Набутвам се тук, че има Мамасита. 
Ти пък как намери теми БЕЗ нея дето си била досега
- Публикувана: 16 фев. 2018, 14:32 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 17:26 ч.
Уморява ли ви майчинството?
Ти пък как намери теми БЕЗ нея дето си била досега
Набутвам се тук, че има Мамасита.
Ти пък как намери теми БЕЗ нея дето си била досега
Ама там ме плашат опонентите, та тук на малко по-лежерно да дойда.
В момента, ако си лягах навреме, нямаше да се чувствам така олупана през деня. Детето заспива към 21:30, а аз кукувам до 00:00 часа.
Аз не разбирам какво толкова не вярвате, че майчинството не уморява някои. Моето беше най-лежерното ми време. Разходки, че дори и скука е имало. Нищо никога не ме е преуморило, или да не ми е останало време, напротив, имах в изобилие и беше най-ползотворната ми почивка. Децата ми бяха оправдание да не се вра в шумни места.
На мен всяко нещо, което е с давност повече от 4-5 години назад ми се струва като някакъв идиличен период от време, в което всичко е било повече от прекрасно.
Скоро идва периода, в който започвам да пиша как дъщеря ми беше едно прекрасно, лесно бебе и от паметта ми, за щастие, ще се изтрият обиколките посред нощ с истерясало, плешиво чудовищенце в ергораница.
Скоро идва периода, в който започвам да пиша как дъщеря ми беше едно прекрасно, лесно бебе и от паметта ми, за щастие, ще се изтрият обиколките посред нощ с истерясало, плешиво чудовищенце в ергораница.
Не, аз без грам ирония го казвам. Например, сега ми се струва много романтично какво ми се случваше през 2012. Но тогава от стрес по едно време ми капеше косата. Сега, не само за пред другите, а дори и на мен, са ми останали в съзнанието само хубавите спомени на лежерност и щастие.
Не, аз без грам ирония го казвам. Например, сега ми се струва много романтично какво ми се случваше през 2012. Но тогава от стрес по едно време ми капеше косата. Сега, не само за пред другите, а дори и на мен, са ми останали в съзнанието само хубавите спомени на лежерност и щастие.
Да, в това отношение определено има 2 типа хора. Понякога дори мъжът ми се шокира, като почна да си спомням на глас. Пример, обяснявам на едни познати, колко беше лесно и забавно, даже приключенско, да си намерим първата обща квартира. Така го и помня. И след това той ме засича, не пред тях слава Богу, с въпроса защо на цялата тази романтика ревях всяка вечер след поредните обиколени 20-30 дупки на безбожни цени 
.
. 
Моят мозък има свойството да забравя, за да се щади. Бях оставила само приятните спомени от раждането, но мм ми припомни други неща. След време ще забравя как съм повръщала от умора, заспивала в 9 сутринта облегната на кошарата или как съм се подпирала на количката, за да не падна. След това ще забравя и следващите трудности. И по-добре така, иначе ще гръмна. При това имам доста спокойно дете и огромна подкрепа от баща й, понеже я гледаме сами. Обаче умората се трупа - и физчески, и психически, - колкото и да се старая да забравям 
Не, аз без грам ирония го казвам. Например, сега ми се струва много романтично какво ми се случваше през 2012. Но тогава от стрес по едно време ми капеше косата. Сега, не само за пред другите, а дори и на мен, са ми останали в съзнанието само хубавите спомени на лежерност и щастие.
Elenna, къде остана митът, че спиш по 3 и половина часа на денонощие:) както всички велики и успешни...
Остана там където и дисертацията: в миналото
И сега се случва, но не често и ежедневно. Особено сега би било и доста безотговорно, но не се бой: предстои пак в обозримо бъдеще.