Публикувана: 30 март 2018, 20:32 ч.
Последно мнение: 18 апр. 2018, 09:46 ч.

Дете на 3 годинки ме прави луда и щастлива

12 189
92
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с агресивното поведение на дъщеря си?
Как мога да се справя с дете, което не ме уважава и ме обижда?
Как да се справя с дете, което плаче и се държи агресивно?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с агресивното поведение на дъщеря си?
  
  Агресивното поведение при децата може да бъде предизвикано от различни фактори, като например промени в семейството или появата на ново бебе. Важно е да избягвате наказанията и пошляпванията, тъй като те не са ефективни методи за справяне с агресията. Вместо това опитайте таймаут, установете ясни граници и правила и предлагайте контролирани избори, за да помогнете на детето ви да се почувства уважавано. Насърчавайте конструктивната комуникация и избягвайте наказанията и унижението.
- Как мога да се справя с дете, което не ме уважава и ме обижда?
  
  Справянето с дете, което не ви уважава и ви обижда, изисква търпение, последователност и установяване на ясни граници. Важно е да избягвате наказанията и пошляпването, тъй като те не утвърждават авторитета, а предизвикват страх. Предлагането на контролирани избори и установяването на конструктивни методи за комуникация, като игнориране на нежеланото поведение и предлагане на алтернативи, може да помогне за подобряване на отношенията с детето.
- Как да се справя с дете, което плаче и се държи агресивно?
  
  Детето може да плаче и да се държи агресивно поради различни причини, като например несигурност относно мястото си в семейството, промени в заобикалящата го среда или ревност. Важно е да запомните, че наказанията и пошляпванията не са ефективни методи за справяне с това поведение. Вместо това трябва да се съсредоточите върху предлагането на контролирани избори, избягването на наказания и унижения и отделянето на време за качествено прекарване с детето без други членове на семейството.
- Как се променя отношението към първото дете след раждането на новороденото?
- Какви са някои ефективни стратегии за справяне с предизвикателното поведение при децата?

# 15 31 март 2018, 13:39 ч.

София
Мнения: 44 920

Това е дете на 3 и се държи нормално за възрастта. Но трябва да има респект. Съгласна съм с идеята за тайм аут. Когато ти говори лоши думи, просто не му говори. А, или аз правех друго! На всяка лоша дума казвам по една хубава или нещо смешно. В един момент започваме да се смеем и лошото минава.

# 16 31 март 2018, 18:32 ч.

София
Мнения: 1 443

Ако показваш, че те боли когато те удря, възможно е това да я стимулира да продължава да те удря и занапред, защото постига желан резултат - реакция от твоя страна. Може би удрянето е по-скоро опит за привличане на вниманието. Игнорираш, все едно нищо не е направила и тя решава, че няма смисъл да продължава. Иначе се получава като начин на общуване - ядосана съм, удрям те, боли те, доволна съм, защото съм постигнала резултат.
Задължително трябва да прекарвате качествено време заедно без бебето наоколо и това да се случва редовно.
Въвличаш я в грижите за бебето - да ти донесе памперс, да сложи дрешките за пране и прочие.
Провеждаш сериозен разговор насаме с другите от домакинството - баба, дядо, слагаш картите на масата и настояваш за това, за което настояваш. За да няма двоен аршин - ти не ми даваш, ама баба пък ще ми даде.
В драматични моменти запазваш спокойствие, хладнокръвие, не показваш емоции като гняв, безсилие, но отстояваш позицията си. Децата имат нужда от граници, правила, авторитет, това им дава сигурност, че някой се грижи.
Знам, че не е лесно, то да беше лесно де...
Минах през нещо подобно преди почти две години - батко на 3г с чепат характер и малко бебе, само дето ги гледах сама. Баткото беше невъзможен, беше много трудно, аз бях невъзможна, помощ от никъде, глътка въздух нямах... колкото по-голямо става бебето, толкова по-лесно ще става, след годинката започват да се заиграват двете и нещата тогава ще бъдат съвсем различни, към по-добро, имам предвид. Simple Smile

И още нещо - щом има баба вкъщи - задължително си извоювай време само за теб, без деца наоколо, дори един час на ден да е.

# 17 31 март 2018, 21:48 ч.

Мнения: 11 202

Преживяла съм нещо подобно с големия ми син. С времето го израстна и сега не прави толкова проблеми. Хората това не могат да го разберат.Все си мислят, че ти като майка не ставаш, не си обичаш детето, не се разбирате в семейството - абе върти, сучи - все си виновна.
След десетата година постепенно нещата се изгладиха, и сега имаме конфликти - основно, че все още е злояд и не яде качествена храна, не иска да си пише домашните и стои постоянно на компютъра, но тоя ад които беше когато беше малък вече не е.
Иначе имам и малък син и определено имам поглед въхру децата.
Всичко е до характер. Не се ядосвай, просто трябва да се изтърпи. Обяснявай и кое е правилно, възпитавай я, но не приемай лично нещата, те са деца, колкото и книги да прочетеш, колкото и психолози да посетиш, детето си е дете, не си струва да си разбиеш нервите.

# 18 1 апр. 2018, 01:05 ч.

Мнения: 41

Била съм майка която не си обича детето уоууууу.Защо ли съм я създала и носила 9 месеца и отгледала от мръвка месо.Госпожо,вие явно нямате дете,защото аз не познавам майка която не обича детето си.
Относно другите отговори благодаря,да понякога мисля че е ревност,но това не се проявява когато сме с бебето а когато сме двете.Според мен главната причина е това мама не дава но баба дава.Относно думата ,,луда,, незнам откъде е чута освен от яслата.Там е научила и facebook и дори псувни,което аз не си позволявам дори да ми е супер нервно.Телефони и таблети се дават когато разговаря с баща си .Другото което ми стана странно е че ме съветвате да не я наказвам а да я пошляпвам това не ми звучи логично.Може би е временно и да се надявам да е така.Ще приема този съвет да имам търпение и ако не отмине вече ще предприема нещо като детски психолог.

# 19 1 апр. 2018, 07:51 ч.

Мнения: 2 027

И моята на годинка ме скубе и ме пляска. Явно само да проговори и... Но твоето е дете. ,че ще го израсте. Просто е пореден кофти период.
Колкото до повишаването на тон и шамари, ами то си е до човек. Трябва отвътре да ти идва. Аз от сега знам, че не ме бива в това. И за мен това не е начин. Аз самата се плаша някой като ми крещи, какво остава за дете. Авторитет и авторитарно са близки думи, но означават различни неща, а май често се бъркат.

# 20 1 апр. 2018, 07:54 ч.

Мнения: 17 423

Люси, имам подобни проблеми с дъщеря си. Това е от несигурност на детето за мястото си в семейството, а не ревност. Между двете има разлика. Детето ти ходи на ясла, ако там не й е комфортно, а ти си човекът, който я води и взема това също формира отношение. И тя те наказва по този начин за това, че я оставяш там. Не ми отговори на въпроса, кога започна това поведение? Защото то е свързано с нещо конкретно. Намериш ли отговора на този въпрос, вече ще знаеш какво да правиш, за да коригираш нежеланото поведение. Има логика в съвета, който ти дадоха да не я наказваш, а да игнорираш (доколкото е възможно) тези моменти, защото в съзнанието на детето ще се утвърди като модел на поведение за постигане на целта, а тя е да привлече вниманието ти. Утвърди ли се веднъж това, после ще ти е много трудно да го изкорениш. (Говоря от собствен опит). Ако е просто опит за налагане - можеш да й даваш контролиран избор,за да има усещането, че и нейното мнение се зачита. (Пола или рокля; банан или ябълка...) Ако е опит да привлече вниманието ти, тогава наказанието ще затвърди модела - "Аз правя нещо, което ядосва мама и тя ме наказва(забелязва ме)" и всеки път, когато иска да й обърнеш внимание ще се държи по подобен начин. Това ще ти каже и детския психолог, още повече, че там детето ще се държи образцово. Проблемът не е в детето, а в семейството и неговото място в него, във вашите отношения.

# 21 1 апр. 2018, 10:05 ч.

Мнения: 382

Liusi, подминавай го този коментар за майка, която не си обича детето, защото в случая е нелеп и не заслужава обсъждане. То е ясно че на такава майка няма да и пука, нито ще търси помощ. Не си права за съжаление, че няма такива майки.
Това с хем пошляпването, пък с ненаказване и на мен ми се стори много нелогично. Трябва да се игнорират всякъви форми на насилие и унижение.
Много съм съгласна с Мама Ру за контролирания избор. При нас с мойта дъщеря играе много положителна роля в отношенията. Питам я за много неща за които и позволявам да взима решения, така тя се чувства като уважавана и зачитана личност, каквато и аз показвам че искам да бъда в нейните очи.Когато имам много изнервени моменти и ми иде да викна, гледам да го обърна на майтап и да направя нещо шантаво и смешно, така двете започваме да се смеем. Може да се опиташ да се държиш и разговаряш с нея, като с голям човек, като с равен. Пак се повтарям, но наистина времето прекарано заедно е много важно, време за вас само двете.Опитай когато започне да те удря и се изнервя да я прегърнеш силно. На всяка лоша дума и отношение отговаряй с обратното. Ще видиш че ефекта е мигновен.

# 22 1 апр. 2018, 10:19 ч.

Мнения: 41

По принцип характерът й е труден.Но откакто сме при майка ми фактически когато замина мъжът ми ние се преместихме при майка ми.След като родих и се прибрахме вкъщи с бебето,забелязах че тя прави неща които преди това не е правила.Реве докато влизане в тоалетната без нея,когато ставам до тоалетна през ноща или да храня бебето тя ревеше,пожела да спи при баба си,при нея същото когато става тя се буди и започва да реве,мама тръгва на работа тя реве,за всичко ревеше.И все още реве може да е с баба си и когато вляза да се къпя реве или обратното.След това започнаха и тези изблици да ми преговаря.Незнам според мен не в заради бебето,когато сме трите с бебето тя го гушка целува радва се.Но когато иска да е на нейното и става друго дете то е мрънкане тръшкане преговаряне,пробвала съм да изчакам да й мине но не й минава опитвам се да й отвлеча вниманието но тя започва да е още по-нервна когато й се говори.Тя и на майка ми преговаря,незнам просто.Вкъщи не се караме още повече пред нея.Казват ми детски пубертет но според мен ако не отмине и остане така.На моята комшийка момчето беше така до 6 години,даже и сега пак реве когато иска нещо и това ме плаши,тя дори го пошляпвам и това показва че боя не възпитава.Онзи ден гледах предаване за хиперактивност при децата.Незнам дали не е това.Ще изчакам дано не отпусна момента.

# 23 1 апр. 2018, 11:52 ч.

У дома
Мнения: 4 204

Не е труден характер, хипер активност и други глупости. Съвсем нормално дете си е, моята е на почти 4 и също е хлапе със силен характер. Този плач и при нас го имаше миналото лято, когато се прибрахме за почивка в БГ-обесних си го със страх от раздели. При нас обстоятелствата наложиха седмица да сме в различни градове с баща й, смяна на обстановката, и това хлапе буквално не ме оставяше да отида до тоалетна. Плачеше винаги когато не бях пред очите й.
Може би местенето при майка ви, заминаването на съпругът ви, появата на бебето...всичко е промяна за детското мозъче и буквално следват едно след друго. Вие сте най-близкия й човек и ако не усеща близостта ви се чувства зле, затова са всички обиди към вас. Прекарвайте повече време само двете, гушкайте я и й обеснявайте колко много я обичате.
За ината-до характер е, и моята дъщеря е много инатлива, но знае че с плач и тропане с крак не минава номера. Много е важно вие как ще реагирате, децата усещат всички наши емоции. Крещене, наказване, още повече пък бой, не са решение😉
Успех и дано нещата се успокоят😊

# 24 1 апр. 2018, 13:29 ч.

Мнения: 382

Много нови неща са се струпани наведнъж за детенцето. Знам че сега мислиш, че вечно ще е така, защото много ти се е събрало, но ще видиш как изведнъж ще порасне и ще стане по разбрана и зряла. И ние имахме подобен период. Беше голямо тръшкане и реване. Аз се опитвах и със строгост и със каране и с говорене, но се справих само с много любов и разбиране към детето, с гушкане и целувки, със време за нас двете. И смятам, че не трябва да се говорят популярните неща от сорта - ти си по голяма, отстъпи, дай му играчките, тихо, не вдигай шум,да не се правят нон стоп забележки,защото това изнервя децата. Като се родят бебоците, мислим по големите за много зрели, ама колко да е голямо едно дете на 3 години. И аз мисля че си е съвсем нормално дете. Ако имаш време за литература за детска психология ти препоръчвам.

# 25 1 апр. 2018, 14:33 ч.

Мнения: 17 423

Люси, при появата на бебето отношението към първото дете се променя. То вече престава да е център на внимание, изместено ерот безпомощното бебе, но то също си е малко и в много отношения безпомощно дете. Както са ти писали и други мами много нови неща са й се стовари за кратко време и това е повлияло на чувството й за сигурност. Трябва й време да пренареди ситуацията в главата си:
- таткото заминава
- местите се при баба (смяна на обстановката) - загуба на всичко познато - дом, стая, приятели, познати...
- мама изчезва за няколко дни и се връща с бебе вкъщи. Колкото и да е била съпричастна към бременността, идването на бебето вкъщи е нещо вече реално и необратимо.
Разклатило й се е усещането за сигурност и стабилност. Трябва й време, а на тебе много такт и търпение в трудните ситуации. Ако имаш възможност спри я от ясла. Яслата е още една промяна, но и извор на несигурност и чувство за изоставяне.
Моите деца са осиновени. Лъчи беше на 3години, когато преживя промяната, девет месеца по-късно вкъщи дойде и братчето й (не са биологични брат и сестра), тя тъкмо беше навършила 4г. Два месеца по-късно я пуснах за първи път на градина - рева три дена и я спрях. Два - три месеца по-късно я преместих в друга градина и тя от първия ден тръгна с желание, дори искаше да ходи на сборни групи. Сега в първи клас също има поведенческа криза и трудна адаптация - едновременно свърши градината и се преместихме в нов дом, в нов квартал. Брат й беше на 18м, когато се върнах на работа и го оставих на баба му да го гледа през деня (живеем заедно). Сутрин си ревеше като тръгвах за работа. В градината се адаптира за една седмица и започна да ходи с желание, намери си и приятели.
Да, период е и ще отмине, когато детето си върне чувството за сигурност. Кога ще се случи това зависи в най-голяма степен от теб. Ти си човекът, който да я убеди, че мястото й в семейството не е застрашено, че ти продължаваш да я обичаш дори, когато се държи лошо. Провокира те, за да се убеди, че я обичаш и се страхува, че може да те изгуби, да бъде изместена.

# 26 1 апр. 2018, 20:51 ч.

където мечтите се сбъдват
Мнения: 790

Цитат на: Liusi00 в нд, 01 апр 2018, 10:19

Когато се роди ново бебе в семейството,първото дете изживява някакъв регрес в развитието си покрай бебето.Това е нормално.Моята дъщеря на 4 годинки поиска отново да смуче биберони и да яде пюрета,обаче бързо премина.Проблем при вас е,че вие забранявате нещо,а бабата го разрешава.Така подронва вашият авторитет пред детето.Трябва или да коригира поведението си или да не живеете заедно.

# 27 2 апр. 2018, 14:37 ч.

Мнения: 14 928

Това мило дете има нужда от теб за много неща: за да я заведеш на някое място, където иска да отиде, да й дадеш шоколад или да гледа телевизия, и за всяко друго удоволствие, което й се иска да получи. И щом е така, ти не губи самообладание, не й крещи, а поставяй непрекъснато условия: ако не спреш да викаш - няма телевизия днес. Ако ти казва луда - няма днес ... знам ли, нещо хубаво... не става дума да я лишаваш от неща като храна или разходка в парка, а от неща като телевизия, гости у съседското дете (ако тя иска да отиде), торта - неща, без които може.
Разбери се с майка ти, че ти си шефът, когато става дума за детето, категорично. И ако ти си забранила, тя не може да разрешава.
И ако си последователна и твърда, без да показваш вбесяване от поведението й, тя ще разбере, че каквото си надроби, после ще си го сърба.

# 28 2 апр. 2018, 22:56 ч.

Мнения: 2 288

Добре й давате акъл да си се прибере с децата, ама с бебе и три годишно - сама, ще полудее. Важно е да се разбере с бабата и да определят позициите, според мен.

# 29 3 апр. 2018, 00:59 ч.

над кукувичето гнездо
Мнения: 9 770

В същата ситуация съм. Почти три-годишно + бебе. Прави същите неща, но може би с по-малък интензитет. Ето аз как му помагам да преодолее трудностите при промяна:
- разказвам какво ни очаква (през деня, през седмицата, предстоящи нови неща и т.н.). Колкото е по-ново и вълнуващо събитие, толкова по-рано преди него започвам с разказването и подготовка, задължително с позитивна, но и реалистична нагласа. Така беше при тръгването на градина, при идеането на бебето, при празници, пътувания, гости....всичко, което е извън нормалното ежедневие. В случая с бебето, отдавна започнах да му разказвам колко ще е малко, сладко безпомощно, как ще ни обича и ние него, какво ще правим с него и всичко, за което се сетя;
- вдъхвам му кураж, че може да се справи, помагам му, като му казвам как, а понякога - като го моля за помощ, защото той се справя отлично;
- хваля го. Пред него, пред роднини и познати, така, че той да дочува, по телефона, пред плюшените играчки, пред бебето („виж батко колко добре се справи, ти имаш много добър батко, той много обича да се грижи за теб, обича да помага и т.н....”
- отделям му внимание само на него дори докато правя нещо с бебето по тоалет, хранене и т.н., пеем, говорим си, четем, закачам го;
- приготвяме заедно храната ни, като на него давам дребни задачи - бъркане, подаване, пресипване, изплакване, мазане. Така, давайки му дребни задачи, му гласувам доверие;
- давам му право на избор за дрехи, храна, книжка, игра, занимание.
Когато изляза от търпеливост го изпращам до фризера в почивка, за да преосмисли. Правилото е на годинка от възрастта по минута време за успокоение и размисъл. Така, след три минути му казвам, че времето е изтекло и обяснявам отново защо е бил там, прегръщаме се, говорим. Ако повтори гаф, временно го лишавам от играчка или удовлетворяващо занимание.
През останалото време - похвали и поощрения, гушкане и обяснения,.

Препоръчани теми

Има ли проблем детето ми?

Проблеми с дете на 3,6г

Постоянни истерии и нервност при дете на 3 години.

Истеричен рев, нервни кризи, 2годишно дете

Причина:

Причина: