Развод на 50, или тръгнала тепърва баба за дърва

BeautifulM

И това е така: малко са такива случаи. А те са малко, просто защото хората отказват да поемат отговорност за емоциите си. Ти гледаш на хипотезата, която развивам, именно от гледна точка на човек, който не е поел отговорност за своите емоции, т.е. за теб "партньорът те кара да се чувстваш еди-как-си". Аз гледам на тези неща от другата страна: знам каква емоция се ражда в мен в дадена ситуация и съм осъзнал, че власт над тази емоция имам именно аз. Защото съм направил точно този избор. Ситуацията е малко като в поговорката за сития и гладния, обаче в случая не е "сит на гладен не вярва", защото аз съм бил там, където си била ти, т.е. имам поглед и от двете страни. Ти виждаш нещата само от своята страна. За да ги видиш от моята, трябва да направиш избора относно своите емоции.

Връщайки се към казуса за икономическата принуда: имаме жена, която е принудена да "стои" в брак/връзка поради фактора Х и тази жена поставя емоците си "навън" и от друга страна имаме същата тази жена, която е принудена да "стои" в брак/връзка поради фактора Х, но е осъзнала, че има власт върху собствените си емоции. В моето опростенческо мъжко разбиране, втората жена е в доста по-добро положение. Дори бих спекулирал, че емоционалното и психическо състояние, в което втората жена ще се намира, ще ѝ позволи да намери и по-радикални решения.

Тук думата "изневяра" няма абсолютно никакво място. Двамата живеят в някакъв вид не-моногамна връзка. Изневяра няма.

Ти какво точно разбираш под контролира собствените си емоции,ако жена разбере че партньорът й,на когото е вярвала,си го слага с други?Каквото искаш ми обяснявай,че като се контролираш и тн. няма да я заболи - това просто не е възможно при наличието на чувства.
Контрол обаче може да бъде упражнен вместо да стои и да плаче и да се самосъжалява,хубавичко да му скофти животеца ако е възможно или директно да си тръгне,ако преди това не може да направи първото.Но каквото и да направи,това няма да изтрие болката й моменталически или въобще да не се появи болка,защото контролирала еди какво си.Защото с твоята логика,с контролирането на емоциите си,трябва да е валидна и при отвратителни случаи,не дай си боже смърт на дете или близък.Контролираш си емоциите и си щастлив като заек на тучна морава.Нали е твоя отговорността да не се чувстваш зле,щом си контролираш емоциите.

Ако жената може да контролира собствените си емоции, защо мъжът да не може да контролира собствения си нагон, питам аз. Риторично, себе си питам.

Ако обърнем палачинката - мъж, който твърди, че за жената било най-добре да контролира емоциите си е като жена, която твърди, че за мъжът е най-добре да контролира нагона си.

+1
Глупости на търкалета е написаното /не от теб, Бютифул/. Имаш право на собствените си емоции и не, не е признак на зрялост да се криеш като мишка от тях.

@BeautifulM

За пореден път (не от теб, а в този форум) се прибягва до некоректната в дискусия практика на привеждане на краен пример с цел оборване на тезата на събеседника (в диалектиката тази некоректна практика се нарича ad absurdum, т.е. довеждане до абсурдни граници). Има емоции, които няма нужда да анализираме (какъвто е случаят със смъртта на близък), те просто се преживяват. Но дори и в посочения от теб краен пример емоцията идва от нас, отвътре.

Не е такъв случаят обаче с изневярата. Там "разглабянето" на нашата собствена емоция може да ни даде отговор защо се чувстваме... както се чувстваме (страх от изоставяне, събуждане на комплекс за малоценност и т.н.) До колкото по-ниско ниво успеем да анализираме емоцията си, толкова по-лесно достигнем до извода, че страховете ни, свързани с нея, са неоснователни. И после вървиш в обратната посока, нагоре, изграждайки себе си като една по-силна и уверена личност. За мен поне е важно да се чувствам уверен.

@Косите на Вероника

Ябълки и портокали (емоции и нагон). И не, не става въпрос да контролира емоциите си. А да е наясно с тях и да е поела отговорност за тях. Защото, както вече няколко пъти казах, само тогава тя ще бъде в силната позиция. Иначе всеки следващ път тя ще бъде жертвата, а мъжете ще бъдат "гъзове". И ще добавим още една към 274746287-те теми, посветени на този въпрос.

Чакай, че сега видях, че още имало за емоциите. Абсолютно: имаш право на емоциите си. На емоциите СИ. Но за да бъдат те твои, трябва да поемеш отговорност за тях. А не да тикаш тая отговорност към другиго. Пък емоциите ти да са твои. Малко като децата, които искат кученце, ама друг да го разхожда и храни.

Все едно да очакваш някой друг да те направи силен, а не ти сам да го сториш. Опитвам се, но дори логика не виждам в последното.

+1000

Ама за контролирането на нагона пропусна.
Изобщо не са ябълки и портокали. Слабото място на мъжа е нагона, на жената - емоционалния свят. Ако щеш разбирай. Фактът, че пропусна половината ми пост, е достатъчен за мен.

И не, не тикам никаква отговорност към никого. Нямам изневеряващ мъж, нещо си се объркал. Мъжете, с които съм била, се крият старателно, защото знаят какво ще последва.

Нещо защита на лъжата /изневярата/ ли усещам?

Пак стигнахме до там, че не в изневеряващия е проблема. Мдам. А в жената, с емоциите. Аргументи отново няма.

@Косите на Вероника

Изобщо не съм го пропуснал. Това беше коментарът ми: сравняваш ябълки и портокали. Дори най-простата логика изисква да сравняваш две неща от един и същи порядък (т.е. портокали от Гърция с портокали от Италия, примерно).


Искрено ти пожелавам да е така, колкото и невероятно да ти звучи. Цитираните вече от мен 23742714 теми във форума обаче показват, че много други жени мислят по същия начин, а в крайна сметка излиза друго. Дано си от изключенията!

Точно от един и същ порядък са нещата.

Охо, и лични нападки. Аргументи отново няма.

Баш на място  й е сравнението. За контрол иде реч. Кой каквото има да контролира, че да е хепи.

И мъжа ми подхвана, да.
Освен да ми напишеш какво знаеш за него ... ? Откъде го познаваш?

А защо не?И защо да е различно?Пак е чувство на загуба,емоция на загуба,предателство?
Защо трябва да има чувство за малоценност или страх от изоставяне?Защо просто не може да бъде болка от предателството и загубата?В този смисъл аз си поемам отговорност за емоциите,но те са предизвикани от действията на другия.
Ясно ми е какво целиш с думите ти с този контрол - контролиращата емоциите си жена,мъжът й може да се разпори да прави какви ли не зулуми и да си го слага с който си иска,но тя - защото се контролира,не обръща внимание на това и си живее както преди.И мъж щастлив и жена щастлива.Само,че точно това не е контрол и извисяване,а ставане на подлога и принизяване да търпиш подобно отношение с идеята,че сама си си виновна да се чувсташ зле,а не дива и щастлива, че мъжът ти си го слага с други.
Жената с висока самооценка ще чувста болка от предателството на мъжа си,но ще намери начин да се стегне,да си го прати там;където е решил да си го слага и да започне на чисто.

@Косите на Вероника

От постовете, които досега съм прочел, оставяш впечатлението, че умееш да четеш с разбиране на текста. Не внасяй корекции в това впечатление с неадекватни коментари за лични нападки или нападки към мъжа ти. Такива дори и Шерлок Холмс не може да намери в моите мнения.

Сега, понеже и ти няколко пъти си редактираш мнението: не, грешката не е в "жертвата", а "изневеряващите" да са безгрешни. Грешката е и в двамата - че са се събрали с грешния за себе си човек. Като да натискаш две парчета пъзел, които очевидно не си пасват, ама ти да настояваш, че трябва да си паснат. Просто намери правилното място и за двете. А тази основна грешка (подборът на грешен за нас партньор) иде от друга, която пък е повсеместна зараза: страхът от комуникация. Особено в началната фаза на връзката. За да не би бъдещият партньор да се изплаши и да си тръгне. И понеже работим с очаквания, а не с факти (тях няма как да ги имаме, защото какво: не сме си говорили с партньора предварително), твърде често тези очаквания се сблъскват челно с реалността. И после разбира се, първото нещо, което бързаме да направим, е да обвиним другия за своите очаквания.

Лесно, ще му ги оставя.Стига да не са съвсем бебета....
Никакъв проблем нямам АЗ да съм "неделния" родител.
Знам, сега някой ще каже "Ама той ще ги тръсне на майка си....!".Ами, те и при мен, пак няма да са с мен, нали трябва да работя, за да ги храня....
Това в ситуация, когато жената иска развод.
Когато мъжа си "дигне шапката", тя едва ли има избор....

Ц.
Събирането подлежи и на разделяне. Идваш , казваш "Виж кво, пич, или мацо, вече не мъ кефиш, давай да сгъваме цирка", а не мишкуваш зад гърба на избрания.
Нищо такова нямам предвид. Събират се, когато ги кефи, когато спре да ги кефи, се разделят. А не започват да се лъжат, щото някой иска харем.
Това толкова много пъти сме го бистрили тука, че стана банално вече. Няма правилен/грешен човек в случая - има коректно отношение и лъжа.