Приятелството между мъж и жена

Знаеш ли, много е "хлъзгаво", особено ако единият е сингъл, а другият с дете и обвързан.
По служебна линия имам много познанства с всякави жени в диапазона 30-45 г.
Формалните неща са си формални, но с всички общуваме приятелски и по същество, без значение че с доста от тях си говорим и "по-така", но си остава само говорене, за спорта, и да се посмеем, да разведрим деня. Сред тях има и такива, по които аз бих си паднал, ако бяха сингълки, или пък виждам, че ме "погълват" с поглед всеки път като се виждаме, но знаем, че няма как да се случи, каквото и да било, поради разбираеми причини.
Сякаш всичко е до самоконтрол и осъзнатост.

Друг сценарий, по който може да се бистри е и двамата да са сингъли.

И друг път съм казвал, че лично за себе си "другарче" жена, с която да си пия кафенцето, или нещо друго, няма как да имам. Или ще има химия между нас за връзка потенциална, или ще ни свързва някакъв интерес - служебен, работа, хоби, обща компания, извън които не бихме общували.

Говорех за брак с най-добрия приятел, като приятелството е продължило да речем няколко години, и то в младостта, без налични бракове и деца. Но обратното го има - семейна жена с деца, наличен приятел, тя се развежда и тогава се "преоткриват" с приятеля.


Ти може и да не мишкуваш, ама това не значи, че няма такива жени. Толкова отдадени "приятелки", че даже ходят в жилището на мъжа да му чистят, готвят и перат, в самотните му периоди.

Това, че има такива жени, не значи, че няма и от другите. За мъжете се отнася същото.

Има, има и от другите. Всякакви ги има

Бях споменал по-назад също, че имах и друга приятелка, която наистина възприемах само като такава. Просто не ме привличаше, не ми харесваше като външност ако трябва да съм честен. Характера и също беше малко особен, но иначе много интелигентна и забавна. Не се виждахме много често, може би 1 път на 2-3 месеца. След няколко години приятелство тя започна да ми се натиска, накрая си заяви, че иска секс. Беше много сконфузно като и отказах, а и от преди това мераците и ме дразнеха леко и се чудех как да ги отбягвам. Понеже тя ме търсеше по-активно, приятелството ни продължи, по-късно се хвана с един наш общ познат и мой добър приятел, та така се уталожиха тези неща.
Така че не само мъжете действат по този начин, въобще цялата тази работа е малко като игра с огъня, не казвам, че е невъзможно да съществуват тези приятелства, но и лесно можеш да се опариш (или да изгориш качествено както вече написах по-горе)
С другото момиче, за което писах там нещата бяха по-различни, към нея винаги съм изпитвал привличане, тя също в един период и го беше демонстрирала ясно, но тогава си имах приятелка и не се реших да действам. По-късно какво стана вече съм писал подробно назад и може би наистина беше грешка да създаваме приятелство с нея при това положение, но нямаше как да го знаем тогава.
Сега малко не си представям да тръгна по кафенца или да си споделям с кво ме е ядосала моята с някоя само приятелка....  Иначе семейни приятели имаме, общувам си със жените, познавам приятелките на жена ми, ама да тръгна да излизаме само двамата с някоя... ъпсурд.

Може би не си проследила хода на дискусията внимателно, защото аз казвам точно същото, като теб. Приятели от мъжки пол никога не съм имала в живота си – всички тези хора, с които съм се срещала и съм прекарвала някакво време, са ми били в графа "Познати", или, хайде, "Социален кръг" го наречи. Този кръг за мен винаги е бил доста динамична величина – определени хора го напускат, други влизат в него и т.н. Няма драми и тревоги. При това положение, съвсем нормално е, когато съм ангажирана с партньор, да преустановя излизанията с мои познати (мъже) – нито изпитвам потребност, нито имам време. В добавка – половинката ми едва ли би бил OK с подобна практика. Всъщност, не познавам мъж, на когото ще му е приятно партньорката му да си урежда редовни забавления с разни "мъжки приятелки", на които "много държи".
Сега, вие каквото и да тръгнете да ми обяснявате по въпроса, аз имам категорично мнение. Просто няма вариант да бъда убедена в обратното.

И аз съм така. Просто да си уредя среща сега и да изляза на по бира и това да се случва всеки месец, ама само аз и той ми е ... неудобно.

Да, ясно е, че всеки си има различно мнение, то ако бяхме всички еднакви - щеше да е много скучно по форумите  (а и не само), просто щяхме да си казваме "ми да, така е "

Дам...чета ви и ми става ясно едно...все сме човеци и имаме нужда от контакт, обич и общуване....ама като дойде нагона и става страшничко. Е, не винаги....но често.
Едно е да харесваш...друго е да пожелаеш.
Едно е да обичаш, друго е да искаш секс.
Една картинка, дето ми попадна наскоро, поздрав, за който си я хареса.

Който мисли, че не може да бъде само приятел/ ка за някой, се мисли за прекалено неустоим. Нямам нищо против, но аз такова мнение за себе си нямам. Пък и животът ми е доказал, че има хора, които и в по-младите ми и красиви години са ме имали само за приятелче. Не се оплаквам, щяха да ми липсват, ако бяха изпоумрели от любов към мен.

За моженето - можем. Аз лично не искам. Да вървят да си споделят семейните тегоби и душевни терзания и еротични мечтания другаде. А такива колеги, за които пише кристина, винаги коригирам, ако се изтърват да ми викат приятелка

При мен е много странно. Никога не съм имала кой знае какво мнение за външния си вид, че да съм баш неустоима. Готова съм да съм приятелка с някой мъж. Обаче накрая все става някоя издънка и то не от моя страна.
Даже странични хора са ми го казвали "абе той май си пада по теб". Аз "глупости". И после - тадам!

Едно не разбирам - защо ако излизаш с приятел от противоположния пол трябва да му се разказват, цитирам: “семейните тегоби” и т.н.?

Има хиляди други теми, които обединяват хората в приятелски групи, различни от мрънкането и оплакването относно семейния живот.

Сладки приказки - приятелство. Много филми си прожектирате.

Ако не си споделяте проблемите и не се пидкрепяте помежду си при наличие на такива какви за какви приятелства говорите ? Ако ще си говорим общи приказки да минава времето е познат, а не приятел.

Един мой мъж приятел може да ми се обади в 23 00 вечерта, ако нещо му тежи, да се видим и да си поговорим, да се успокои, защото ми вярва и разчита на мен. Защото неговия мъж приятел няма да го изслуша като мен, а ще му каже "Ко ти пукаааа, живота си върви".
И може да го направи без да ми се натиска отгоре.

Ако се навъртате около някого само заради минималния шанс да спите с него, не го наричайте приятелство, не се заблуждавайте. Приятелства се градят с действия, а не "аз ще направя тва тва и тва за нея и ще ми е длъжна да ми пусне".