Не става дума за заплата, а за 6000 лв семеен бюджет, това не е непостижима цифра. Моя син е на 22 години....
тц, тц, тц.... - Публикувана: 26 март 2018, 06:07 ч.
- Последно мнение: 27 март 2018, 15:46 ч.
За сметките, любовта и удобството
Не става дума за заплата, а за 6000 лв семеен бюджет, това не е непостижима цифра. Моя син е на 22 години....
тц, тц, тц.... Интересни са ми реакциите тук, които забелязвам. Събраха се много и най-различни мнения, което истински ме радва и ми помага да погледна на ситуацията от различни ъгли.
Истината е някъде по средата -
Истината е някъде по средата -
Скрит текст:
той е в правото си да иска това, което съм обещала и сме се разбрали, но отбелязвам, че преди няколко месеца, когато започнах да се бавя, помолих да ми даде време, да за си изравня финансите и всичко да е точно.
Е, сега настъпи това време, когато всичко ще се изравни, но с цената на доста нерви и работа. За това, че нямам финансова култура или грамотност - от 15-годишна съм започнала да работя, мога да си оправям финансите, но през последните няколко месеца имах екстра разходи основно от здравословно естество (пример: 300 лв. за един зъб, 200 лв за дерматолог) и така нататък.
Не съм от жените, които се глезят с козметици и фризьори. Не съм ходила нито на едното, нито на другото от години. Слагам си мигли от време на време и това е. Купувам си по някоя нова дреха, обувки или чанта, но не по 2-3 на месец. Имам осигуровки, счетоводство, данъци, наем, режийни разходи и разходи за храна. Отделно са разходите за карта за спорт и хранителните добавки, разходите за изхранване и принадлежности на котките и така. До тук стават поне скромните 1200 лв.
Тези от вас, които работят на свободна практика може би са запознати, че изкараното всеки месец не е едно и също и понякога заплащането не е постоянна величина. В случая исках да подчертая, че това не е системно нарушение от моя страна, още повече, че аз исках да преместим датата, но по необясними за мен причини това така и не стана.
Да, реакцията му снощи в разговора беше доста ярка и показателна, може би вече му е писнало да ме чака и затова ми поставя такъв вид ултиматум. Слагайки се на негово място вероятно и аз бих се ядосвала, но чак да се замислям за раздяла едва ли. По-интересното е, че той никога не е предлагал да си обсъдим приходите и разходите, да си направим общ бюджет и всички тези неща, за които говорите вие тук.
Днес помислих и реших да обсъдя с него нещата такива каквито са. Ще му изравня парите след няколко дни, ще му предложа да сменим датата за плащане на наема или единият да плаща сметките, а другият наема и да си обединим бюджетите, като отворим обща сметка и там внасяме всеки месец определена сума.
Направи ми впечатление и то доста силно как коментира Salsisha. Скъпа, знаеш ли защо най-вероятно е плакал (още не съм го питала)? Защото аз за пръв път отказвам да му говоря след пререкание, не го поглеждам и не му обръщам внимание. Не исках да се разправяме на момента, защото аз съм като клечка кибрит и паля от малко, той е почти същия.
Най-вероятно се е усетил, че е прекалил с думите си и с това, което ми каза за изнасянето. Не мога да кажа, че е стиснат, защото каквото съм поискала за подарък ми го е вземал, за Коледа беше напълнил под елхата с нова прахосмукачка, кухненски робот, подари ми книга, слушалки, други малки неща, за които си бяхме говорили. Съответно и аз направих жест към него и му купих така мечтаните професионални слушалки, които никой друг в БГ няма.
Склонна съм да мисля, че има начин нещата да се оправят, но ако намерим вариант, в който се срещаме по средата. Там, където и на двамата е удобно да бъдем. Защото наистина - ако той утре се разболее или остане без работа аз няма да го оставя и ще се погрижа за него, също както направи и той, когато трябваше да ми се прави операция и изтегли кредит, който върна сам без да ми поиска нищо. Тогава никой от близките ми не пожела да ми помогне, само той беше до мен.
Както някои хора са казали вече, ситуацията не е толкова черна колкото изглежда. Сега като мина малко време и през деня докато размишлявах за нещата наистина разбирам, че аз бъркам на много важно място и трябва да се поправя.
Друг интересен момент в ситуацията е дали трябва да продължаваме да делим всичко в 50/50 или този с повече приходи да поема повече разходи. Вероятно той е този с повече приходи и не знам как би реагирал на идеята той да носи основната финансова тежест в нашето домакинство. И като споменах домакинство, не е мързелив - готви много добре, чисти от време на време, макар че напоследък почти не се занимава с нищо, дори не поглежда тоалетните на котките, които трябва да се чистят 2 пъти дневно (много ги минират
)
В крайна сметка скоро ще пътувам да видя малко роднините си и преди да го направя ще седнем с него да се разплатим и да му кажа всички тези неща. Ще му предложа някои промени да видим какво мисли и ще го оставя да ми съобщи мнението си след като се върна.
И само да уточня - не съм любовница, смятам, че съм негова приятелка (нямаме брак, както вече стана ясно, нито деца), а той не е безчувствен и съм го виждала да плаче само 2 пъти в много тежки конфликти, които имахме миналата година. Познавам го и знам защо би омекнал чак така - когато е разбрал, че е сговнясал нещо много лошо и не знае как да подходи към мен.
И ето две противоположности само в рамките на днешния ден: сутринта ме буди с усмивка и топли сандвичи, а вечерта го помолих да ме вземе от фитнес, защото навън валеше сериозно. Е, предложи да дойде с чадър, а не с колата, защото булевардите били в ремонт и имало задръстания, щял да пътува 30 минути разстояние от 1,5 км. Този отказ много ме изнерви, ако трябва да съм честна. В крайна сметка се прибрах пеша, защото спря да вали, поне времето беше благосклонно
Е, сега настъпи това време, когато всичко ще се изравни, но с цената на доста нерви и работа. За това, че нямам финансова култура или грамотност - от 15-годишна съм започнала да работя, мога да си оправям финансите, но през последните няколко месеца имах екстра разходи основно от здравословно естество (пример: 300 лв. за един зъб, 200 лв за дерматолог) и така нататък.
Не съм от жените, които се глезят с козметици и фризьори. Не съм ходила нито на едното, нито на другото от години. Слагам си мигли от време на време и това е. Купувам си по някоя нова дреха, обувки или чанта, но не по 2-3 на месец. Имам осигуровки, счетоводство, данъци, наем, режийни разходи и разходи за храна. Отделно са разходите за карта за спорт и хранителните добавки, разходите за изхранване и принадлежности на котките и така. До тук стават поне скромните 1200 лв.
Тези от вас, които работят на свободна практика може би са запознати, че изкараното всеки месец не е едно и също и понякога заплащането не е постоянна величина. В случая исках да подчертая, че това не е системно нарушение от моя страна, още повече, че аз исках да преместим датата, но по необясними за мен причини това така и не стана.
Да, реакцията му снощи в разговора беше доста ярка и показателна, може би вече му е писнало да ме чака и затова ми поставя такъв вид ултиматум. Слагайки се на негово място вероятно и аз бих се ядосвала, но чак да се замислям за раздяла едва ли. По-интересното е, че той никога не е предлагал да си обсъдим приходите и разходите, да си направим общ бюджет и всички тези неща, за които говорите вие тук.
Днес помислих и реших да обсъдя с него нещата такива каквито са. Ще му изравня парите след няколко дни, ще му предложа да сменим датата за плащане на наема или единият да плаща сметките, а другият наема и да си обединим бюджетите, като отворим обща сметка и там внасяме всеки месец определена сума.
Направи ми впечатление и то доста силно как коментира Salsisha. Скъпа, знаеш ли защо най-вероятно е плакал (още не съм го питала)? Защото аз за пръв път отказвам да му говоря след пререкание, не го поглеждам и не му обръщам внимание. Не исках да се разправяме на момента, защото аз съм като клечка кибрит и паля от малко, той е почти същия.
Най-вероятно се е усетил, че е прекалил с думите си и с това, което ми каза за изнасянето. Не мога да кажа, че е стиснат, защото каквото съм поискала за подарък ми го е вземал, за Коледа беше напълнил под елхата с нова прахосмукачка, кухненски робот, подари ми книга, слушалки, други малки неща, за които си бяхме говорили. Съответно и аз направих жест към него и му купих така мечтаните професионални слушалки, които никой друг в БГ няма.
Склонна съм да мисля, че има начин нещата да се оправят, но ако намерим вариант, в който се срещаме по средата. Там, където и на двамата е удобно да бъдем. Защото наистина - ако той утре се разболее или остане без работа аз няма да го оставя и ще се погрижа за него, също както направи и той, когато трябваше да ми се прави операция и изтегли кредит, който върна сам без да ми поиска нищо. Тогава никой от близките ми не пожела да ми помогне, само той беше до мен.
Както някои хора са казали вече, ситуацията не е толкова черна колкото изглежда. Сега като мина малко време и през деня докато размишлявах за нещата наистина разбирам, че аз бъркам на много важно място и трябва да се поправя.
Друг интересен момент в ситуацията е дали трябва да продължаваме да делим всичко в 50/50 или този с повече приходи да поема повече разходи. Вероятно той е този с повече приходи и не знам как би реагирал на идеята той да носи основната финансова тежест в нашето домакинство. И като споменах домакинство, не е мързелив - готви много добре, чисти от време на време, макар че напоследък почти не се занимава с нищо, дори не поглежда тоалетните на котките, които трябва да се чистят 2 пъти дневно (много ги минират
)В крайна сметка скоро ще пътувам да видя малко роднините си и преди да го направя ще седнем с него да се разплатим и да му кажа всички тези неща. Ще му предложа някои промени да видим какво мисли и ще го оставя да ми съобщи мнението си след като се върна.
И само да уточня - не съм любовница, смятам, че съм негова приятелка (нямаме брак, както вече стана ясно, нито деца), а той не е безчувствен и съм го виждала да плаче само 2 пъти в много тежки конфликти, които имахме миналата година. Познавам го и знам защо би омекнал чак така - когато е разбрал, че е сговнясал нещо много лошо и не знае как да подходи към мен.
И ето две противоположности само в рамките на днешния ден: сутринта ме буди с усмивка и топли сандвичи, а вечерта го помолих да ме вземе от фитнес, защото навън валеше сериозно. Е, предложи да дойде с чадър, а не с колата, защото булевардите били в ремонт и имало задръстания, щял да пътува 30 минути разстояние от 1,5 км. Този отказ много ме изнерви, ако трябва да съм честна. В крайна сметка се прибрах пеша, защото спря да вали, поне времето беше благосклонно
"Живея с идиот...той е ..........!".
Когато и включилите се в темата потвърдят "Да, мъжа е идиот!", се почва яростна защита на въпросния...."Ама той не е чак толкова лош, обича ме, плаче за мен.....!".
Интересен обрат е как един идиот в рамките на 24-часова тема изведнъж се превръща в ангелче.
Боже, разплакал се от срам...това и на живо да го видя, няма да го повярвам.
След уточняващите коментари на авторката не виждам как биха оцелели заедно.Връзката им няма да я бъде.
Тя още е с капаци на очите и не го вижда...дано не е твърде късно, като прогледне.
Някои от вас толкова искат да изкарат мъжа стиснат, та чак пропуснаха заема за бейната операция, изказването, че каквото си е поискала той й го е купувал и подарявал, както и че той плаща в заведения.
Абсолютно. Мен моментът с операцията много силно ме впечатли. Поведението му в този критичен момент е всичко друго, но не и това, в което го обвиняват тук - как е стиснат и при проблем ще я изгони. Еми ето, дошъл е проблемът, човекът е реагирал абсолютно адекватно.
Добре, казвате стиснат. Ами ако не са му неограничени възможностите?Не е петролен магнат, не е наркотрафикант, не е дори мъж на средна възраст с някакво солидно обществено положение. А е млад мъж, който колкото и да изкарва, едва ли е безгранично. Такива, като синовете на манекена, дето изкарват 3000 на 22 години не са често срещано явление .
Правилно или не- разбрали са се да си делят наема и вероятно за него е конфузно да бави плащането пред собствениците на имота.В крайна сметка никакви не са все още- не са семейство, просто живеят заедно и очевидно- без особени ангажименти в бъдеще. Един път, два пъти- да прояви разбиране, но тя казва, че не е единичен случай бавенето на наема. Той откъде да вземе тези пари, ако и неговите доходи са ограничени?Да не яде ли.
С датата на плащане така и не го разбрах- кой настоява за тази дата и защо ако на авторката не и е удобна, тя не говори със собствениците?Но каквато и да е датата, като знаеш, че имаш да плащаш, правиш си сметката.
Правилно или не- разбрали са се да си делят наема и вероятно за него е конфузно да бави плащането пред собствениците на имота.В крайна сметка никакви не са все още- не са семейство, просто живеят заедно и очевидно- без особени ангажименти в бъдеще. Един път, два пъти- да прояви разбиране, но тя казва, че не е единичен случай бавенето на наема. Той откъде да вземе тези пари, ако и неговите доходи са ограничени?Да не яде ли.
С датата на плащане така и не го разбрах- кой настоява за тази дата и защо ако на авторката не и е удобна, тя не говори със собствениците?Но каквато и да е датата, като знаеш, че имаш да плащаш, правиш си сметката.
Не съм чела цялата тема , но от това които прочетох ми е много странно как всеки се определя като :двойка" , но задължително мъжът трябва да издържа " двойката " . Не мисля , че е правилно , мисля че е много нахално да чакаш някой да те издържа , защото предлагаш секс , почистване на дома и гледане на общи деца: предлагането на горните е взаимно и трябв а всеки да бъде отговорен към това семейство. Откъде решихте , че момчето е стиснато , не е стиснат или скръндза., според мен се опитва да научи момичето на отговорност .... Какво значи не може на определена дата да плаща наема , а ако хазаинът плаща нещо на определена дата... Какво правим?
Не бих градира сериозно връзка с човек като авторката.
Не бих градира сериозно връзка с човек като авторката.
Qrye, искането на брак и деца как решихте, че го искам? Нито за деца бързам, нито за брак, говорила съм единствено за годеж някой ден.
Ами от това, което си писала:
Ех, тук всички описват много хубави истории, много ме зарадвахте и разплакахте дори. А последното може би се дължи на факта, че аз чакам и не знам дали това ще се случи скоро, а много ми се иска.
Отиваме към 4-та година, като искаме вече да си имаме и жилище, децата доста по-нататък. Моят партньор обаче е малко по-далеч от брака като необходимост, за него всичко е ок, щом си живеем добре, а аз не му настоявам и намеквам. Говорили сме няколко пъти и според него мъжът решавал кога се случва това и той действал. Да, но кога това, аз за всеки рожден ден го очаквам, а не става. Имам странното чувство, че никога няма да се реши, а става въпрос само за граждански брак, без да подготвяме църковен и сватба на този етапк.
Вероятно първо трябва да се покръстя, за да ми предложи брак, с такова впечатление останах при разговора ни по темата последно..
Но почти всеки път като видя някой сгоден ми става криво вътрешно, че си очаквам този момент и тази стъпка, а не идва. Излишно е да казвам, че много хора покрай нас са сгодени, женени и чакат дете въпреки възрастта - 24-25.
Отиваме към 4-та година, като искаме вече да си имаме и жилище, децата доста по-нататък. Моят партньор обаче е малко по-далеч от брака като необходимост, за него всичко е ок, щом си живеем добре, а аз не му настоявам и намеквам. Говорили сме няколко пъти и според него мъжът решавал кога се случва това и той действал. Да, но кога това, аз за всеки рожден ден го очаквам, а не става. Имам странното чувство, че никога няма да се реши, а става въпрос само за граждански брак, без да подготвяме църковен и сватба на този етапк.
Вероятно първо трябва да се покръстя, за да ми предложи брак, с такова впечатление останах при разговора ни по темата последно..
Но почти всеки път като видя някой сгоден ми става криво вътрешно, че си очаквам този момент и тази стъпка, а не идва. Излишно е да казвам, че много хора покрай нас са сгодени, женени и чакат дете въпреки възрастта - 24-25.
Ако това не е искане, не знам какво е.
Голямо нищене за тая прословута дата на наема. Може пък хазяите да го искат точно тогава. Ако и те погасяват някаква по-сериозна сметка около тази дата може да искат да вземат тогава парите и да ги платят на момента или в непосредствено бъдеще, защото примерно иначе биха ги похарчили. Не сме им в главите та да знаем. В крайна сметка има определена дата, авторката по ред причини не успява да я спази.
По повод отиването да я вземе в дъжда, аз пак съм на негова страна. Шофьор съм, активен. Знам какво е да висиш в трафика. Ако наистина става въпрос за 1,5 км както пише тя значи на човека му влизам в положението, че не ще да висне в задръстване половин час за да й прибере умореното тяло от фитнеса. Все пак е предложил да я вземе с чадър, не е като да се опъне пред тв и да й каже да се спасява сама. Ама не, с колата трябва. Ми като трябва - има таксита. Същата работа като с наема - да стане по нейния начин. Понякога обаче не става.
По повод отиването да я вземе в дъжда, аз пак съм на негова страна. Шофьор съм, активен. Знам какво е да висиш в трафика. Ако наистина става въпрос за 1,5 км както пише тя значи на човека му влизам в положението, че не ще да висне в задръстване половин час за да й прибере умореното тяло от фитнеса. Все пак е предложил да я вземе с чадър, не е като да се опъне пред тв и да й каже да се спасява сама. Ама не, с колата трябва. Ми като трябва - има таксита. Същата работа като с наема - да стане по нейния начин. Понякога обаче не става.
Авторката си е с детински нагласи. Залита от едната крайност в другата. Той не дошъл да я вземе в дъжда от фитнес. И тя пак се натъжила. Сериозно ли? 
Че вие да не сте по на 15 години.
Аз си държа на моето, че макар и да ни написа как се оправя сама от малка и работи, ѝ липсва дисциплината на възрастен. Малко вятър я вее на бял кон. Усеща се една такава витална инфантилност. То чудесно, но битът си иска прагматичността. Не може да си само дзен – сменяш плочата, когато се налага и влизаш в режим "самурай".
А всички тези епитети за момчето, че бил скъперник, нам кво, са толкова преувеличени, че чак издишат. Момичето (младата жена) е доста разпиляно – и в мислите, и в ежедневието явно.
Че вие да не сте по на 15 години.Аз си държа на моето, че макар и да ни написа как се оправя сама от малка и работи, ѝ липсва дисциплината на възрастен. Малко вятър я вее на бял кон. Усеща се една такава витална инфантилност. То чудесно, но битът си иска прагматичността. Не може да си само дзен – сменяш плочата, когато се налага и влизаш в режим "самурай".
А всички тези епитети за момчето, че бил скъперник, нам кво, са толкова преувеличени, че чак издишат. Момичето (младата жена) е доста разпиляно – и в мислите, и в ежедневието явно.
Някои от вас толкова искат да изкарат мъжа стиснат, та чак пропуснаха заема за бейната операция, изказването, че каквото си е поискала той й го е купувал и подарявал, както и че той плаща в заведения. Ясно, че някои жени искат да висят на мъжките вратове, че и пак да ги обвиняват как не правят нищо за тях, бо нека не забравяме, че те да гаджета, а не семейство с деца и е нормално да не й позволява качване на главата. Да не говорим, че в случая очевидно проблема не е в парите, а в несериозното отношение на авторката към тях. Ако нейния, недай си Боже, се разболее или остане без работа какво ще се случи като тя не може половин наем да плати навреме, а какво остава да се разчита на нея за всичко ...
За това се изисква врат, не пилешка шийка.
Не съм изчела подробно темата, само първите и последните постове. Но да кажа - за мен това не е сериозна връзка. Не е дори връзка. А някакво странно съжителство. Как може да живееш с някого, да смяташ че имаш връзка с него и да не знаеш колко печели? Не че е най-важното, но е доста важно когато живееш с някого. Деленето на сметките по равно също ми е много странно. А задълженията делите ли по равно? Броите ли колко чинии е измил единият и колко другият? 
Нормалното според мен е всичко да се налива в общ бюджет, с който оперира единият от двамата.
А иначе - младежът е прав да се сърди, че тя не е готова с наема. След като имат уговорка тя трябва да се спазва. Другото е безотговорно. Малко театрално ми идват неговите сълзи, но принципно е прав.
Нормалното според мен е всичко да се налива в общ бюджет, с който оперира единият от двамата. А иначе - младежът е прав да се сърди, че тя не е готова с наема. След като имат уговорка тя трябва да се спазва. Другото е безотговорно. Малко театрално ми идват неговите сълзи, но принципно е прав.
Добре, казвате стиснат.
Скрит текст:
Ами ако не са му неограничени възможностите?Не е петролен магнат, не е наркотрафикант, не е дори мъж на средна възраст с някакво солидно обществено положение. А е млад мъж, който колкото и да изкарва, едва ли е безгранично. Такива, като синовете на манекена, дето изкарват 3000 на 22 години не са често срещано явление .
Правилно или не- разбрали са се да си делят наема и вероятно за него е конфузно да бави плащането пред собствениците на имота.В крайна сметка никакви не са все още- не са семейство, просто живеят заедно и очевидно- без особени ангажименти в бъдеще. Един път, два пъти- да прояви разбиране, но тя казва, че не е единичен случай бавенето на наема. Той откъде да вземе тези пари, ако и неговите доходи са ограничени?Да не яде ли.
С датата на плащане така и не го разбрах- кой настоява за тази дата и защо ако на авторката не и е удобна, тя не говори със собствениците?Но каквато и да е датата, като знаеш, че имаш да плащаш, правиш си сметката.
Правилно или не- разбрали са се да си делят наема и вероятно за него е конфузно да бави плащането пред собствениците на имота.В крайна сметка никакви не са все още- не са семейство, просто живеят заедно и очевидно- без особени ангажименти в бъдеще. Един път, два пъти- да прояви разбиране, но тя казва, че не е единичен случай бавенето на наема. Той откъде да вземе тези пари, ако и неговите доходи са ограничени?Да не яде ли.
С датата на плащане така и не го разбрах- кой настоява за тази дата и защо ако на авторката не и е удобна, тя не говори със собствениците?Но каквато и да е датата, като знаеш, че имаш да плащаш, правиш си сметката.
Това е маниер на поведение, няма значение от размера на доходите.
Момъка се изявява като отявлен скъперник, а с такъв живота й ще бъде ад след време.
Само за насока на размислите:Той сега, когато се предполага, че е луд от любов по нея, прави сметки на всяка нейна стотинка.Не ми се мисли след години, след деца, увеличени разходи, болести и т.н. всякакви семейни финансови проблеми как ще отпуска пари.
Втора насока:подарява практични подаръци.Ако не съм поискала изрично прахосмукачка за подарък, гаранция, че няма да я извадя от кутията дори...да си мухлясва там.
Има и още...ама и това стига.
Salsisha, за това да се хване с чичка на по-престижна позиция, а не да чака набора да й оправя сметките. А той да вземе да прогледне, защото от прочетеното става ясно, че единия (той) дава и търпи за общото благо, а другия пилее пари за глезотии докато мърмори как първия опитва да ремонтира колата 
Ама естествено, че може да се прибере сама. Но е важен жеста, реакцията му на молбата й. Като човек, който е имал опит с пълен нехранимайко, след това с прагматик и пинтия, а накрая с нормален обичащ мъж, мога лесно да различа нюансите в поведението в различните случаи.
Но ако не познаваш нищо друго освен, да речем, мисленето на прагматика, е малко трудно да си представиш как би могло да е иначе. И дори не става въпрос за издържане, а за отношение. Единият при молба от твоя страна да те вземе с колата от работа във студено и дъждовно време, за да не киснеш по спирките, като много хитър ще ти предложи да се присламчиш към някоя колежка. Нормалният обичащ и грижовен човек, дори няма да чака да го подканяш, ами като види че си хукнала по задачи, лекари, фитнеси в дъжда, сам ще ти предложи да мине да те вземе. Дори и вече да е паркирал колата някъде, дори и да не му е удобно да спре навсякъде с нея. По ей такива малки нещица може да ти стане ясно като любим човек ли те третират или като съквартирант.
В нейния случай поне е предложил да дойде да я вземе, макар и не с колата, което е лъч надежда, че все пак го е грижа. Щото има и такива, дето ще пърдят пред телевизора и пак там ще ги завариш, като се прибереш мокра до кости. А, да - може и да не забравят да те попитат за наема))
Но ако не познаваш нищо друго освен, да речем, мисленето на прагматика, е малко трудно да си представиш как би могло да е иначе. И дори не става въпрос за издържане, а за отношение. Единият при молба от твоя страна да те вземе с колата от работа във студено и дъждовно време, за да не киснеш по спирките, като много хитър ще ти предложи да се присламчиш към някоя колежка. Нормалният обичащ и грижовен човек, дори няма да чака да го подканяш, ами като види че си хукнала по задачи, лекари, фитнеси в дъжда, сам ще ти предложи да мине да те вземе. Дори и вече да е паркирал колата някъде, дори и да не му е удобно да спре навсякъде с нея. По ей такива малки нещица може да ти стане ясно като любим човек ли те третират или като съквартирант.
В нейния случай поне е предложил да дойде да я вземе, макар и не с колата, което е лъч надежда, че все пак го е грижа. Щото има и такива, дето ще пърдят пред телевизора и пак там ще ги завариш, като се прибереш мокра до кости. А, да - може и да не забравят да те попитат за наема
))