Многодетни мами № 69

  • 96 243
  • 780
  •   1
Отговори
# 540
  • Асеновград
  • Мнения: 4 208
Да се допълня, според мен за всяко държание на дете има причина то е както и при възрастните.Ако успееш по някакъв начин да намериш проблема решението ще дойде само.
За мен епитети като, лошо дете, лигаво и подобни са глупост. Децата се държат по определен начин реагирайки на нещо. Най лесното нещо е да се каже :Детето Ви е лошо, и да се прехвърли отговорността.
Извинявам се ама тази учителка  толкова ли не е на ясно каква е причината за държанието на детето. Не смятам че без причина то ще се държи така.Или има проблем който просто се прикрива.
Не  зле да позадълбаеш в тази насока , може детето просто да се чувства обидено или засегнато от отношението на съученик или учител и да изразява това негов си начин.Не всички деца тичат при родители и учители с оплаквания за всяко нещо, някои го преживяват без да кажат но пък подсказват с реакция че нещо не е наред.
Аз също вярвам, че ако се намери причината за поведението, ще е по-лесно да се намери решение.

Но мисля, че това е основно задача на нас родителите - ако ние не можем да отделим достатъчно време и внимание на децата си, били те 3, 4 или 5 примерно, как очакваме учителите да го направят, които имат пълен клас, плюс материал за преподаване и всичката бумащина, да са в наясно какво се случва с всяко дете там и у дома, да създадат връзка с всяко дете, за да може да споделя с тях и т.н. Не че не би било хубаво, но не ми звучи реалистично.
Не очаквам учителката да намери решение, но в случая лошото поведение е в клас, няма как родителя да има наблюдение какво се случва там.
Пресен пример, миналата седмица учителката на дребния в предучилищната ми изстрелва на обед назидателно.
- Не сте си научили стихчето за представлението.
Шах и мат! Дребния повтаря стиха от две седмици без проблем.Още на стълбите на училището ми го изрецитира без грешка.Питам защо не го е казал и ми отговаря -Не искам. След дълго подпитване и убеждаване изплю камъчето, засегнал се че госпожата го прекъсва и не му позволява сам  да го каже и явно я е игнорирал.
-Аз съм си го научил, тя не искам да ми подсказва и да ме прекъсва.
На следващия ден сутринта и обясних какъв е проблема , вместо да се усмихне че проблема е решен реакцията и беше.
-Аз съм учител с 20 години стаж, да не  искате да се съобразявам с всеки пиклю какво иска.Ако реша да го прекъсвам ще прави каквото му кажа.
Толкова за подхода и добрата учебна практика.

Съжалявам , моите уважения на учителите, има много кадърни измежду тях но и в много ситуации не само не са прави но и те предизвикват проблеми с децата поради липса на такт, търпение и прочие.

В по малките населени места при недостига на деца вече сериозно усещат страха за работните си места.При нас работи с 12 деца в рамките на 3 и половина астрономически часа от 8,30 до 12ч. В София вероятно децата са много, но не навсякъде е така.

# 541
  • Мнения: 687
Под отговорност на родителя имам предвид точно това, което си направила - да поговориш с детето, да видиш какво се случва. Но учителката наистина е постъпила много неприятно и неадекватно след това Sad Съгласна съм, че сред учителите има и добри професионалисти и хора, на които е по-добре да им се забрани да са край деца...

# 542
  • Мнения: 3 527
Аз съм строга майка, и викам и се карам, но и ги гушкам, целувам и им говоря колко ги обичам. На се чувствам лоша майка, имам си предели, а децата обичат да ги преминават. Нека разберат, че не съм съвършена, нито те са съвършени, но това не значи, че няма да бъдат безрезервно обичани.
С тийнейджърката всеки ден спорим, основно за ученето, способна е, но я мързи и кара през пръсти. Макар да е безобидна тийнейджърка, отговаря и се озъбва при всяка възможност, винаги спори и се тръшка, реве и недоволства. Понякога ми идва в повече, но вече почвам да свиквам.
Средната и тя гледа и попива. Тя по принцип е много дисциплинирана и разбрана, но напоследък и тя има изцепки, май повече от солидарност към сестра си.
Двете са на нож денонощно.
Малката е баланса - за всички ни!
Да са ни живи и здрави!
Лагерта, баба ми беше с рак на гърдата, махнаха й я, живя години наред така и то по онова време, когато медицината не беше така напреднала. И с рак на дебелото черво е била и с извънматочна бременност. Оцеляла е толкова пъти...за да ме отгледа! Почина на 70, няма да казвам от какво! Силата на човешкия дух е уникално нещо! Желая ти винаги да го пазиш, да се бориш и дълги години да си здрава, за да гледаш внуци и дори правнуци!
Весели празници на всички!

# 543
  • София
  • Мнения: 6 783
Lagertha, пожелавам ти много здраве през 2019! От сърце!

Мами, от известно време се присещам - коя мама тук пишеше, забременя с 3то дете и мъжът ѝ почти ги заряза. Какво стана с нея, добре ли е?

# 544
  • Мнения: 748
Моят човек е почти на 10 и се записах в пубертетската тема.
Леле, нима и на мен ми е време да влизам в тази тема?! Моето момче също ще навърши скоро 10. Скоро, скоро... през юли 2019-та. Нямам никаква идея как преминава пубертета при момчетата. Той си е по принцип енергичен, непослушен, отговарящ, разсеян и все още с увлечение се заиграва в детските игри на момичетата. Това с лигавенето, хиленето, липсата на сериозност също го има при него. А пък с какво удоволствие влиза в ролята на бебе, което сестричките му обгрижват или кученце, което разхождат на "каишка" из къщи... Laughing Има и моменти обаче, в които им крещи разярен, че са му пипали нещата. Промяната в поведението предшества ли физическите промени? Навлизането му в пубертета определено ме притеснява.
Lagertha, вярвам че ще го преодолееш. Свекърва ми имаше същия проблем. Премина през операция, лъче- и химиотерапия. 5 години минаха от тогава. Тя е много стресирана и тормозена, обаче, години наред, както у дома, така и на работа. Стресът наистина може да отключи много заболявания. Та и след рака и преди него си влачи другите заболявания жената. И трупа още такива. Ох, не се получи много обнадеждаващ пост, но... това е положението при нея.
При баща ми пък пак от стрес се отключи диабет. от няколко години е на хапчета, за да го контролира+ограничение на някои храни или замяната им с по-здравословни.

Последна редакция: ср, 19 дек 2018, 16:19 от Emel Manolova

# 545
  • София
  • Мнения: 6 783
При нас най-големият е на 13г, април ще стане на 14. Определено вече влезе в пубертета - лицето му се опъпчи, леко мустачки набождат. Откъм поведение, слава Богу, нямам оплаквания! Той като цяло е по-сериозен и сдържан; в момента учи много, тренира. Споделя много с нас (чак на моменти му казвам да кара по кратката версия), а като малък, в детската и първите класове - мале, с ченгел да му вадиш думите; как беше - добре и толкова.

Честно казано повече се притеснявам като наближи пубертета на средния - сега е на 11г. Той е по-емоционален, въпреки че е отракан и дружелюбен, понякога за някои неща не споделя, търси решение сам, или не му се занимава, не знам. На моменти е разпилян и разсеян, все неговото легло и бюро е разхвърляно! Опитва се леко да ми отвръща (в събота първо го помолих, после му казах да раздига съдомиялната; влязохме в пререкания, та се наложи баща му да му направи забележка). Като си строг пък реве от най-малкото нещо. Иначе е галантен, ще направи комплимент, картичка ще поднесе.

# 546
  • София
  • Мнения: 6 783
Да се покажем от тазгодишната фотосесия. Снимките са с лошо качество, но пък поне се забавлявахме (реших да пробваме при друг фотограф, че и с ваучер уж по-изгодно, ама догодина пак ще сме си при "нашия").
Скрит текст:









# 547
  • Мнения: 1 770
Aня, уникално сладко семейство сте! Ти си истинска принцеса! 😊 💓Бъдете много здрави, задружни, обичайте се и се смейте по много! Весели празници!

# 548
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Чудесни снимки, чудесни момчета! Само радост в семейството и много здраве!

# 549
  • София
  • Мнения: 9 386
Чудесни сте!

# 550
  • Мнения: 1 595
Lagertha, нека всичко мине и да остане в миналото за винаги! Успех!
Моята година също е "умора"; тежи ми психическата умора. Имахме трудна година, но за съжаление сагата продължава.
Noel при нас ситуацията с децата е същата, само че нашите са момчета. Почивните дни са повече време заедно и задължително стигат и до бой. No1 едвам го търпя вече, не му се затваря устата да се оплаква и да си намира оправдания за всичко. Сега и No2 взе да ми прави номера.
Благодаря са споделянията, за следваща година ще си поставя за цел да мина на "презкурин", че не се издържа вече. Мъжо и той стана един мърморко, иди ми да се скрия някъде. Малкото все още разведрява обстановката.
Аня, страхотни снимки. Тази с таткото където ги поучава е много весела, разведри ме много.

# 551
  • Мнения: 1 879
Аня, наистина снимките са страхотни Simple Smile първата реакция на мъжа ми беше, че сте ни идеални за зетове Ахаха, защото нашите са три момичета. Но вие сте големи, а  нашата кака е на шест. Така като видя и някой друг с три деца и ми олеква Simple Smile понякога се чувствам като истински клоун. Така ме гледат хората или като почнат да ми потретват как сигурно за мен няма значение дали съм с три или четири. И как сме ги карали на конвейр. Хем съм горда, хем наистина мисля, че им бъркаме в очите на някои хора с нашите три.

Лагерта, трябва да си силна. И ние се борим с тази диагноза. Майка ми много ми помага, не знам как вади този дух. Понякога си мисля, че няма да мога да съм така силна като нея, ако на мен се случи. Но това е страхотен пример за нас. А и ни дава сили да се борим с нея. Аз изпадам в паника понякога като си помисля, че може да се разболея. А също се впрягам за всяко нещо. Мисля, че е много важно да си взима всекидневно лекарството "презкурин" човек. Но забравяме често, че най-важното е да сме здрави. Бъди силна и се радвай на хората около теб.

# 552
  • Мнения: 687
Аня, наистина снимките са страхотни Simple Smile първата реакция на мъжа ми беше, че сте ни идеални за зетове Ахаха, защото нашите са три момичета. Но вие сте големи, а  нашата кака е на шест. Така като видя и някой друг с три деца и ми олеква Simple Smile понякога се чувствам като истински клоун. Така ме гледат хората или като почнат да ми потретват как сигурно за мен няма значение дали съм с три или четири. И как сме ги карали на конвейр. Хем съм горда, хем наистина мисля, че им бъркаме в очите на някои хора с нашите три.
Откакто се роди бебето (номер 3), любимите ми реплики са: "Всичките ли са ваши?!?!?" и "Майка-героиня!" Тъй като големите не ходят на градина и съм почти винаги с тримата го чувам само почти всеки ден Simple Smile

И след като разберат, че средното въпреки дългата коса НЕ Е момиче (ама как така???), а и трите са момчета, следва: "Е, щеше да е хубаво поне едното да е момиче, но нищо четвъртото ще е момиче."

Напоследък ми става по-лесно да игнорирам, надявам се с времето съвсем да спра да отразявам подобни коментари Simple Smile

# 553
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
И аз се чувствам като социопат вече. С когото и да се съберем, основната тема е как сме се решили, че сме герои, колко било хубаво, че има българи като нас... А тези, които ни познават по-малко, ни гледат така, сякаш сме най-безотговорните хора на света.

# 554
  • Мнения: 1 977
Момичета, Аня страхотни снимки Heart
Не знам вече. Хората от догми явно не излизат. Отиваме на картинг на средния на РД като че всичко живо се обърна да ни изгледа. ..
Мъжът ми черпи в работата като се роди бебка. И счетоводителката им казва Ааа второ-чудесно. И той-неее трето е. Жената възкликва-  ама как така и всичките от една жена ли? Май откак е студено и съм вкъщи съм си по-добре - по-малко се сблъсквам. .. С подобни неща.
Lagerta всичко ще е наред!

Общи условия

Активация на акаунт