Приятелството между мъж и жена

От моя страна не може да има защото съмм много влюбчива.

Резултатите от анкетата са показателни все пак, че такова чудо има.

Или че има наивници, които вярват в чудеса

Аз като цяло в приятелството не вярвам, вие за приятелство между мъж и жена ми говорите... хахахах

E, свят широк - хора разни. Някои пък имаме приятели и от двата пола, проверени и изпитани във времето.

Толкова народ да е заблуден, не се връзва...

Лично за себе си не вярвам в приятелството между мъж и жена, просто примерите в живота ми са такива, че тези, които съм смятала за приятели рано или късно проявяват други емоции към мен. След това отношенията ни въпреки, че са били страхотни просто не са същите и всичко се разпада...

Да, вярвам, защото имам двама такива приятели. Приятели сме от малки деца и затова никога не сме могли да се погледнем с други очи. Приятелството ни е изпитано през годините, приемам ги като братя. Дори след като животът ни пръсна в различни посоки, можем да си споделим болките и радостите, макар и рядко. Все пак всеки си има своето ежедневие и проблеми.
Не вярвам в такова приятелство, зародило се в по-зряла възраст, след 20 примерно. Имам доста "приятели" мъже, но те по-скоро спадат към категорията "добри познати". Общуваме точно 3 пъти в годината, честитим си празници и водим стандартните повърхностни разговори, колкото да поддържаме някакъв контакт. Все пак никога не знаеш каква информация или услуга би ти потрябвала. Но няма да тръгна да им споделям лични неща, нито ме интересува техният личен живот.
Самата дума "приятелство" предполага някакви по-дълбоки емоции като обич, преживявания, взаимност. А има ли ги, границата с нещо повече е много тънка.
Не разбирам непрекъснатото общуване в такава конфигурация и според мен е оправдание за прикриване на други мераци.
Какво толкова бих имала да си кажа с мъж, който ми е просто добър познат, че да си общуваме по цял ден. Че аз с гаджетата си дори не съм си писала денонощно. Тук изключвам колегите, с които работя ежедневно, но те също не са ми приятели, макар и да се държа приятелски с тях, защото етикетът го изисква.
За плямпане на безсмислици и всякакви щуротии нонстоп си имам приятелКИ.

Както е казал Балзак "Никой не става приятел на жена, ако може да й стане любовник."  

Не знам защо приятелството се приравнява на плямпане нон-стоп с някой. С моите най- близки приятели от двата пола нито си пиша, нито се чувам всеки ден или през ден. Но точно когато имам нужда да споделя нещо (или те съответно), са насреща. Естествено ми е приятно да се видим и да си побъбрим просто така. И това го правим, разбира се, и пак не е всяка седмица. Аз и с приятелки не се "лигавя". Отвреме-навреме се случва, спонтанно, без оглед на пола. Както имаш тези приятели от детинство, така могат да се появят такива и след 20 г. Моите най-близки са двама от студентските години  - единият дори бивш, но отпреди 20 г. Имам и други, които бих нарекла приятели, а не познати - от компанията ми и вече бивши колеги.
 Съгласна съм, че често могат да  прехвърчат искри, но това винаги се усеща, в някои случаи даже преминава и си остава приятелството.

Според мен имало ли е искри, не е чисто приятелство. Единият все ще се надява на нещо повече.

Плямпане нон стоп и писане по нощите, друга опция няма. И всички тук са минимум Клаудия Шифър, та всеки щом ги зърне и ги пожелава.

За мен съществува. Имах приятел в училище (5 години на един чин). Спала съм дори в тях, грижил се е за мен, като съм била болна, но никога не сме имали нещо различно от приятелство.
Имам друг приятел от ученическите години, който и сега ми е близък и отново - никога не сме били интимни.
Най-вече имам най-добър приятел, който е бившия ми приятел. Били сме интимни, имахме връзка, бях влюбена. Както и той. Установихме, че сме напълно несъвместими, но се обичаме и уважаваме прекалено много като хора, да спрем да общуваме. Сега сме много близки. Смело мога да кажа, че съм загубила интерес към него като мъж, не го гледам вече с розови очила, не го ревнувам грам и не сме спали заедно след прекратяването на връзката ни, въпреки, че при ремонт в моето жилище бях цяла седмица в тях по нощница. Странни хора сме.
Е, имах и друг приятел... опледкахме нещата едната вечер и след това имахме прекрасна връзка близо 3 години, която завърши с годеж и в последствие - раздяла. Сега се чуваме веднъж в месеца.

Както е казал Балзак "Никой не става приятел на жена, ако може да й стане любовник."  

Принципно е прав.
Но някои мъже предпочитат да не прекрачват границата, за да си запазят близостта с жената.

Вярвам че може да има приятелство между мъж и жена. В това няма нищо странно или лошо. Познавам две момичета, с които сме приятели, другите са ми просто познати. По принцип аз нямам много приятели, но по-важното е да са истински, полът не е от значение .

    Когато не я харесват достатъчно  за прекрачване  на границата.