- Публикувана: 19 март 2018, 12:40 ч.
- Последно мнение: 29 март 2018, 16:32 ч.
Защо (бихте искали да) имате дете?
https://www.facebook.com/groups/BIBLIOTEKATA/permalink/1636886516381063/
Другата крайност на майчинството.Случайно попаднах в една група на това,и е цитиран от другаде текст.Също горещи коментари по него,като тук.
Стига да не е егоизъм,желание да"поживеем",нежеланието и неготовността да си родител се уважават.Но възникват въпроси извън темата ,или може би са нейно продължение-какво правим с децата си?Много сериозни въпроси поставя родителството и те само започват с желанието да имаш дете.
И аз намирам някои дадени отговори за провокация или шеговитост.
съобразих,че групата е затворена и давам в скрит текст
Другата крайност на майчинството.Случайно попаднах в една група на това,и е цитиран от другаде текст.Също горещи коментари по него,като тук.
Стига да не е егоизъм,желание да"поживеем",нежеланието и неготовността да си родител се уважават.Но възникват въпроси извън темата ,или може би са нейно продължение-какво правим с децата си?Много сериозни въпроси поставя родителството и те само започват с желанието да имаш дете.
И аз намирам някои дадени отговори за провокация или шеговитост.
съобразих,че групата е затворена и давам в скрит текст
Скрит текст:
Майки, които са оставяли бебетата си да плачат и да се успокояват сами, докато са били малки, са за убиване. Ако имах власт, щях да направя това действие подсъдимо. Както и практиката с отделянето на бебето от майката, след раждане, за мен е абсолютно унищожителна. Бебето НЕ трябва да се отделя от плътта на жената, по възможност в по-голяма част от времето, защото то ОЩЕ НЕ ЗНАЕ, ЧЕ Е ОТДЕЛЕН ИНДИВИД. Его идентичност все още няма. Следователно отделяне от топлината на майката е равнозначно на смърт. По-лошо дори. Не умираш, но имаш чувството, че умираш. Звучи ми като описание на това, което наричаме "Ад". СПРЕТЕ да раждате, докато не сте готови. Майната му на обществото. Майната им на роднините ви, които ви натискат. Майната им на годините. Майната му на "биологичния часовник". Майната му на партньора ви, който иска нещо, за което вие не сте готова. Никой друг освен вас не може да е фактор в това дали ще имате дете или не. А дете ще имате само, когато сте абсолютно осъзнато готова да се отдадете на това призвание "майка", и на НИЩО друго, година преди да забременеете + първите (минимум) две години след раждането. След формиране на Егото и Свръх Егото, чак тогава може да си починете от отговорността да бъдете 24/7 на разположение. Но преди това - никакви оправдания. Майки, които не са били до децата си на 100% в бебешкия период, ГИ ИНВАЛИДИЗИРАТ (потенциално) ДО ЖИВОТ. Това достатъчно ясно ли е или трябва да ви пратя запис на десетките хора, които не могат да почувстват съществуването си смислено и нуждите си валидни? Не се става майка "случайно". Нито само, защото "много се обичаме", макар да нямате никаква подготовка, това не е някаква игра! Това е живот на човешко същество, що за безотговорно отношение? Не се става майка, ако няма да посветиш всяка секунда от ранните години на детето си на него. Не се става майка, ако ще го играеш кариеристка. Не се става майка, ако си мислиш, че бебето ти ще се разглези, ако му обръщаш твърде много внимание. Не се става майка, ако не си сигурна дали искаш да бъдеш. Не се става майка, ако не си готова детето ти да е целият ти свят, за няколко години, без компромиси. Не се става майка, ако не си готова да жертваш собственото си Его и нужди. Тази жертва не е вечна, ако я направиш вечна, ще го счупиш по съвсем друг начин, но за това дори не искам да започвам да говоря. Жертва е обаче в началото и е нужна, за да може един човек, да израсте с мисленето, че на родителя му пука. Защото този родител след това става олицетворение на хората, които ще го заобикалят. Бъдещият партньор. Собственото му дете един ден. Колегите на работа. Шефа. Дори Бог. Майката дава "тон" за това как един човек ще вижда ЦЕЛИЯ СВЯТ след това. Моля ви, постарайте се да не е фалшив. Афектирана съм от поредния подобен случай и ми е болно колко несериозно се приема това да бъдеш родител. Джаста-праста, к'вото стане. Стават много неща, да. Рани, дълбоки травми, липса на себеуважение, загуба на качество на живот, болести, разбити връзки, самоубийствени мисли, безкрайни страхове... много неща стават. Всичко се отработва, ако се случи в по-късен етап, но ако се случва преди раждането (докато жената е бременна), и мислите, които има са ужасяващи и отравящи я, и ако се случва по време на раждането (стресово) и ако се случва в целия период от година след раждането, тези неща влизат толкова дълбоко в подсъзнанието, че трябва нещо близо до "чудо", за да бъдат излекувани. И да, има такова чудо. Любовта е чудо. И може да излекува всичко, но нека не е лекарство, а начин на живот. Нека не е нужна, за да бъде там. И аз наближавам годините, в които ще започнат от всички страни да ми говорят за деца, но за щастие, не съм податлива на влияния. Знайте какво се изисква от вас, какво е да сте "истинска майка" и докато не го почувствате в душата си, с цялото си същество, и не се задържи, не предприемайте действие. Светът ни няма нужда от поредната душа, която не усеща уют, топлина и закрила на тази планета.
Съгласна съм само с едно, но то е за цялостното влияние върху подрастващо дете. Прекрачването на една граница, в която подтикът към самостоятелност се превръща в неглижиране на детето, е много опасно. Не става дума за майки орлици, а че липсата на майчина обич произвежда повредени индивиди в почти 100% от случаите.
И аз съм фен на Фройд, ама тази горната е от маниачките, които смятат, че без кърма калпазанчо няма да оцелее до 30 и че светлият образ на майката е единственият, който да осветява иначе нещастното съществувание на отрочето.
Прочетох отгоре- отгоре, но в делириума си е пропуснала да спомене, че Идът няма капацитета да осъзнае майчината липса, демек някаква вътрешна неконсистентност в твърденията.
Или простичко казано, аз мисля точно обратното- бебето на 1-2 няма да се травмира ако пореве малко повече, защото на мама й се спи или ако поседи малко по- дълго наакано.
(Образно казано, да ме извинят майките, които са запознати със спецификата на бебешкото е едневие ) Мъдрите хора си пазят силичките за смислените неща, когато започваш да моделираш човек.
Но ако на 10 му показваш, че не те интересуват рисунккте му, какво е гледал/ научил, не водиш разговори, не му обръщаш внимание и т.н., със сигурност ще има последици от липсващата майчина фигура.
Постоянно се преекспонира бащината такава и липсата й, а не се забелязва колко много "майки" правят деца по егоистични причини, а не за да дарят любов и живот. Вижда се по анкетата.
В тази връзка беше коментарът ми зс свирката и дървото.
Смеете се, че е възвишено- романтично с уклон към наивно- фантазьорно, но целта е точно това- да дадеш възможността на някого да се роди и да му помогнеш да стане човек. Другото е егоизъм и той прозира и в отглеждането малко или много.
И аз съм фен на Фройд, ама тази горната е от маниачките, които смятат, че без кърма калпазанчо няма да оцелее до 30 и че светлият образ на майката е единственият, който да осветява иначе нещастното съществувание на отрочето.
Прочетох отгоре- отгоре, но в делириума си е пропуснала да спомене, че Идът няма капацитета да осъзнае майчината липса, демек някаква вътрешна неконсистентност в твърденията.
Или простичко казано, аз мисля точно обратното- бебето на 1-2 няма да се травмира ако пореве малко повече, защото на мама й се спи или ако поседи малко по- дълго наакано.
(Образно казано, да ме извинят майките, които са запознати със спецификата на бебешкото е едневие ) Мъдрите хора си пазят силичките за смислените неща, когато започваш да моделираш човек.
Но ако на 10 му показваш, че не те интересуват рисунккте му, какво е гледал/ научил, не водиш разговори, не му обръщаш внимание и т.н., със сигурност ще има последици от липсващата майчина фигура.
Постоянно се преекспонира бащината такава и липсата й, а не се забелязва колко много "майки" правят деца по егоистични причини, а не за да дарят любов и живот. Вижда се по анкетата.
В тази връзка беше коментарът ми зс свирката и дървото.
Смеете се, че е възвишено- романтично с уклон към наивно- фантазьорно, но целта е точно това- да дадеш възможността на някого да се роди и да му помогнеш да стане човек. Другото е егоизъм и той прозира и в отглеждането малко или много.
https://www.facebook.com/groups/BIBLIOTEKATA/permalink/1636886516381063/
Другата крайност на майчинството.Случайно попаднах в една група на това,и е цитиран от другаде текст.Също горещи коментари по него,като тук.
Стига да не е егоизъм,желание да"поживеем",нежеланието и неготовността да си родител се уважават.Но възникват въпроси извън темата ,или може би са нейно продължение-какво правим с децата си?Много сериозни въпроси поставя родителството и те само започват с желанието да имаш дете.
И аз намирам някои дадени отговори за провокация или шеговитост.
съобразих,че групата е затворена и давам в скрит текст
Другата крайност на майчинството.Случайно попаднах в една група на това,и е цитиран от другаде текст.Също горещи коментари по него,като тук.
Стига да не е егоизъм,желание да"поживеем",нежеланието и неготовността да си родител се уважават.Но възникват въпроси извън темата ,или може би са нейно продължение-какво правим с децата си?Много сериозни въпроси поставя родителството и те само започват с желанието да имаш дете.
И аз намирам някои дадени отговори за провокация или шеговитост.
съобразих,че групата е затворена и давам в скрит текст
Скрит текст:
Майки, които са оставяли бебетата си да плачат и да се успокояват сами, докато са били малки, са за убиване. Ако имах власт, щях да направя това действие подсъдимо. Както и практиката с отделянето на бебето от майката, след раждане, за мен е абсолютно унищожителна. Бебето НЕ трябва да се отделя от плътта на жената, по възможност в по-голяма част от времето, защото то ОЩЕ НЕ ЗНАЕ, ЧЕ Е ОТДЕЛЕН ИНДИВИД. Его идентичност все още няма. Следователно отделяне от топлината на майката е равнозначно на смърт. По-лошо дори. Не умираш, но имаш чувството, че умираш. Звучи ми като описание на това, което наричаме "Ад". СПРЕТЕ да раждате, докато не сте готови. Майната му на обществото. Майната им на роднините ви, които ви натискат. Майната им на годините. Майната му на "биологичния часовник". Майната му на партньора ви, който иска нещо, за което вие не сте готова. Никой друг освен вас не може да е фактор в това дали ще имате дете или не. А дете ще имате само, когато сте абсолютно осъзнато готова да се отдадете на това призвание "майка", и на НИЩО друго, година преди да забременеете + първите (минимум) две години след раждането. След формиране на Егото и Свръх Егото, чак тогава може да си починете от отговорността да бъдете 24/7 на разположение. Но преди това - никакви оправдания. Майки, които не са били до децата си на 100% в бебешкия период, ГИ ИНВАЛИДИЗИРАТ (потенциално) ДО ЖИВОТ. Това достатъчно ясно ли е или трябва да ви пратя запис на десетките хора, които не могат да почувстват съществуването си смислено и нуждите си валидни? Не се става майка "случайно". Нито само, защото "много се обичаме", макар да нямате никаква подготовка, това не е някаква игра! Това е живот на човешко същество, що за безотговорно отношение? Не се става майка, ако няма да посветиш всяка секунда от ранните години на детето си на него. Не се става майка, ако ще го играеш кариеристка. Не се става майка, ако си мислиш, че бебето ти ще се разглези, ако му обръщаш твърде много внимание. Не се става майка, ако не си сигурна дали искаш да бъдеш. Не се става майка, ако не си готова детето ти да е целият ти свят, за няколко години, без компромиси. Не се става майка, ако не си готова да жертваш собственото си Его и нужди. Тази жертва не е вечна, ако я направиш вечна, ще го счупиш по съвсем друг начин, но за това дори не искам да започвам да говоря. Жертва е обаче в началото и е нужна, за да може един човек, да израсте с мисленето, че на родителя му пука. Защото този родител след това става олицетворение на хората, които ще го заобикалят. Бъдещият партньор. Собственото му дете един ден. Колегите на работа. Шефа. Дори Бог. Майката дава "тон" за това как един човек ще вижда ЦЕЛИЯ СВЯТ след това. Моля ви, постарайте се да не е фалшив. Афектирана съм от поредния подобен случай и ми е болно колко несериозно се приема това да бъдеш родител. Джаста-праста, к'вото стане. Стават много неща, да. Рани, дълбоки травми, липса на себеуважение, загуба на качество на живот, болести, разбити връзки, самоубийствени мисли, безкрайни страхове... много неща стават. Всичко се отработва, ако се случи в по-късен етап, но ако се случва преди раждането (докато жената е бременна), и мислите, които има са ужасяващи и отравящи я, и ако се случва по време на раждането (стресово) и ако се случва в целия период от година след раждането, тези неща влизат толкова дълбоко в подсъзнанието, че трябва нещо близо до "чудо", за да бъдат излекувани. И да, има такова чудо. Любовта е чудо. И може да излекува всичко, но нека не е лекарство, а начин на живот. Нека не е нужна, за да бъде там. И аз наближавам годините, в които ще започнат от всички страни да ми говорят за деца, но за щастие, не съм податлива на влияния. Знайте какво се изисква от вас, какво е да сте "истинска майка" и докато не го почувствате в душата си, с цялото си същество, и не се задържи, не предприемайте действие. Светът ни няма нужда от поредната душа, която не усеща уют, топлина и закрила на тази планета.
А къде са бащите ? Майката - травми, определяне на целия живот на детето и прочие истински жертви на майчиството ... А този подчертан литературен похват "Майната му" идва да покаже, каже, докаже как изказаното мнение е най-правилното и най-истинското и най-най-най!
Хора, всички имаме майки! Господ да ги поживи!
И аз .
Евала правя много на хора,които са наясно какво искат и за какво стават и не се напъват да се като всички.
Евала правя много на хора,които са наясно какво искат и за какво стават и не се напъват да се като всички.
За какво евалла? Решили, че не им се гледат деца, а искат да гледат себе си, и така си живеят! Гледането на деца си е неблагодарна работа - поне няколко години всичко се върти около тях, и ако човек не е краен егоист, винаги мисли за тях и гледа да направи нещо за тях.
И аз го забелязвам това с неискането на деца. И то от красивите и успешните. Не е задължително всеки да ражда, но е по-логично и в човешката природа да има деца, отколкото да живее с идеята , че трябва да живее само за себе си. Дори най-неглижиращите децата пак имат някакви проблясъци и периоди, в които имат идеята да се погрижат за децата.
Хубаво би било да си има тема: "Защо не искате / нямате деца" - за мен би била интересна.
----
Съгласна със Сирената - достатъчна е адекватност и нормален характер, другото си идва само. А приказки как трябвало да ти е призвание да си майка (какво е това "призвание"?), на мен ми действат почти като приказките как трябвало изцяло да се посветиш на детето, за да си наистина майка, демек разсмиващо към отблъскващо.
Говоря за хора, които все пак искат деца, разбира се.
Да се зададе такъв наивен въпрос с още по-наивни възможности за отговори е като да питаш защо есенес тревата вехне, а на пролет пониква нова. Има въпроси, на които отговорът не се измисля, а просто съществува извън човека и той е, защото така. Защото така продължава животът, а защо трябва животът да продължава е друг въпрос, който също би могъл да получи 100 опции за отговор, коя от коя по-измислени и глупави.
Въпросът би трябвало да бъде защо решихте да нямате деца или защо се спряхте на определена бройка, защото ако има осъзнаване на решението, то точно решението да нямаш е осъзнато и е плод на твоя опит и разсъждения, имането е заложено природно и дори да се опитваш да обясниш защо, всъщност не даваш отговор на въпроса "защо", ами на друг въпрос, примерно "защо точно от този човек" или "защо точно в този житейски период".
За инстинктите не се иска обяснение, все едно да питаш някой защо се храни. Храни се, за да не умре, по същия начин е с имането на деца - имаш, защото няма друг начин животът да продължава.
Въпросът би трябвало да бъде защо решихте да нямате деца или защо се спряхте на определена бройка, защото ако има осъзнаване на решението, то точно решението да нямаш е осъзнато и е плод на твоя опит и разсъждения, имането е заложено природно и дори да се опитваш да обясниш защо, всъщност не даваш отговор на въпроса "защо", ами на друг въпрос, примерно "защо точно от този човек" или "защо точно в този житейски период".
За инстинктите не се иска обяснение, все едно да питаш някой защо се храни. Храни се, за да не умре, по същия начин е с имането на деца - имаш, защото няма друг начин животът да продължава.
Забелязвам,че ужасно много жени правят деца без да им е призвание само за да са ,,наред с хората,, ... Ужасно е.
В последните 4 месеца се запознахме с много българи живеещи в страната, които целенасочено са избрали да нямат деца. Бяхме се събрали 40 човека и децата бяха общо 5.
От тях всички имащи деца бяха с по 1 дете и всички останали нямаха въобще деца.
Отдали са се на научна работа, бизнес, пътувания и на партньора си като са преценили добре, че не желаят да имат деца и на по 4
0-50 вече не съжаляват за избора си. Адмирирам хора, които си познават лимитациите.
Колко тъжно! Какви ли велики дела ще сътворят тези хора!? Лично аз не познавам щастливи семейства без деца, ама може и да има...
Добре, че е Природата, защото ако тя със своите способи не действаше в нас, отдавна да се бяхме затрили като вид.
Съгласна съм с част от скрития текст, а именно това, че и аз не обичам хора, които оставят бебета да реват, да спят в други стаи и т.н., НО ... след един определен период и майката трябва да си спомни, че е жена и да помисли за работа, социални контакти и т.н. Нека има умереност в тези неща. Прекаленото залитане в двете крайности- дондуркане вкъщи до първи клас и хвърляне на бебето по баби и гледачки от новородено не са ми хич по вкуса.
Съгласна съм с част от скрития текст, а именно това, че и аз не обичам хора, които оставят бебета да реват, да спят в други стаи и т.н., НО ... след един определен период и майката трябва да си спомни, че е жена и да помисли за работа, социални контакти и т.н. Нека има умереност в тези неща. Прекаленото залитане в двете крайности- дондуркане вкъщи до първи клас и хвърляне на бебето по баби и гледачки от новородено не са ми хич по вкуса.
...
За инстинктите не се иска обяснение, все едно да питаш някой защо се храни. Храни се, за да не умре, по същия начин е с имането на деца - имаш, защото няма друг начин животът да продължава.
За инстинктите не се иска обяснение, все едно да питаш някой защо се храни. Храни се, за да не умре, по същия начин е с имането на деца - имаш, защото няма друг начин животът да продължава.
И аз .
Евала правя много на хора,които са наясно какво искат и за какво стават и не се напъват да се като всички.
Евала правя много на хора,които са наясно какво искат и за какво стават и не се напъват да се като всички.
За какво евалла? Решили, че не им се гледат деца, а искат да гледат себе си, и така си живеят! Гледането на деца си е неблагодарна работа - поне няколко години всичко се върти около тях, и ако човек не е краен егоист, винаги мисли за тях и гледа да направи нещо за тях.
И аз го забелязвам това с неискането на деца. И то от красивите и успешните. Не е задължително всеки да ражда, но е по-логично и в човешката природа да има деца, отколкото да живее с идеята , че трябва да живее само за себе си. Дори най-неглижиращите децата пак имат някакви проблясъци и периоди, в които имат идеята да се погрижат за децата.
Аплодисментите се за това,че човек има доблестта да отстоява себе си макар и невписващ се в рамките на изискващото общество,часовници и т.н. (писах го по-напред в темата,повтарям се).
Висш пилотаж в егоизма е да родиш ( защото часовникът,природата,съседът го изискват ) ,но в теб да я няма майката.
И по-лошото е,че тя не се появява никога.
Познавам майка ми и още няколко такива жени.
Аз например ( нямам все още деца, но искам ) и куче не бих си взела в момента макар,че много искам,просто,защото ще го изтормозя животното и няма смисъл да му го причинявам.
...
Висш пилотаж в егоизма е да родиш ( защото часовникът,природата,съседът го изискват ) ,но в теб да я няма майката.
...
По висш е да си мислиш, че си се осмислил така, като си оставил нещо след себе си.
Да се осмисляш чрез друго същество и то ако не те движи друга сила, освен желанието ти да си осмислиш все пак кретането по земята.
Но хората са си паразити.
...
За инстинктите не се иска обяснение, все едно да питаш някой защо се храни. Храни се, за да не умре, по същия начин е с имането на деца - имаш, защото няма друг начин животът да продължава.
За инстинктите не се иска обяснение, все едно да питаш някой защо се храни. Храни се, за да не умре, по същия начин е с имането на деца - имаш, защото няма друг начин животът да продължава.
Цивилизоването на хората приспива инстинктите и дава възможности за избор, което обаче не прави въпросът "защо имате деца" смислен. В математиката има аксиоми, които не се доказват, а се приема, че е така, да питаш "защо имаш деца" е толкова смислено, колкото и да се запиташ "защо три точки, нележащи на една права, определят точно една равнина" и да се опитваш да изравяш доказателства.