Уморява ли ви майчинството?

Не като да не съм писала, но няма ги от 7 и 30 до 17 в къщи. В 20 лягат. Уикендите сме по занимания или заедно.
Когато сме заедно нямам вакум. Няма начин. Няколко души живеещи заедно. Дори един омлет да е 15 мин ... не ежедневието не дава възможност за по едно нищо неказващо и обобщаващо мнение през няколко минути.  Ежедневието е поредица от действия и взаимодействия и не виждам как се локализират в 15 мин това и 20 мин. онова. Няма начин да се абстрахираш освен ако не описваш измислени герои. Това 7 денах12-13 часа... през 5 мин. Като добавим ,че става въпрос при нея за 2 и 4 годишни. Хахаха. Има нужда от семейство жената и от облик. Имагинерни.

Ама вероятно сме много реални лигльовци у нас ... ние сме от @някои майки@ и @някои деца@ явно ... от тези, които съществуват.

Ето още една тайна: първо действията се приоритизират. Второ, натъпкват се в блокове от време, свършват се за деня и се забравят. Няма такова нещо да се щураш от една дейност на друга. Има си 3-5 важни точки, покривам ги и това е. Иначе работата се раздува до часовете, който й се позволяват да заеме.

През останалото време, като нормални хора, се очаква, че всички ще уважават идеята, че нормалното нещо е няколко човека да си прекарват времето заедно тихо и цивилизовано. Дори като сте "заедно", все пак има някакво лично пространство.

Дори и малките деца могат да развият усет, че сега правим това - и го правим повече време, не докато ни щукне нещо след 5 минути. Сега се закусва, после се играе, после обяд и така, има си часове за всичко. Аз съм възрастният, аз задавам темпото, доколкото мога, с някои позволения, според енергията, според деня и според настроението.

Ама има разлика между това да си уморен и супер зает. Примерно мен адски ме уморя постоянното мрънкане на едногодишното, но реално през това време може и да лежа на дивана и да пиша във форума. Примерно в момента хленчи, защото не може да си обуе чорапа. Това продължава от 20 минути. Не върви да ида да и го обуя, защото моменталически го събува и пак на нов глас. Пробвах да я разсея с играчки, не става, иска си чорапа. Реално след 1 час няма да съм свършила нищо, а ще се чувствам изморена от хленчене.

Ако ми видите календара, само нашия, не и работния от дома, ще ви стане ясно откъде ми идва умората

Ега си тайната. Ако това е тайна от кухнята, аз съм финалист на мастършеф, а баба ми е направо шеф Манчев

По-голямата тайна е да не се бавиш с измислици наужким или във форума, а да се бавиш с нещо продуктивно.

Както казах, наблюдателна съм и съм виждала какво правят майките, има много случаи на абсолютен WTF и излишности.

Контеса, при теб има планиране и контрол, с малките деца трудното и стресиращото е, че не може изобщо така да се подреди денят, просто нищо няма да се получи. И затова изкуството е в това да разчистиш максимално дейности и да мине максимално спокойно, за да я няма умората от мрънкането.

Та ми хареса примера на LikeADream: в тая ситуация няма какво по-добро да направи, освен да си седи на дивана и да се оплаче във форума. Детето е на годинка, занимава се с чорап. Това е природна стихия, като дъжда, оставаш го да мине. Просто няма какво да правиш, ако ще да извадиш 20 Монтесори занимания в тоя момент.

А и дете на 9 няма да реши, че е много забавно да пуска боровинките на пода, нали...

Сирената ме кефи с твърдите си нерви. За мен това е ключът към успешното майчинство, другото са глупости.

Lаdу Stаrdust  имаш значи добър пример. действай . интересно ще е да споделяш как върви. ние ще ти следим развитието ...

Напротив, нямам много здрави нерви, затова си ги щадя с някои приоритети.

Има и друг момент, хората забравят, че децата са простичко устроени, понякога бавни и не им трябват прекалено интересни и разнообразни неща, трябва им време и да научат нещо сами, ако ще да е простичко. Но сега има един почин ние да ги учим, уж за пред хората, при което има едни такива умни наглед, но много изнервени дечица, дето знаят стихчета, но не могат да си владеят емоциите.

е, да ... като ги няма са супер простички.
 дам ...

Пак нищо не каза.

Пример: моето дете отива в детски кът, подбира си играчка без моя намеса, играе си само 20 минути. Идва майка с друго дете и се започва - виж мами, пате, ето камионче, ето това- онова, пуска песничка на макс, засипва детето с 20 играчки, то вече избръмчало почва да хвърля. Е сори, това какво е? Хем е заета, хем резултат нула, детето не играе само, хвърля играчки, превъзбудено е. Е това ако не е тъпо, не знам...за мен е пълно аматьорство. Говори ми за нула прочетени реда за детско развитие.

Хаха, не нарочно, но все изпуска някакви неща и се чисти пак Много е клъмси

На мен ми се налага да планирам нещата и да се случват, защото не мога да кажа, че нищо няма да върша и ще си почиваме само и то в продължение на дни.

 Моята почивка я описах каква е. От 10 години като майка първите 3 ми бяха най-лесни и приятни, но когато сложиш в микса работа, логистика, у-ще, кръжоци, къща и живот навън..нещата се избистрят.

Сега ако си опиша деня горе-долу протича така:
1. Будя се свежарка в 5 и малко, сутрешни упражнения зареждат с още енергия, душ и чай ройбос и си преглеждам календара и списъка, както личен, така и работен.
2. В 7 удря гонга на мъж и дете, той се приготвя, аз я обличам, закусва, приготвям целите дисаги с междинни закуски и обяд и 3 ката резервни дрехи, обикновено на фона на непрекъснато бърборене и истории. Още не съм уморена, но се започва.
3. В 8 са излезнали, детето отива в добре подбрано заведение, където срещу съответната добре подплътена такса е плътно заета в малка група със спортове, изкуства, пеене, писане, четене, кръжоци, по 3-4 часа време на вън във всякакви условия, и следобеден сън. За мен това е ситуация "всеки печели" защото аз ако се опретна на един такъв ден, няма и до 1/3 да изкарам.Спестявам си и малоумното разкарване от едно място на друго, но пък пак мога да казвам, на който му е важно, че детето ходи на езда, плуване и йога, катери се по дървета, занимава се с изкуство с художничка с магистратура и взима уроци по цигулка от бивш концерт-майстор.
4. От 8:30 до 16:30 прогресивно се уморявам все повече и повече от работа със хора, които са по-неконтролируеми и от 3 годишно, а някой дори имат и по-беден емоционален интелект, речник и т.н. Работя на блокове от 25 минути без никакви разсейки и 5 минути почивки за форум, телефон, тоалетна, чай и тн. Отделно, всеки божи ден имам половин час неща, които определено ме уморяват: часове за преглед, поредното купуване на следващ номер детски обувки, промяна в графика на училището и съответното намиране на кой да я гледа с 3-5 разговора и уговорки, плащане на въобще каквото се сетиш и какво ли още не. Уж е поделено с мъжа ми, и пак е адски изморително и тегаво.
5. Взимам я към 5, според времето и задачите се разхождаме, пазаруваме, излизаме на ресторант, градинарстваме в двора, тя си играе докато аз нещо се занимавам из нас или доработвам или изобщо правим някакви неща. Понякога вадя заплетени конструктори от косата. Разтоварвам всички кутии от храна и 3-те ката дрехи, в които сякаш е живяло прасе. Умората вече ме превзема.
6. Обикновено към 19, най-късно 20 се прибира мъжа ми, който я къпе, зъби, простотии и я приспива. Междувременно аз пускам миялни, перални, тенждери под налягане, роботи прахосмукачки и въобще де що има за пускане. Това ми най-досадната и мега уморителна част на деня. Слушам някакви подкасти за да минава времето. Полу-заспивам. Понякога се сменяме с мъжа ми и той се занимава с това, аз с детето. Като една лоша майка обаче, предпочитам домашния слугинаж в повечето пъти.
7. В 21 къщата е тиха, бръмчат само разните му уреди дето си работят. Говорим си, четем, не гледаме телевизия, по понякога заспиваме на някой друг филм. В повечето дни се чувствам адски изморена. В петък вечер, не

Отчитайки, че съм на 38, това уж лекичко ежедневие кулмирира в едно базово, подмолно ниво на умора и това си е.

Еленна, Амин!

Моят ден когато съм на работа е различен, но се припокрива с твоя..

Набутвам се тук, че има Мамасита.
Иначе на мен умората вече не е само от майчинството, ако я карам работа - гледане на дете, ще съм свежарка от всякъде.