Аз съм абсолютно сигурна, че жената е откровена и вярвам на историите й, просто много рядко и трудно мога изцяло да повярвам на схващанията за тези неща на човек, "открил Бога" (разбирайте, ревностен християнин), който говори за това кое е дяволско и те отделя от този въпросен Бог, и кое - не. Просто нещата ми звучат като чути отнякъде и сляпо предекламирани. Разбирате ли, някога дяволско е било и да си хомосексуалист, и да пишеш с лявата ръка, и да носиш дънки и къса пола, и какви ли още не безсмислици. За много хора все още е. Затова и приемам думите на много от тези особи с огромна щипка сол, въпреки че съм склонна да вярвам, че конкретно тази жена може да се е свързала с нещо гадно и зло. Това е просто нейният индивидуален случай.
- Публикувана: 10 март 2018, 07:24 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2018, 16:06 ч.
Случи ми се нещо странно XVII
Името, което е дало това същество ми е интересно 
. Доколкото си спомням беше псевдоним на гръцкия бог на светлината Аполон. Не е никак лесно да си прикачиш подобен псевдоним. Странно ми звучи това име и се питам дали не са били повече от 1 същества, като едното е било добро, а това след него просто се е възползвало и е започнало с пакостите под чужда име.
. Доколкото си спомням беше псевдоним на гръцкия бог на светлината Аполон. Не е никак лесно да си прикачиш подобен псевдоним. Странно ми звучи това име и се питам дали не са били повече от 1 същества, като едното е било добро, а това след него просто се е възползвало и е започнало с пакостите под чужда име. 
Кой може да каже... Варианти много... Толкова много не знаем за света около нас.
Сега се сещам още нещо. Нали демоните не разкриват имената си, защото така стават уязвими? Поне така съм чела. В този ред на мисли дали наистина е бил демон, щом от самото начало й е казал как се казва или може да е излъгал?
Сега се сещам още нещо. Нали демоните не разкриват имената си, защото така стават уязвими? Поне така съм чела. В този ред на мисли дали наистина е бил демон, щом от самото начало й е казал как се казва или може да е излъгал?
.
Искам да споделя с вас една история, за която напоследък все по-често мисля. През 1992 г. майка ми бе в критично състояние във ВМА. Бе на косъм от ампутация на крайниците. Според лекарите това бе единственото спасение. Иначе...гангрена и край. Сънувах сън. Накратко: някаква жена се появи в съня ми и ме попита:"Колко години от твоя живот би дала на майка си?" Нямаше образ, беше по-скоро само глас. Отговорих:"2-3". Жената каза:"Малко е". Увеличих годините на 5, после на 10. Всеки път казваше, че е малко. Накрая казах:"Нека са 27". Тя се засмя и каза:"Само те изпробвах. Спокойно. Няма да ти ги взема". Лекарите й даваха максимум 10 години живот, спасиха краката, поставиха байпас. 13 години по-късно го подновиха с нов. В момента състоянието й отново е критично, очаквам най-лошото всеки момент. 27 години, колкото ми обеща жената от съня, се навършват след 10 месеца. 
Искам да споделя с вас една история, за която напоследък все по-често мисля. През 1992 г. майка ми бе в критично състояние във ВМА. Бе на косъм от ампутация на крайниците. Според лекарите това бе единственото спасение. Иначе...гангрена и край. Сънувах сън. Накратко: някаква жена се появи в съня ми и ме попита:"Колко години от твоя живот би дала на майка си?" Отговорих:"2-3". Жената каза:"Малко е". Увеличих годините на 5, после на 10. Всеки път казваше, че е малко. Накрая казах:"Нека са 27". Тя се засмя и каза:"Само те изпробвах. Спокойно. Няма да ти ги взема". Лекарите й даваха максимум 10 години живот, спасиха краката, поставиха байпас. 13 години по-късно го подновиха с нов. В момента състоянието й отново е критично, очаквам най-лошото всеки момент. 27 години, колкото ми обеща жената от съня, се навършват след 10 месеца.
Настръхнах от прочетеното. 
Не знам дала е подходяща темата. Вярвате ли в прераждането? Прабаба ми почина на 04.10.2002г. Бях малка, но я помня ярко. Идваше вкъщи, носеше ми плик с лакомства, бонбони кръц кръц, лукчета, шоколад Своге, бонибон и всякакви други неща. Обичах я много.
Петнайсет години по-късно на тази дата, след пет дни пренасяне, се роди синът ми. Съвпадение ли е или има нещо?
Петнайсет години по-късно на тази дата, след пет дни пренасяне, се роди синът ми. Съвпадение ли е или има нещо?
Сетих се за един филм, който бях гледала много отдавна. Казваше се " Малкият Буда" . Там основната идея беше прераждането. Та една сцена няма да забравя никога - будистки монах обясняваше прераждането на баща, в чието момченце монасите смятаха, че се е преродил техният учител. Взе чаша с чай и я счупи. Чаят се разля по масата, монахът взе кърпа и попи част от него , после я изцеди в друга чаша , така че в нея пак да има чай и каза - Душата на човек е като чая. И в първата чаша , и по масата, и в кърпата и във втората чаша е все същият чай, просто сменя опаковката си. Много ми наресва тази теория и силно се надявам да е истина.
Сещам се и за една източна притча. Един монах точил нож, а до него била вързана коза, която той след малко щял да заколи. Козата започнала да се смее.
- Защо се смееш? -попитал монаха- Аз се каня да те заколя, а ти се смееш.
А козата отвърнала:
- Смея се, защото се радвам за себе си. След като умра, ще се преродя в монах.
А после започнала да плаче. Монахът попитал:
- А сега защо плачеш?
- Сега ми е тъжно за теб, - отговорила козата - защото когато ти умреш, ще се преродиш в коза.
Сещам се и за една източна притча. Един монах точил нож, а до него била вързана коза, която той след малко щял да заколи. Козата започнала да се смее.
- Защо се смееш? -попитал монаха- Аз се каня да те заколя, а ти се смееш.
А козата отвърнала:
- Смея се, защото се радвам за себе си. След като умра, ще се преродя в монах.
А после започнала да плаче. Монахът попитал:
- А сега защо плачеш?
- Сега ми е тъжно за теб, - отговорила козата - защото когато ти умреш, ще се преродиш в коза.