Мами,оставятели бебетата(децата)си да плачат в кошарата

hedra, винаги съм се вслушвала в съветите, които даваш, тъй като виждам че са разумни и подплатени с примери и сериозни доводи, а не са само празни приказки....
Тук също съм съгласна с теб, че е хубаво детенцето да се гушка и да се успокоява, но..... Може ли да ми дадеш съвет как мога да се възползвам от съветите ти при положение че:
- имам близнаци;
- гледам ги абсолютно сама, без ничия чужда помощ;
- трябва да си върша домакинските задължения, тъй като имам и съпруг, който си иска своето;
- мъча се и да работя по малко на компютъра, тъй като паричките никога не стигат;
- опитвам се и да помагам по малко на съпруга си в семейната фирма, тъй като виждам, че сам изнемогва и не успява да свърши всичко, от което пак страда семейния ни бюджет........

И след всичко това как да гушкам децата всеки път когато имат нужда от мен... А трябва и да спя от време на време.... Оказа се, че няма да изкарам дъллго време без сън 

Та ако някой може да ми даде съвет, моля 
Не се заяждам с никого, просто искам да ми кажете ако има начин по който да се организирам и да свърша всичко от горе изброените..... И искам да не ме нападате, като си признавам, че децата ми плачат от време на време и не тичам веднага при тях......

Не съм го оставяла да се дере сам  ... И да си призная - нервичките ми не биха издържали. Още повече, че малкото е с "кожен пъп" и има опасност да се заклещи. Случвало се е да поплаче без да го взема, но не повече от 5 минути. Няма да забравя как една нощ се дра като луд, аз го разнасях на ръце из хола и го обикаляхме, а то милото плачеше ли плачеше. Не можах да го успокоя . Така и не разбрах какво му беше станало, но тогава никнеха зъби и предполагам, че бе от тях, а може и от нещо друго, но не е тук момента да го споделям  ....Накрая заспа от изтощение, но пак беше гушкан. Не мога да си позволя да го оставя - чувствам се като изверг  .

Сега, когато е голямо човече и видя, че плаче от глезотия просто спирам да му обръщам внимание и млъква за 2 минути . Ако плаче от болка, тъжен е или нещо друго си го гушкам и успокоявам. И пак си го нося на ръце чат-пат - нищо, че е 15 кг.

Веси, и в други теми се е случвало да си задаваш същите въпроси - ще ми е много мъчно, ако приемаш писаното по тези въпроси като критика и те кара да се чувстваш виновна или недобър родител
В края на краищата, всички сме си хора, с предел на силите, нервите и издръжливостта и с куп задължения, които при теб са наистина твърде много. Просто не е възможно винаги да сме идеалните родители и да правим абсолютно всичко - никой не го и очаква. Децата не държат да имат идеални родители - те са убедени, че собствените им родители са прекрасни и че грижите, които се полагат за тях, са най-добрите
Нямам никакъв опит в гледането на близнаци - но може би ще са ти от полза някои от идеите за работещи мами, които прекарват доста време далеч от децата си, виждат ги само вечер и нямат особено много време да си наваксват общуване и физически контакт с тях.
Най-важното си остава при всички случаи това децата винаги да са на първо място - хората винаги са по-важни от нещото, което прави човек в момента и да се откъсне за 1-2 минути, за да отреагира на плача, е възможно в огромната част от случаите
На първо място искам да подчертая, че макар да нямаш възможност самата ти да прекарваш много време във физически контакт с децата, те са уникално облагодетелствани от самия факт, че са две Т.е. още от утробата получават много повече интеракции, докосвания и стимули, отколкото ако беше само едно детенце при дадените обстоятелства. Затова ще е чудесно, ако могат да прекарват много време заедно - не в отделни кошари, а в обща (с безопасни играчки, доколкото е възможно). Също така би било хубаво да са близо до теб винаги, когато е възможно - т.е. да не са в другата стая, докато готвиш или правиш нещо по дома (за работа вероятно ти пречат), а да вземаш кошарата или столчетата им при теб и да оползотворяваш времето за говорене с тях и различни преживявания (примерно да им дадеш да пипат дървените лъжици или други неща, да дъвчат парче от нещо безопасно и т.н.). И макар че е действително трудно да гушкаш двете деца едновременно, сигурно е възможно понякога да държиш едното на ръце или в кенгуру, докато вършиш нещо друго (аз вече без замисляне и с относително удобство успявам да превеждам и пиша с една ръка, докато с другата държа дребната в мен), а примерно люшкаш с крак другото в шезлонг или столче - или да се носи едното по време на разходката, а другото да е в количката (като се сменят, естествено - не знам дали е възможно и дали няма да се сърдят примерно както казах, дори не съм наблюдавала как някой се грижи за близнаци, така че сигурно някои от тези неща са неудачни примери). Физическия контакт не  означава непременно и винаги прегръдка - докосване на минаване покрай тях, кратко гушкане и целувка, разрошване на косичката и т.н. са неща, които всеки родител прави инстинктивно и също са много важни. Хубаво е да има време от деня, което да е посветено основно за физически контакт - примерно вечер преди банята да легнеш с тях на пода, да се търкаляте и играете, премятате, гъделичкате и т.н. Ако имаш възможност с таткото да им правите детски масажи, също е добра форма на контакт и стимулация. За някои родители споделянето на леглото с децата също е удобен начин да наваксват физически контакт (макар че трябва огромно легло ), за други не е удачен, защото не успяват да си набавят така необходимия сън.
Сигурна съм, че правиш повечето от тези неща съвсем инстинктивно, без да се налага да влагаш мисъл и планиране

Все пак децата са двечки и макар мънички го осъзнават и не се чустват толкова самотни като излезеш от стаята. Искам да кажа, че ако бебето е едно то не иска да е само /което смятам че е нормален инстинкт за всяко живо същество/, но когато са двечки мисля, че е по-добре. Ники например вика когато изляза от стаята, но ако кака и Дени е в стаята /примерно спи на другото легло или гледа книжки без да и говори/ тя не ме търси и остава да си играе самичка.

Оставяла съм го докато приготвя храна и толкова.Не мисля,че бебе трябва да се оставя така-тва си е коштунство.Ако сега не му се радваш и обгрижваш-кога?Не мога да го гледам или слушам как се мъчи-щом плаче има защо.

След написаното от Хедра, мисля да включа темата в библиотеката:)

Оставям я когато нямам избор, имам работа, предпочитам да е там отколкото някъде да падне или нещо да налапа като не съм в стаята.
Не ми се е захласвала и не ме е страх, че плаче. Като по-малка се отказваше и спираше да плаче, сега понякога се дере продължително. В такъв случай мога да я взема. Всичко с мярка 

Не оставям. В общи линии сме като сиамски близнаци и е вечно в ръцете ми /на цицата  Но като гледам как бързо расте гушкам здраво, че после и да искам няма.
Дввте спим, ядем, играем, готвим, чистим. Вече е доста тежичка и е малко неудобно, но съм му намерила цаката (пък и заякнах).
Доста упреци че я глезя получих, но не смятам че това е глезене 

Веселина майче-геройче си ти 
Доколкото си спомням  кърмиш двете принцеси. Та физическия контакт си е налице.