Аз съм на 43 и още не ползвам възглавница за сън. Имам възглавница, но я ползвам за четене на книга или за гледане на телевизия. На децата не съм настоявала за възглавници. Те сами си поискаха в някакъв момент и всички ползват с различни размери (купувахме различни, докато "уцелим" удобната височина), без Малчо. Той още не е поискал, освен една възглавница с кученца, която основно гушка нощно време.
- Публикувана: 16 фев. 2018, 14:32 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 17:26 ч.
Уморява ли ви майчинството?
Моите деца спяха чак до 5-6 годишна възраст в чувалчета - без никакви протести, нощем ставаха, ходеха до тоалетната и да пият вода и пак се закопчаваха. Чувалчетата им бяха по поръчка шити, защото наистина няма фабрични за толкова големи деца.
Това ми спестяваше доста притеснения през нощта.
Неудобство 1: носехме ги навсякъде по пътуванията, защото и двамата си търсеха чувалчетата и трудно заспиваха без тях.
Неудобство 2: нямаха изградени навици да се завиват самички, затова после беше малко трудно, но за няколко месеца се научиха.
Това ми спестяваше доста притеснения през нощта.
Неудобство 1: носехме ги навсякъде по пътуванията, защото и двамата си търсеха чувалчетата и трудно заспиваха без тях.
Неудобство 2: нямаха изградени навици да се завиват самички, затова после беше малко трудно, но за няколко месеца се научиха.
Общо взето най ме уморявало винаги недоспиването и бъбренето.
А влезе ли в логорейна фаза ме заболява главата. Все има какво да говори.
Не че нещо, но "бъбренето" е поведение. Нали уж на всичко се научаваха - научи го, че бъбренето е нежелано поведение. Мисля си, че за едно дете "да се научи да млъква" си е ценна житейска способност. Не знам защо при толкова поставяне на граници и възпитание не си учиш детето да дрънкоти по-малко.
Просто може да започнеш да даваш знаци, че това не е приемливо, защото наистина не е.
Просто може да започнеш да даваш знаци, че това не е приемливо, защото наистина не е.
На мен пък даже много ми харесва да си говорим с детето, много ми е забавно и интересно, а и тя не говори глупости. Това, че е уморяващо на моменти, не значи, че е нежелано поведение, напротив. Светът все още и винаги ще принадлежи на екстровертите с много повече лекота, отколкото на другите. Защо се бъркат понятията разговорлив и търсещ контакт и социално неадаптиран: едното няма нищо общо с другото. Особено за момиче е доста пагубно да почне да и се натяква да мълчи, да не притеснява, да не досажда.
На мен пък даже много ми харесва да си говорим с детето, много ми е забавно и интересно, а и тя не говори глупости. Това, че е уморяващо на моменти, не значи, че е нежелано поведение, напротив. Светът все още и винаги ще принадлежи на екстровертите с много повече лекота, отколкото на другите. Защо се бъркат понятията разговорлив и търсещ контакт и социално неадаптиран: едното няма нищо общо с другото. Особено за момиче е доста пагубно да почне да и се натяква да мълчи, да не притеснява, да не досажда.
Моята понякога си измисля, но сега е на етап "какво, защо, къде" и обикновено сама достига до доста интересни отговори, с малко диалог. А и аз се замислям за някои неща покрай нейните въпроси и отговори, а светът ми става още по-интересен. Но тя, както казах, не е дете което да седне да прави шум от идеята да прави шум, просто си говорим.
Моята понякога си измисля, но сега е на етап "какво, защо, къде" и обикновено сама достига до доста интересни отговори, с малко диалог. А и аз се замислям за някои неща покрай нейните въпроси и отговори, а светът ми става още по-интересен. Но тя, както казах, не е дете което да седне да прави шум от идеята да прави шум, просто си говорим.
Най-любимо ми е - стоя с гръб към ТВ-то, а малкият гледа. По някое време ми задава въпрос защо този/тази от филмчето така е направил/а.
Да, особено привлекателен е лаконичният мъж. Сяда срещу теб и ..... започваш да се чудиш как да се измъкнеш културно. Бъбривостта при децата не е нито досадно нито неадекватно поведение. Да не говорим, че през по-тежките години в израстването си е направо полезно за родителите.
Аз бях дресирана, че мълчанието признак на класа и възпитание. Имаше период в който майка ми звънеше на майката на приятелка да научи нещо за дъщеря си. Сега, от позицията на родител на пораснало момче и малко момиче си давам сметка как са ме възпитавали и какъв късмет имам, че децата ми са бъбриви. И не, не дрънкат празни приказки.
Аз бях дресирана, че мълчанието признак на класа и възпитание. Имаше период в който майка ми звънеше на майката на приятелка да научи нещо за дъщеря си. Сега, от позицията на родител на пораснало момче и малко момиче си давам сметка как са ме възпитавали и какъв късмет имам, че децата ми са бъбриви. И не, не дрънкат празни приказки.
Сега, при майките на първо дете, всяка дума е като златна жълтица, така че не се учудвам, че за тях разговорът е чудо някакво, прозренията на детето- невероятни и интересни.
Но реално имам дете с проблем неспирно дрънкане и гледам да напомням.
А един бъбрив тийн може да замаже и скрие повече неща, отколкото мълчалив.
Но реално имам дете с проблем неспирно дрънкане и гледам да напомням.
А един бъбрив тийн може да замаже и скрие повече неща, отколкото мълчалив.