Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 47

Точно! Да не вземете да се шашкате и да си лягате всяка вечер с мисълта, че неизбежно ще изгорите. В сравнение с химията тая терапия почти не се усеща. За секунди става, досадното е, че всеки ден трябва да се разхождаш до мястото, за сметка на това пък докато си чакате реда с другите дружки и като разпънете седянка чак настава веселба. Хихихи михихи! За това чу ли, онова гледа ли? Там където ходих аз са супер организирани, да не си помислите, че с часове съм чакала и съм оплаквала изгубеното време, максимум 15 минути да са били и то ако е имало прием на нови пациенти, понеже те са с приоритет и гледат първо тях да насканират и намаркират. Тия 15 минути социални контакти ми действаха някак си ободряващо. Бонус още една полезна терапия - социализация.

Понякога било то и рядко се случва обаче кожата да реагира. Аз лично моето не мога да го определя дори като изгаряне, нито боли, нито сърби, нито мехури имах, грам нищичко като усет. Просто рязко потъмнях и това не им хареса нещо на докторята. До последно си бях розовичка и непипната като бебенце, след 19-тата процедура сякаш за минути потъмнях. Все едно някой през нощта тайно ме е намацал с боя. Та се почна едно отлагане, аз искам, ей ги на колко са - само още 6 лъчета, те ме връщат, аз досаждам "Ама добре съм, нищо не усещам, що не ме искате пак?", те ме гонят "И днес няма да стане, не разбра ли, бре момиче!? Марш вкъщи! Нахлузвай памучната пижамка и мажи!" Те затова са там, затова са специалисти и знаят какво правят, не бойте се, слушайте им съветите.

Лейди, кураж, миличка! Както AnyHr ти писа, доктор имаш в къщата, възползвай се. От психологична гледна точка най-малкото трябва да ти дава хем хъс, хем спокойствие това, че денонощно има на кого да разчиташ. Дори и да е извън компетенциите му даден проблем, най-малкото поне знае кой може да има нужните компетенции. Въобще не си в началото както ти твърдиш и ти се вижда финалът отчайващо далеч. По мой спомен си вече вряла и прекипяла на старта, в момента си май точно по средата на химиите. Да там се натрупват разни и вещества, и емоции. Като преломен момент е. Дръж сА здраво за рогИте на бика. Ще мине! Стискам палци тези индикации за кардиопроблем и твои притеснения да се окажат неоснователни.

Вливат ми 7 неща, едно от които е Херцептин и точно това ще е май доста време. От него са мизериите, знам. Аз психически съм ок, днес даже ще се отнеса на двоен рожден ден на дружки. Ама сърцето ми хлопа в гърлото и някакви неща в кардиограмата не са в нормата, кръвното стои високо, въпреки хапчета за кръвно и пулса е около 110 постоянно. Моят нищо не ми казва, не било моя работа, той си имал грижата. Присъщата любезност на лекарите! Дугата седмица ще ме води в ИСУЛ, там ми е кардиоложката, която е и негова близка да ме гледа и на ехото. На онколозите мисля нищо да не има казвам за сега, както и на кардиолога в болницата, че ще вземат да ми спрат химията и съм за ушите после. Имам още 4 химии преди операцията, а Херцептина май ще е дълго време, не се сетих да попитам за него.

Здравейте , дами
Днес се запознах с лекуващия ме химио....какъвто и да се води .
Толкова ме хареса човека , че ми назначи 8 вливки .... Та до края на Септември да си ме вижда .. Що се надявах на 4 ....мрън
Поне доктора е готин
Вика : Ти знаеш ли за какво си тук:joy:
Викам: Хубави прически сте правили и сте черпили химии ...
Та...харесахме се взаймно .

Първите 4 вливки щели да бъдат с : ...... и ..... така ми прозвучаха и съответно не ги запомних.
После имало два варианта .
С нещо си там 4 вливки или с друго 12 вливки всяка седмица . Това с 12те седмици било по-добро . Ще видим .
Депресирах се хора , поревах си .
Време беше... Всички други пациенти , а те не бяха малко (нямаше свободни легла чак) бяха на възраста на баба ми и дядо ми . Какво правех там подяволите.....
Смятам да си се самосъжалявам още 1 час и после да се стягам . Ще отида да си взема детето от училище
Доктора ми изписа Маоло .

Утре в 8.30ч ще ходя на първото черпене

DZ,  търся точните думи които да напиша и не ги намирам. Хайде отивай да вдигаш раничката на детето а аз ще ти се радвам.
Между другото орхидеята която бях окастрила пусна клонче и това благодарение на вас. Хубав знак е към вас момичета 🌸🌸🌸

Радвам се за орхидейката , явно се чувства добре
И раницата носих и сладолед си взехме .
Детето каза , че щом ще са 8 значи организма ми ще свикне бързо с тях и ще ми е по-леко. Мамин сладък

DZ, ей мрънчо, да се стягаш! Теб в Аспарухово ще те черпят с коктейли, нали? Имай предвид, че там онкодиспансерът отговаря на всички необходими стандарти, та поради тази причина приемат и палиативни. Гледат да ни делят да не се засичаме много, много и да се травмираме, но мълвата все пак се носи и му става гадно на човек като се огледа или ослуша около себе си. Само няма да ми рИвеш! Твоят случай не е за оплакване. Я как добре и ведро ми се възстановяваш, къде си тръгнала сълзи да рониш. Не се чувствай прокълната или като изключение едва ли не, денят е бил такъв, че все от баби да си била заобиколена, ще се увериш, че и много по-млади от теб се борят с тази гадост. Аз примерно се сприятелих с девойче набор 98... 98!? Представяте ли си? Току що навършило пълнолетие милото... и едно красиво, едно мило, едно възпитано, интелигентно. Като ходихме за вливките ни съвпадаха датите и докато чакахме лекарствата да стоварят минаваше целия предиобед, та тигели въртяхме до квартала долу и обратно по баира, я за някоя друга ядка, кафенце, водичка и дъра-бъра лафа да върви.

Относно свободните легла... да, тъжно е, напливът е огромен и не само там. Ако ти издържа физически тялото, аз бих те посъветвала на стол да се съгласяваш да те включат ако не е противопоказно и ако схемата ти позволява разбира се. Няма смисъл да клечиш там до залез слънце в чакане легло да се освободи, още повече ще те натовари психически. А ти си борбена мацка, активна, в добро общо здраве. Леглото даже лоша шега може да ти изиграе. Аз така на втората система като се емнах рязко да ставам от легнало в седнало положение и аха-аха и да се строполя на пода. А на столчето айляк работа... стоиш си кротко, системата си се изкапва тихо и спокойно, няма го тоя момент с рязката денивелация при хипер активните идиотчета като нас. Както си седнал, така си и тръгнал да се тътрузиш към изхода без свят да ти се вие.

Стягам се ама....
То човек и такива дни има
Отивам да закарам зверо на гости за събота и неделя . И после , ще си взема биричка да се почерпя за 8-те вливки .

Дами само въпрос..
щом последната ми вливка , ще е чак края на Септемви евентуално ...  Означава ли , че чак тогава ще започне да ми разсте нормална коса ?

Lady, DZ, виртуални прегръдки!
  И понеже DZ спомена косата иска ми се да споделя с вас...

https://secure.onemissionbuzzoff.org/registrant/FundraisingPage. … 281#&panel1-1

Това дребничко, красиво, дългокосо, русокосо момиченце е моята снаха (на малката снимка отдолу).  Прегърнала е кауза „дари усмивка на дете с рак” и ще обръсне прекрасната си главица на 3 юни на един стадион в Бостън, заедно с много други солидарни хора.

Пиша и плача! Защото се възхищавам на смелостта ѝ, на голямото ѝ сърце, на добрата ѝ душа! И защото знам какво е за една жена да изгуби косата си!

И аз лятото ще пусна косата си много дълга и като порасте достатъчно ще я отрежа и ще я даря  за перука (съжалявам, че не е достатъчно дълга сега, за да ти я подаря на теб DZ ). Имам буйна грива, може и за две да стигне.

Благодаря ви , момичета
Явно наближаващия цикъл ми е разбутал хормоните
Ето затова е хубаво , че няма да пия хапове. Има да си рева с тях
AnyHr , браво на снаха ти
Като порасне косата ще я дариш на някой,  който много ще се радва
Благодаря ти

Аз пък не виждам каква е драмата с косата?
Пред дилемата дали да остана жива, бих изтърпяла и съм го направила - всичко.
И кърпи, и перуки ... И то три пъти по време на лечението 26 години.
Преди това бях с много гъста и дълга руса коса, не къдрава, на вълнички беше. Сега вече е бяла и остана къса, защото свикнах, пък и ми харесва за моите години.
Защо ли се обаждам. Не ми е работа да ви давам съвети, вие си знаете.

Аз си уредих кардиолога да ме види в неделя.
Днес си разходих естествената перука. Китайска, обаче нито запарява,в отличие от изкуствените, нито нещо се усеща. Като нищо ще си купя още една естествена от нелицензирания магазин. Изкуствените да стоят за зимата.

Лейди , притесняваш ме.
Щом в почивен ден ще те гледа , дано се окаже нещо леко  и само да си разхождала човека напразно

Хули , не оставяш човек да помрънка малко
Ще реши в дупка да влезе -ти тактично със шут ще го изкараш
Днес си мислих за теб между другото...
Едната сестра ми дава инструктаж - на ръката от оперираната страна -нито кръв , нито вливка.Нямала лимфни възли и не ставала...
Викам си на акъла , ако ти се падне дама като Хули -какво правиш ...

Едва ли е напразно, де да беше... Отекла съм безобразно, лицето е отекло, дясното око трудно го отварям и то чак към обяд, а краката не влизат вече в обувките. Ще навра някакви шляпки, добре,че е топло.
Само да не ми спрат химията, моля се.

Ох, милата...
Дано бързо да се оправиш

Lady, не се притеснявай за химеото, може само да намалят дозата. Да знаеш, че те мисля.
DZ, успех днес, да мине леко.