Ревност

buttercake Как успях да Ви създам това грешно мнение ?
Както казах и по рано -никога не съм го спирала да излиза с приятели или колеги.Не съм му мрънкала или сърдила,камо ли пък да показвам признаци на ревност.
Вашето мнение не е дали ми харесва или не,а това,че не виждам основата върху която е създадено..
Отново се повтярам,за 9 години брак никога не се е държал така.През тези 3 месеца стана друг човек.Излиза по често,почти не се прибира...Това,че съм се опитала да разговарям с него мрънкане ли е ? обсебване?Предполагам,че всяка жена на моето място би се зачудила защо се е получило или къде е проблема след такава рязка промяна..
Колкото до детето ми - отново казвам,ходи на у-ще и занималня и в 16.00ч трябва да бъде взето.Града ни е малък,трудно се намира работа,а ако случайно се намери ми е невъзможно хем да го водя на у-ще хем да го прибирам - като трябва да съм на работа от 7ч кой ще ми заведе детето ? Или ако съм до 10ч вечерта кой ще ми го прибере?Почти не се намира работа която да е от 8 до 16.00ч ...имах възможност да започна на 4ч работа но ето че у-щата ги затвориха за 2 седмици...освен да си мъкна и детето с мен на работа може би ?

Soul Free Бях магазинерка в магазин за дрехи - 4 години.С бившата ми шефка много добре се разбираме и тя отново иска да ме вземе на работа,но не може да се разберем за часовете + това не е съгласна за болничните (пътува много и доста често оставах сама в магазина).Малко особен характер е,но пък като е в настроение по добра от нея няма За да стартирам нещо свое ми трябва капитал..от къде мога да го взема ? Да тегля кредит?Та ние имаме 3 ...нямам близък приятел или роднини който да ми услужи с голяма сума пари..Пак казвам - нашата занималня е до 16.00ч.Даже наскоро г-жата от занималнята поиска децата да се взимат до 15.45ч най  - късно.
Дренка Не сме във вражда.Всичко си беше нормално.Седяли сме до късно вечер за да си приказваме на чаша вино или бира.Излизахме семейно по ресторанти,разходки,обикаляли сме с колата по забележителности...Готвили сме заедно и т.н..карали сме се което е нормално за всички двойки но за някакви дребнави битови неща.Той просто в един момент спря да се прибира,да се обажда,когато го търся за нещо не ми вдига телефона.Отчужди се от нас...а когато се опитам да говоря с него,ми отговаря лаконично - с приятели бил,имал нужда да разпусне(все едно до сега не е разпускал) нищо не казах...но това започна да става ежедневие.Вече всяка вечер е навънка,прибира се късно,като квартиранти живеем - почти не се засичаме.Ако по някаква случайност се прибере навреме или през почивният си ден остане вкъщи,е залепен я за телефона я за компютъра или телевизора...за това казах тялом е тука,духом го няма.

ВипБъни, много ме развълнува това, което си писала. Макар, че то няма нищо общо с ревността.
Познах себе си - от преди 20 - 25 години. И ММ(както и твоя) нямаше топки да каже: "Аз с деца и домакинство не се занимавам. Това е женска работа." И също, както при вас, решихме, че е по-добре да си стоя в къщи и да гледам детето. Мен тогава ме устройваше. Само че ( и аз като теб) не очаквах, че той ще абдикира от всичко. И всички други ще са по-важни от детето и мен.
   Лошото е, че това не се променя с нищо. А и ти вменява вина. И те манипулира, като "може да работиш,  но...". Оставила си на него да решава всичко и ти му вярваш.
  Доколкото разбирам - започнал е и да пие. И при нас стана същото. ММ се алкохолизира яко, но аз късно разбрах за това.
   Още много мога да напиша - ако искаш питай на лични.
   Единствен съвет - обмисли добре сама и реши заслужава ли си да се бориш за този брак? Аз - отлагах раздялата с години(все с надеждата, че нещо ще се промени). И моята грешка(както и при теб) - търсим вината в себе си. И това не без участието на "скъпите ни половинки". Повярай в себе си и спри да се измъчваш - вина нямаш. Той е този, който трябва нещо да промени.

Прочети това:  https://istinskiistorii.com/%d0%bd%d1%8f%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d1%80%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b2%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%bf%d1%83%d0%bb%d0%b8/

Може да познаеш ТМ. Аз го прочетох след раздялата с ММ( да, напуснах го - след години надежди и опити) и го познах. Но преди години дори и не подозирах, че има подобни хора. Можех много скандали и страдания да спестя на децата ни и на себе си.

Аз не казвам, че ти си виновна, а че има причина за поведението му.  Не е изведнъж промяна, макар на теб така да ти се струва.

С първият си пост създадохте у мен това впечатление. С обвиненията, които му лепнахте, оказали се само "усещания". Сякаш не ходи на работа, а е някъв хаймана. Скучно ви е и затова сте се фокусурала върху него- "къде отиваш, кога ще се върнеш, с кой излизаш, ти дете и жена нямаш ли, пиеш ли, за риба ли си, колко е часа ???" Така ми звучиш. Досадно.

512 Точно както го описа...не мисля,че бих могла да го напиша по добре.Това значи да сложа края?Наистина ли няма надежда нещата да се оправят с времето?

buttercake Такива въпроси никога не съм му задавала.Не съм демонстрирала никакви признаци на дразнене,че излиза или не се прибира.Винаги съм го посрещала на вратата усмихната и съм се интересувала как е минал денят му или как е прекарал навън с приятели.Не му звъня през половин час да го питам къде е или за деня да го търся 50хил пъти...
Казах,че се съмнявам за работата защото си го познавам.Когато се прибира от работа винаги е изморен и това му личи..но когато е прекарал почивните си дни с приятели и компании по друг начин изглежда.Обикновено сам си казва че не е работил а е разпускал с приятели..не виждам причината и да го крие от мен - не му държа сметка или да се цупя(за мен това е детинско)

Тогава за какви скандали и спорове пишеш? Виж си първия пост. Пиши коректно, като търсиш адекватни съвети.

Наблюдавай проблемите с алкохола. Възможно е те да са причина за рязката промяна от преди 3 месеца.
 Започна пандемията - възможно ли е поръчките да са намалели и да е притеснен финансово?
Ако проблемът е алкохол - за мен няма друго освен Край. Аз за това го напуснах.
Ако няма намесен алкохол, а е само скука и незаинтересованост, а и манипулация - тогава може да поставиш въпроса за обсъждане. Но трябва да си твърда и неотстъпчива. И преди всичко - предварително се запознай с методите, с които те манипулира. Може да вика, но може и да се цупи, да намеква, че ти си се променила.

" може да бъде по много различни начини - директно - със заплахи, с изнудване, с побой. Може да е индиректно - да се жалва, да прави "муцунки", да се сърди и мълчи, да увещава. Но е факт, че човекът във връзка с него винаги ще се чувства, че другият човек все "печели", все той е прав"     - това е от темата "Невъзможните хора в живота ни", тук в Семейни отношения. Попрегледай я.

Или е срещнал друга жена, или е на път да го направи. След като в живнал така... Друго не виждам като вариант. Резки промени и вечни закъснения 99% сочат това.

Учудвам се колко си спокойна, че имате 3 кредита, но ти не работиш и си ти е ОК. Мен такова нещо ще ме подлуди...

buttercake караници и скандали казах,че имаме от битов характер.Неща за които примерно се кара всяко едно семейство.Ето пример от днес - реших да правя тиквени кюфтета и го помолих да слезне до магазина да вземе брашно"ей сега" - негово ей сега стана 1ч и накрая отидох сама до магазина и си купих.Той идва при мен и почва да ми се сърди защо съм отишла,а не съм го изчакала...за такива дребнави неща.Скандали - силно казано,но предимно той крещи когато нещо не му харесва.
512 Пандемията започна още март месец,но тогава не се е държал така.Винаги си е пиел,не съм забелязала да е увеличил алкохола - предимно бира.Опитвала съм да разговарям с него на тази тема...дали живота с нас му е скучен,дали е щастлив с мен..какво може да подобрим..ако вината е в мен къде съм сбъркала за да се поправя и т.н.но отговора е един и същ"просто разпускам с приятели" - да,няма лошо..но когато е всяка вечер и аз не мога да му видя очите,за мен става вече проблем.
_Bianka__ Кредитите които ги имаме са от скоро,именно и за това реших да започна работа,за да мога да му помогна,въпреки,че той е на мнение,че няма нужда.Ако искам да работя - не ме спира.Бях предложила и варианта да наемем жена,която да прибира синът ни от у-ще и да е с него докато се приберем от работа или ако решим да сме някъде само двамата за час-два,но той отказва категорично чужд човек да ни влиза в къщата и още повече да ни гледа детето.
Не знам дали има друга жена...по скоро е обсебен от приятелите си и колегите.Не му се стои вкъщи,за което от части го разбирам...аз също искам да имам лично пространство и да излизам с приятелки,но ми е по приятно когато сме заедно като семейство и се занимаваме с нещо.Не искам да е нон стоп с нас...но това всяка вечер да е навън и да се прибира късно не ми е ок..както казах...сякаш приятелите са му по интересни от мен(от нас) и не знам защо...

Обаче ти продължаваш да смяташ, че караниците ви са на дребно и от битов характер

сякаш приятелите са му по интересни от мен(от нас)

Да, с нас му е скучно. Няма за какво да си говорите. Ти си се нагърбила с всичко и той живее като на пансион.
 Точно, когато си предложила да наемете жена е трябвало да бъдеш твърда и да не отстъпваш. Или той, или жена - някой трябва да се грижи за детето. 
   Това е пак вид манипулация - хем тепуска да работиш, хем - не пуска "чужда жена". Трябва да се научиш тези неща да ги разпознаваш и да не отстъпваш.
  Точно като мен - не обичаш да излизаш сама. Но дойде момент, в който бях токова изнервена, че излязох тряскайки вратата, без да знам къде отивам. После пак аз бях виновна: "Ти си би камшика..." Като че ли съм зарязала децата на улицата. А ти за какво си? Та не се погрижиш за тях?.
  Ако продължаваш така да му отстъпваш, по-добре раздяла( поне за мен). Ако с един мъж не ми е добре, лошо може да ми е и сама.

И мъжът ми прави така, обещава че ще иде до магазина, но след час не е. Обаче, за мен това не е повод за сръдня.

Дренка А какви са според теб ? Аз не ги намирам за нещо КОЙ ЗНАЕ КАКВО...повода да се скараме е той самият.Ако е недоволен от нещо му е по лесно да крещи и се сърди...аз не съм такъв човек.Ако нещо не ми харесва го казвам директно с мек тон.Не обичам да крещя като истеричка.
buttercake аз не се сърдя,сърди се той.Цупи ми се и после аз съм виновна за нещо си..което го знае само той.Когато го попитам какъв е проблема винаги отговаря с нищо.
И като казвам винаги,имам предвид за тези 3 месеца.До сега само сме спорили,къде ще идем на почивка,кой филм да изберем,в кой ресторант да седнем,какъв подарък да купим на детето и т.н.Рядко се е случвало да се скараме по сериозно и пак казвам - той е този който се сърди и ми обръща гръб.
512 В малкото случай когато сме заедно,аз съм тази която намира развлеченията.Винаги намирам тема за която да си говорим.Понякога и да си мълчим ми е ок..просто гушнати и дзяпащи тв-то.Тези моменти на бизост ми липсват...нека да си излиза с приятелите и колегите...но да не е всяка вечер...да намира време и за нас...да намери 1 минута да ми се обади просто ей така както правеше преди и да ме пита как съм...Даже на моменти имам чувството че ме е приел за даденост...знае че аз съм си винаги вкъщи с детето.Че винаги ще му е сготвено изчистено и изпрано.Когато му кажа,че излизам навънка с приятели,не ме е спирал..но реша ли да му оставя детето и леле майко...как може?той също щял да излиза..щял да си почива щял да си ...еди кво си и един вид че детето му пречи...колкото повече пиша тук..толкова повече осъзнавам,че май наистина настъпва края на нашият брак...и ако не се осъзнае на време...просто няма смисъл да се боря сама за нещо което него не го вълнува...