Аз ли съм станала прекалено дребнава или имам основание?

Тука вече ме спечели. Да пробва и нощем да му слага кръст и чесън под възглавницата.
С разстройство той. И буквални, и преносно. Така му се е дало. Всички хора имат психози с психотични епизоди поне веднъж в живота си. Това не означава, че трябва да гледа на него като на болен. Този е садист. Аз бих го изолирала. Като му стопираш "удоволствийцата" и ще обърне палачинката.
Но генерално и аз не смятам, че подобен човек ще се промени.

Никъде не казвам да го гледа като болен, той не е болен. Той е отровен за близките си. Има само един изход, бягство. Ама авторката няма да го направи. Лошото е само и основно за децата, те нямат избор, трябва още години наред да живеят с избора на майка си.

Да! Това беше и едната от причините да искам да се разделим, когато бях по майчинство. Да, признавам. Ако не беше той никога нямаше да имаме този стандарт. Никога нямаше да имам това жилище. Нито местата, на които сме ходили. Аз с моята заплата, щях да живея дооста скромно. Но аз все пак приемам, че постигнахме всичко заедно. Той с къртовски труд, нерви, недоспиване и здраве. Аз с подкрепа и всичко останало. За него обаче всичко си беше негово. Неговият апартамент, неговите пари. И едно постоянно присмиване за моята смешна заплатка. Как съм си губела времето. Как големите неща не ставали така. Как аз не мога да правя пари, защото не знам си какво. Както казах с времето претенциите му пораснаха. Не се хранех достатъчно възпитано. Не се държах достатъчно възпитано. Не се обличах като жените, които се въртяха около него. Не се усмихвах постоянно. Вечно намираше нещо у мен, за което да се хване. Дори доживях да чуя, че съм него заради парите му. При положение, че когато се събрахме нямахме и двамата нищо. И аз в един момент му казах ок, като не харесва нищо у мен да се разделяме. След като си събрах багажа, малко попремисли поведението си. И постепенно говорехме кое е редно и кое не. Как ме е наранил. В крайна сметка стигна до извода, че сме семейство и че трябва да сме заедно, да се подкрепяме и т.н. Извинявал ми се е много пъти за това си поведение. Вече не се държи така, въпреки че също изкарва "големите пари" в семейството.

Ето това е точно това, което срещам когато говоря с него. И никога проблема не е в него. А ако искам да му кажа как се чувствам. Той ме стопира с думите, че му е писнало да се оплаквам как се чувствам, че той се чувства още по-зле. И изобщо разговора винаги се извърта, че аз съм виновна.

Ти сигурна ли си, че си добре ? Как е възможно да стоиш все още и да искаш да останеш ?Този човек не те обича, а има нужда от теб, за да злодейства и да се храни самочувствието му. Напиши нещо, което да обясни на аудиторията, защото определено си за диагноза. Очеизвадно е, че този човек те манипулира и психически насилва. Сигурна съм, че и децата не го имат за "любим" татко, а го възприемат за насилник.

Отнесете въпроса към външен човек, на когото и двамата имате доверие, той да прецени дали има проблем или не. Най-добре психолог, естествено, ако той се съгласи. Но и да не се съгласи, е добре да отидеш сама и да опишеш за какво става дума. Предполагам, че ще ти каже същото като Сanadianmom, но друго си е да го чуеш от него.
В съпруга ти има проблем, не се съмнявай. Ти може и да избуташ по някакъв начин още 10-20 години с него, но имате и малки деца, за които също трябва да мислиш.

https://www.psychologytoday.com/us/articles/201305/how-spot-sociopath Знакомо?

Ерфи, много вероятно ако и той не беше с теб, не би ги постигнал тези неща. Защо да се напъва толкова, ако няма семейство и деца. Не би имал и твоята подкрепа и принос. "Зад всеки успял мъж стои една силна жена".
Дано все пак да му е светнало, че му отглеждаш и възпитаваш децата и си е предал неговите безценни гени.

Той има много сбъркана идея за семейство, или просто му е липсвал добър пример на семейство при неговите родители. Дори да не е живял с баща си, пак го повтаря, като не се държи добре с теб и децата.

не, социопатите са прекалено видими
по- скоро казаното от canadianmom

Авторке, няма да ти хареса отговорът ми, но ще дам конкретика на поста си от първите страници, в които предположих, че те тормози нарочно по психопатичен начин.

-краен егоизъм, несъобразяване с другите (ясно кое)
- илюзорно чувство за собствена значимост (аз съм много голям, защото изкарвам някакви пари, а ти си никаквица)
- вменяване на вина у другите, но неспособност за поемане на отговорност (ти си зла, меркантилна и се държиш ужасно с него, как може да му броиш залците)
- липса на всякаква самокритичност (той си е окей)
- неглижиране на чуждите проблеми/болежки за сметка на своите (само като му кажеш, че те боли, него го боли дваж по-силно и се чувстваш виновна да кажеш, че не се чувстваш добре)
- сравняване с другите (жени как се усмихвали, а ти не, което е индиректно подкопаване на самочувствието)
- светкавично преминаване от ролята на гадняр към жертва (ама как може така да се държиш с мен, много ми е болно)
-липса на естествено либидо (да те удари любовта към човека и да искаш да сте си  максимално близки, тоя дори не си прави труда да се преструва)
- харизматичен образ пред другите, включително и твоето семейство (сигурно се чувстваш така сякаш не можеш да разчиташ ма тях, ако стане нещо, защото те много го харесват това добро момче)
- липса на себеотрицание към децата
- обърканост и неориентираност у теб дали при подобна помия грешката не е в теб и не преувеличаваш

Всичкото е като по учебник, както каза канадската мама. В скобите са практическите проявления във вашата връзка.
А, и ако не можеш да си отговориш какво обичаш в него, знай, че си просто емоционално зависима, а не влюбена.

Почвам да си мисля, че темата е пързалка.

Много силно се въздържам от диагнози онлайн, но описаното от Канадианмом е доста точно.
Трудно ще е измъкването от този емоционален затвор, но влиянието над детската психика не е за подценяване. Майка им може да избира, но те не могат.

Добре де, доколкото разбрах са взети някакви мерки. Какво стана? Има ли някаква промяна? Какво стана с войната за сапуна?
Да видим помага ли форума поне.

Приемам го, че залитна в грешна посока, след което се поправи. Не от веднъж. Костваше ни време, но той осъзна грешката си и най-вече говореше с мен и работехме заедно. Например всеки път, като каже нещо, което ме засяга аз му го казвах. Ето сега например казваш моят апартамент. И той се извиняваше и поправяше. Имаше комуникация. И в крайна сметка наистина исъзна, че сме семейство и т.н. Признавам, че сегашното му състояние ме затруднява много повече от предишното. Сега просто отказва да комуникира. Не чува.

Иначе той няма никакъв пример за семейство. Израснал е без баща. А майка мууууу........ Тя е била ... Незнам как да я опиша, за да не обидя някое животно. Тя е луда!

Борбата тук е за запазване на психиката, не за сапуна

За сапуна й казал, че ТЯ е инат, разбира се.

Купи си сапун. Два Къпя се на спокойствие и ходя на тоалетна на спокойствие. На заключена врата де. Но след няколко проби се отказа. Сега вече не се опитва, защото знае, че е заключено. Правихме секс без порно. Все още е груб, но и там предприемам мерки. Говориме. Уж иска да не е груб и се извинява, пък после все едно изпада в едно друго състояние. Порното му казах да го забрави в комбинация с мен. За сега е ок.