САЩ

  • 26 500
  • 191
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 15 250
Не съм забелязала обслужващия персонал да е навит като пружина. Напротив това е едно от нещата, които най ме впечатлиха - много са спокойни, при онези опашки от народ на забележителностите.
 
Първото ми впечатление още на летището докато чакахме да минаваме проверката на емигрейшън служителите, огромна зала, пълна с народ, постоянно прииждат нови хора от кацналите полети, не вървеше никак бързо. Имаше служители, които ни разпределяха постоянно в опашки според това кое гише работи, всички много спокойни и с внимателно отношение.
На Емпайър стейт билдинг се качвах два пъти, който е ходил знае за какви асансьори става дума, които се движат нагоре - надолу и спират на различните етажи, асансьорите се обслужваха от служители, които ги пускаха и спираха, също спокойни, усмихнати, никакво напрежение. Върви народ, без спиране.

И не само обслужващите са спокойни, хората също. 2 седмици бях в Манхатън, не видях някой да бърза - на улицата, в магазин, на пешеходна пътека.

А трафика на магистралата и движението там  - още не мога да повярвам, че съм видяла подобно нещо.

# 76
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229


И не само обслужващите са спокойни, хората също. 2 седмици бях в Манхатън, не видях някой да бърза - на улицата, в магазин, на пешеходна пътека.


Ами ако беше мръднала малко извън Манхатън, щеше да видиш Blush. Точно както София не е България... Предполагам, че има от всичко в щатите. Мен ме впечатли огромният контраст между Манхатън и съседните райони.

# 77
  • Русе
  • Мнения: 12 249
  Контактите ми са с доста близки приятели, роднини и колеги, с които поддържаме системна и честа връзка, доколкото е удобно по часовите разлики. Общо взето повечето реализираха това, което искаха в пълна степен. Работа, по-висок стандарт на живот ,кой каквото искаше. Неочаквано ,но няколко познати с над средното ниво на умения и качества неуспяха да се реализират според очакванията. Като единият беше и с перфектен английски и наистина широкоспектърен и много добър специалист.Сякаш се цени повече умението да си по-търпелив, кооперативен пред индивидуализма, независимо какви качества стоят зад него.  Бившият ми приятел , замина и работи там преди 10 години, ожени се там и децата му се родиха там.  Чуваме се редовно, даже и тази сутрин се обади. Обаче за мен той беше един от най-големите умове, които съм срещала, а там като че ли влезе в едно русло на рутинна работа, която по принцип не го задоволява като възможности, но пък заплата си тече, издържа жена , дет не можа да си намери достойна работа и две деца, изплаща къщата и не му се мести никъде.

# 78
  • Мнения: 114


И не само обслужващите са спокойни, хората също. 2 седмици бях в Манхатън, не видях някой да бърза - на улицата, в магазин, на пешеходна пътека.


Ами ако беше мръднала малко извън Манхатън, щеше да видиш Blush. Точно както София не е България... Предполагам, че има от всичко в щатите. Мен ме впечатли огромният контраст между Манхатън и съседните райони.

Ами аз съм живял там 4 години. Ти колко години си живяла там?

# 79
  • Мнения: X
Black_Sapphire,

Не знам от кои си, но поне пишеш доста грамотно. Иначе е несериозно това за химическото оръжие при условие, че много
други държави също осъдиха Асад и Путин за това.
Все  пак те си имат хора там, които веднага докладват какво
става.

В днешно време това нищо не значи - че много държави осъдили някого си. Ако служи на определен политически интерес, могат да осъдят всичко и всички - както стана на времето със Саддам. После се извиняваха, ама малко късно.
А и тези, които докладват какво става, са въпросните Бели каски в комбинация с "базираната в Лондон Обсерватория за човешките права", която се състои, доколкото знам, от 1-2 души на щат към американското разузнаване. В случая common sence не може да помогне много. След като обаче съм виждала достатъчно от изявите на въпросните Бели каски, след като знам в кои райони оперират и какво им е финансирането, трудно мога да повярвам, че е изгряло слънцето, като ми казват "Добър ден".

Същата работа и за Скрипал. Пропагандното личи прекомерно, за да повярвам, че е баш истина. Най-малкото от нервно-паралитичен газ се умира, а човек не отива на ресторант.

За моите хора - не знам. Може би защото са емигранти със зелени карти, може да са в някакъв период на проверки, знам ли? И от други хора съм чувала, че много внимават какво си говорят/пишат по скайпове, вайбъри и фейсове. Аз лично нямам такива навици, защото не съм почувствала никакви ограничения, с изключение чат-пат в БГ Мама Mr. Green.


# 80
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Да съм казвала, че съм живяла? Нямам и такива намерения.
Пиша, какво ми е направило впечатление на мен от престоя ми. Или не е редно?

# 81
  • Мнения: 15 250
И къде видя тези, навитите на пружини?

# 82
  • Мнения: X
Аз пък обичам да ме обслужват усмихнато. Като ме погледне отровно някоя нацупена продавачка, направо си тръгвам без обяснения, ако ще да съм на средата на покупката.

Кажете как е храната в тоя прословут Манхатън? За колко пари може човек да хапне навън?

# 83
  • Мнения: 114
Аз пък обичам да ме обслужват усмихнато. Като ме погледне отровно някоя нацупена продавачка, направо си тръгвам без обяснения, ако ще да съм на средата на покупката.

Кажете как е храната в тоя прословут Манхатън? За колко пари може човек да хапне навън?

Интернационална, каквото си поискаш. $10 някъде са достатъчни.

# 84
  • Мнения: 15 250
А, обиколих навсякъде аз, без пропуск. Всички големи музеи, Мемориала 9/11, Гринич Вилидж, Сентръл парк уест и Операта, ходихме и на стендъп комеди във Вилидж, на Бродуей гледах Котките, огрях навсякъде! Joy

Сентрал парк ли имаш предвид? Бях, но съжалявам, че си оставих само половин ден за там, заслужава си цял ден да се разхождаш. Много ми хареса!

# 85
  • Мнения: 114
Да, парка, а на пешеходният мост до Бруклин ходихте ли?Simple Smile

# 86
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229


Ние под 90 долара на вечеря за двама не сме плащали в ресторант в Манхатън. Отвън на количките може би щяха да ни стигнат 20 долара за храна.... Ходихме и в ресторанта на Инстаграм звездата Нусрет, е....там вече няма да казвам цифрата, че е срамота...Astonished Laughing. Обаче беше мноооого яко и вкусно. Просто си заслужаваше преживяването.

Последна редакция: пт, 13 апр 2018, 14:43 от Tatti

# 87
  • Мнения: 15 250
Хот дога конкретно е с много големи разлики в цените. В центъра, до парка зад Библиотеката беше 5 долара. Горе до природонаучния музей 2 долара. А там също е скъп квартал.

Сетих се за храната - на мен най ми хареса храната в един от тези ресторанти, в които плащаш твърда сума и ядеш всичко на бюфет, колкото можеш. Всичко беше божествено вкусно, особено една запеканка от сладки картофи. Е колко рецепти от нета опитах, не става така.

Пица на парче ядохме във Вилидж, някаква много известна пицария със снимки на собственика с разни холивудски актьори по стените, но не помня никакви цени.

# 88
  • Мнения: X
Не се карайте, явно има и такива, и онакива.
Както в БГ можеш да хапнеш и пица за 3 лева, и обяд със супа, второ, салата  и десерт за около 15-20 лева (че и по-малко). Аз имах предвид по-скоро втория вариант. В заведение, на маса, с музика, меню и сервитьор. Явно българските 20 лв. са като Манхатънските 50 долара.

Като заклет непушач и страдащ от повсеместните зле възпитани омирисващи ефира люде, много приветствам липсата на такива.

Друго исках да питам. Как се усеща въздухът в големите градове? Дали е като софийския или по-скоро като виенския?

# 89
  • Мнения: 15 250
Въздухът е много по-чист по една главна причина - разстоянията са много големи. Всъщност за мен именно това, че всичко е разположено на много голяма територия определя много неща относно организацията на живота, че и манталитета на хората. Там, за разлика от Европа, нямаш усещане да ти е тясно и нагъчкано. Включително и в Ню Йорк - не знам как е строено, но дори с небостъргачите имаш усещане за простор.

Тук с това застрояване имам чувството, че са само сгради, сгради...



Общи условия

Активация на акаунт