Дъщеря ми е скарана с баща си...

На мен ми е интересно откъде точно разбраха, че момичето не пипва нищо вкъщи и само безделничи и дебне кога да се напие, за да предизвика баща си.

Опа! Унизително, викаш?
Ами ако този мъж прилича повече на мъжете от преди двайсетина години, отколкото на тези от днешното джендър поколение? Без това да го прави чудовище?

Значи напиването в тинейджърски години е непростимо престъпление, заслужаващо бой, никаква прошка и робски труд до пълнолетие. Как ли съм го избегнала и все пак съм станала човек...

Божичко, участието в домакинските задължения било "робски труд"?
Не се и съмнявам, че пуберите гледат на това точно така. Лошото е, когато са подкрепяни от родителите.

Момата не е била шамаросана заради това, че е била пияна, а заради нещата, които е наприказвала на баща си. Ако имаше добро домашно възпитание, на другия ден щеше да изприпка първа при татко си и да му се извини.
Но тя нито има добро домашно възпитание, нито среща адекватна реакция от майка си. Вместо майката да си стегне разглезената щерка и да й обясни какво е да си наистина голям човек с отговорности, тя първо допуска с отсъствието си да се стигне до безобразен скандал (който е трябвало да избегне), след това се нахвърля публично върху бащата (с което кара дъщеря си да се почувства още по-онеправдана), а на другия ден въобще не настоява малката да потърси прошка от родителя си (с което да покаже дължимото уважение и да задейства поредицата от събития, с които неминуемо ситуацията щеше да се изглади). Вместо това тя е оставила всичко на самотек - да се оправят двамата. Проявила е липса на мъдрост и такт, които са стрували отношенията в семейството. Допуснала е да се разкъса една здрава котва, която да държи дъщеря й далече от рисковете. Сега вече положението е ужасно омазано. Бащата, и да не страда повече от наранено достойнство, просто не знае как да се справи със стената. Далеч не всички мъже са способни на това и, ако жените покрай тях са достатъчно мъдри, трябва да им посочат пътя. Момата пък е потеглила по коловоза на въображаемата независимост, но раната и породената от нея уязвимост си стои. И ще си стои цял живот, авторката е добре да не се заблуждава.

Напълно е възможно при тези всекидневни излизания дъщеря й да се "разсейва" невинно от домашните и любовните си проблеми с хапчета или прахчета. Всички рискови условия са налице. И никой родител не вярва, докато не му се случи.

Много удобничко цитираш само мъничък фрагмент от поста ми, който ти харесва.

Не е чудовище, но е изключително незрял човек и не се държи като родител. Не може да се очаква от момиче  на 16 да е по-зряло от баща си.

Вие как разбрахте, че е мамина богданка и не пипва нищо вкъщи?
Авторката спомена, че е отличничка. На 16 след 2 годинки ще кандидатства за университет. В момента това, че е с отличен успех е най-важното и тя си го постига. Тука кой образ предложи да търсела майката за наркотици... вие нормални ли сте и деца имате ли наистина или тролите за кеф? Наркоманите в нашия клас (до колкото мога да ги нарека наркомани, но тук смело се раздават етикети) не носеха шестици вкъщи.

Толкова ли неразбираемо пише авторката?

Накратко:
От това, което чета, момичето ми прави все по-добро впечатление. Проблемът е в бащата и в родитеския пример, който той дава. Интелигентният и зрял човек се извинява, когато сбърка. Да удряш по-слаб от теб, особено жена, е абсолютно недопустимо. Това не е грешка, а Грешка. Да очакваш удряната жена да се извини, защото те била предизвикала, е определение за домашно насилие. Топката е в него. Дори след толкова време той е този, който трябва пръв да подаде ръка. Защото е по-виновният. Защото е по-зрелият. Защото е родителят, който дава пример. Или пък не е.

Първо, не знаем от кое училище са тези щестици, защото в доста училища шестиците са меко казано проформа. Второ, има разлика между щестици в бележника и общ отличен успех. Трето, зависи от вида на наркотиците и степента на напредналост. Да не дава Господ такива подозрения да се окажат верни, но рискът е налице: липса на връзка с родител (а очевидно и с брат), чувство за онеправданост, бунтарски настроения, нещастна любов, чувствителност.

Миленака, авторката беше писала и друго - че се радва как напоследък дъщеря и излиза всеки ден и се разсейва. Но пък тя била спокойна като майка, защото средата й била добра. Не че това значи нещо в наши дни.

Най-незряло от всички се държи майката. Защото точно в нейните ръце е било и все още е да прекрати тая драма за доброто на семейството си и на дъщеря си. Малката - пубер. Бащата - авторитарен мъж. А какво е извинението на майката? Аз много добре я разбирам, защото съм била в подобна ситуация. Но и тя трябва да разбере, че сърцето й говори грешно, и че с поведението си неволно засилва антагонизма, вместо да го излекува.

Няма значение какви са вашите модерни и добри пожелания какъв трябвало да бъде бащата. Той е такъв, какъвто е и тази жена/това дете трябва да живеят именно с него, а не с вашите добри пожелания. Това не е лош човек, звяр, чудовище, с което си струва да се разделиш. Това е просто....мъж. Мъж, който никога не е спирал да си обича детето, но който просто не е способен да се промени по начина, който му препоръчвате тук. Нито пък е необходимо или редно, честно казано. Много по-добре е да се изгладят недоразуменията, отколкото да се разбие семейството. Какво ще спечелят всички от такъв сценарий? Дъщерята и майката по-щастливи ще бъдат и с по-уреден живот ли?
Първо майката и бащата трябва да оправят разногласията помежду си и след това, като единно родителско тяло, да започнат процеса на възстановяване на отношенията и с дъщерята. Без отклонения, без самоволия, с постоянна взаимна подкрепа, ако трябва и със специализирана помощ. За да не си изтърват детето, за да не си загубят семейството.

Направи ми впечатление описанието на брата - като че ли въобще не е част от това семейство, а се прибира само на хотел. Това нормално ли е?

milenaka, според мен, ако не предприемат нещо по-реално най-накрая, след 2 години девойката като чукне 18, ще си събере нещата и ще избяга с 200, а после ще я чуват 1-2 пъти месечно по телефона. И аз не бих я обвинила за това.

Никаква вина не виждам в авторката.

Гугъл, и аз си мисля нещо такова. Но ако егото на бащата му е по-важно... В крайна сметка, всеки с приоритетите си.

Нормално е за 24 годишен мъж студент. Моят син е на 20 и също се прибира рядко, защото е студент.
На мен ми прави друго впечатление - Черния сапфир и някои други само търсят и даже си измислят несъществуващи/неописани детайли от дъщерята, за да я изкарат пропаднала и черна.

Нямам никаква представа защо и какъв мотив може да имаш да оплюеш нечие дете на майка му. И то съвсем нормално дете.

И да, студентите не се прибират вкъщи много много, защото повечето работят и следват, а след това като нормални млади хора имат и някакъв социален живот.

Не е въпросът колко се прибира, а колко е ангажиран с проблемите на близките си. Според майката дори не бил забелязал, че има проблем. Това не ми се вижда нормално. Брат и сестра могат да живеят в различни държави, и пак да са си близки. В случая явно липсва такава връзка.

Дори и японският император да им дойде на крака, какво може да направи, ако бащата продължава да се държи като пубертет? Синът не отговаря за действията на баща си. Бащата отговаря за действията си.

...дъщерята като принцеса, а майката - като "damsel in distress" ?
Кой може да ги спаси?!?
Принцът на бял кон, разбира се.
Или бог от машината.

Само с това ще се съглася.