Тийн, който говори непрекъснато и скача от тема в тема е едно, тийн научен че ще бъде изслушан без да му прави майка му досадни физиономии е съвсем различно.
- Публикувана: 16 фев. 2018, 14:32 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 17:26 ч.
Уморява ли ви майчинството?
На мен пък даже много ми харесва да си говорим с детето, много ми е забавно и интересно, а и тя не говори глупости. Това, че е уморяващо на моменти, не значи, че е нежелано поведение, напротив. Светът все още и винаги ще принадлежи на екстровертите с много повече лекота, отколкото на другите. Защо се бъркат понятията разговорлив и търсещ контакт и социално неадаптиран: едното няма нищо общо с другото. Особено за момиче е доста пагубно да почне да и се натяква да мълчи, да не притеснява, да не досажда.
Не знам, на мен ми става тъжно като чета за толкова много дисциплина и ред. А и клаустрофобично. Харесвам по-естественият подход.
Слава Богу тя го и израства, но е много екстровертен бъбрив Близнак, който е копие на майка ми.
Общо взето аз съм прoтивоположната и също напомням като внимавам да не стане като в онзи виц където питали едно дете как се казва и то отговорили, че до 6тата му година името му било 'Млъкни'.. Та така.
Иначе с нея много си говорим така или иначе. Но не в 5 сутринта примерно или когато много й се засподеля в 9 вечерта на лягане. Хитруша.
Общо взето аз съм прoтивоположната и също напомням като внимавам да не стане като в онзи виц където питали едно дете как се казва и то отговорили, че до 6тата му година името му било 'Млъкни'.. Та така.
Иначе с нея много си говорим така или иначе. Но не в 5 сутринта примерно или когато много й се засподеля в 9 вечерта на лягане. Хитруша.
Слава Богу тя го и израства, но е много ектровертен бъбрив Близнак, който е копие на майка ми. Общо взето аз съм пр8противоположната и също напомням като внимавам да не стане като в онзи виц където питали едно дете как се казва и то отговорили, че до 6тата му година името му било 'Млъкни'.. Та така.
ти коя зодия си? По принцип, няма нищо по-хубаво за едно момиче от това да е екстровертно и живо. Когато преди години висях по ОК кюпид и прочее ми беше направило впечатление, че никой мъж не искаше мълчалива жена за гадже или партньор. Може да е стереотипно, но от жената се очакват по-високи социални умения, включително умение да води разговор.
А един бъбрив тийн може да замаже и скрие повече неща, отколкото мълчалив.
О да
И честно казано, ако детското бъбрене може да е досадно и да ти иде да му залепиш устата с гафер, неспирното тийнейджърско дуднене, примесено с мъдрости, поучения и разсъждения за живота с мутирал глас, силен кикот и подкрепяне на тезите с лягане по масата, въздушни ритници и мятане по земята, направо си ти изпива силичките. Разбира се, предпочитам го приказлив и лигав, отколкото мълчалив и мрачен, та с радост понасям вечерната порция "А каква неправда се случи днес..." 
Излиза, че да си говорим с децата и да ни е интересно е някакъв признак на слабост или глупост. Всъщност, това са ми най-стабилните и приятни спомени от детството. При все, че съм дете на работещи родители, некърмено, гледано на детска градина от 4 нагоре, ходело на квартално училище и прекарвало порядъчно време абсолютно сама с брат ми у нас, това е нещото, което е компенсирало, според мен, всички други останали пропуски на родителите ми, ако могат да се нарекат така. От съвсем малка са ме поощрявали да си използвам мнението и гласа, изслушвали са ме, никой никога не ми е казвал "млъкни, грозно е/досадно е/пречиш ми." Уроци никой не е сядал да чете, но всяка вечер сме си говорили, включително и за уроците и т.н.
Да се води диалог е едно, но наистина го има това с бъбривостта и е хубаво да се напомня. А някои деца и в клас не могат да млъкнат. И, разбира се, веднага решихте, че процедирам с "млъкни". Ами не, има си други начини, вкл. намиране на занимания, в които не се налага дрънкотене.
И баща й е приказлив, и двете й баби та няма да е временно.
На мен пък даже много ми харесва да си говорим с детето, много ми е забавно и интересно, а и тя не говори глупости. Това, че е уморяващо на моменти, не значи, че е нежелано поведение, напротив. Светът все още и винаги ще принадлежи на екстровертите с много повече лекота, отколкото на другите. Защо се бъркат понятията разговорлив и търсещ контакт и социално неадаптиран: едното няма нищо общо с другото. Особено за момиче е доста пагубно да почне да и се натяква да мълчи, да не притеснява, да не досажда.
Не знам, на мен ми става тъжно като чета за толкова много дисциплина и ред. А и клаустрофобично. Харесвам по-естественият подход.
Абсолютно, у нас дори кучето има повече свобода на изразяване, отколкото чета тук за деца.
Аз съм голям привърженик на това да знаеш кога, къде и как да се държиш и много държа да я науча на това.
Държа на добрите обноски, разговора с цел дискусия и опознаване и на приятното настроение.
И понеже съм супер критична и много аналитична преценям, че имаме още работа в някои насоки. За мен възпитанието е основно наше задължение и понеже не сме идеални се стараем още повече.
Държа на добрите обноски, разговора с цел дискусия и опознаване и на приятното настроение.
И понеже съм супер критична и много аналитична преценям, че имаме още работа в някои насоки. За мен възпитанието е основно наше задължение и понеже не сме идеални се стараем още повече.
Аз съм с elenna, имам малко по-романтични възгледи в стил "ама как му отива гърбичката". Родителите ни много са се радвали на всичките ни философии, разсъждения и мъдри мисли. И страшно много сме си общували и философствали с майка ми от много ранна възраст, никога не е смятала, че ние знаем по-малко от нея или мнението ни е "дървена философия". Винаги ни е било интересно заедно и ни е повтаряла какви сме мъдри, умни най най всякакви. Да, сега ми се вижда смешно, но знам, че тя си е искрена точно както аз искрено си смятам, че моето бебе е най-красиво, въпреки, че рационално знам, че няма как това да може да е обективно. Не знам на каква възраст й е на Янечек детенцето, ама към 16-17 младите хора, с които аз съм общувала, са много интересни .
Според мен, детето наистина много има нужда именно от разбиране и общуване на емоционално и духовно ниво. Поне такива са моите спомени от моето детство.
Според мен, детето наистина много има нужда именно от разбиране и общуване на емоционално и духовно ниво. Поне такива са моите спомени от моето детство.
