Уморява ли ви майчинството?

Съмнявам се, че българката е най-мрънкащата майка, както се съмнявам, че майките с 1 и 2 деца се изкарват по-уморени от многодетните. Изобщо е доста тъпо да хвърляш камъни в чужда градина, хвалейки се косвено .

Много зависи от детето. Моето много плаче още от бебе. Сега е на две и все още плаче страшно много. Влиза в кризи по час. Като пратя клипче на някой и хората се плашат. Приятелките ми тук казват, че техните деца никога не са плакали така. Освен това не може и секунда да остане сама - не обича да се занимава сама, а само ме търси и дърпа за крачола. Злояда е. Абе - 100 неща, с които ежедневно се боря


Сега е на 2 и чакаме бебе 😝 Лудницата ще е пълна! Но в дните, в които е спокойна и не плаче много - не се оплаквам. Тогава се чувствам отпочинала...

Не по темата, но тук да вмъкна, че едно време като деца оставяни всяка ваканция на село имаше къде къде повече опасности..отворени кладенци из полетата, река...зимата замръзналото езеро...въобще сега като се сетя какви ги вършихме по цял ден без надзор...виждаха ни само за обяд и вечеря, баби дядовци заети с животни и градини нямаха никакво време да се занимават с нас. Но това беше най-страхотното детство което можех да имам....

То си е ясно че най уморените майки не пишат в bg mamma...

Зависи от майката, децата, житейската и ситуация, опита и , ресурса и да се справя с проблеми, социалната среда, средата на живеене, инфраструктурата на населеното място и пр.
Аз когато бутах бебешка количка и по-голямото се возеше на платформа отзад ... една баба ме спра и ми каза> аз имах 4 деца, дъщеря ми има 2 деца ... ами сега 2 деца се гледат по-трудно от тогава 4 деца.

Темата пак зави в обичайната посока, както се и очакваше. Въпрос на време беше да се появят супер майките, отглеждащи по 3 деца в чужбина на 4000 км. от роднини сам сами, работещи по 20 часа в денонощието и с перфектно обгрижени деца, дето нямат възможност да се замислят дали са уморени.
Според мен няма какво повече да се каже по темата.
Авторката, съветвам те въобще да не се вживяваш в глупостите, които ще прочетеш от тук нататък в темата и в "подвигите" на другите майки, това най - много да те накара да смяташ, че наистина си сбъркана нещо. Все пак това е бг мама и тук всички са най - най и майчинството им било почивка... в реалния живот не е баш така...

Не бих могла да си представя цял ден да си стоя вкъщи, да водя на училище/градина и през останалото време да готвя, чистя и пера. За 2-3 години - ок. Но за повече - психически бих откачила. В интерес на истината на мен ми беше приятно наистина да си гледам първото дете година и половина и да си почина от работата, но влязох от едно майчинство в друго и когато второто стана на 4 месеца тръгнах на курс. Важно ми беше да се облека с хубави дрехи, да отида на фризьор и да се гримирам, да бъда сред други хора, не само раздърпани майки-англичанки. Не съм имала никакво намерение да се правя на супер майка, родителите ни, когато бяха живи и здрави идваха и помагаха. Докато се роди второто ми дете съм си гледала сама първото дете, без помощ, мм беше непрекъснато на работа, прибираше се само да вечеря и да спи.
Всеки решава за себе си, както го чувства. Не мисля, че бих си причинила "лукса" повече от 2 деца, въпреки, че нормата тук са 3. Не чувствам никаква вина за начина, по който си живея живота, имам един и не ме интересува кой какво мисли.
С работата си се чувствам жива, полезна, независима, благодарение на това, че сме постигнали нещо в областите си имаме в момента жена, която е поела домакинството (готвене, почистване, контрол над децата докато нас ни няма) от понеделник до петък. Като се прибера от работа може да сготвя нещо дребно, различно от това, което е приготвено от жената и имам време да седна на масата, да си видя децата и мм, да им помогна евентуално, ако имат нужда с домашните и да пия едно вино на спокойствие.
Ако трябваше сами да се оправяме с всичко сигурно щях да съм в психото отдавна.
Никога не съм се отъждествявала единствено като майка и съпруга, не ми е достатъчно.

Отглеждане на деца в чужбина без помощ е възможно, ако си с плаващо работно време, когато работния ти ден започва след като грижата за децата застъпи.  Или ако единият родител работи нощем и гледа децата през деня, докато другият работи. Моите деца не излизат преди 7.40 - 8 от вкъщи, с мм започваме в 8, така че няма как да не ползваме помощ. Най-доброто решение, което взехме и освободихме бабите от тази тежка отговорност.

Аз някак си не мога да пусна жена да ми се оправя в моя дом, моите не=а, моята кухня, моите деца ... не мога да го приема. Сами колкото можем.

Защото не си принудена от обстоятелствата.
Освен да напусна работа няма кой друг да ги гледа.

То всеки може да го прави, въпрос на дисциплина и организация е...но че умора има, не може да се отрече.
Гледането на деца си е яко бачкане, от сутрин до вечер, че и през нощта и пак отначало

знам, но това означава все пак ние да сме много изрядни в собствения си дом. Т.е. не може да влезе чужд човек и да не е подредено ...
не като да сме мърльовци, но сутринта оставихме в хола на килима моливите и блокчето за рисуване . Понякога оставям сутрин чиниите от закуската до мивката ... не бърша всеки ден хладилници и шкафове ... трябва да оправяме леглата , а ние не го правим винаги ...
Май ще излезнем мърльовци

Е, ако сте изрядни в дома си за какво ви е тогава жена да помага?

Ранното майчинство е съвсем друго от това да престоиш 15 години у дома. На всички е ясно, че миенето, готвенето и хвърчането с парцал не са толкова интензивни, когато детето вече е извън дома и е редовно на градина/училище. Даже по-скоро жената може да разполага с доста време. И ако продължава само да домакинства, то вече проблемът не е в майчинството. Аз лично като съм у дома, мога да правя около 50 интересни неща, които въобще не се въртят около печката и пералнята.

Обаче да имаш един неработещ човек за евентуалности е незаменимо. Дори да не е на пета с парцала по цял ден.

затова не взимаме.

Въобще не ми е приоритет да ми е изряден домът. Нали затова плащам на жената? Оставям всичко, пазим естествено, но за какво ми е, ако аз непрекъснато обикалям с прахосмукачката?
Сирената е обяснила, че когато децата са извън дома от 7.30 до 4 е различно. Въпреки, че моите понеже са с майка, която я няма не са перфектно възпитани и си оставят дрехи, хартиени изрезки и какво ли не из стаите. Деца са, разпиляни са.
За мен е важно да се чувствам добре, не ме итересува какво ще си помисли? Вкъщи не е мръсно, но не е и по конец.  Кога да почивам и да се наслаждавам на дребните моменти, ако летя като линейка с парцала?
Ако някой съди за мен по това, дали имало прашинка еди-къде си и футболните обувки на сина ми са целите в кал (в градината), за какво ми е такъв "приятел"?
Важно ми е да имам време за себе си.
Сирена, нашата женица е на ОИ вкъщи