Запозна ни общ познат. Отидохме на кафе, аз пих някакъв коктейл, а той кола. После аз си поръчах още един коктейл. Разговорът хич не вървеше. Искаме сметката и аз желая да платя, защото моята част от сметката надвишава многократно неговата. Той обаче отказва - ок, човекът е кавалер. И вади от задния джоб пачка с хиляди левове. Ама наистина хиляди, не знам как е седял цяла вечер на нея 😅 Та въпреки пачката, така и не се видяхме повече.
Скучна среща Излязохме с въпросното момче. В чата беше забавен, като съм го виждала с други момчета в компания, също ми е изглеждал такъв. Но щом излязохме двамата само се усмихваше идиотски, все го питах нещо, а той ами да а ти? Все кратки и странни отговори ми даваше. Доста често гледаше играта си на телефона и срещата свърши, след като си изпих напитката, защото не издържах на тази скука
Сещам се за една "среща-гореща". Преди да излезем момчето ми звъня два пъти. Първия път, за да ме пита дали да се обръснел, а втория, за да разбере как ще съм облечена, искал да бъдем в тон....what the fuck?!?! На самата среща аз си поръчах бира, при което получих коментар, колко много не харесвал момичета, които пият бира, грозно било. След тази среща имаше оферта за нова, но уви, животът и биричката ми бяха по-скъпи.
Бях излязла вече един път с едно момче и се бяхме разбрали за втора среща, когато в денят 2 часа преди срещата ми писа, че брат му си бил взел диван и той щял да му помага да го носят по стълбищата...казах, че няма проблем...след 30мин отново писа, че се било отложило и сме могли все пак да се видим..съгласих се...но след близо час отново ми писа - " ами аз тук срещнах едни приятели в парка, ако може да отложим за утре примерно?" На следващия ден, когато ме попита за нова среща директно го отрязах
С моя съпруг се запознахме в един бар, разменихме си телефоните с уговорката някоя вечер да излезем да пием по нещо. След два дни ми звъни и се уговаряме в седем часа вечерта, да дойде с колата да ме вземе от нас. Обяснява ми марката и цвета на колата тъй като аз не я знам каква е. Става седем часа вечерта и аз надничам от прозореца дали ще дойде а навън вали като ведро и е тъмно. Бре, този човек закъснява с близо 15 минути и тъкмо да му тегля една, и колата спира пред нас. Аз със чадъра притичвам, отварям колата, здрасти,, голям дъжд и т. н. А отсреща пълно мълчание и аз тогава зацепвам. Ааааа, объркала съм колата и шофьора, извинете. Човека и той : Ааа, излезе ми късмета. Излизам аз сконфузена и в този момент фаровете на другата кола отзад ми присвяткват и моят излиза в дъжда и ми вика : Тук съм, тази е колата. Човека от седем без петнайсет, стои и ме чака ама няма кой да го види, много се смяхме тогава. След още два дни станахме гаджета и след година се оженихме.
Готина тема..)) Забавна среща - писахме си с един сладур доста време и много приятно. И един ден той ми казва: “ей сега как ще те усмихна и изнедам” И ми праща една черно-бяла снимка на две деца. Аз и той преди найсе ми години. И после като се видяхме, сме цвилилинот смях цяла вечер. Лоша - когато имаше пълен синхрон и хармония с един, чудно си изкарвахме докато не стигнахме до тънката част. И там - адско разочарование и пълна скръб. Едвам изтраях да си тръгна.
Един приятел бившо гадже ми пише, че е наблизо в квартала, да съм била слязла да пушим по цигара, принципно кара опел вектра ама тоя път ми вика че е с някаква видинска вектра черна..спрял бил еди си къде си. Вечерта се развива случката и аз тръгвам, първата кола дето виждам е голф от Видин на аварийки, викам си тоя приятел свикнал да приказва, че е с вектра и се е объркал, надничам така човека отвътре си ме гледа. Отварям вратата и аха да вляза и виждам коренно друг човек! За да изляза от ситуацията някак му се карам и викам - нали каза вектра бе, тва е голф?! Човека седи и ме гледа в недоумение (аз се забавлявам и продължавам обаче) питам го - кой чакаш?! Той - емиии един приятел.. извиних му се хилейки се, приятелчето паркирало отсреща с видинска вектра, посмяхме се де
От мен нещо сладко и забавно. С приятеля ми се виждаме, първа среща. Всичко минава прекрасно, абе и двамата летим. Той ме изпраща, после обаче трябва да се върне. В розовата мъгла, в която бил объркал посоката на метрото ( изрично му обясних кое да хване преди това) и така по последната спирка се чудил защо аджеба не му е познато
Последна редакция: сб, 07 апр 2018, 12:29 от TheHotChili
От мен нещо сладко и забавно. С приятеля ми се виждаме, първа среща. Всичко минава прекрасно, абе и двамата летим. Той ме изпраща, после обаче трябва да се върне. В розовата мъгла, в която бил объркал посоката на метрото ( излишно му обясних кое да хване преди това) и така по последната спирка се чудил защо аджеба не му е познато
От мен нещо сладко и забавно. С приятеля ми се виждаме, първа среща. Всичко минава прекрасно, абе и двамата летим. Той ме изпраща, после обаче трябва да се върне. В розовата мъгла, в която бил объркал посоката на метрото ( излишно му обясних кое да хване преди това) и така по последната спирка се чудил защо аджеба не му е познато
Изпитвам непоносимост към молове още преди да ми се наложи да работя в такъв в студентските години. И след като дъъълго и напоително бях облякла в думи ужасът ми от тези места, господинът ме заведе да видим негов приятел в мола. Добре, ще го видим за малко, после ще пием наблизо по нещо. Да, ама не. Последва 2 часа безцелно обикаляне. Реших да дам втори шанс. Всъщност с господина бяхме в обща компания. Та отиваме в дежурното кафе. Почва някакъв мач, нямам нищо против, само дето на следващия ден съм на работа и искам да си ходя. Ей сега, след 15 минути свършвал. Да бе, малко мачове сме изгледали, та не знам, че няма мач от 30 минути. За късмет дойдоха 2 приятелки, с които бяхме в един блок, те набързо, тръгнах си с тях, пък той да си гледа мача. После се чудеше защо не си вдигам телефона и нямаше трета среща.
Веднъж излизах с един тип, който ме пита какво мо9га да готвя и въз основа на това изчисли колко ток съм щяла да изхабя за 20 години. Ако се оженим, де. На срещата ми каза да избирам какво да ме черпи - праскови или кайсии от близкия пазар. И ме заведе в Борисовата градина, където потъна в сметки за всички възможни неща... Изчисли прецизно всичко, като отвреме навреме ми приспадаше някое готвене с поръчка на пица. Или, че лятото ще спести еди колко си пари от сешоар. Накрая се почувствах като надникнала в бъдещето голяма използвачка. Излишно е да казвам, че втора среща нямаше. Ефекта на изненадата се беше изпарил и знаех всички подробности, които да очаквам....
Била съм сигурно на 18 и имах среща с гаджето пред Съдебната палата. Тоест седя там, скучая и чакам въпросния младеж на около 20 и висок близо 2 метра. В един момент към мен се приближи със светнало лице и червена роза в ръка един персонаж, който бих описала като копие на Дани де Вито (над 40 годишен, много нисък, тумбест, направо кръгъл, обаче с много лъчезарно излъчване) и ме попита: "Извинете, вие ли имате среща с непознат от интернет?" Сега ми е умилително, като се сетя, но истината е, че тогава прихнах да се смея. Дано човекът е намерил своята Жулиета, изглеждаше добряк.