Да, ще е трудно. То тъкмо е намерило майка и се чувства добре с нея, а ето, че и ще я дели и с друго дете. Дали не се пита, дали няма да я изолират, да я натоварват само със задължения... Според мен бунтът е смесица от възрастта, в която е, идващото бебе, няма вече да е сама и миналото. Трябва говорене и отстояване на позициите.
Синът ни, на 9 г., коренно се промени, когато се роди дъщеря ни, на 10 м, и осъзна, че вече не е сам и мама няма да е все до него - момчетата са доста по-разсеяни и притеснителни от момичетата на тази възраст. Започна отговаряне, сопване, противоречене, ревност. Но само към нас с баща му, сестричката си обожава.
Задачата ни е да намерим път към децата си, за да преодолеят несигурността. Затова и се заринах с литература. Опитвам се да му обръщам повече внимание, да му казвам, че го обичам, да играем на игри. Да не е само заповеди и наказания за несвършена работа.
Вярвам, че ще успеем.
Успех и на вас!