Приятелството между мъж и жена

Поредната тема, служеща за потвърждение колко различни са представите на хората. Ако мъжът ми хипотетично ме обсъжда в негативен аспект с някаква си – приятелка, колежка, учинайка, или както там е титулувана – ще стане доста лошо. За мен това е много тежко предателство.
Естествено, предлагам реципрочно отношение. Пазя реномето му и не бих си позволила да говоря кофти неща за него пред познати и колеги. Ако налице е проблем или неразбирателство, то те се обсъждат и решават вътре в семейството. Външни хора нямат място в нашите отношения.

Негативното обсъждане би следвало да го няма и с приятели мъже, та в този смисъл пола няма значение.

Хм....ако човек има проблем ...и има нужда от трето мнение, от подкрепа....и обсъжда с трето лице личен проблем е едно. Ако говори зад гърба кофти неща е съвсем друго.
И не става дума за брачен партньор, а за всякакви връзки. Роднински - напр. между майка и две дъщери, между братя и сестри, между колеги...между приятелски групи. Предателство може да бъде с всеки един от нас.   Включително можеш да предадеш себе си.

Blаck Cat, смело мога да кажа, че НЕ познавам мъж, който да не обсъжда половинката си. Работих 6 год в мъжки колектив, разбирай 95% мъже, бяхме 50 човека и още година и половина пак в мъжки, 170 човека и буквално нямаше обвързан мъж, който да не говори доста, а и лични неща за половинката си и отношенията им, особено на обяд, happy hour, тиймбилдинги.
А на моите приятели (в истинския смис на думата) им знам и историите, и тревогите, и щастливите моменти, и тъжните с половинките от - до. Тук вече опира до това, че аз съм им най-близката приятелка от 100 год и първо на мен звънят като стане нещо, добро или лошо. Та съм видяла и сълзи от щастие, и такива от мъка. Хората имат нужда да споделят, това е нормално, затова са приятелите. А в офисите пък е просто клюкарник. Абсурд да очакваш да не те обсъжда мъжа ти никога.

FlameV , вдъхновяваш!

Lady, да, разбира се, за жените важи същото. Просто не поясних, защото темата е специално за приятели от противоположния пол.
Макар че, признавам си, би ми станало двойно по-гадно, ако мъжът ми ме клевети пред създание от женски пол, отколкото от мъжки.

Партньорът ти има нужда от странично мнение за евентуалните проблеми във връзката ви и го търси от външни хора? Ами, не е особен читав този партньор, така или иначе.

FlameV, вярвам, че не го прави. И двамата сме много затворени по характер. А и той определено мрази сульо и пульо да знае детайли от живота му, дори и да става въпрос за дребни неща.
Странно, аз пък не съм попадала в колективи, в които да се обсъжда личният живот на работещите повече от нормалното.

Хм... Защо да не е читав човек, ако търси странично мнение? Аз напр, когато имам проблем във връзка, определено споделям. Най-малкото с майка ми. Далеч не мога да кажа, че имам отговор за всяко нещо и винаги съм права. Абсурд просто. Междудругото, ако всеки си имаше решение за всичко и нямаше нужда от странична перспектива - този форум въобще нямаше да съществува, нито приятелството генерално.

Да, да, всички са много затворени, докато не стане нещо гранде и не се разтрошат. Още по-зле. Да стискат до край, с риск да си навредят, вместо да поговорят с някой. Дори просто, за да им олекне. Имам пример с 1 от най - затворените ми приятели, който значително рядко говореше за жена си, докато на 1 концерт излезна от залата, видимо разстроен, последвах го да видя какво се случва и се оказа, че жена му, майката на детето му, има странична връзка от 2 години и са пред раздяла. Човекът искрено не издържаше вече тоя товар върху него и имаше нужда да си го изплаче. Това и направи. На 1 парапет при standing в Арена Армеец. Въобще не смятам, че е направил нещо лошо. Хора сме все пак..при това социални.

Замислих се и аз над това.
Мога да кажа, че:
1. Не всеки мъж (човек всъщност) обсъжда половинката си, ако обсъждането си го представяте като сяда и почва да излива изречение след изречение. Мноооого от информацията се разбира задочно и от обстоятелства, не в прав текст. (кой живее с тъща си, чия жена очаква мъжът й да излиза от работа, за да кара детето някъде си, въпреки че тя е в майчинство, чия не готви, чия само изглежда хрисима, ама вкъщи си вика яко, коя свива сармите на мъжа си, че се е забавил повече от допустимото на единственото за годината вечерно излизане с целия екип... Знае се, и още как.)
2. Има голяма разлика между "споменавам партньора си" (и колегите знаят инфо като горепосоченото) и дискутирането на реални проблеми в двойката.

От един момент нататък е леко неприемливо женен мъж със семейство при всяко нещо да звъни на приятелката си от детство и да дроби семейните истории/ проблеми. Това го казвам като човек, неделящ приятелствата на мъжки и женски. Не може да знаеш всичко за семействата на приятелите си, защото това те поставя над жената до тях, което вече не говори добре за самите тях и връзките им.

има ситуации, много деликатни, животът е толкова многопластов и шарен, съвсем не мога да се осмеля да определя, че някой ( бил той брачен партньор или близък приятел/ роднина) че не е читав, ако искрено търси решение на някакъв проблем и е стигнал ( наложило се е ) до трето мнение.

В подобни отношения трябва дискретност, доверие и спокойствие.
Да наречеш някого приятел без значение пола -значи нещо.
Разбира се, ако има засегната половинка от тези взаимоотношения  си трябва отдръпване, понякога и раздяла. Мъчно, но факт.
На мен за радост не ми се е случвало, но пък и не съм близка със Сульо и Пульо, че да очаквам неочакваното.

Скоро имах проблем, знаех си решението, но мъж ми го потвърди без излишни емоционалности. Еми, благодарна съм му.

Аз пък въобще нямам проблем, ако половинката ми е в ситуация, в която има нужда да сподели или да чуе чуждо мнение, да се обади на приятелка. Даже, ако е жена, още по-добре. Поне ще чуе женската гледна точка, а не само мъжката. Не чувствам, че някоя приятелка е "над мен" по този начин, защото сме в съвсем различни категории. Няма база за сравнение - тя е най - добра приятелка, а аз съм половинката и това са две коренно различни, абс несъпоставими графи, за мен де

Несъпоставими са, верно. Голям праз, че съквартирантката е запълнила графа “половинка”, когато другият е често неразбран, има проблеми в отношенията и/или една камара общи теми и интереси, които да дискутира с приятелки. Важи и за двата пола.
Мерси.

Абсолютно сериозно ще кажа, за втори път, че ако хората НЕ споделяха и нямаха нужда от странична гледна точка, а винаги си знаехме всичко - тоя форум отдавна щеше да е фира. Отгледайте се. Ще видите хиляди теми, в които се искат съвет, от непознати, анонимно, защото хората са объркани. В тоя ред на мисли - кое е по-добре? Да търсят тия съвети тук или да попитат приятелка, която познават от 20 год? Еми, съжалявам, наивно е да мислите, че мъжете ви са някъв бетон, дето никога не е объркан, няма нужда от подкрепа и да сподели и, видите ли, това, че е споделил с мисълта да му олекне и да чуе съвет, автоматично значи, че не ви обича и не сте на първо място. Напротив, ако не бяхте - нямаше въобще да си направи труда да звънне тоя телефон и да си сподели личното нещо, което със сигурност изисква и кураж, защото ще признае, че може би не е прав и не знае какво да прави, а мъжете не се славят баш с тая си черта.
Дренка, ми за мен едно е половинка, друго е приятел от детство. Никога, ама никога няма да ги поставя на 1 везни да ги меря, нито ще си позволя да кажа кое е по - важно. Различни са ми. Несъпоставими. Не мога да избирам между двете. Не ми е и логично да го правя. Не ги обичам по един и същ начин, как да ги сложа на 1 равнище? Това е безумно за мен. Любовта ми към единия и тази към другия, нямат абс нищо общо като усещания?! Как сравняваш несравними неща? Затова никога не съм имала проблеми с най-добрите приятелки на гаджетата ми също. Не са ми мерило за любовта му към мен

И да ги мерим, и да не ги мерим, ако не е приятелка, ше е колежка, та все тая, откъм ядрото на семейните отношения 😂