Развод на 50, или тръгнала тепърва баба за дърва

Нещата изобщо не са толкова философски, колкото ги представяте.

Лилавото мнение е много интересно.
Майката не е уважила живота на дъщерята.
Това кара дъщерята да не уважава майките на общо основание. Много прилича на казуса в темата.

Темата не е за лилавото, знам. Но деца, които подкрепят подведения родител заради собствения си комфорт са продукт на майка си. Комфортът им е ключов, чуждото достойнство /не говорим за щастие/ е подробност. Но всеки има право на повърхностност и късогледство.

ПП Неработещите майки са претоварени не защото имат малко време или вършат повече, а защото не си организарат времето или не намират подкрепа /или другите мислят че не правят нищо/. Много, много по-често второто. Малцина са пипкавите жени дето неумението им пречи. Освен едни щастливи деца, след труда им всеки ден не остава следа. Понякога дори самите жени започват да приемат точно липсата на резултат и от там всичко като робия. А погледнато отвън или дори от бащата/бабите - и другите деца порастват.... но  я майка ми какви успехи има...

Защо се отплеснахте в неработещи домакини не разбрах, героинята има пари, така че е все едно дали е работила.

летящата, ти къде видя, че "чичото" иска нещо ново?
Това, че не иска да става за смях и има достойнство не значи, че се е подсигурил. Пък и да е, има право.


За какво говориш?

Напълно погрешно разбирате нещата, макар че аз умишлено не дадох подробности, за да не се впускам встрани от темата. Бях на 20 когато майка ми се разведе, тя беше тогава на 50. Уверена в себе си, силна жена, която считаше, че ще се справи. Подкрепих я в решението ѝ, самата аз нямах тогава много опит и считах, че не бива да търпи повече този тормоз. След 10 години тя рухна и остана само на една пенсия, доколкото помня около 140 лева. Е нямаше как да я оставя на улицата, въпреки че никога не е искала да ми бъде в тежест. Но така се получи, че беше. Гледах тежко болен човек на съседното легло до леглата на децата ми. Причиних им този кошмар, в течение на 3 години. И си казах, че никога няма да допусна да го причиня някой ден на техните деца. През това време баща ми все още си беше физически здрав и в материално добро положение. Той никога не беше искал да се развежда. Ако си бяха останали заедно, с цената на някои компромиси, мисля че нещата щяха да имат по-щастлив край. Не беше толкова лош човек, тя просто не пожела да положи усилия и избра да прекрати брака.

И моля, това е само един пример. Има издевателства, които не бива да се търпят за нищо на света. Но има неща, които могат да се преодолеят. В това число лично аз включвам и изневярата. Всички са хора и правят грешки. Може да се е влюбила жената, то това може да бъде почти като болест, понякога нищо не зависи от волята. Може да е била отчаяна и да е имала нужда да се почувства обичана или харесвана и пр. Може много работи. Никога не съм изневерявала, но я разбирам. Изневяра съм прощавала, еднократна, повече сигурно не бих, но не се и наложи. Една грешка може да се прости. Не ги разбирам тия глупости с "нараненото достойнство" на другата страна. На мен пък това ми звучи като сапунка. Човекът до мен е личност, със свои мисли, чувства, и естествено може и да сгреши. Не е някакъв неодушевен предмет или моя лична собственост. В случая според мен трябва да се преговаря и да се опита да се намери друго решение. Още повече щом така мислят и отрасналите деца. Аз винаги бих си послушала децата. Те никога не грешат, техните грешки са наши. Каквито и да са - добри, лоши, умни или глупави - такива сме си ги направили и това заслужаваме.

Да, напълно съм съгласна с последните редове.
То и това съм написала, де.
Явно майка ти не е имала избор и така се е случило. За съжаление може би и рухването е можело да си спести както казваш, но така изглеждаше. Извинявай!

Всеки чете с опита си, аз наскоро видях човек дето ни е болен, ни е без пари, но тормозът го осигурява. Роднините се държат, но не им е лесно. Та в тази светлина съм чела явно, че понякога има чисто неуважение и натрапване.

ПП За горното мнение писах, Дева.

И каква е точно идеята ти, Бледолилава - майка ти нямаше да се разболее, ако беше останала в брак, който не желае? Или баща ти може би щеше да поеме всички грижи около нея? Откъде може да си сигурна в това? И защо отказваш да разбереш хората, за които думата достойнство никога, ама никога не е поставена в кавички?
И, да вметна, изключително грозно ми звучи заглавието на темата...

Бледолилава, ти можеш да смяташ, че нещата са били преодолими, а майка ти да е на обратното мнение. Ти може да си способна да простиш изневяра, човекът от темата - не, и като говориш, че си прощавала, обърна ли внимание, че твоето е било еднократно, а него две години са го правили на маймуна - и това ли трябва да прости? Нека е сапунка, то сапунките не идват само от въображението на някого, и от реалния живот се появяват. И за децата не съм съгласна - никога не грешали, искрено ме разсмя - разбира се, че грешат - нали и те са хора. Вероятно си още с малки деца, изчакай да пораснат до пълнолетие и ще видиш - не винаги ще ти се иска да ги слушаш.

Лично аз смятам, че огорчението я разболя. И донякъде самотата. Освен това се убиваше от работа, за да се издържа сама. Ей така я тръшна инфаркта на улицата, прибирайки се от 12-часов работен ден. Да, има голяма вероятност ако бяха преодолели проблемите си, краят и за двамата да бъдеше различен.

Просто така е било писано, имало да се случи, както казват. Сериозно ли смяташ, че огорчението нямаше да я разболее, ако е била принудена да живее с човек, от който толкова се е чувствала наранена, че е сложила край на един дългогодишен брак!? Да го обгрижва, да се прави ежеминутно, че между тях няма проблеми, да живее с някой, който отдавна не чувства близък... А той какво направи, за да я задържи? С какво й показа, че е специална, обичана, а? Пък за това, че децата не грешали - ами смехотворно е! Грешат и още как, често се оставят да бъдат подведени, дори подкупени. Знам за девойка, която години наред не беше потърсена от баща си, сдобил се с пари и млада любовница, забрави годините, прекарани само с майка й, и не пропускаше да й натрие носа в последствие, демонстрирайки кожени якета, а връщайки се от море с новата приятелка на баща си не пропусна да вметне, че майка й с учителската си заплата такава почивка не може да й плати... Пък нека някой да каже на тази майка, че децата не грешали...

Все нещо ни убива накрая. Не смятам, че някой друг, па макар и дете, има право да изисква и пресмята, кое трябва да изтърпим и кое е по-удобно за умиране.
Никой няма гаранцията, че няма да му се наложи да гледа, съпруг, съпруга, дете не дай си Боже или родител/и на легло.
Ако иска, ще гледа, ако иска, няма. Това са възможностите.

Бледолилава не написа, че децата не грещат. Написа друго:

В случая с якето, почивката и майката.... не знаем какво е станало, но съвсем не е изключено горното пак да е вярно. Жалко за жената и бившия съпруг и още повече за момичето.

Много общ въпрос,пък хора много - а от там и много интерпретации по въпроса.
И по този въпрос няма правило. Нито редно и нередно.
Вярно и неминуемо е,че решенията ни повлияват и на други хора и съдби, но не е здравословно те да са ни водещ мотив.
Най-трудните решения човек винаги ги взема сам.
И никога няма как да знае дали е било най-доброто.
Не бива да съдим.
Много малко хора ще напишат лична си история тук от позицията на разведени над 50г. хора.
Другите просто си пишем хипотетично без да знаем как бихме реагирали и какво решение бихме взели ако ни дойде до главата.

Лилава, ти може да мислиш, че нещата са били лесно преодолими, не кой знае какво, но не знаеш какво е било на майка ти. За нея може да не са били. За нея може чашата да е била преляла. И ако всички ние когато вземаме решение мислим какво евентуално лошо може да се случи значи всички да стоим където сме и да не можем да помръднем. Майка ти е предприела една смела и рискована постъпка като се е надявала, че ще намери сили да се справи. За това трябва да бъде уважавана. Никой не знае предвариетлно как ще се справи, то щеше да е много лесно ако знаеше.
Относно децата - давате ли сметка, че начинът по който постъпвате им дава на тях модел. Само Ом го написа това. На какво ги учим? В конкретния случай....да речем че жената има дъщеря. Какво е предава тя като послание? Примерно "Дъще...фани си мама един балък....да те слуша ...па ако ти е скучен си фани някой да се забавляваш ...и ако стане фал...му излез на балъка с аргументите за граденото семейство, децата...дрън дрън...и си гледай рахата". Да речем, че има син. На него какво послание му преподава? "Сине, ако решиш да се жениш давай всичко за дома, ама ако жена ти те направи рогоносец - пий една студена вода...щото...то това семейството, децата...не са шега работа....или па ако не можеш - ми не се жени бе? Не е задължително"
Аз лично така разчитам "посланията" към децата....на въпросната жена. Какво би могла да направи? Да ги извика и да каже "Деца...стана гаф в нашето семейство. Аз допусна грешка и без да съм целяла това много нараних баща ви. Той е в правото си да е бесен, обиден, да иска развод. Аз нищо не съм направила нарочно за да го нараня, но такива неща се случват и не винаги могат да се обяснят разумно. Затова ви моля да не съдите никого. Ако семейството се разтури това  не означава, че вие ще престанете да сте важни за нас."
Примерно нещо от сорта....
А да използваш децата за да оказваш натиск над човека, който се чувства наранен, унизен и предаден...това е долно. Вредно е за самите деца.

Бледолилава, вярваш ли, че баща ти щеше да поеме грижите по майка ти, ако беше болна, но бяха останали заедно? Или ако бяха заедно нямаше да ти пука, че е болна и щеше да си "измиеш ръцете", че си има мъж да я гледа. Кой знае какво е търпяла, за да стигне до развод. И точно това я е разболяло. В брак или не - болестта си е болест и е грозно да я обвиняваш, че ти е виснала на ръцете. И всеки има свой праг на търпимост. Ти може да можеш да прощаваш някой да те лъже с години и вечер да ляга до теб, но други хора не успяват да преглътнат подобна наглост и буквално подигравка със семейството. Жалко, че имаш подобно отношение към майка си. Дано не си го показвала пред съпруга и децата ти, защото обикновено подобно отношение винаги рефлектира обратно (а дали не се е налагало да прощаваш, защото съпругът ти е видял, че си склонна да прощаваш и е решил, че може да си "поиграе")?
Между другото, защо баща ти (след като не е искал развод и е държал на майка ти) не се погрижи за нея, въпреки развода? След като не е искал да се разделят и е държал на нея, не се ли погрижи поне финансово след заболяването й? Помогна ли на теб поне в грижите или си продължи живота без ангажименти?

Дойде ми на ум една фраза на английски, много подходяща за случая - оригиналната дилема, имам предвид, в която жената се разкаяла и осъзнала, пък мъжът не иска да и прости -  Too little too late.