Имате ли собствено жилище?

Ами при нас е така поне в повечето случаи-всичко остава за момчето,на момичето се изплаща дял или някаква сума,каквато успеят да съберат.
Споменях го просто в защита на тезата да не се продава. Човек не знае. За инвестирането в бизнес-аз не бих рискувала, или много добре ще го обмисля.

Много благодаря за изчерпателните отговори.
Не е бизнес това, в което искам да вложа. И освен това аз бих вложила много малка част, а не цялата сума.
Чакам до няколко дни да ми се обадят, дали са съгласни с офертата ми за наем. Ако ли не, вероятно няма да продам. Или ще коригирам сумата за да мога да си позволя закупуването на друг имот.

Дори и да не се съгласят тези хора с офертата за наем, може да намерите други. Ако предложите изгодни условия - някакъв символичен наем, и ремонти, които им приспадате от наема, все ще се намерят наематели. Ще ви се вдигне стойността на собствеността и ще си остане ваша. Къщата няма да стои празна и да пустее.

живея в къщата на свекърите и това мотивира да си купя собствено жилище. Разбирам те напълно, на твое място бих продала и парите да бъдат първоначална вноска за ново жилище, останалите с ипотека. Аз също имам две наследствени къщи, които искам да продам и да купим имот на морето, но имам противоречия с майка ми и за сега нищо не правя.За мен най-важното след здравето и децата е собствения дом.

Поддръжката на къща е убийствена, особено когато никой не живее в нея. С удоволствие бих се оттървала от нея, но парите автоматически в друг имот, който да ми носи доход. Ако не стигат за друг имот - тогава ще бъдат част от стойността му (за предпочитане - преобладаваща) и останалото - ипотека. Новият имот се дава под наем и парите от наема покриват ипотеката.  По-нагоре е обяснен вариант, в който новият имот не става автоматически "придобит по време на брака".  Така, каквото и да се случи с брака (дано всичко е гладко и безпроблемно, разбра се) , пак ще имаш твой имот, на който да разчиташ. 
Относно варианта с наемателите, които да го поддържат - премисли добре дали ти, в случай на нужда, би се върнала да живееш в него. Ако не - тогава го замени с такъв, който да ти бъде наистина план "Б" в критична ситуация.
По въпроса - да, имам имот, живеем в него. Убеждавам родителите си, че не им трябва апартамент на 120м2, след като от години живеят в него двамата само. Докато бяхме четирима там беше супер, но вече нито аз, нито брат ми живеем с тях. А предстои да се пенсионират и не знам дали осъзнават, че няма да могат да си плащат парното, а не е и нужно, на 2-3 необитаеми стаи. Щели да го заменят за по-малък и с остатъка от парите да правят ремонт на малкия и така било кон за кокошка. Да, ама не, сегашният "кон", в който живеят е панелка от осемдесетте години, след още 10 години ще си е баш една малка кокошчица, която никой няма да иска да погледне. А ако се замени с по-малък, но ново строителство, съвременен - след време себестойността на новия може да се окаже по-голяма от тази на панелката...Помисли добре дали не си и ти в подобна ситуация - в един момент новият малък апартамент да е по-търсен от голяма къща с двор. Но това зависи от региона в който живееш, тенденциите в развитието му и др.
И ще ме прощавате, ама тези сантименти с родната къщичка и първото мляко ми звучат като от времето на турското робство!

Имам си собствено жилище.
Заключила съм го, всеки месец си го посещавам.
В друг град, малък областен. Не ми е любимият град, но там е домът ми и спомените ми.
Вече от 10г живея в жилището на приятеля ми, но не е същото.
За съжаление, хората често се разделят и единият остава без дом.
Опитах без собствен дом- продадох го и така изкарах една година. Купих отново и ми е много по-добре. По-спокойно.

Аз се размислям в малко по-друга посока и в такива моменти си отгаварям на въпросите, защо нашите села и по-малки населени места са така запуснати и с грохнали къщи. Докато седим "разкрачени" и не пускаме нищо, така ще е. Аз имам роднини, които живеят в пъти по-мизерно от мен, не са видели чужд свят, не са пътували никъде, не са инвестирали и в децата си пари, които да им дадат знание и езици, нооооооо ....... те имат имоти!!! И те се рушат, но "бащино огнище не се продава".... Честно като го чуя това, лошо ми става. И не, не го разбирам. Живеят в неугледни домове, като изобщо бита им е все едно сме от различни Вселени, но така и си им минава живота с топлещата ги мисъл, как имат имоти и щели да оставят на децата. А те междувременно се рушат и се превръщат в змиярници. И нито те живеят като "бели" хора, нито децата им ще искат сигурно някога тия имоти, защото може и да не са тук дори, или пък ще се превърнат в търтети - с имотите наготово. Дори и да са читави тези имоти, предпочитам да съм научила моите деца да не разчитат на продажба на имот, за да го изядат наготово, а да са хора, които сами могат да си ги случат имотите. И да, когато такъв имот би могъл да подобри днешното битие на собстевиник, в същото време да грейне този имот, да му се даде нов живот от друг човек, аз съм твърдо ЗА продажбата. Всичко друго е емоция, според мен.

Много сте ербап някои, но кой човек днес от средната класа може да извади кеш за имот? Другата алтернатива е да се зароби 20+ години в ипотека.

Еми, хубаво си е да има някъде нещо дори по- скромно, което да може да продаде и да набави част от сумата, нужна му за имот.

Именно, да го продаде! Да има някаква инвестиция в нещо следващо и по-добро! А не просто да си го има и да седи празно, да го посещава веднъж месечно да провери дали случайно не е избягало и подобни дивотии.

Майка ми най-после я навих да продаде къщата си в Сливен. 15 години се чуди и къщата се руши. Аз нищо няма да взема. Ще даде на брат ми някакви пари за първоначална вноска за жилище.

Като човек,който има собствени имоти на свое име в конкретния случай съм срещу продажбата.Да,дават спокойствие и сигурност.

Ама никой не говори да си продадем имотите и да изядем парите. Въпросът е неизползваемите имоти да се заменят с други, които ще ни носят реални облаги.

 Имам собствено жилище, за което съм благодарна на родителите ми. За съжеление ни отесня след като се родиха двете ни деца.
 Сега е ипотекирано и го даваме под наем докато строим къща. Така половината от вноската за ипотеката се покрива от наема.

Ако нямаш никакъв дял(ПО ДОКУМЕНТИ)от жилището,в което живееш в момента,не продавай с идеята да вложиш в него или в каквото и да е друго,различно от имот.
Това е моят съвет.Продай къщата,вземи кредит(ако трябва и по-дългосрочен) и инвестирай в нов имот.
Наистина има непродаваеми имоти и ,ако ти се е отдала възможност ,не трябва да я изпускаш.Особено,ако си сигурна,че няма да живееш там.Но не влагай парите в нищо чуждо или в мечти....За тях винаги можеш да работиш,материалното си остава и не е маловажно никак.

Преди години продадох имот на морето и парите веднага инвестирах в 2 апартамента в София .