детето си да изкара книжка, на треньор от отбора по рали или на компетентен авто-инструктор? Кой ще го подготви по-добре, за да оцелее по пътищата?
ПС Не знам дали треньора им от училище се е казвал Иван, но определено съм му благодарен за направеното.
ППС Надявам се синовете ми да си избират приятели по сърце, а не по успех.

говоря за ниво, Ежко, и съм изненадана от възгледа ти точно за заниманията предвид това колко си амбициозен относно качеството на образованието.
Състезаанията и конкурсите, изобщо ангажиментите, свързани с извънкласните занимания, когато са сериозни, са неразделна част. Така се държи ниво. Значи, държиш в ЧУ децата да са подбрани, обаче хич не държиш за извънкласните занимания да са подбрани и да има постижения. Самата подготовка иска работа, за да се държи ниво. Затоова и дадох за пример отборите и изкуствата - школовката се поззнава, защото децата не са били в отбора или хора само за занимавка. Ми, няма как да стане, защото ако ще е за ей така, да е заето детето, може всичко, защото там не се търсят постижения, защото не се дава и зор, нито се подбират децата за конкретната дейност.

OlgaD, до 4. клас в ДУ класният ръководител има огромна роля и ако имате възможност да изберете такъв, то лично аз не виждам драма. Напротив:)
И двете ми деца до 4. клас са били в кварталното ДУ, и двете имаха щастието да попаднат на чудесни класове с учители, които се раздават и обединяват класа (но не са ходели на занималня, защото като цяло не харесвам идеята да прекарват в училище по цял ден).

Качеството и нивото на началното, основното и в общия случай средното образование зависят най-вече от нивото и качеството на училищната култура, системата на преподаване и учителите (в този ред). Виж състезателните постижения - те пряко зависят от подбора на децата. И затова не стават за оценка НА УЧИЛИЩЕТО.
Поради горното, никога не съм държал на подбора на децата в училище. По-скоро съм бил почти против (в достатъчно редки случаи, има деца, които няма как да се впишат в нормите). Виж, все повече съм за подбор на родителите. Не по имуществено или социално положение, а по култура, ценности и елементарно възпитание.

Що се отнася до "високото спортно майсторство" - пример от мотоспорта: Специфичните навици, необходими да победиш в състезания на пистата, са убийствени на пътя. На пътя има неравности, участъци с ниска видимост, водачи с ниска квалификация и концентрация, движещи се по пресечни треактории и т.н. Няма смисъл да ставаш състезател, за да придобиеш достатъчна компетентност като шофьор. Даже понякога пречи. Други изисквания.
 

Благодаря за коментарите 😊 да припомням само: във форума съм, защото търсейки частно училище, поотпаднаха доста и за нас остана Света София, в което не ни и приеха. Чух добри отзиви за Азбуки и Томас Едисон, но нямат места и не съм ги проверила дори по детайлно; и за Питагор, но е с математически профил не е за нас. Надявам се, все някой да спомене училище, което съм пропуснала.
Въпросът не е имаш ли пари нямаш ли пари и колко имаш и къде ходиш на почивка (Колко години вече не можем да израстнем този компекс като нация?), а за какво ги използваш тези пари. И да интересуваме детето ми да е образовано. Климент Охридски и Петър Берон ли са ми вариантите😉 алтернатива на Света София, не, вариантът ми е друг. Фактите са, че ще излезе по-скъпо и да има си и минусите, но по малко от училище като Петър Берон да кажем. Една равносметка: училището ни най-вероятно ще е в Лозенец, ползваме си постоянните адреси, но живеем в друг квартал и рабтим в трети и двамата сме в сектор, в който не можем да си водим и взимаме детето сами и имаме човек, на който плащаме за това. Уроците по английски не бих ги махнала дори и в Света София да ни бяха приели, защото нивото ни е много добро, пътуваме много и мога да преценя това обективно сравнявайки и с други деца (включително от „маркови“ (както се изказа един родител) езикови школи за ранно езиково обучение). Не включвам емоционалният комфорт на децата и с каква радост си чакат урока. Относно школите, да не са черно бели нещата, все повече си мислим да идва учител вкъщи следобяд да запълваме дупките от държавното, което е третият сериозен разход, особено ако не успеем да се групираме с двете дечица от английския, ще е солено, защото плащаме и таксита на учителката по английски към таксата и най-вероятно и на другите ще е така, ще се разбере. Няма да давам конкретни цифри за тези разходи, но да, ще надвърлят 5000 евро почти сигурно, но знам защо ги давам, знам какво получавам. В Петър Берон ли да ги дам, 2 часа престой там ми даде отлична представа за средада. Клиемтн Охридски ли, защо, разминавала съм се с раздрънканото им бусче. Кое? Училието в Лозенец го гледах и за НВО, ами преди доста частни е. Да не говорим, че всяка година се сменят тези резултати и не е ясно наистина кой как ги постига. Пак казвам, не ми е важно детето да е в топ училище, а то какво получава от това училище. 
По повод на ранното чуждоезиково обучение между другото, освен Свети Георги и Света София, кои са тези  частни училища с добро ниво на английски, споделете, защото точно тк пък толкова много отзиви съм събрала и сравнения, че никой не може да ме убеди, Масово няма нейтив учители по английски. Света София според една позната даже понеже се подхожда академично към английския и детето й ходи отделно на нейтив учител, защото макар да е перфектно откъм граматика, дума не може да обели, дори нашата 5-годишна запетайка говори повече като пътуваме.
Зачетох се в един стар спор държавно срещу частно образование😊 Няма какво ново да се добави (за съжаление).
Резултатът се вижда от обективните данни, има няколко частни училища с наплив останалите са компромис и масово е кандидатства ако не бъдат приети в Света София. За държавните, пак да изясня, не смятам, че са на нужното ниво. Но ако ще тряба да подсигурявам на детето си допълнителна подготовка, по-добре да е в държавно. 
Има и друг момент, силно е променена системата за прием в държавните училище (пренесох дискусията в работата и коментират колегите), на тази плоскост вече не знам, държавните като цяло не съм проучвала, освен тези, в които имаме адрес за прием. Но това е друга тема.

Аз като бивш ползвател на Петър Берон бих казала, че ако нямах никакъв друг избор освен кварталното ДУ или Петър Берон. Бих избрала частното.   Плюсовете (въпреки минусите с които твърдо не се примирих) са в пъти повече от другата алтернатива.

Напоследък чувам от познати дори и за "елитните" ДУ такива страхотии, че наистина след като имам финансови възможности ....

Това с наличието на нейтъв е такава заблуда. И изобщо не е панацеята детето да проговори.

А за средата - дъщеря ми и в момента си търси старите приятелки от класа. Който беше изключително задружен и не се деляха на момчета и момичета. И въпреки наличието в класа на няколко доста богати бизнес семейства. Но това се дължи на УЧИТЕЛКАТА  им в ПУК. Т.е. в един клас средата може да е прекрасна, а в друг да не е. И това да се случва във всяко едно училище, дори и в топ оф дъ топ училището.

Негативите на ПБ са други, поне според мен. И те произтичат от факта, че собственичката е всеядна и не се дефинира най- накрая какво точно училище прави. Няма ясна концепция. На едни родители може да им обясни как целят в 7 клас C1 по английски и висок успех, а на други да им обясни как те са училище в което държат децата да са спокойни и без много напрежение. Всичко зависи от профила на клиента, който тя е видяла при срещата.