Ужасни, смешни срещи

Познавам и едно семейство, което осиновиха и после им се роди тяхно дете. Майката откровено си делеше децата. Бащата беше по-умерен, обичаше и двете. На осиновеното му се каза истината на 14-я рожден ден, от което то остава втрещено, не може да го приеме и доста неприятни моменти след това.
Може би, ако му беше казано по-рано и по подходящ начин, намаше да се стигне до там....

Много вярно.
Репликите дето съм чувала... Като се почне от "Ама как чужди деца ще гледате", и се стигне до "Какво искаш да кажеш че нямаш изисквания. Ами ако ви дадат някое черно?". А тук околните само питат трябва ли помощ (препоръки и подобни), или много ли е тежка процедурата.

Аз винаги съм смятала самата дума "хранениче" за грозна.

Тука ще пиша по темата,  а по-надолу по темата за осиновяване 😜
По темата - веднъж ми се е случвало да чуя че съм била обвързана с един тип, с който се стигна само до първа среща... Каза ми го точно момчето, което се опитвах да забия близо месец след въпросната първа среща. Гледах като гръмната на новината че съм обвързана.  В края на краищата нищо не се получи, въпреки че намерих "интриганстващият" и успях да го заставя да обясни....
През последните месеци предвид че не забременявам, си говорим за осиновяване или най-малкото да станем приемно семейство. Вярвам че няма нищо по-хубаво от това да дадеш любов и да промениш нечий живот към хубаво. И в същото време не мога да си представя ако имам друго,  да си ги делим.... Е, може би бабите ще ги делят....
А при мен проблемът беше с това че не съм приемана- съседката бе уцелила точните думи да се почувствам зле и отхвърлена, които  години наред ме тровиха. Сега вече съм на 30 и чак сега се отърсвам....

Детето е като ''бяла дъска'', каквото напишеш на нея - това ще остане.

Изобщо не мога да се съглася с това. Има генетични заложби и темперамент, които са вродени. Не може да ги "възпиташ".

Е, хайде сега. Все още джебчийството не е започнало да се предава генетично😄
Това, конкретно за крадците.

А иначе, някакви заболявания могат да се предадат, но ти нямаш гаранция и биологично да е, че няма някога нещо да му прищрака. Само дето някои хора смятат, че като е “собствено производство”, няма да е толкова фатално.....

Ние с мъжа ми сме се решили да станем осиновители някой ден, въпреки че имаме биологични деца. Поне на едно детенце да осигурим добър живот- ще си го обичам наравно с другите и няма да мизерства по домовете...

Така е, но не мога да се съглася, че е "бял лист". Има си вродени, както заложби, така и характер.

Замисли ме..Не съм влагала негативно в нея, явно по този край така се говори, свекървата и сега я използва.

Абсолютно. Всяка майка на две или повече деца или близнаци ще го потвърди. Еднакъв генетичен материал, еднаква семейна среда, възпитавани в еднакви ценности, а се "получават" различни.

Защо тогава братя и сестри тръгват по различни пътища? Единият може да стане престъпник, а другият нормален човек.
Всичко е важно, ген, възпитание и най-вече личен избор.
Не споря, така мисля.

Ако смяташ да си мерим мислителите и теоретиците за последните няколко века, ще има да си пишем тук до следващата седмица. Колкото той застъпва дадена идея, в каквато и да е сфера, толкова последователите на други школи мятат теории срещу това дето е писал.
Лични наблюдения - децата са всичко друго, но не и празен лист. Ако беше така майка ми нямаше да е каквато е, аз нямаше да съм каквато съм, и дребното нямаше да стане каквото стана. Ама ей го на, явно всички ние съзнателно или не сме противници на Лок

Оххх, това с измисленото гадже ми напомни, че и аз имах един такъв “фен”, който ме беше намерил във Фейсбук. Да сме били 11-12 клас. Беше съсед на баба ми и като съм ходила при нея на гости ме е виждал и много ме бил харесал. Намери ми профила, започна да ми пише, но бързо-бързо приключих комуникация. След няколко седмици обаче разбрах как разказвал на всички, включително ходил при баба ми (от нея разбрах) да ѝ обяснява как той ми бил сериозен приятел, често бил идвал у дома, много сме се обичали и подобни. Добре, че жената е в час, за разлика от него, и вместо да му се върже просто се обади да ми каже да внимавам, че говори глупости за мен. Отделно, в продължение на няколко месеца всеки ден ме добавяше в някаква ФБ група за музика, в която членове бяха само той и майка му. Накрая го блокирах, а като ходя до баба и се случи да се засечем някъде - навежда глава и не смее да ме погледне.

Относно осиновените деца - не съм мислила досега по въпроса дали аз бих го направила един ден, но познавам семейство, което има 2 осиновени дечица, а сега обмислят да осиновят още едно детенце. Ами освен да им стисна ръката друго не мога. Намирам за страшно вдъхновяващо и прекрасно да дадеш шанс на деца, към които съдбата не е била толкова благосклонна поначало. Дават им шанс да имат семейство, не крият от тях, че са осиновени, но ги обичат много, личи си, не ги делят по някакъв начин. Евала им правя и за силата да вземат подобно решение, и за любовта, с която ги даряват.

А за децата и че всичко зависело от родителите - не съм съгласна, съжалявам. В рода ми има много близнаци, само в последните 2 поколения има 2 “комплекта” (еднояйчни близнаци са всички) - и възпитанието е било еднакво, и средата, и приятелите, в началото дори и дрехите - ами коренно различни са. Едната двойка близнаци имат коренно различни таланти и интереси, другите имат допирни точки откъм това, но на всички характерите са им коренно различни. Няма как и да е иначе - всеки от тях е отделен човек. Затова и не съм съгласна, че всичко зависи от родителите, има неща, които са ти заложени и дадени свише.

За краденето и възпитаването - смисълът на мнението ми беше, че едни хора се бъркат в живота на другите, без да са им искали мнението, а би следвало да обърнат внимание на собствения си живот, където най-често положението е много зле. Радвам се на неразбралите ме - явно сте попадали на свестни хора за съседи. Но аз и не само аз сме се сблъсквали с какво ли не - от квартална клюкарка до престъпници. Просто няма как при жилищната ни ситуация в блоковете да сме само ангели и духовни аристократи.