- Публикувана: 10 март 2018, 21:37 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2022, 10:46 ч.
Приятелството между мъж и жена
FlameV, има една поговорка, която считам за много истинна, а тя гласи: "Не казвай на приятелите си нищо, което не искаш враговете ти да научат.".
Но ако трябва със съвсем логични и конкретни аргументи да обоснова защо не е добра идея приятелите и роднините ти да са наясно с всеки един детайл от връзката ви:
1. Много е вероятно партньорът ти категорично да не е съгласен такъв напоителен информационен поток да тече от ядрото към периферията; демек – от "вашето" към "чуждата реалност". Това предполага възникването на търкания между вас за в бъдеще;
2. Не всички приятели са истински и добронамерени. Дори и от 10 г. да познаваш даден човек, просто няма как да знаеш със сигурност, че в даден момент, когато най-малко очакваш, няма да ти извърти долен курвенски номер и да те предаде, без да му мигне окото. Не едно и две приятелства са приключвали именно по тази причина. Освен това, хората сме динамични същества, постоянно еволюираме и не се знае в каква посока ще залитнем – положителна или не чак толкова. Та, не знаеш дали в даден момент някоя тайна, която неблагоразумно си доверила на "приятел", няма да цъфне, под формата на компромат;
3. Ако имаш навика редовно да клепаш партньора си пред твоите близки (това важи в особена степен за родителите ти), излагайки на показ гафовете му, те постепенно и неусетно ще си създадат негативна представа за човека, който огорчава детето им, и после ще е много трудно, ако не и невъзможно, тази неприязън да бъде изкоренена. Много е вероятно ти да си простила и забравила някоя глупост, с която партньорът ти те е разочаровал, но това ще е непосилно за майка ти, например, която няма да го гледа през очите на влюбена жена, каквато си ти.
4. За мен любовната връзка между двама ду̀ши на първо място е тайнство, интимност, задушевно споделяне. Уютно място, до което само двамата партньори ще имат достъп. Увреди ли се тази невидима нишка, посредством чуждо вмешателство, всичко губи смисъл.
Разбира се, че е така. 
Две различни категории са, но едната натежава (като стойност) над другата.
Но ако трябва със съвсем логични и конкретни аргументи да обоснова защо не е добра идея приятелите и роднините ти да са наясно с всеки един детайл от връзката ви:
1. Много е вероятно партньорът ти категорично да не е съгласен такъв напоителен информационен поток да тече от ядрото към периферията; демек – от "вашето" към "чуждата реалност". Това предполага възникването на търкания между вас за в бъдеще;
2. Не всички приятели са истински и добронамерени. Дори и от 10 г. да познаваш даден човек, просто няма как да знаеш със сигурност, че в даден момент, когато най-малко очакваш, няма да ти извърти долен курвенски номер и да те предаде, без да му мигне окото. Не едно и две приятелства са приключвали именно по тази причина. Освен това, хората сме динамични същества, постоянно еволюираме и не се знае в каква посока ще залитнем – положителна или не чак толкова. Та, не знаеш дали в даден момент някоя тайна, която неблагоразумно си доверила на "приятел", няма да цъфне, под формата на компромат;
3. Ако имаш навика редовно да клепаш партньора си пред твоите близки (това важи в особена степен за родителите ти), излагайки на показ гафовете му, те постепенно и неусетно ще си създадат негативна представа за човека, който огорчава детето им, и после ще е много трудно, ако не и невъзможно, тази неприязън да бъде изкоренена. Много е вероятно ти да си простила и забравила някоя глупост, с която партньорът ти те е разочаровал, но това ще е непосилно за майка ти, например, която няма да го гледа през очите на влюбена жена, каквато си ти.
4. За мен любовната връзка между двама ду̀ши на първо място е тайнство, интимност, задушевно споделяне. Уютно място, до което само двамата партньори ще имат достъп. Увреди ли се тази невидима нишка, посредством чуждо вмешателство, всичко губи смисъл.
Няма база за сравнение - тя е най - добра приятелка, а аз съм половинката и това са две коренно различни, абс несъпоставими графи, за мен де
Две различни категории са, но едната натежава (като стойност) над другата. 
Blаck Cat, моля те, изкарай ми цитата, в който казвам, че визирам роднините и приятелите да са "наясно с всеки един детайл от връзката ви", защото съм 100% сигурна, че точно това не съм го написала.
1) Аз съм си аз, дори и във връзка. Хората са различни, съответно партьорът ми, за времето, в което е с мен, следва да е разбрал що за човек съм и да НЕ е с мен, ако фактът, че аз имам приятели/роднини и споделям с тях, когато нещо ми е тежко и се колебая, му е проблем. В крайна сметка, дори и хората във връзка, не могат 100% от времето да правят само това, което на партьора му е също приятно, не сме толкова еднакви, по-скоро се приемаме и с негативните си черти такива, каквито сме (или така следва да е на теория). Връзките са въпрос на компромиси, именно, защото ми..различни сме. Тук топката е в неговото поле дали е окей с това или не.
2) Не съм била предавана по този начин, така че тук мога да си говоря просто на теория, че в крайна сметка ти си преценяваш хората, на които да споделиш, има си цедка все пак. Но и да стане такова нещо, защото си права, че хора се променят - предполагам, че повече ще ме боли фактът, че съм предадена, а не "компроматът, който е изнесен". Давам ти пример - ако съм споделила на приятел, че с мъжа ми сме се скарали жестоко по няква причина, объркана съм и искам мнение как да постъпя, приятелят ми ми го е дал и след 3 год е решил да разкаже тая история на някой си - как това ми влияе лошо на мен? Не ми. Минало е. Може би тук говориш за някви доста по-гранде неща от рода на да си изневерила на мъжа си веднъж, да си решила да не му казваш и да се разбере в последствие от човек, който ти е приятел? Но тогава пак е твоя грешка - ти си създала предпоставка за наличието на компромат изначално със самото действие на изневяра. Междудругото, човек трябва да може да си поеме отговорност за действията, защото истината винаги излиза наяве.
3) Дали мнението на майка ми ще е негативно за половинката ми, не е моя работа. Тя е самостоятелен човек и като такъв - има право на това мнение. Стига да не го натяква, аз съм ок с това, което тя не прави де. Мълчи си. Разбрах, че не е харесвала бившия ми чааак след като се разделихме и то доста време след това, защото по нейни думи "не е искала да ръси сол в раната, докато е прясна" и да го храни открито. Въобще не настоявам майка да харесва половинката, както и половинката да харесва майка - за мен е без значение, стига да спазват благоприличие и да не се хранят зад гърбовете си. Ако попадна в ситуация , в която толкова пък много настояват да се скарат и хранят - нека поне е открито и да е лице в лице. Окей съм, ако майка му направи забележка например или той на нея, ама са зрели хора - да си го правят лично, а не през мен.
4) Вмешателство е много различно от това да получиш поискан съвет. Аз се допитвам, факт, но крайното решение си е мое. Събирам си някоя друга гледна точка, обмислям и си взимам мое си решение. Просто не смятам, че абсолютно винаги съм права и винаги виждам трезво нещата. Особено, когато съм емоционално настроена. Допускам, че мога да сгреша и определено се случва. Нямам и отговор за всичко. Радвам се, че съществуват хора, които имат, но уви, аз не съм от тях.
1) Аз съм си аз, дори и във връзка. Хората са различни, съответно партьорът ми, за времето, в което е с мен, следва да е разбрал що за човек съм и да НЕ е с мен, ако фактът, че аз имам приятели/роднини и споделям с тях, когато нещо ми е тежко и се колебая, му е проблем. В крайна сметка, дори и хората във връзка, не могат 100% от времето да правят само това, което на партьора му е също приятно, не сме толкова еднакви, по-скоро се приемаме и с негативните си черти такива, каквито сме (или така следва да е на теория). Връзките са въпрос на компромиси, именно, защото ми..различни сме. Тук топката е в неговото поле дали е окей с това или не.
2) Не съм била предавана по този начин, така че тук мога да си говоря просто на теория, че в крайна сметка ти си преценяваш хората, на които да споделиш, има си цедка все пак. Но и да стане такова нещо, защото си права, че хора се променят - предполагам, че повече ще ме боли фактът, че съм предадена, а не "компроматът, който е изнесен". Давам ти пример - ако съм споделила на приятел, че с мъжа ми сме се скарали жестоко по няква причина, объркана съм и искам мнение как да постъпя, приятелят ми ми го е дал и след 3 год е решил да разкаже тая история на някой си - как това ми влияе лошо на мен? Не ми. Минало е. Може би тук говориш за някви доста по-гранде неща от рода на да си изневерила на мъжа си веднъж, да си решила да не му казваш и да се разбере в последствие от човек, който ти е приятел? Но тогава пак е твоя грешка - ти си създала предпоставка за наличието на компромат изначално със самото действие на изневяра. Междудругото, човек трябва да може да си поеме отговорност за действията, защото истината винаги излиза наяве.
3) Дали мнението на майка ми ще е негативно за половинката ми, не е моя работа. Тя е самостоятелен човек и като такъв - има право на това мнение. Стига да не го натяква, аз съм ок с това, което тя не прави де. Мълчи си. Разбрах, че не е харесвала бившия ми чааак след като се разделихме и то доста време след това, защото по нейни думи "не е искала да ръси сол в раната, докато е прясна" и да го храни открито. Въобще не настоявам майка да харесва половинката, както и половинката да харесва майка - за мен е без значение, стига да спазват благоприличие и да не се хранят зад гърбовете си. Ако попадна в ситуация , в която толкова пък много настояват да се скарат и хранят - нека поне е открито и да е лице в лице. Окей съм, ако майка му направи забележка например или той на нея, ама са зрели хора - да си го правят лично, а не през мен.
4) Вмешателство е много различно от това да получиш поискан съвет. Аз се допитвам, факт, но крайното решение си е мое. Събирам си някоя друга гледна точка, обмислям и си взимам мое си решение. Просто не смятам, че абсолютно винаги съм права и винаги виждам трезво нещата. Особено, когато съм емоционално настроена. Допускам, че мога да сгреша и определено се случва. Нямам и отговор за всичко. Радвам се, че съществуват хора, които имат, но уви, аз не съм от тях.
Ама какви са тези мъже приятели, които толкова държат да споделят на момента, ами даже ще ми звънят и посреднощ? Посреднощ ми е звъняла само една приятелка, и то защото имаше авария с парното у тях. А аз никога не съм звъняла, оправяла съм се сама. Много нежни души край вас.
Флеймче, ти май си много младо, още чиста, наивна душа. Нямаш си представа какво може да натвори една "приятелка" в едно семейство. Та те сестри си крадат мъжете, наскоро чух за снаха, развела зълва си, камо ли за съвсем чужди хора. Файда от много приятелки няма.
Флеймче, ти май си много младо, още чиста, наивна душа. Нямаш си представа какво може да натвори една "приятелка" в едно семейство. Та те сестри си крадат мъжете, наскоро чух за снаха, развела зълва си, камо ли за съвсем чужди хора. Файда от много приятелки няма.
FlameV, не съм споменавала, че си употребила точно тази фраза, но цялостно, от участието ти в темата, останах с впечатлението, че не намираш нищо лошо в това, обстоятелство от какъвто и да характер да бъде споделено публично (в приятелски кръг) от единия от партньорите в двойката – под формата на оплакване или търсене на съвети. Т.е. не разбрах дали прилагаш определен принцип на селективност, защото: едно е мъж с гордост да сподели пред приятели, че жена му е получила повишение или че ще ходи на командировка в Берлин; съвсем друго – публично да обяви, че се е скарал жестоко с половинката си, защото е отказала да му прави орална любов, пък той имал имен ден, примерно.
А, де. Шах и мат съм и аз. За ни един подобен индивид не мога да се сетя в реал-а. Но може и да е някакво модно течение сред най-младите. Нямам представа каква е възрастта на FlameV и другата потребителка, с ридаещия посред нощите приятел, който имал нужда от утешаване. Аз също допускам, че са твърде млади и по тази причина – все още идеалистично настроени.
Ама какви са тези мъже приятели, които толкова държат да споделят на момента, ами даже ще ми звънят и посреднощ? Посреднощ ми е звъняла само една приятелка, и то защото имаше авария с парното у тях. А аз никога не съм звъняла, оправяла съм се сама. Много нежни души край вас.
Ама какви са тези мъже приятели, които толкова държат да споделят на момента, ами даже ще ми звънят и посреднощ? Посреднощ ми е звъняла само една приятелка, и то защото имаше авария с парното у тях. А аз никога не съм звъняла, оправяла съм се сама. Много нежни души край вас.
Флеймче, ти май си много младо, още чиста, наивна душа. Нямаш си представа какво може да натвори една "приятелка" в едно семейство. Та те сестри си крадат мъжете, наскоро чух за снаха, развела зълва си, камо ли за съвсем чужди хора. Файда от много приятелки няма.
Флеймче, ти май си много младо, още чиста, наивна душа. Нямаш си представа какво може да натвори една "приятелка" в едно семейство. Та те сестри си крадат мъжете, наскоро чух за снаха, развела зълва си, камо ли за съвсем чужди хора. Файда от много приятелки няма.
На прима виста като се замисля, ми изникват няколко неща, за които са ми звъняли посреднощ - един усложнен спонтанен аборт, едно приемане в болница на детенце, което получи фебрилен гърч и когато на бест френда баща му получи инсулт и изпадна в кома. В 2 от случаите си дигнах д-то по възможно най-бързия начин и отпраших с колата. В първия - моят приятел не беше на себе си. Крещеше, плачеше, жена му я бяха седирали и той просто не знаеше какво да прави. Не съм ходила, но говорих с него 2 часа, обяснявайки му как трябва да се стегне, защото тя ще има нужда от него като се събуди, а той се разпадаше...Междудругото - обожавам жена му, това е една невероятна, силна жена, за пример. Пък аз посреднощ съм звъняла веднъж, когато баба ми почина и още 1 път, когато получих невралгия в 2 през нощта, стреснах се, привих се там от болка и бях сама. Всички роднини бяха на почивка, аз бяха в София на cat duty (гледаме си взаимно котките), половинката бе в командировка. Останалите пъти е било в нормално време.
За наивността - искам, не искам, ще трябва да си призная, че вероятно си права, особено взимайки предвид, че го чувам от много хора, включае от майка ми. Вярвам си в доброто у хората (според майка обаче това ще мем гризне за д-то някой ден). А иначе никога не съм си помисляла да се "навирам" в нечие семейство. Много ми е различно възприятието спрямо мъжете, с които общувам от 20 години. А приемам половинките им като изконна част от "бандата" ни, както и бебчетата им - познавам се с жените, говорим си, запознавам ги с моите гаджета. Надявам се хората да са коректни и готини. Не са имали проблем с мен, нито аз с тях и така си е вече доста години. Eй сега си плямпах 20мин с единия приятел и жена му - първо с него, после с нея да се чуем. Тя е абсолютно прекрасна и аз много им се радвам. Жена му е инспирираща. Ходим си на вечери почти всяка седмица, дори и само тримата, когато съм сама. Не виждам лошо, нито те, но хората са различни де. Приемам, че има жени, за които би било неприятно, просто досега не съм попадала в такава ситуация
За всичко останало - хора, хубаво е да има човек приятели и на кой да разчита, ако нещо някога се случи. Независимо от кой пол
)PS. Black Cat, на 28, скоро и 9
PS2. Вярвам, че хората се намират и остават с точно такива, каквито им подхождат в живота. Вашите партьори вероятно имат сходни виждания за такива и подобни теми, моите - с моите виждания, но определено ми е приятно и ползотворно да чуя различни гледни точки.
Разписали сте се...
И да, звънят да ми споделят тъгите си, когато имат нужда, но досега не сме говорили зад гърба или лошо за чуждата половинка. Не е нужно да си споделяш мръсните ризи, за да получиш подкрепа.
Аз съм им казала "Казвате ми това, което желаете, нищо повече, нищо по-малко"
Давам и личен опит
Той с прясно гадже, но тя му казва "Съжалявам, имам нужда от лично пространство, остави ме"
И ме пита какво да правя, та аз съм влюбен в нея, искат нещата да потръгнат
Следва моят отговор
"Дай на момичето ден да се наспи хубаво, да стане , да си направи кафе, маска за лице, да се нарадва на себе си. Понякога жените искат да се поглезят.
Вие сте от 2месеца всеки ден заедно, каза ми, че последните дни много да я натоварили на работа. Утре я остави да се наспи, колкото иска"
После си говорихме за любими филми, как се меси тесто и такива глупости.
Да го успокоя, че няма да си провали връзката.
Аз моите приятели съм ги инструктирала, че могат да ме търсят до 23:00 и не по-рано от 10:30 сутринта.
Няма звънене по никое време.
Като бях с половинка се съобразяваха с часове или като съм излязла вечерта с нея..някъде.
То е нужно да си тактичен.
И да, звънят да ми споделят тъгите си, когато имат нужда, но досега не сме говорили зад гърба или лошо за чуждата половинка. Не е нужно да си споделяш мръсните ризи, за да получиш подкрепа.
Аз съм им казала "Казвате ми това, което желаете, нищо повече, нищо по-малко"
Давам и личен опит
Той с прясно гадже, но тя му казва "Съжалявам, имам нужда от лично пространство, остави ме"
И ме пита какво да правя, та аз съм влюбен в нея, искат нещата да потръгнат
Следва моят отговор
"Дай на момичето ден да се наспи хубаво, да стане , да си направи кафе, маска за лице, да се нарадва на себе си. Понякога жените искат да се поглезят.
Вие сте от 2месеца всеки ден заедно, каза ми, че последните дни много да я натоварили на работа. Утре я остави да се наспи, колкото иска"
После си говорихме за любими филми, как се меси тесто и такива глупости.
Да го успокоя, че няма да си провали връзката.
Аз моите приятели съм ги инструктирала, че могат да ме търсят до 23:00 и не по-рано от 10:30 сутринта.
Няма звънене по никое време.
Като бях с половинка се съобразяваха с часове или като съм излязла вечерта с нея..някъде.
То е нужно да си тактичен.
Флейм, под навиране в семейството нямах предвид, че ти го правиш, а в бъдеще да си имаш едно наум.
В някои отношения съм и наивна като теб, все още като се сблъскам с човешка злоба и мизерия и се изненадвам, как например с усмивка ти предлагат помощ, и после ти забиват нож в гърба. Това, че човек е добронамерен, не значи, че ще получи същото отсреща.
В някои отношения съм и наивна като теб, все още като се сблъскам с човешка злоба и мизерия и се изненадвам, как например с усмивка ти предлагат помощ, и после ти забиват нож в гърба. Това, че човек е добронамерен, не значи, че ще получи същото отсреща.
Уф, Нинка, ами да, права си, но не мисля, че някой живее с подобна мисъл, докато не се случи да се сблъска с нея. Дори и да му го казват. Пример - аз на този етап въобще не мога да си представя даже приятелка да ми вземе партньора, умът ми не може да асимилира това като вариант, което е продиктувано от факта, че имам доверие на хората де. Демек, ако някакси си набия това в главата и почна да се съмнявам във всички около мен, за всичко, това би означавало никога да нямам близки хора, защото някога нещо си може и евентуално да се случи..а може и да не се. Да заключа себе си и половинката вкъщи, без каквито и да е междуполови контакти от параноя, че мооооже и някой да се намеси, е някаква дефиниция на затвор + че, за да се намеси някой и да ми вземе мъжа, не следва ли и той да се даде все пак? То по тази логика, въобще не трябва хората да се женят 😁, щото и "предателства" от половинки - бол, дали не и повече, отколкото от близките приятели?