И това е така: малко са такива случаи. А те са малко, просто защото хората отказват да поемат отговорност за емоциите си. Ти гледаш на хипотезата, която развивам, именно от гледна точка на човек, който не е поел отговорност за своите емоции, т.е. за теб "партньорът те кара да се чувстваш еди-как-си". Аз гледам на тези неща от другата страна: знам каква емоция се ражда в мен в дадена ситуация и съм осъзнал, че власт над тази емоция имам именно аз. Защото съм направил точно този избор. Ситуацията е малко като в поговорката за сития и гладния, обаче в случая не е "сит на гладен не вярва", защото аз съм бил там, където си била ти, т.е. имам поглед и от двете страни. Ти виждаш нещата само от своята страна. За да ги видиш от моята, трябва да направиш избора относно своите емоции.
Връщайки се към казуса за икономическата принуда: имаме жена, която е принудена да "стои" в брак/връзка поради фактора Х и тази жена поставя емоците си "навън" и от друга страна имаме същата тази жена, която е принудена да "стои" в брак/връзка поради фактора Х, но е осъзнала, че има власт върху собствените си емоции. В моето опростенческо мъжко разбиране, втората жена е в доста по-добро положение. Дори бих спекулирал, че емоционалното и психическо състояние, в което втората жена ще се намира, ще ѝ позволи да намери и по-радикални решения.