Публикувана: 30 март 2018, 20:32 ч.
Последно мнение: 18 апр. 2018, 09:46 ч.

Дете на 3 годинки ме прави луда и щастлива

12 185
92
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с агресивното поведение на дъщеря си?
Как мога да се справя с дете, което не ме уважава и ме обижда?
Как да се справя с дете, което плаче и се държи агресивно?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с агресивното поведение на дъщеря си?
  
  Агресивното поведение при децата може да бъде предизвикано от различни фактори, като например промени в семейството или появата на ново бебе. Важно е да избягвате наказанията и пошляпванията, тъй като те не са ефективни методи за справяне с агресията. Вместо това опитайте таймаут, установете ясни граници и правила и предлагайте контролирани избори, за да помогнете на детето ви да се почувства уважавано. Насърчавайте конструктивната комуникация и избягвайте наказанията и унижението.
- Как мога да се справя с дете, което не ме уважава и ме обижда?
  
  Справянето с дете, което не ви уважава и ви обижда, изисква търпение, последователност и установяване на ясни граници. Важно е да избягвате наказанията и пошляпването, тъй като те не утвърждават авторитета, а предизвикват страх. Предлагането на контролирани избори и установяването на конструктивни методи за комуникация, като игнориране на нежеланото поведение и предлагане на алтернативи, може да помогне за подобряване на отношенията с детето.
- Как да се справя с дете, което плаче и се държи агресивно?
  
  Детето може да плаче и да се държи агресивно поради различни причини, като например несигурност относно мястото си в семейството, промени в заобикалящата го среда или ревност. Важно е да запомните, че наказанията и пошляпванията не са ефективни методи за справяне с това поведение. Вместо това трябва да се съсредоточите върху предлагането на контролирани избори, избягването на наказания и унижения и отделянето на време за качествено прекарване с детето без други членове на семейството.
- Как се променя отношението към първото дете след раждането на новороденото?
- Какви са някои ефективни стратегии за справяне с предизвикателното поведение при децата?

# 60 11 апр. 2018, 22:33 ч.

Мнения: 402

Аурори, не казвам , че е лошо да се чете подобна литература , напротив , щом и аз самата чета . Единственото, което имах предвид е, че не винаги написаното в книгата може да се приложи на детето. Или пък текста в книгата ще разгадае състоянието на детето. Няколко срещи с психолог , който да работи с детето , да .

# 61 11 апр. 2018, 22:38 ч.

Мнения: 382

Да, съгласна съм с вас! И аз предложих психолог, ако не може да се справи сама. И аз чета, но не гледам детето по книга, някои неща си обяснявам, други затвърждавам, трети уча, но смятам че на авторката ще и е полезно, понеже ми се струва че не познава добре детето си.

# 62 13 апр. 2018, 21:56 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Цитат на: The Siren of Titan в сб, 31 мар 2018, 00:26

Май става въпрос за типичната лишена от емпатия и разбиране българска майка, която дудне, кара се и наказва. Децата усещат и се противопоставят.

Повече четене на книги за детското развитие, повече търпение, по-малко наказания и дуднене.

Четох до този пост. Някак създава нормалност след "връщането до стената".

Детето ти е нещастно и в безтегловност. Няма обич или правила, които да стигнат до него. Трябват му и двете и общо взето в този ред. Като дресираш ще озверява. Няма как. Докато не спреш и не почнеш да помагаш да расте.

Прочети си пак първия пост и си представи, че го гледаш на филм - друго дете и друга майка. Ще се заблудиш ли че има любов и грижа? За съжаление е някак лесно родителите сами се обръщат на укротители, а така карат децата си. Детето ти има право да ти се гневи. И без причина. А ти причини даваш. Поняокга несъзнателно, а в темата пише и за съзнателно. Ако таткото, който ѝ липсва, а това си е травма, докато вие се карате ч ува колкото да се накара и той... не помага. Бабата и да разглезва, на три детето уважава правилата на хората, не на мястото най-вече. Та и да се изнесеш, вземайки себе си, пак ще имате проблеми. Извинявай ако съм възприемаш написаното като рязко. Представа си, че си наказана, идваш да гушнеш и получаваш "марш на стената"... любов? или уважение ще дадеш после?

# 63 14 апр. 2018, 01:08 ч.

Мнения: 30 802

Ако детето е на 3, стандартът да се подчинява е да изпълнява в 60% от случаите. Остават едни 40%, в които детето се държи невъзможно. А това всъщност е нормално. На 4 вече изпълнява на 80%. 100% няма дете, което да изпълнява, освен ако не е нещо повредено. Номерът е майката да мисли с главата си и като за начало, ако детето има кофти ден/седмица/месец, да не го вре в ситуации, от които всички избръмчават.

# 64 16 апр. 2018, 10:10 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Това с процентите не моят начин на възприемане. А и много зависи какво искаш от детето.

То и възрастен дето може да изпълнява при някои искания ще се вдигне нивото на неизпълнение много. Има една тенденция точно на дресировка и максимализъм, които вдигат процентите драстично напълно изкуствено, без връзка с развитието.

Командването и на 3, и в перспектива не е най-добрата стратегия. Това не учи на нищо детето най-малкото. Освен че има пръчка и трябва да скача по някое време преди да го е настигнала.

# 65 16 апр. 2018, 11:50 ч.

Мнения: 30 802

А, да, има го и тоя момен - може детето да се подчини и 100%. Обаче после там идват тия моменти, дето "беше добро дете, какво му стана през пубертета". Ми какво - реално е било подтискано и не е научило някои способности, сега наваксва.

Иначе е добре детето да се приучи, че доброто държание е приятно. Да не свиква да живее в негативизъм, защото после ще тормози всички около себе си. Затова понякога примерно аз лично наказвам мусене и негативизъм и насърчавам добро разположение. Защото никой не е длъжен да ти търпи драмите и нямаш право да държиш емоционални заложници - дори като дете.

Държането на емоционални заложници е точно стил Дук Мандарина - ще скоча от гардероба и ще се размажа на плодова салата:)

# 66 16 апр. 2018, 17:46 ч.

Мнения: X

Така, както е описано, детето търси внимание от майка си и явно успява да го получи само с негативното си поведение. Появата на новото бебе и липсата на татко са отключили някакво чувство на несигурност или страх, че ще бъде изоставено - татко си е "отишъл", мама има ново бебе, за малкото дете явно настъпва края на света...
Говорете му да това дете непрестанно и хвалете положителните неща, които прави. Не смятайте, че то ще разбере, че сте доволни от него, ако не му го казвате постоянно. Задайте му прости задачи, подходящи за възрастта му, които да може да прави, отчитайте му точки на видно място и нека получава награда, пък макар и малка след определен брой изпълнени неща.
Говорете с бабата, изгответе даже двете план на действие, сложете го на видно за всички място, за да не се чувства тя изолирана, а и да не "забравя" как трябва да се държи. Само ако сте обединен фронт, ще можете заедно като семейство да преодолеете проблемите си, и вашите, и на детето.
За наказание, аз бих ползвала само т.н. негативно наказание - тоест при лошо поведение, се отнема нещо желано от детето - внимание, играчка, тръгнете си от детската площадка, вие самата отидете в друга стая. Шамарите според мен не помагат, страхът не е уважение.

# 67 16 апр. 2018, 18:01 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Да, това със заложниците е вярно.

Но майката задава този модел и със своето поведение. Детето ѝ трябва да заслужи добро отношение. А това е съвсем различно от това да получава корекции при нужда. И то като се пази достойнството му и не му се отнема любовта. И понеже на бебето не му прилагат същата техника и ревността е готова и свирепа вероятно, колкото и добре да се държи детео - то вижда разликата.

# 68 17 апр. 2018, 10:06 ч.

Мнения: 30 802

Да, сега се замислих, че и майката не трябва да "държи емоционални заложници" в стил скъсяваш ми живота, побеля ми косата, срамиш ме, ей такива. Просто без емоции да оправи поведението. За мен е смешно възрастен човек да си слага на сърце поведението на детето, все едно е предател, враг и прави нещата нарочно.

# 69 17 апр. 2018, 10:25 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Смешно, но толкова разпространено, че чак норма. За съжаление.

# 70 17 апр. 2018, 10:28 ч.

Мнения: 30 802

А всъщност доста майки смятат, че ако подходят разумно и технично, все едно са студени. Но реално за децата е по-гадно всичко да е въпрос на емоции. Понякога просто някои неща се правят, без оценка дали си добър, лош, ужасен, нищо няма да стане от теб. Но да кажем, че си е българска специфика това "възпитание чрез емоционален шантаж".

От една страна трябва да им се покаже, че карат мама да се чувства зле, но не трябва да се стига чак до качване на гардероба и заплахи, че ще скочиш:)

# 71 17 апр. 2018, 10:44 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Точно защото детето изначално не се обича се стига до там.
Ще си обичаш детето и ще го шантажираш?
Вярно, може да не мислиш, да си гониш удобството, ама все пак не е лошо да е щастливо детето. Пък на - за удобство му намаляваш шансовете. И ще си модерна, умна, прекрасна мама.

Искам да кажа, че да си спестиш оценката много помага. Когато така и така не го умееш оценяването и неадекватността ти го доказва. Обаче ти не знаеш, че си неадекватен, оценяваш и шантажираш модерно и прогресивно, кати перфектна майка.. Нямам предвид теб, а "нормалната" мама напоследък.

# 72 17 апр. 2018, 11:30 ч.

Мнения: 30 802

Аз пък си мисля, че точно шантажирането идва от прекалено обичане и емоционално обвързване, както и нежелание да се "пусне" детето. Съответно всяка грешка се приема лично - не като опит на детето, а като обида за майката, която дава всичко, а ей на, отсреща неблагодарност.

Детето е щастливо, ако го оставят и да прави някои грешки и глупости, без критика.

# 73 17 апр. 2018, 11:39 ч.

Мнения: 382

За съжаление за такова поведение от страна на родителя се приема че си лигави детето, не му се кара, не му прави забележки, не го хока, оставя го да си прави каквото иска и т.н.,а според възрастните децата не са хора и никога не могат да правят каквото решат, а каквото родителя реши. Разбира се говорим за разумни и неопасни неща.

# 74 17 апр. 2018, 11:41 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Цитат на: The Siren of Titan в вт, 17 апр 2018, 11:30

Не е обичане изнудването за мен. А шантажът си е нелюбов значи.

Така става защото детето не е личност, която да обичаш. То е следствие на теб и доказателство за качествата ти. И ако не изпълнява критерия - твой провал. Та даже не шантажираш, ами си споделяш спокойно неудовлетворението как те проваля... как се държи, как говори, кога чете, какви оценки има... изобщо чиста дресировка. И си се оплакваш от него /пред него!/ колко малко яде, как те изнервя и прочие... и му обясняваш как ти скъсява живота... и защо ти е било, или че не искаш такова дете... ей така, искрено и огорчено....

Това шаренкото е любов според мен. Признваш му детския и учещ статут и подкрепяш. С уважение, търпение, любов и каквото се наложи да употребиш за да не направиш описаното по-горе..

Препоръчани теми

Има ли проблем детето ми?

Проблеми с дете на 3,6г

Постоянни истерии и нервност при дете на 3 години.

Истеричен рев, нервни кризи, 2годишно дете

Причина:

Причина: