Публикувана: 23 май 2006, 08:10 ч.
Последно мнение: 19 юли 2006, 13:33 ч.

помощ!!! семейството се разпада

22 895
240
1

Гост

1
...
10
11
12
...
17
Всички

# 150 2 юни 2006, 13:18 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

Цитат на: Анонимна в пт, 02 юни 2006, 12:05

Момичета мислите ли ако му изпратя това по долу ще го трогне?
А и не знам дали да му го пращам, вие как мислите?
Някога, отдавна .....Някога преди.....
Помниш ли ...... онзи ден.... онази зимна нощ....

аз мисля, че ще го трогнеш.
но ще предизвикаш у него съжаление и чувство на вина, ти това ли искаш?
да бъде с теб от съжаление?
аз не бих пратила за нищо на света това Wink

бе ти още ли го мислиш newsm78

# 151 2 юни 2006, 13:36 ч.

София
Мнения: 625

Стихотворението е хубаво, но и аз съм на мнение да не го пращаш! Не се унижавай, стига толкова! И знаеш ли на мен едно време ми казаха "Няма по-сляп човек от този, който не желае да вижда" и ми беше полезно! Дано и на теб помогне!

# 152 2 юни 2006, 13:38 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: anya в пт, 02 юни 2006, 13:36

"Няма по-сляп човек от този, който не желае да вижда"

# 153 2 юни 2006, 13:39 ч.

Цитат на: Скарлет О'Хара в пт, 02 юни 2006, 13:18

бе ти още ли го мислиш newsm78

мисля го ден и нощ, мисля и не мога да измисля нищо, в душата ми е празно, в главата също.

Цитат на: ellyst в пт, 02 юни 2006, 12:30

п.п. Щом един мъж в прав текст ти заявява че не те обича вече, значи НАИСТИНА не те обича вече.

Не мисля, че ми е казал истината. Виждах го, чувствах го, че не е така, че още ме обича и то доста силно, виждах това в очите му, чувствах го в думите му, познавам го, личи му, когато не казва истината. И стигнах до извода, че за него е било най-удачно да каже, че не ме обича вече.

# 154 2 юни 2006, 13:42 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: Анонимна в пт, 02 юни 2006, 13:39

А може би просто ти се иска да е така Sad

...съжалявам, че така ти говоря, но задай си въпроса - къде е логиката да го прави?....не се заблуждавай - научи се да живееш без него - дори и да се върне ще е полезно за самата теб.... Peace

# 155 2 юни 2006, 13:47 ч.

Цитат на: The Sun в пт, 02 юни 2006, 13:42

А може би просто ти се иска да е така Sad

Може би си права и ти, но това което видях в очите му, ме кара да си мисля, че не е така както казва. Не знам, объркана съм доста и през главата ми минават хиляди варианти на ден. Но за това мога да кажа, че едно 80% е истина Praynig

# 156 2 юни 2006, 13:52 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: Анонимна в пт, 02 юни 2006, 13:47

Цитат на: The Sun в пт, 02 юни 2006, 13:42

А може би просто ти се иска да е така Sad

Съжалявам, скъпа Анонимна, но това с мисленето няма да те докара до никъде....и представи си - обади ти се и какво - ще си много по-объркана от когато и да било....трябва ТИ самата да решиш КАКВО искаш първо и второ ЗАЩО го искаш - навик, обич, липса или какво? Истината е, колкото и банално да звучи, че когато губиш нещо не знаеш какво печелиш и обратно Peace

Странно звучи, но днес ТИ искаш да се върне, "утре" може той да е на твоето място, а ти да не искаш въобще да се връщаш назад към него...затова излизай си, намери си занимание - фитнес, езда или каквото и да е, говори и се разтоварай и въобще си живей живота - каквото има да става - ще стане Peace

# 157 2 юни 2006, 14:02 ч.

Цитат на: The Sun в пт, 02 юни 2006, 13:52

Така е, права си, но като нямам желание за нищо, опитвам се дасе занимавам с нещо, да се веселя, да избягам от мислите си, но не се получава, или ако се получи, то е за 20-30 минути и после пак едно отчаяние ме подтиска, че дори аз не се понасям, камоли околните.
Благодаря ти за съветите и куража bouquet

# 158 2 юни 2006, 14:06 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: Анонимна в пт, 02 юни 2006, 14:02

Цитат на: The Sun в пт, 02 юни 2006, 13:52

Горе главата, момиче! Тепърва има да се радваш на живота - има толкова красиви неща, които чакат да ги изживееш, независимо от това с кой си - не ги подминавай!
smile3525

# 159 2 юни 2006, 14:09 ч.

Мнения: 925

И аз съм на мнение, че стихотворението е много хубаво но не трябва да му го пращаш.
Преди време един мъж ме харесваше и беше решил да ми го показва навсякъде и по всякакъв начин. Получавах невероятни SMS-и; дискове с музика, чрез която се да ми обясни колко ме обича; стихове в пликове от цветна хартия, в горният десен ъгъл имаше буква. Буквите образуваха думи и така: "Обичам те ......"
По принцип съм романтична натура, но това ме накара да се почувствам "претисната до стената" и да сложа край на нашите отношения.

# 160 2 юни 2006, 14:25 ч.

Мнения: 8 550

Цитат на: Анонимна в пт, 02 юни 2006, 14:02

Хей,момиче ,събуди се.Правилно те съветват изправи глава,облечи се,излез с приятелки и приятели,ходи на фитнес ,езда или където щещ,но СВАЛИ СКРЪБНАТА ФИЗИОНОМИЯ И СПРИ ДА СЕ САМОСЪЖАЛЯВАШ.Това няма да ти помогне.Колкото повече задълбаваш толкова по-зле става.Стегни се и покажи ,че не ти пука.Помисли колко много боли когато някой те пренебрегне.Сигурна ли си ,че ако се разминете и ти си с шумна компания дори не го забелязваш ефекта няма да е много по-силен отколкото пращането на нежни стихове и уверенията във вечна любов.Ако и това не помага помисли дали си заслужава.Животът отминава и може би ще съжаляваш някой ден за пропуснатите мигове.Извини ме,че съм груба,но ми се иска да бях още по-груба,ако те познавах такъв шамар щеше да отнесеш,дано те събуди и да видиш,че навън хората се движат всеки със своята си болка,радости и че когато мислиш,че всичко е загубено се оказва ,че винаги има изход и бъдеще. Peace

# 161 2 юни 2006, 23:39 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Да не ти досадя, но май всички ти казахме да живееш, а не да се вайкаш...
Той винаги ще предпочете жизнена и щастлива жена, пред сломена и самосъжаляваща се; недостъпна, пред поставена на тепсия...
Може и да си ти тази - предпочетената жена. Не се знае.... Но трябва да си такава жена първо. Ако не него, друг по-добър мъж ще намериш така.

ПС Ако ти хареса идеята, не благодари. Действай! Simple Smile

Всеки ден може да бъде първият ден от щастливият статък от живота ти! Избери го, стисни зъби и ЖИВЕЙ!

# 162 3 юни 2006, 11:44 ч.

Мнения: 730

Цитат на: арт мама в пт, 02 юни 2006, 23:39

Всеки ден може да бъде първият ден от щастливият статък от живота ти! Избери го, стисни зъби и ЖИВЕЙ!

Подкрепям с две ръце Peace

Абе жена я се стегни,живота е пред теб,излизай,забавлявай се,ти си едва на 23год.,нямаш деца,свиркай си,той не заслужава тази твоя огромна обич Peace

,запази я за някой,който наистина ще държи на теб и ще те обича Hug

Пожелавам ти от все сърце да намериш мъжа на твоя живот,но първо си поживей,ходи по барове,дискотеки,забавлявай се с приятелки Sunglasses

Пожелавам ти да излезеш от тази депресия,да се вземеш в ръце и да осъзнаеш,че този човек не те заслужава,аз никога не бих простила изневярата-вервай ми,колкото и да го обечам по голямо предателство от това НЯМА,поне за мен Peace

Бъди щастлива и усмихната bouquet

# 163 3 юни 2006, 16:02 ч.

Здравейте на всички,

току що се пребирам от среща с него и мога чисто и просто да кажа КРАЙ. ВСИЧКО БЕШЕ ДО ТУКА! , колкото и да не ми се иска да го повярвам, но това е тъжното истина. Просто няма шанс да се оправят нещата според него, даже разделихме и имуществото ни /хладилници, телевизори, перални, кола и т.н./ събрах си доста багаж и си тръгнах. Неще и да чуе за връщане /поне на този етап от живота му/ изглеждаше доста добре, но аз глупачката пак ревнах пред него #Cussing out

, не можах да сдържа сълзите си, защото ме боли, защото го обичам, със сълзи си събрах багажа, със сълзи си тръгнах и има една песен, която точно описва как се качих на колата и се прибрах "Със сто километра в час" и малко над тях.
Нищо не каза за развод, но се предполага, че и тази тема ще засегнем някой ден, аз съм категорична, че няма да подавам молба за развод Naughty

. Разбрахме се да се чуваме и да се виждаме, когато единият поиска. Започнал е и той да се изнася лека-полека, но каза, че след известно време ще стяга пак къщата ни, за да живее там, най-вероятно със следващата.
Питах го дали има в момента друга, да не би някоя да е бременна, но той беше категоричен и за двете, че няма нищо. Просто чувствата са му изстинали и не ме обичал вече. Болката ме съсипва в момента, но знам, че някой ден, когато и да е той, може би след доста време, ще мога по-разумно и от друга гледна точка да преценя всичко това което ми се случва и най-вероятно ще мисля като вас, но на този етап, аз го обичам все още и винаги ще има една малка надежда, която да ме крепи, че може да се върне.
Надявам се от тук нататък животът да е малко по-справедлив с мен и да не ми поднася такива изненади. При първа възможност пак ще пиша. Утре ще ходя да си събирам остатъка от багажа, а той е доста.
Е мили момичета и момчета, безкрайно ви благодаря за подкрепата, силите, куража и топлите думи! Без вас не знам какво щях да права. В такива моменти, разбираш кой ти е приятел!
Скоро пак ще пиша!
Целувам ви и ви Hug