Приятелството между мъж и жена

Sooo...не можете да установите никакви отношения с друг човек, защото половите Ви органи са по-силни от Вас ?

Още от студентските години съм се убедила, че една жена спокойно може да се впише в мъжка компания и да се приема като приятел, при спазване на следните лесни правила - не флиртува; не обсъжда с тях теми като колко й е трудно да си намира подходящи сутиени например (и подобни) и не влиза във физически контакт (например не седи в скута на някое другарче). Ако няма такива действия и е средностатистическа жена, а не мис Свят, просто ще бъде приемана като едно от момчетата.
Друг въпрос дали обаче ще й е приятно да е едно от момчетата, или ще поиска да й се възхищават, ще почне да изтъква женствеността си и другарите ще почнат да я гледат по друг начин.

Жените понякога са големи патки. За да не развалят приятелство, си докарват цял живот неудовлетвореност и нестабилност.

Lorelada
в обща компания не се бори. Започнете излизания на кафенца само двамата, чатове до сред нощ, разговори на много лични и направо интимни теми, и гледай какво става. Особено ако добавим приятна външност и поне единия да е необвързан (последното в много случаи няма голямо значение)...

FragranceFanatic,
естествено, че се наслаждавам максимално на жена си и отношенията ни. Но когато съм на работа (което е през повечето ми време) няма как да става. За това за разнообразяване на деня ползвам форуми и сайтове, освен това администрирам сериозна фб страница с няколко десетки хиляди последователи. От вкъщи, когато съм със семейството си, почти не се занимавам с такава дейност.
Също мисля, че историята ми е интересна и полезна за участниците в темата. Аз също разсъждавах като много от тях, но развръзката не беше по план. Освен това все пак тук сме анонимни и аз се старая това да остане така. Но дори и някой да се/ме разпознае в тази история, нямам от какво да се срамувам, а и повечето ми близки приятели от онова време знаеха за нея.

Катерицата
преодолях го още тогава, колкото и трудно да ми беше. За онзи период нямам хубави спомени, но определено беше много полезен за мен. Помогна ми да осъзная какво искам от живота и как да си подредя приоритетите. Както да си отворя очите и да оценя това, което малко по-късно получих като нова възможност с друго момиче.
 
Иначе към най-добрата ми приятелка си остана едно особено чувство, което не знам как точно да опиша, на нещо неосъществено, което много си искал и не си получил. Особено мъжете сме така, най-много запомняме тези, които не са ни дали. А и много въпроси останаха без отговор, също и може би не беше правилно спрямо нея да я третирам като бивша, при тва в кофти за нея момент, когато имаше нужда от мен (по думите и), но не виждах друг вариант.

Също ми хареса коментара на мис Прекрасна, наистина човешките отношения не са константни във времето. Възможни са изненади и тогава става интересно или доста неприятно.

Младежо, по наше време чатове нямаше (или поне с моите другари нямахме интернет). Естествено сме ходили по кафета и по бири и сами с някой приятел. За сутиени и пр. (и по-възвишени интимни теми, разбира се) казах, че не се говори.
Но иначе ти симпатизирам, били сте си влюбени с момичето, жалко, че не се е получило или пък не е жалко, нали сега се похвали, че си доволен от живота си.

rf22, не съм особено съгласна с нещата от обръщението към Lorelada.
И преди съм го писала, че имам такъв близък приятел, с когото си излизаме двамата, ходим на вечери, на кино, на разходки, на море, на театър, къде ли не. Чатим си посред нощите, когато не сме се виждали дълго телефонните разговори са с часове, но въпреки това не се е случило нищо между нас. Говорили сме го това и сме осъзнали, че като приятели сме страшно добри, но ако се съберем и имаме връзка ще е катастрофа.

В 21 век живеем и смятам, че е нормално да има приятелство между мъж и жена, което да си остане само такова.

С, хората сме различни. Аз лично на море сам с въпросна г-ца няма как да отида, ако нещо не се случва между нас, или няма разбираемо да се случва там, ако ме разбираш. Не говоря единствено и само за секс, което е ясно, а развитие на отношения, и морето е следствие на това "развитие". Не си представям тръгваме с колата, отиваме в хотела и всеки в стаята си, като "наказани", и като ученици.
Иначе в обща компания 2-3 коли, да, но това е друго, и там "уж случайно" да се случва между сингълите каквото има да се случва.

FragranceFanatic , съгласна съм, че хората сме различни. Затова и го дадох този пример, защото е точно противоположен на думите, с които не бях съгласна.

Иначе за морето - ние живеем до морето, може би трябваше да уточня. Тоест не отсядаме в хотели и т.н.

не ми се получават приятелствата със срещуположния пол и нямам такива. Имах един приятел от старата работа -изпокарахме се. Според мен бившата му приятелка беше подала жалба срещу него, той си внуши че съм аз. Ситуацията е повече от абсурдна. Почна ли да контактувам с някого нещата се объркват тотално. Честно казано на този етап от живота си избягвам да допускам мъже около мен извън графа работа и минимален флирт. Не си пиша с никой по никакви проблеми в работно и извън работно време.

А, имах едно такова приятелче, дето го мъкнех на плаж, за да ме снима. Ама той беше един льольо, дето няма да си каже какво му се иска.
И аз съм така - тръгна ли да се отнасям приятелски с мъж, все се озовавам в някоя интрига. А каквато съм наивна, и късно се усещам откъде е дошло.

Така, като ви чета, голяма част от вас говорите по-скоро за добри познати, отколкото за приятели. През живота си като необвързана съм ходила с мъже по какви ли не места, правили са ми всевъзможни услуги, споделяли сме си определени неща, но това винаги са били хора, които съм класифицирала като "Познати". "Приятел" е далеч по-съкровено понятие. В този смисъл, никога не съм имала приятели-мъже.

А защо ако са само познати, си ходила с тях, като си била необвързана?

Catcher, не разбрах въпроса. "Ходила" не в смисъл, че сме били гаджета.

Леко объркано кой, с какво, на кой е съгласен, или не, но както и да е, инициативността и обменът са важни.
Кои сте тези "вие" казваш? Е, твоята е лесна, аз трябва да се "вдигам" от другия край (нищо че до Бургас са 3 ч. и 30 мин. грубо, земя като човешка длан), а Гърция по Струма ми е по-близо, а може и до Турция със самолет, само че няма да е този сезон, ясно защо. Дестинациите иначе са избрани - Мармарис, Анталия, Кушадасъ като начало. В Гърция едно от първите места ще е Корфу.
Да ти кажа нямам желание да почивам на Черноморието, но имам желание да обиколя с колата цялото в рамките на 10-на дни от Севера до Юга.
Та, викаш "приятелка" да си взема и да действам.

Кристина, нормално да "избягваш", омъжена с 2 деца си. Нали си "порядъчна" милфка.
Или усещам една ненаигратост в теб, окей си, изпълнила голяма част от житейските "изисквания", и природни "повели", но нещо липсва за "ура".

Котката е ходила, защото са нямали коли. Шегувам се блеки. Да ти е хубав денят.
Фарангас имах нужда да ми направиш психо профил от сутринта. Благодаря ти за което.
Почнем ли с един мъж нещо много да си споделяме, май май и до други неща ще се стигне. Имам един приятел от университета, виждаме се през две, три години за обяд, за да видим кой къде е стигнал в кариерно отношение.