Ужасни, смешни срещи

  • 284 744
  • 1 470
  •   5
Отговори
# 690
  • Мнения: 423
И аз се сетих за една такава случка, ама не среща де. Миналата година, тъкмо съм разбрала, че съм бременна. Стоя си на автогарата и си чакам автобуса и от друг автобус слиза шофьора и се залепя за мене. Аз много мразя навлеци и принципно ги отрязвам, ама тоя нахален. Започна отдалече. Едно време бил имал една приятелка, много приличала на мене, да не да ми била майка и такива. След като му казах, че няма вариант това момиче да е била майка ми, започна да ми се обяснява, че въпросната много го била обичала, ама не смеела да спи с него, защото му бил много голям. Мене ме напуши на смях и му викам, че жена му е късметлийка и той веднага, ама аз не съм женен. Поглежда ме настойчиво и ме пита, ако съм се и интересувала да ме черпел кафе. И аз го погледнах, погалих си корема и му казах, че нямам проблем. Само трябва да знае, че в момента чакам бебе, а вкъщи имам още две и им търся баща. Веднага се сети, че курса му тръгва и изчезна.

# 691
  • Мнения: 1 311
Скрит текст:
Някой път е трудно да не се разсмее човек... Те повече се вълнуват от нас за размера на тая си част, милите.
А как ви звучи младеж, изправен в цял ръст и се върти наляво и надясно такъв и чупи стойки в профил и в анфас и говори "Абе не ми е чак много голям, ама не мисля и че е малък", това се разиграва без дрехи, естествено Grinning По някое време не издържах и му казах че щом не трябва да си слагам очилата да го видя, значи си е съвсем приемлив размер, ами да не стои там и земем да минем по същество... За протокола - 5 диоптъра съм късогледа, хич не се шегувах с тия думи Grinning
Супер яка история, смях се с кеф.

# 692
  • Мнения: 2 782
По повод на братовчедите преди много време ми се случи да се харесаме с моя втора братовчедка. Разбрахме, че сме роднини постфактум.

# 693
  • Мнения: 11 926
link=topic=1029044.msg37160918#msg37160918 date=1533672219]
Като повечето деца и аз прекарвах летата си на село. Е, гадже не смеех да си хвана, все се оказваше братовчед от страна на баба или дядо. Пък имаше хубави Joy
[/quote]

Първата ми детска, романтична любов беше точно с дете с което се запознах през лятото, докато гостувах на баба на село. Бяхме съседи, а след това се оказа, че сме ІV братовчеди. Беше много чиста, невинна и красива любов- разменяхме си книги, карахме колелета, играехме карти- ама родителите му и моите баба и дядо "нащрек", въпреки че бяхме малки за по-сериозна връзка, защото беше "нередно" връзка с "роднина".Само че дядовците ни бяха живи и като ІІ-ри братовчеди, наистина се чувстваше неудобството.Ама ние си пишехме писма, които напук или на шега започваха със:"Здравей, мила братовчедке" , "Здравей, скъпи братовчеде!" и се изживявахме като героите на Майн Рид от "Бялата ръкавица", Божееее

Минаха десетилетия. Баба, дядо и баща ми отдавна ги няма.Няколко десетилетия не съм стъпвала на село, то е и далече от родния ми град/ майка ми и баща ми са от два противоположни края на страната/И мин. година решавам да посетя родното село на баща ми с идеята, че никого няма да заваря, ама поне детето да види къде е минало детството ми. Спираме първо на центъра, аз  като екскурзовод- казвам- Това беше читалище, това е пощата, това е сладкарница и всичко е строено от дядо и бригадата му. В един момент моето хлапе, природолюбител хуква след едно агънце


Аз тръгвам след него, гледам един чичка пасе агънцата и ми казва "Остави детето, нека си играе".Спрях се при него да се разговорим, оказа се приказлив. Казах му, че не съм била тук повече от 30 години и не се надявам никой да помни баба и дядо/ селото обезлюдя още преди много години/ ,той пита кои са и като му казах викна "С..., ти ли си? Ние сме роднини!"
С какво ме запомнил... Та този човек се оказа малкото братче на "моя човек" от детството. Абе, не беше много по-малък от мен , ама там някъде беше "водоразделът в детските компании- той- при малките, ние с брат му - при големите. Запознах го с мъжа ми и детето, поприказвахме си за познати, аз нямах и много време, де.

Не е смешна случка и не е среща, ама след 30 години баш него да срещна. Добре, че не и брат му, щеше да е тотално разплискване на детските мигове.

Последна редакция: вт, 14 авг 2018, 15:05 от Светкавица

# 694
  • Мнения: 4 808
Аз пък се сетих, че една колежка 40 и някой набор, ми разказваше как навремето протичали техните срещи. Правят забава, така се е казвало тогава, събират се и викат някой с акордеон да им свири, че да танцуват. Момчетата на една страна, момичетата на друга, чакат някой да ги покани на танц, а отстрани майките им чакат, въоръжени с пръчки, сакън да не видят нещо непристойно.
Сетих се и за първата среща на моите баба и дядо. В дола до къщата на баба ми имало пясъчник и тя си играела, правела си къщички от пясък, била нялъде на 15 тогава. Изведнъж отнякъде изскочил дядо ми, бил с една година по-малък, но много наперен, ударил и шамар и казал: "Хората на мегдана на хорото, тя с къщички си играе..."  И си тръгнал, обаче в неделя тя се пременила и отишла на хорото.

# 695
  • Мнения: 205

Сетих се и за първата среща на моите баба и дядо. В дола до къщата на баба ми имало пясъчник и тя си играела, правела си къщички от пясък, била нялъде на 15 тогава. Изведнъж отнякъде изскочил дядо ми, бил с една година по-малък, но много наперен, ударил и шамар и казал: "Хората на мегдана на хорото, тя с къщички си играе..."  И си тръгнал, обаче в неделя тя се пременила и отишла на хорото.


Ей на това му се вика "ужасна, смешна среща"...   Laughing

# 696
  • Мнения: 3 542
Аз само номера с шамара не мога да разбера.

Последна редакция: вт, 14 авг 2018, 16:38 от Си*

# 697
  • София
  • Мнения: 23 098
Дано този шамар да е бил първият и последен.  Crazy Но и аз не разбрах целта му.

# 698
  • Мнения: 29 475
А само номера с шамара не мога да разбера.

Чудел се е как да ѝ покаже, че я харесва...

# 699
  • България
  • Мнения: 6 217
Е, как за какво е шамарът?
Представяте ли си, момъкът на хорото тропа и се оглежда за момата, а тя в пясъчника Laughing.
Надявам се с времето да си е платил с лихвите обаче Wink.

# 700
  • Мнения: 4 808
Е, как за какво е шамарът?
Представяте ли си, момъкът на хорото тропа и се оглежда за момата, а тя в пясъчника Laughing.
Надявам се с времето да си е платил с лихвите обаче Wink.
Тцъ, нищо не си е платил. Баба ми, Бог да я прости, беше много добра душа, а дядо ми беше, както се казва "серт", но си живяха в мир и сговор дълги години. Мисля, че шамарът е бил катализаторът - да го погледне и види с други очи, а не като някакво си там хлапе от село.

# 701
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 756
Smile
Е, как за какво е шамарът?
Представяте ли си, момъкът на хорото тропа и се оглежда за момата, а тя в пясъчника Laughing.
Надявам се с времето да си е платил с лихвите обаче Wink.
Тцъ, нищо не си е платил. Баба ми, Бог да я прости, беше много добра душа, а дядо ми беше, както се казва "серт", но си живяха в мир и сговор дълги години. Мисля, че шамарът е бил катализаторът - да го погледне и види с други очи, а не като някакво си там хлапе от село.

Ето на това му се казва ухажване ... Stuck Out Tongue Closed Eyes  То сега едни срещи,ресторанти,кафета,снимки по чатове,а тогава един шамар и вече си забелязан Smile Smile Smile

П.П. Не го казвам с лошо чувство,много забавна намирам историята Simple Smile На мен навремето 4ти клас един съученик ми трошеше солети в чантата, докато разбера,че ме харесва Flushed

# 702
  • Мнения: 924
Сетих се за любовната история на баба ми и дядо ми (Бог да ги прости и двамата).
Навремето баба ми си го харесала, защото бил личен момък (бръснарина на селото и можел да свири на "хармоничка",забавлявал ги по седенките.)
Само, че той отишъл войник на границата с Румъния за цели 3 години и тя го чакала през цялото това време.
Бях я питала веднъж: Добре, бе бабо. Ако беше се върнал и не беше те взел, какво щеше да правиш?
И тя ми отговори: Ааа, ми то комшийчето Наско и той ме искаше.
Баба ми навремето си е имала резерва😀.

# 703
  • Мнения: 650
Ще ви споделя какво ми се случи миналата седмица в Лидл-а Simple Smile Влизам си аз, вземам си кошницата, дърпам си я и пазарувам, а насреща ми един мнооого симпатичен(да не кажа хубав) мъж. Е обвързана съм, да, ама не съм сляпа, пък стана някак несъзнателно, погледнах го и си засякохме погледите, той се усмихна, аз също, обърнах се и продължих да си пазарувам. Той се нареди на касите, а аз малко по- късно излязох. Запътвам се до моята скромна количка, паркирана на сянка и какво да видя, някой си нахалник с голяма черна, лъскава кола(даже ни видях каква е) спрял до мен и ме запушил. Приближавам се, шофьора вътре. И кой да е шофьора- красавеца от магазина:
- Видях ви като паркирахте..... искам да ви поканя на кафе.
- М, не благодаря. Може ли да дръпнете колата, че бързам.
- Само едно кафе (много настоятелно, а аз бързах да прибера детето от градина).
- Първо- кафе в 17.30 не пия и второ- съм щастливо омъжена с дете, моля Ви дръпнете колата да изляза, че бързам.
- Ех, жалко............много поздрави на мъжа Ви (казва името му), аз съм негов стар приятел и съм ви виждал заедно.......
При което аз:  Open MouthOpen Mouth се опулих и тръгнах към градината. После разказах на мъжа ми и той се сети кой е, един съсед от блока на майка му...... Голям коцкар.

Последна редакция: ср, 15 авг 2018, 08:26 от Арвен

# 704
  • Мнения: 11 569
Ако не беше обвързана щеше ли да се съгласиш за кафе? Flutter

Общи условия

Активация на акаунт