Смятам, че е изключително погрешен подход да се замазват очите на жените за тези факти, само и само да не се стресират, че часовникът цъка. Не, не е погрешен. Всъщност е тотално безотговорен. Да, той цъка, приеми го, бъди зрял и възрастен човек. Дръж се разумно. Животът е несправедлив. Преглътни го.
Имам въпрос към всеки защитник на тезата "не, бе, споко, бе, не цъка, е, виж, Джанет Джаксън, виж Елена Йончва... споко": Вие ли ще понесете отговорността, ако след N години авторката (или която и да било друга жена) има трудности при забременяването или я удари ранна менопауза и т.н.? Не, тогава ще сте чао. Нито ще ви има, нито ще ви пука.
Докато ние, защитниците на тезата за цък-цък, най-много да бъдем обвинени как сме я натиснали в компромисен брак и сега ко ще прави сама с детето. Аз досега самотна майка, която да каже "съжалявам, че родих" не съм срещал.
Така, че авторке, "цък-цък", а не "споко бе, тя Джанет"... Ми хайде задай си простия въпрос. "Кое е по-страшно? Да нямам въобще дете или да имам дете от мъж, който след време се е оказал неточният и да трябва да си го гледам сама? Или да имам дете от непознат донор и детето ми НИКОГА да не разбере НИЩО за баща си?" Ми това е много прост отговор, надявам се...
Да, не е добре човек да се фиксира в даден проблем, но обратното е точно толкова, ако не и по-зле. Защото от много фиксиране в един проблем не е задължително да оплескаш решаването му. Много хора именно така решават проблемите си - като се фиксират в тях и приоритизират до крайност! Докато обратното, да го наречем "не-фиксирането" ти гарантира вътрешен душевен мир и комфорт, но... това само създава лъжливото усещане, че часовникът е спрял да цъка. Ми не е.
И с какво помогна това на авторката, тя и без това е притеснена.