Ами и аз да се включа. Винаги са ми били интересни подобни истории, но никога не са ми се случвали, или поне не съм обръщала внимание.
Преди две седмици със съпруга ми си легнахме вечерта. В спалнята имаме четирикрилен гардероб с две огледала напречно разположен на леглото. Безкрайно ми е неприятно да се оставят вратите на гардероба отворени и съпругът ми знае това. Та, легнахме си вечерта и на сутринта отварям очи и първото, което виждам е две от вратите на гардероба отворени напълно. Питах съпруга ми той ли ги е отворил. Каза, че не е. Аз спя много леко и го чувам, когато става през нощта. Във въпросната нощ не беше ставал. Както и да е. Мина и замина тази случка. Тази сутрин се събуждам към 6 часа и какво да видя, другите две врати на гардероба отворени. Направо настръхнах. Сигурна съм, че не е ставал през нощта, но все пак го попитах. Отговора отново беше "не съм". Не знам какво да мисля. Не знам дали има нещо общо, но дълги години със съпруга ми не можехме да имаме дете. Благодарение на д-р Любомир Бойчев от Тутракан, аз съм бременна в 1-ви месец. Ако не беше това сигурно пак нямаше да обърна внимание, но чувството ми за съхранение на поколението не ми дава мира. Дали да не се обърна към свещеник? И какво ли предизвиква това отваряне на врати? Ако някой има предложение.
П. П. И двамата със съпруга ми сме кръстени и имаме църковен брак. Домът ни не е освещаван.
Преди две седмици със съпруга ми си легнахме вечерта. В спалнята имаме четирикрилен гардероб с две огледала напречно разположен на леглото. Безкрайно ми е неприятно да се оставят вратите на гардероба отворени и съпругът ми знае това. Та, легнахме си вечерта и на сутринта отварям очи и първото, което виждам е две от вратите на гардероба отворени напълно. Питах съпруга ми той ли ги е отворил. Каза, че не е. Аз спя много леко и го чувам, когато става през нощта. Във въпросната нощ не беше ставал. Както и да е. Мина и замина тази случка. Тази сутрин се събуждам към 6 часа и какво да видя, другите две врати на гардероба отворени. Направо настръхнах. Сигурна съм, че не е ставал през нощта, но все пак го попитах. Отговора отново беше "не съм". Не знам какво да мисля. Не знам дали има нещо общо, но дълги години със съпруга ми не можехме да имаме дете. Благодарение на д-р Любомир Бойчев от Тутракан, аз съм бременна в 1-ви месец. Ако не беше това сигурно пак нямаше да обърна внимание, но чувството ми за съхранение на поколението не ми дава мира. Дали да не се обърна към свещеник? И какво ли предизвиква това отваряне на врати? Ако някой има предложение.
П. П. И двамата със съпруга ми сме кръстени и имаме църковен брак. Домът ни не е освещаван.
. 
