Имате ли собствено жилище?

  • 14 152
  • 92
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 7
И аз те съветвам да не го продаваш имайки предвид последните тенденции и това, че е в непосредствена близост до добре икономически развит град. Най - добрият вариант, според мен е, ако успеете да се споразумеете за отдаване под наем, ще ти го поддържат и ще си бъде твой -  какво по хубаво от това.
По въпроса ти нямам собствен имот, но имам парцел на мое име, който е в непосредствена близост до морето. Баща ми го купи преди много години за 7000лв., като все още не беше в регулация, а от както влезе цената се вдигна драстично, предлагаха ми 40 000лв. миналата пролет, но някак не ми се продава, въпреки трудностите на моменти. Искам да си имам нещо мое и дай Боже един ден да успея да си постоя мечтаната вила край морето.

# 31
  • Мнения: X
Е пожелавам ти го Hug

# 32
  • Мнения: 7
И аз на теб! Каквото и да решиш и предприемеш дано бъде най - доброто решение за теб!

# 33
  • Мнения: 2 760
Понеже имам половин къща (в която остана да живее бившият ми мъж), вече знам какво бих направила на твое място: продавам къщата и купувам макар и малък апартамент в града, задължително газифициран или пък ще направя така, че с парите от наема на квартирантите след време да прекарам газ. Веднага ще кажа и защо: ако някога ми се наложи да ползвам друго освен сегашното ми жилище, значи най-вероятно съм се разделила с мъжа си и не мога да остана в имота на свекърите. Сама жена трудно ще поддържа къща, особено не съвсем нова къща, докато в апартамент с газ или парно е сравнително лесно.
Аз в момента съм на квартира, предстои ми да търся жилище и никога не бих купила къща именно заради сериозния ангажимент, както и не бих се върнала да живея в семейната ни къща, ако бившият се изнесе, именно защото нямам време, умения и желание да я поддържам.

# 34
  • Мнения: 19 387
Ето,че.човек никога не знае какво моге да стане. Затова и моят съвет беше да не се продава.

# 35
  • Мнения: 1 600
И аз бих посъветвала да не се продава имотът. Вариант с наемателите, които да поддържат имота, звучи разумно. И много си е на място забележката на милинка, че ако я продадеш и купиш, да речем, апартамент, собствеността вече ще е семейна, а не твоята собствена. Според мен, хубаво е да има нещо лично на твое име, защото придава сигурност и стабилност. Имам два апартамента, които купихме с приятеля ми съвсем наскоро (работихме в чужбина доста, и като се върнахме, ги купихме), всеки апартамент е записан на имената и на двамата. Не е същото, разбира се, да имам някакъв имот лично записан на името ми, но... Досега нямах никакво жилище, няма и да имам наследствено. Приятеля ми ще наследи апартамента на техните, но там не се бъркам. Та мисълта ми е, че да имаш жилище, лично твое, е нещо, което дава спокойствие и стабилност, поне аз така се чувствам. Знам, че каквото и да стане, никой не може да ме мръдне от тук. Хората са различни, днес сте добре и се разбирате, но може да се изпокараш със свекърите си, с мъжа си (не казвам, че така ще стане, просто допускам тази мисъл), и ще е хубаво, да имаш къде да отидеш. (казвам го от опит, от миналото си)

# 36
  • Мнения: 590
Споделям мнение от личен опит. Продадох имот в западащо градче точно от съображения, че изисква поддръжка и ще се разпадне. Сега определено съжалявам, защото имота имаше и сантиментална стойност за мен. Година след продажбата, вече имах достатъчно средства да го ремонтирам, но....
Така, че моето мнение е да помислиш хубаво. И в никакъв случай не се заробвай с кредити. Ако ипотекираш имота, това означава да го продадеш на 1/2 от пазарната му стойност. Ако го продадеш и теглиш кредит за да инвестираш при тези убийствени лихви, пак ще загубиш. Желая ти късмет!

# 37
  • Мнения: 4 915
Ако имаш вариант да отдадеш имота под наем и наемателите да направят подобрения за сметка на наема, според мен е най-доброто решение, дори и да не взимаш никакви пари, но поне имотът ще е що-годе поддържан, като разбира се се води сметка за сумите и има някакъв контрол от твоя страна, че да не ти го оставят в още по-лошо състояние, и такива случаи има. Плюсът - имотът си остава единствено и само твой и ще имаш какво да оставиш на детето си някой ден. Докато ако го продадеш и купиш нещо друго, имотът вече ще бъде семейна собственост. Никой не знае какво ще му поднесе животът, добре е да имаш нещо само твое, това дава сигурност. Преди малко четох разказа на жена,
която след 24 години брак се изнася от семейната къща, защото съпругът и вече не я обичал, та в живота никога нищо не се знае. Говориш за нужда от пари за някакъв проект, предполагам, че след като си безеаботна, обмисляш някаква идея за собствен бизнес. Аз не бих продала имот, за да вложа парите в нещо, което може да проработи, но може и да не проработи. На въпроса: имам дял от 1/4 от семейната къща, останалите 3/4 са собственост на ММ, с когото нямаме брак, но имаме общи деца. Вложила съм доста повече от размера на дела ми и напоследък се замислям за нещо само мое. Родителите ми решиха да уредят нещата докато са живи и оставиха къщата си на брат ми, а на мен изплатиха моя дял. Това ми даде възможност да си изплатя кредита, който бях теглила за къщата. А също и да започна начисто и след време, живот и здраве, да имам нещо само мое, това дава сифурност.

# 38
  • София
  • Мнения: 22 202
Кажи колко е сумата в крайна сметка.
Аз бих взела дори малък апартамент в друг град.

# 39
  • София
  • Мнения: 1 835
Ако продадете имота и купите друго жилище се заслужава.Иначе готови пари в банката бързо свършват.По добре го задръжте. Винаги може да се отдели малка сума за поддържане на имота.

# 40
  • Мнения: 1 743
Ако имам мечта за ново начинание и желая да опитам нещо ново в живота си, но нямам средства за това - бих продала. Аз лично много повече бих съжалявала за пропуснатите шансове в живота от лично естество, отколкото за един рушащ се имот.

# 41
  • Мнения: 3 179
[Ако продадеш сега твоята къща и евентуално купиш нещо, ще конвертираш лична собственост за семейна. Това е в случай, че нямате брачен договор. Същото ще се случи и ако вложиш парите в апартамента, но по-лошо, защото апартаментът ще е собственост само на съпруга ти като наследствен имот. ]

Ако ще продавате имота, задължително е да получите парите по банкова сметка, като е вписано основанието за превода - за продажба имот в .... и т. н. Не ги пипате, не теглите, не довнасяте, и пак с банков превод плащате новия имот, който ще купите. Това е т.нар. "трансформация на средства", т. е. с ваши лични средства от преди брака купувате нов имот, който остава ваша лична собственост. Дано не  ви се наложи да доказвате това, но в живота всичко се случва... А аз лично бих направила всичко, за да задържа имота, по - горе ви дадоха идеи. Пари в имота на свекърите - в никакъв случай не бих вложила, освен ако не го прехвърлят с покупко-продажба, тогава се счита, че е на семейството ви, дори сделката да е на името само на мъжа ви. Те пък могат да си запазят право на ползване, за да са сигурни, че един ден няма да се окажат на улицата.

# 42
  • Мнения: 785
Ти бащината къща не продавай,
дори да си на хляб, и сол, и лук!
Живей където щеш! Но не забравяй,
че първо мляко си засукал тук!

Това е моя отговор.
Имам къща в едно селце, родна къща и никога нямам намерение да я продам...ако не дай си боже болест го изиска, само тогава може би, но ще е с цената на капки кръв от сърцето ми..

# 43
  • Мнения: 19 387
И аз така. И аз и брат ми един ден съм сигурна никога не би продал къщата. Живот и здраве само ще я подобряваме. Дори не си представям все още да живея някъде другаде,супер трудно ще ми е. Прието е по принцип къщата винаги да остава за момчето. Аз съм несъгласна с това и смятам,че жената не трябва да се отказва и да си дава дяла. Трябва да има нещо свое, защото никога човек не знае какво може да му се случи. Винаги трябва да имаме едно на ум. Хората и след 20 години брак и изгледани деца се развеждат. И единия какво прави ако няма нищо?

# 44
  • Мнения: 4 915
И аз така. И аз и брат ми един ден съм сигурна никога не би продал къщата. Живот и здраве само ще я подобряваме. Дори не си представям все още да живея някъде другаде,супер трудно ще ми е. Прието е по принцип къщата винаги да остава за момчето. Аз съм несъгласна с това и смятам,че жената не трябва да се отказва и да си дава дяла. Трябва да има нещо свое, защото никога човек не знае какво може да му се случи. Винаги трябва да имаме едно на ум. Хората и след 20 години брак и изгледани деца се развеждат. И единия какво прави ако няма нищо?
Това кой го е приел имотът да остава за момчето? Повечето хора си делят всичко между децата. Моите деца знаят, че всичко ще се раздели по равно. Отсега са казали, че някой ден ще продадат къщата, което е жалко, като знам колко труд и сърце сме вложили, но ги разбирам. Но искам ако се продава имот, да се купи друг, независимо къде, а не парите да се пръснат. Че има един колега на ММ, който продаде парцел по морето и цяла година иху, храниха се само по заведения, хладилникът вкъщи беше изключен, а сега парите свършиха и се кани да продава друг имот. Аз това не го разбирам. Като свършат имотите за продаване, после?! Относно влагането на парите в бизнес, много зависи какъв е бизнесът, свидетел съм как непрекъснато затварят магазини и заведения, даже и такива, които са работили много години, нещата се променят и рискът трябва да е много добре пресметнат.

Общи условия

Активация на акаунт