Дъщеря ми е скарана с баща си...

Да възприемем шамарите като нещо нормално и щерката да се извини на баща си, че я е ударил.

Специално го удебелявам и отделям.
Е?
Извинила се, ама май пак не е достатъчно. Като че ли по бащина линия имат навика да са дръпнати и обидени за дълги времена.

Аз не разбирам хора, които могат да се сърдят с години.

ПП. Нели, не помня извинение. Сигурно съм смотолевила нещо. Ама те не са решили да спрат да ме обичат и отразяват. Аз и по-лоши неща съм правила. Веднъж казах на майка ми по време на скандал, че сигурно изобщо не ме е искала. Колко драматично звучи, нали? Щото съм била пубер, съответно била съм драматична и неразбрана. Голяма изненада.

За да се стигне до шамар от бащата, има много, много сериозни пропуски от страна на майката. Не, в никакъв случай не е нещо нормално.


Точно така. Затова майката би трябвало да престане да се впечатлява толкова от драматичните стойки на щерка си и малко да я приземи в света на отговорностите, където й предстои да обитава само след година или по-малко като пълнолетен човек.

Не е върнала парите, защото баба и отказа. Детето се извини, без нечие навиване, без задължение и т.н. Отиде с наведена глава и се извини. Отсреща получи "Мм, добре". Питах я как е минало, а тя ми каза, че било добре. После идваха на гости няколко пъти баба и, и дядо и, държаха се дръпнато с нея, усмихваха се сдържано, после тя ходи няколко пъти и след третия път, спря. Питах я защо и тя каза, че с държанието си я карат да се чувства още по-виновна.

Полюбопитствах какво толкова се обсъжда по тази тривиална ситуация и като преглеждах по диагонала, попаднах на това мнение.
Ezhko, без да се сърдите (много сте ми симпатичен), мерите с друг аршин или дори направо с друга метрична система. Ако сте в страна, където алкохолът е забранен до 21г., но шофирането е разрешено над 16, в страна където се лежи в ареста за една бира и по много години в затвора за една трева, но не е никакъв проблем за 19 годишен да си купи полуавтоматично бойно оръжие, ако сте в такава страна, недейте да мерите с нейния аршин. Животът тук е друг. Всички тийнейджъри пият, всички тийнейджъри пробват трева, всички тийнейджъри правят секс, много често unprotected sex. Учил съм и в сигурно най-мизерното и пропаднало училище в София, където приемаха изключените побойници от други училища, учил съм и в най-"елитното" (откъм приемен бал и история) училище. И тези три неща не бяха драматично различни.

Няма как в България да екранирате едно дете от това, което всички юноши правят. Освен ако не сте като ето тези "прекрасни" родители. А понеже имам достатъчно приятели мотоциклетисти - изтръпвам при мисълта децата ми да карат мотор сигурно 10 пъти повече отколкото при мисълта да се сбият или да се напият (стига да не е с метилов алкохол). Мотористите у нас се делят на такива, които са падали и такива които им предстои да падат. И трезвеността изобщо не помага - такава е културата на пътищата. Да не говорим с какво се занимават рокерските групи, към които членуват по-запалените моторджии, извън карането на мотор и вятъра в каската и рокерията...

Така че не става с подобни ценности тук, съжалявам. И един родител не може да си позволи да се сърди и да се дистанцира от проблемите и живота на детето си точно в тази възраст, когато детето физически е зрял човек и като самочувствие също си мисли, че е зрял и може да решава по всички въпроси, но на практика като опит и способности за планиране и поемане на отговорност си е все още дете и ще продължи да е дете още доста години. Ако приемете хипотезата, че момичето от темата е вече зрял човек, тогава никой няма право да я шамари, да я съди за решенията, които е взела. А ако приемете, че е дете, тогава първата работа на един баща трябва да бъде да се поинтересува от здравословното ѝ състояние, от проблемите в живота ѝ, от опита ѝ да се впише (защото опитен пияч си знае мярката и не се връща вкъщи на мотика). Не можете да очаквате от тийнеджъра да е разумен и отговорен като възрастен и същевременно да го третирате и възпитавате като малко хлапенце.

За мен грешките на тийнеджърите са грешки на родителите им, които са загубили пътя към живота на детето си, загубили са комуникацията, загубили са битката за средата в която расте детето и се чувстват безсилни да открият отново език за разговор с детето си, за да могат да му помогнат като поне смекчат някои грешки. Чрез подобен бунт младите хора се опитват да се впишат в обществото, такова каквото го виждат от своята камбанария. И по никакъв начин не помагат някакви идеализирани и остарели възгледи на родителите, които ако държат на подобни възгледи, по-добре наистина да намерят на детето свръхелитно и претенциозно училище, където изключват, ако пръднеш шумно в час, защото иначе им предстоят много по-тежки разочарования от тези на авторката на темата. И дори така - училището е до време, а в колежа младите елитни спортисти се омешват с пиянките, които са не по-малко интелигентни, образовани или финансово обезпечени и съм бил свидетел как повечето от тези 10% добри момичета и момчета от училище, които ни гледаха с неодобрение как сме се запътили с поредната бутилка вино или мента към парковете, след края на училището изтрещяха дори повече отколкото непрокопсаните си съученици преди това. Музикален видео-поздрав по този повод.

Човек никога не бива да си позволи да абдикира децата си, независимо какви са станали те. И не бива да ги съди прекалено строго за грешките им.

Още един път си оставила нещата на самотек.
Говори ли с мъжа си по въпроса?
Той пита ли родителите си от какво са недоволни и защо са резервирани?
Чула си версията на дъщеря си и си се задоволила само с това.

Не, да осъзнае ТЯ какво е направила и да се извини за своите думи и държание, като ОЧАКВА в замяна извинение за шамара, което баща й ТРЯБВА да направи и то искрено. Това е нормалното поведение. Да обиждаш родителите си дори в пияно състояние не е нормално, нито да мислиш че е нормално да вземаш пари без да питаш и после да се цупиш че те гледат лошо после. И да, не съм получила отклонения от някой инцидентен шамар от майка ми, баща ми никога не ме е удрял.

Не, Гугъл, това при скандала е по-малко сериозно от кражбата за мен. Нормално е за тази възраст. Да вземаш пари без да мислиш, че на този от който си ги взел може да има повече нужда от теб от тях - не.

Този пост целия е за удебеляване, ама който не иска, няма да го забележи.
Ами Нели, извинила се е. Какво повече следва да направи? Ти не си получила отклонения от някой шамар от майка си, но щеше, ако те беше отлъчила от вниманието и интереса си за над година.

Ще е полезно да прочетете поста на bgtatko, защото горе долу такава е реалността.

Явно цялото семейство са царе в начукване на канчета. Нищо чудно, че баща й не отстъпва от ината.

Не възприемам като правилно родителят да акцентира върху напиването на детето си, че и да го унижава допълнително. Това е инцидент, не поведение, затова и няма нужда от мерки. И без това на сутринта ще му е достатъчно гадно заради махмурлука и не е нужно като родители да вгадняваме положението, в тая възраст са много злопаметни и не понасят начукването на канчета.
И синът ми се е прибирал и пиян, та не си разсъждавам принципно. Никога не бих го вкарала под студен душ в такова състояние, защото поне един от нас двамата трябва да е адекватен и да не се държи като гъз.

Всъщност, да – бащата с какво е провокирал дъщерята?
Въпросът ми е към авторката.

Ей, голям сеир!
Все едно се е случило у вас! /Визирам активно коментиращите, които анализираха от-до семейството на авторката, дадоха идеи за психотерапевт, развод и т.н. и т.н./

Голяма работа станА с тоя шамар.

Който никога не е удрял шамар на детето си, нека хвърли камъка пръв!!!!!!!!

Не е проблема в шамара, а в последвалото след това. Нещата са оставени на самотек, без да е изяснена ситуацията, без да е обсъдена. Допуснато е да се стигне до година мълчание. Ето това е фаталното.

Около милион пъти авторката каза, че момичето е осъзнало. Проблемът са възрастните, които не са приели правилно, както би трябвало, осъзнаването й, и са продължили да я наказват с отношението си. Е, при това положение какъв извод да си направи тя, след като вижда, че и да се извини, и да не се, все тая. Какво да направи повече? Да се обеси, че белким останат доволни? Виждам изключително незряло поведение на възрастни, незнание как да реагират и още по-лошо - нежелание да понаучат едно друго за общуването с децата. Възрастните невинаги сме прави, независимо, че ни гали егото да мислим, че сме, хеле пък като имаме и властта да пречупваме, без значение с основание или не.
Все си мисля, че възпитанието на едно дете е работа и на двамата родители, не само на единия. И не виждам как примерно ще ударя шамар на дъщеря си, после ще кажа на баща й, че той е виновен, задето съм я ударила, защото той имал пропуски, и оттук нататък той да се чуди как да се оправя, защото аз ще съм заета да се цупя и да я наказвам с мълчание и игнор, задето съм я ударила.
Изобщо, като чета как с лека ръка автоматично се приема, че родителят е прав безусловно, и не се обръща внимание на реакциите (скрити и явни) на децата, все по-ясно ми става защо се увеличава броят на неконтролируемите пубери. И защо стават все повече тези, които едвам изтрайват да станат пълнолетни или да завършат училище, за да се махнат от родителите си.

Аз не съм удряла шамар на дъщеря си. Не мога да се пречупя да го направя. Това е такова унижение, че не мога да си представя да го причиня на детето си.

Каза и, че ще се обади на полицай, да и дадат дрегер. Не на кой да е полицай, а на бащата на момчето, в което е влюбена. Не би го направил, просто явно искаше да я уплаши или да я накара да изтрезнее, но тя го взе на сериозно. Оттам я попита дали онова момче ще я хареса такава "издокарана" и дали няма да си отиде при "симпатичната софиянка" (по онова време момчето поддържаше отношения с едно момиче от София).