На 33 сама ...

  • 93 173
  • 1 314
  •   1
Отговори
# 435
  • Наблизо
  • Мнения: 8 540
Ей Кукумицинка,да се съглася веднъж с теб!
То не е до да се самоубеждаваш,че ''нямаш нужда от мъж''или да убеждаваш другите - личи си и прозира отчаяние.Като нямаш кандидати,колкото и да обясняваш 'Аз нужда от мъж нямам'',няма да стане.При някои е опит за самоубеждение,за да не се чувстват зле обаче като се отпуснат,ги връхлита с пълна сила.Други пък си мислят,че 'Ей сега ще почнат да ми се лепят,защото нали който не иска,на него се пада'.И стигаме до ''Каквото си е писано''.
С това самовнушение обикновено върви и постепенното вдигане на критерии - истинско или фалшиво(за да има оправдание защо аджеба няма гадже и отговора ''Защото не искам кой да е,аз заслужавам повече'').
И пак - трябва да е писано така да стане и...да погледнеш и по-надолу от пиедестала си.
Стана ми интересно - Джинджър какво не ти харесваше в кандидатите ти?

Няма да спра да се учудвам на интерпретациите на едно нещо от различни хора. Да демонстрираш самодостатъчност не е да говориш наляво и надясно как не ти трябва мъж. Има се предвид НАИСТИНА да си ОК със себе си, да имаш живот, който ти харесва, приятели, хобита, работа. А да, наблюдавам интересна тенденция на голям интерес от страна на мъжете към добре печелещи жени.
Да,това е важно за да се чувстваш добре във всекидневието,но не мисля че помага в търсенето на гадже тъй като като се появи някой на хоризонта,ако си имаш дефицити,те си излизат на повърхността или по принцип нямаш кандидати.Отчаян не е човек,който е сам по собствено желание,затова и разведените с деца според мен се котират по-добре - за тях първо е най-важно добруването на детето им и после партньор и го няма този натиск,който го има при 30+ сингълки.
С това искам да кажа,че колкото и да си имаш супер живот,определена приятна рутина,ако от вътре си чуваш цъкащият часовник и имаш периоди,в които ревеш пред Бриджет Джоунс (образно казано),значи животът ти не ти харесва баш баш а се опитваш да го запълниш,за да не мислиш.

# 436
  • Мнения: 22 242
Не съм била в това положение. Но все си мисля, че ако бях, щях да сменям гаджета вместо да стоя сама. По-забавно е, а и все някой може да се окаже свестен и подходящ за по-дълга връзка.

Да съм сама и да уча за мен би била най-скучната перспектива (хората сме ужасно различни).

# 437
  • Наблизо
  • Мнения: 8 540
Не съм била в това положение. Но все си мисля, че ако бях, щях да сменям гаджета вместо да стоя сама. По-забавно е, а и все някой може да се окаже свестен и подходящ за по-дълга връзка.

Да съм сама и да уча за мен би била най-скучната перспектива (хората сме ужасно различни).
Явно винаги си имала кандидати и то не урунгели.Няма лошо Simple Smile

# 438
  • Мнения: 24 487
Като нямаш кандидати,колкото и да обясняваш 'Аз нужда от мъж нямам'',няма да стане.

Ами, по-скоро обратната е релацията. Първо нуждите, после кандидатите, не обратното. То един вид стана срамно да си признаеш, че имаш нужда от мъж, близост, любов, секс, подкрепа... все трябва да позираш колко си щастлива и сама, докато правиш всичко възможно да се срещаш с мъже. Ами, като нямаш нужда от мъж, ги отрязваш кандидатите, не флиртуваш, не даваш и не приеаш аванси. Игнорираш ги мъжете интимно, когато се налага да се срещаш с тях по работа или заради някакви други задължения, и си стоиш вкъщи, където мъж трудно ще те намери, ако не искаш.

Като нямаш кандидати, обикновено е защото наистина си седиш предимноу дома, нямаш в средата си достатъчно свободни мъже или наличните ги отблъскваш със сигналите, които излъчваш.

# 439
  • Мнения: 6 166
То един вид стана срамно да си признаеш, че имаш нужда от мъж, близост, любов, секс, подкрепа... все трябва да позираш колко си щастлива и сама, докато правиш всичко възможно да се срещаш с мъже.

Точно така е, обаче има цял набор от обучения за жени, в които се преподава именно обратното - това, за което М говори: да се правиш, че си самостоятелна, че си си самодостатъчна, че нямаш нужда от мъж, за да може той постоянно да те гони, за да се чувстваш силна и желана и преследвана. А ако това не стане: "Мило, студено ми е - би ли ми донесъл одеалце" "Мило, ще ми помогнеш много ако ти сготвиш вечерята, докато аз разцъквам фейсбук" "Мило, аз не съм домакиня, нищо че нямам работа, стоя вкъщи и ти плащаш всичко. Домакинската работа ще трябва да си я поделим, аз имам хобита, за които да си чета / които да си правя"

М, не мисля че жените с дете се котират по-добре от необвързаните такива на 30и. По мои наблюдения българските мъже се плашат о ттова "да отглеждат чуждо дете" и съответно бягат с 200 когато нещата станат сериозни.

# 440
  • Мнения: 3 563
То един вид стана срамно да си признаеш, че имаш нужда от мъж, близост, любов, секс, подкрепа... все трябва да позираш колко си щастлива и сама, докато правиш всичко възможно да се срещаш с мъже.

Точно така е, обаче има цял набор от обучения за жени, в които се преподава именно обратното - това, за което М говори: да се правиш, че си самостоятелна, че си си самодостатъчна, че нямаш нужда от мъж, за да може той постоянно да те гони, за да се чувстваш силна и желана и преследвана. А ако това не стане: "Мило, студено ми е - би ли ми донесъл одеалце" "Мило, ще ми помогнеш много ако ти сготвиш вечерята, докато аз разцъквам фейсбук" "Мило, аз не съм домакиня, нищо че нямам работа, стоя вкъщи и ти плащаш всичко. Домакинската работа ще трябва да си я поделим, аз имам хобита, за които да си чета / които да си правя"

М, не мисля че жените с дете се котират по-добре от необвързаните такива на 30и. По мои наблюдения българските мъже се плашат о ттова "да отглеждат чуждо дете" и съответно бягат с 200 когато нещата станат сериозни.

Кой е М?

# 441
  • Мнения: 5 468
Обаче, има разлика между "нямам нужда от мъж" и "не търся мъж в момента". Някои жени, не че не биха искали партньор, просто в някои моменти са ангажирали съзнанието си с други неща и са на друга вълна'. Обикновено точно тогава съдбата им изпраща някой. А тези, които обясняват как мъже не им трябват и са си самодостатъчни, обикновено са наранени или отчаяни, и се опитват да се самоубедят, че могат и сами. Лошото е, че по този начин отблъскват мъжете, тъй като преекспонират независимостта си.

# 442
  • Мнения: X
Не е точно така. Имам познати и от двата вида.

Скрит текст:
Едната постоянно повтаря как й е нужен мъж. Съответно скача презглава от връзка във връзка с неподходящ, по-неподходящ, най-неподходящ... Постоянно споделя, че я разочароват, че не се отнасят добре с нея, но си наляга парцалите при тях, докато накрая те не я натирят, макар че уж все те са кривите. Все така се случва, че се оказва по един или друг начин зависима от тях и трябва да ги търпи.

На другият полюс -  жена, която е заявила откровено, че си е самодостатъчна, че не търси, не желае да се среща с този и онзи и се чувства перфектно така, колкото и близки и познати да не й хващат вяра. Аз обаче познавайки я доста добре, разбирам, че наистина  й е по-комфортно така. Материално осигурена е, хубава, елегантна, интелигентна със много добра професия. И изобщо не е отчаяна, по-скоро й е все едно. Няма и от какво, просто така е устроена, че много трудно би си развалила рахата заради друг човек.

Разбира се, между тези две крайности може да има доста нюанси. Дали търсиш или не търсиш, това, което трябва, те намира -  понякога, за да те удовлетвори, понякога, за да ти даде ценен житейски урок.

# 443
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 309
Тази сравнително нова "тенденция" да си бъдем самодостатъчни и аз не я разбирам особено. Даже имам чувството, че понякога се използва като оправдание за неспособността ни да създаваме и поддържаме трайни връзки.
Мисля си, че ако беше норма, зададена от природата, много биологични видове не биха оцелели досега.
Не отричам необходимостта от наличие на собствен, вътрешен свят, който да обогатяваш, доразвиваш и да ти носи удовлетворение, без с партньора ти да сте като скачени съдове.
Но по мое мнение, естеството на живота само по себе си предполага свързаност, споделеност (били те и краткотрайни).
Вече, по ред други причини, някои искат/успяват да ги превърнат и в дълготрайни, а други - не.

На авторката бих искала да кажа, че 33 е "прекрасна" възраст точно толкова, колкото е била 30 или ще бъде 37, например, защото възрастта е единственото нещо, върху което не може да повлияе в описаната от нея ситуация Grinning. Всички други фактори и обстоятелства биха могли да се променят - някои от нея, други - благодарение на т.нар. късмет, случайност или както искате го наречете. И именно към тях следва да насочи вниманието си. bouquet

# 444
  • Мнения: X
Колкото и да не я разбира или приема някой, има една приказка "насила хубост не става". Нека всеки прави това, което му подсказва вътрешния глас. По-добре като е самодостатъчен, макар и неразбран да си се радва на самотата, отколкото зорлем да се обвърже и да скапе и своя живот, и живота на човека до себе си, насилвайки се да е и той като хората, въпреки че звездите му говорят друго и в един момент да избухне като бомба със закъснител.

# 445
  • София
  • Мнения: 19 700
Ей Кукумицинка,да се съглася веднъж с теб!

И аз съм съгласна. Приказки за самодостатъчност и да не търсиш, пък той тогава ще те намери, съм слушала и чела на кило, но така и не им повярвах.
Тоест, вярвам, когато го чуя от разведена жена с по-голямко поотгледано дете, в един такъв етап от живота ми се струва, че наистина може да си живееш добре и без да е необходим сеиозен партньор.

Elenna,
Скрит текст:
Честита лентичка, много се зарадвах да я видя! Heart

# 446
  • Наблизо
  • Мнения: 8 540
Като нямаш кандидати,колкото и да обясняваш 'Аз нужда от мъж нямам'',няма да стане.


Ами, по-скоро обратната е релацията. Първо нуждите, после кандидатите, не обратното. То един вид стана срамно да си признаеш, че имаш нужда от мъж, близост, любов, секс, подкрепа... все трябва да позираш колко си щастлива и сама, докато правиш всичко възможно да се срещаш с мъже. Ами, като нямаш нужда от мъж, ги отрязваш кандидатите, не флиртуваш, не даваш и не приеаш аванси. Игнорираш ги мъжете интимно, когато се налага да се срещаш с тях по работа или заради някакви други задължения, и си стоиш вкъщи, където мъж трудно ще те намери, ако не искаш.

Като нямаш кандидати, обикновено е защото наистина си седиш предимноу дома, нямаш в средата си достатъчно свободни мъже или наличните ги отблъскваш със сигналите, които излъчваш.

Права си,до някъде.Според мен отговора е “не на всяка цена”.Просто не трябва да се фокусираш ,че задължително без мъж животът ти няма да струва и толкова.А когато стане и ако стане толкова по-добре.Това е правилната самодостатъчност.Другото е прикриване на отчаяние.

# 447
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 309
Колкото и да не я разбира или приема някой, има една приказка "насила хубост не става". Нека всеки прави това, което му подсказва вътрешния глас. По-добре като е самодостатъчен, макар и неразбран да си се радва на самотата, отколкото зорлем да се обвърже и да скапе и своя живот, и живота на човека до себе си, насилвайки се да е и той като хората, въпреки че звездите му говорят друго и в един момент да избухне като бомба със закъснител.


Абсолютно съм съгласна!
Но аз нямах предвид избора между това да си във връзка "на всяка цена" или да си сам - подобен избор дори не подлежи на коментар.
Мнението ми касаеше т.нар. "самодостатъчност", когато такава автоматично изключва наличието на всякакво външно присъствие, било то и за съвсем кратък период от живота.

# 448
  • Мнения: 30 802
Според мен ако искаш човек, трябва да си "достъпна". Не лесна, нещо друго е: за жената следва да си подреди живота така, че да има в него място за мъж и деца. И като се появи мъжът, да може да се впише, а не да си каже - ох, сега не мога да се откажа от X,Y,Z.

Ми ще си изградиш живота от неща, които са приятни, но могат да се сложат на склад или прекъснат, ако ще искаш да си играеш на семейство. Няма да се натовариш с много отговорна работа, или да поемеш много отговорности и да си кажеш - и да се появи мъж, сега не мога да му обърна внимание. Та така, ако искаш човек, отвори си място в живота.

Аз поне наистина бях във фаза на отказала се от търсене и се занимавах със съвсем други неща.

# 449
  • Мнения: 3 231
Изобщо нямам желанието да прехвърлям отговорността за собствения си живот върху някой друг ! И това не са ,,оправдания,, а ,,факти,, . И представи си,че години наред и аз съм била от тия можещите,на които нищо не им пречи ? А на теб каква ти е гаранцията колко дълго ще говориш от тяхно име ?
И след като в крайна сметка си решила,че проблемът е изцяло в мен ( макар предполагам скоро да не си се сблъсквала с този проблем ) хайде наречи с истински имена какво според теб ми има ? Сигурна съм,че можеш да ме определиш 😁

Активност /никаква/ - те те забелязвали и канели, но не били за тебе ... ми фиксирай един, дето е за тебе и ти го покани, или двама, или трима. Мохамед и планината ...

Превзетост /в повече/ - аз съм така, аз съм иначе .. сериозно? Нито един недостатък? Човек ли си или какво?

Импулсивност /никаква/ - среща, той не е за мен, среща, той не е за мен - някога случи ли се различно? Дори постовете ти са тооооолкова премерени и ... стерилни. Скука, скука, скука ... еднообразие.

Зрялост /нула/ - искам да се развивам, докато срещна партньор, не искам да правя компромиси - този етап не минава ли някъде в гимназията? А не искаш ли да правиш секс до сутринта и да се обадиш на работа, че си болна, защото не ти се ходи, да има с кого да се гушкаш докато гледаш филм, или възглавницата ти да мирише на мъжки парфюм? Мъж ли си търсиш, или нова работа?

Това ти липсва според мен в общи линии.


Мда, още от началото ми правеше впечатление тоталната липса на самокритичност. И така и не каза кое им е било криво на "разните" мъже, с които е излизала.
Добавям и друг въпрос. Защо се разведохте с бившия ти съпруг?

Общи условия

Активация на акаунт