Уморява ли ви майчинството?

Сирен имаш ли поглед върху живота на съквартирантката дето майка и учше с нея в университета. Питам сериозно. Аз също уча с големия. Вече е значително по-лесно, но пак му вися над главата. Според моята майка това е крайно погрешно. Тя смята, че трябва да изкара двойки и да се вземе в ръце сам. [/b]

ама разбира се. китайците пак са на прав път. клонинг в даскалото, клонинг у дома пред тв. то в безопасна среда ...  Виц фигура.  

Аз съм на мнението на майката ти. Ще "падне" няколко пъти, ще се научи.
Учителите като казват работете с децата, това не означава учете с тях. Достатъчно е да им се създадат навици за учене и после само да се контролира.

Загубих й следите напълно. Но общо взето тия, които и като студенти са имали прекомерна помощ, поне по моя опит си останаха по-скоро без постижения, или им трябваха години, докато се научат сами да пробиват.

Аз по-скоро гледам като цяло да чете и да има достъп до информация, не да се вбие в единия урок. Да приема учебника просто като текст и така по-леко да запомня.

Ами аз някакви големи постижения от децата си не очаквам. Просто да имат нормален живот. Не искам да са аутсайдерите в класа. [

У-щето не ти казва какво да правиш у дома, но дава насоки Ти имаш същото право и ако си в комитета на родителското настоятелство учавстваш във вземането на решенията ведно с учителите.

Дава, защото училището е масово и дава насоки като за масовия родител. Повечето насоки ми звучат доста абсурдно.

А ученето с децата ме притеснява, защото някак продължава родителското влияние и в други области. Ако се наложи помощ, предпочитам да е от трето лице, частен учител - защото честно казано, майката може да не е най-добрият източник на помощ.

Кой те спира да си плащаш на учител щом не си подготвена за помощ с домашните? Никой.
Прави каквото е нужно и подходящо за вашето семейство. Никой не ви е у дома да съди кое е по-доброто.

Според мен родителя трябва да има поглед върху какво учи и какви са знанията на детето в началните класове. Най-малкото бързо да разбере къде са пропуските, какво не е разбрало детето и да помогне това да се навакса. А, ако родителя няма капацитет по някой предмет, то да наема учител.
Но си мисля, че всички пишещи в темата, имат достатъчно голяма обща култура или поне четат с разбиране текст. Така че остава само желание от родителя да помага на детето с уроците.

Aз лично не мога да й помагам с френския език или с физика/математика примерно и бих взела учител ако има нужда.
Засега се справяме с даването на задачи и резултатите й са отлични и няма нужда от горното.

Зависи много от самото дете. С мен никой не е следял уроци, домашни или каквото и да било. Но бях назначена за надзирател на брат ми, който е с 2.5 години по-малък и редовно се налагаше да го контролирам. Под редовно имам пред вид всеки ден. И това беше чак до гимназията.

И двамата сме учили сами.

И аз всичко си записвам. Но нямам календари. Ползвам дебели тефтери, в които си пиша и планове и то до листове и емоции и някакви хрумки изобщо всичко ми е заедно, така най-лесно се справям. Пиша за себе си и за бебе заедно, но за бебето пращам и имейли на мъжа си, за да си ги има и той планирано. Така не забравяме важните неща. Той също има свои то до листове, но неговите са на хвърчащи листове. Аз много обичам да си разделям бюрократичните задачи на мънички, така, че всеки ден да върша нещо гадно. така нямам загубени дни в бюрокрации или разни механични неща. Май за това най-много ми помага планирането -- за разпределяне на задължителни, но гадни неща във времето по начин, по който да не ми пречат на работата. За детето засега нямаме много ангажименти, но си записвам разни нещица относно него, обичам да логвам.
С мен са учили рядко, но са учили в някакви критични моменти.  В 7ми клас се интересувах само от момчета, много ме беше ударил хормона, въздишах по някакъв батко  и само това дискутирахме с приятелките ми, кой батко е як, и тн. в някакъв момент, месец два преди изпитите, майка ми с ужас установи, че не мога да доказвам някакви задачи (мисля, че геометрични, в които се изисква построяване) и бяха големи скандали и се занимаваше с мен ежедневно. Имаше си някакъв контрол, не са ме оставяли на самотек. Но пък и аз не съм била от супер най най добрите деца, ако трябва да сме честни. Като малко дете много ме избиваше на фантазиране и хич не ми се учеше, спомням си, че все нещо си виреех някъде, нищо не слушах в час. Ако не ме бяха следили, сигурно нямаше нищо да науча. Наистина сериозна станах чак след 15-16 годишна възраст.

Прилагам тефтера на мъжа ми на ден 8 и 9 от раждането на детето. Кой питаше дали е уморително? Аз цедях кърма, кърмех и не правех нищо друго, а той документираше под грам и час всичко

Еленна, благодаря.
Имах точно същата разграфена тетрадка по часове за хранене, смяна на памперси, сън, игра, захранване, количества и реакции към новата храна..Браво на мъжа ти!

 Знаех си аз, че немец би ми подхождал на невротичната ОСД природа