Публикувана: 13 апр. 2018, 08:08 ч.
Последно мнение: 28 май 2018, 10:34 ч.

Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 47

70 039
737
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на майката на автора и какви проблеми възникват?
Какво представлява туморният маркер и какво означава увеличаването му?
Какви са препоръчителните действия при откриване на бучка в гърдата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на майката на автора и какви проблеми възникват?
  
  Майката на автора има ректален злокачествен тумор, улцерозен колит, деменция и изпитва обилно вагинално течение с неприятна миризма. Тя се бори със слабост, загуба на тегло, треперене и умора. Има опасения за сепсис, туморен разпад, сърдечен арест или бъбречна недостатъчност.
- Какво представлява туморният маркер и какво означава увеличаването му?
  
  Туморният маркер е вещество, което може да бъде открито в кръвта, урината или тъканните проби и се произвежда от ракови клетки. Увеличаването на туморен маркер може да показва рецидив на рак. Например, ако нивото на туморен маркер се повиши от 10 до 22,5 U/ml за период от шест месеца, това може да предизвика безпокойство и да изисква медицинска консултация.
- Какви са препоръчителните действия при откриване на бучка в гърдата?
  
  При откриване на бучка в гърдата е важно да се консултирате с лекар, който да извърши необходимите изследвания и да предложи подходящо лечение. В случай на съмнителна бучка, операцията може да бъде препоръчителна, но решението зависи от резултатите от изследванията и консултациите с лекарите.
- Какво е диспансерзизация и как се провежда?
- Какви са цените на скенерите в Сити клиник?

# 585 16 май 2018, 19:50 ч.

София
Мнения: 3 931

Ей, хора! Я си живейте живота пълноценно! Иначе за какво да оцелявате!? (съжалявам ако звуча цинично, ама се втелясвате... ).
Нито басейни, нито рекички, нито море е
"забранено". Трябва да "консумирате" Слънцето с мярка- това е.
Ходя на море (нашето, Турция, Гърция), на басейн (всеки момент и вкъщи ще напълним басейна), обожавам рекички, езерца, язовирчета (където има вода- там съм)...просто не се пържа по 7-8 часа на плажа, както обичах преди (а и не мога, става ми зле). Вече търся по- дебелите сенки в жегата.
Ходя на фитнес, правя коремни преси, гимнастики разни. Кося, поливам и си плевня градинката ( когато ми е кеф).
Радвам се на живота... Не се лишавам от нищо (но и не прекалявам с нищо... ако пък прекаля се поправям). Ям, каквото ми се яде (предпочитам мръвки), пия, каквото ми се пие (и понеже не съм пияница, а ценител ( Joy

)- наблягам на виното- червеното, пък и ми е по лекарска препоръка
Stuck Out Tongue Winking Eye

Нищо не е забранено категорично. Слушайте тялото си и сами ще установите какво ви причинява дискомфорт и ще се нагодите.
Ходете по- често сред природата, наслаждавайте се на песента на птиците, и щурците, вдишвайте с пълни гърди аромата на цветята и билките, тичайте боси под дъжда... Животът е прекрасен!

Има някаква програма "Виктория"- само съм чела за нея, поинтересувайте се и се възползвайте.

Отпуснете се, момичета... Kissing Heart

Самоцитирам се: "Не съм болна, просто имам рак!" . Всичко ми е точно!
Не е важно колко дълго си живял (аз вече съм от дълго живелите, след месец ще чукна 60), важно е да гребеш живота с пълни шепи!

,PS. "Болестите могат да се държат под контрол!"... цитирам Боян Петров...
Преборил е 2 вида рак, кома, имал е диабет... и не е седнал да се самосъжалява, тръгнал е върхове да покорява (във всякакъв смисъл).
И остана на върха! Поклон!

Последна редакция: ср, 16 май 2018, 19:59 от AnyHr

# 586 16 май 2018, 19:59 ч.

Мнения: X

Лейди, така е, по време на химията почти всичко е забранено, после е по-лесно.

# 587 16 май 2018, 22:26 ч.

София
Мнения: 5 074

Аз пък съм рокаджийка. Танца ми е в кръвта. Като чуя ритъма, сърцето ми започва да подскача и не мога да се спра. Е, спрях се вече, защото краката не ме слушат.
Но друго исках да кажа. Като ми резнаха и двете цици и ми издърпаха лимфните възли ми казаха - да не НОСЯ повече от три килограма на ръка. Никой не каза, че не трябва за вдигам тежко. И вдигах, работата ми беше такава, че нямаше как.
Вярно, това беше преди 25 години. Сега сигурно критериите са други.
Проблеми с ръцете никога не съм имала.
Работих през цялото време на лечението и то яко. И тежко съм вдигала, болнични не съм ползвала. Бизнеса си беше мой и не ми оттърваше да ме няма там.
Знаете ли, трябва да преценявате кое и как . Вие си знаете и го чувствате.

# 588 16 май 2018, 22:31 ч.

Мнения: 1 355

Цитат на: Анонимен в ср, 16 май 2018, 15:47

Цитат на: emma1_ в ср, 16 май 2018, 01:53

Отстраняването на гърдата и реконструкцията й се правят с една операция! Има даже здравна пътека за това /с малко доплащане../! Но на моята позната това й е коствало живота! Рецидива се появил точно между силикона и ребрата..., нямаше как да се опипа и да се види доста по-рано...Ох, като че ли всичко е до късмет! Не сме здрави да слагаме силикон....Но аз не се сещам, че съм без гърда! Слаба съм и се обличам модерно, нося прозрачни блузки...не се вижда, че нямам гърда! Много са удобни специализираните немските сутиени. Те са по 50-90 лева, но са много качествени! Имам сутиен на Iris, който го нося 4 години и не е мръднал. Много съм щастлива, че Бог ми е запазил живота!

За това ако жената е с имплант, трябва да прави ЯМР веднъж годишно поне!
И пластичната оберация не е безплатна. Доплаща се и е около 1500лв. (цената може и да варира между различните болници) ако се прави заедно с мастектомията.

Те там включват и някаква пътека да е по-малко доплащането! След 1 година от поставянето на импланта на моята позната са й правили МРТ, но не са могли да я спасят! А иначе без импланта лекарите щели да й опипат рецидив много по-рано.....

# 589 16 май 2018, 22:31 ч.

София
Мнения: 7 579

И аз мисля, че е много индивидуално. Аз не спрях тренировките по време на химията, такива със собствена тежест и леко кардио. По-добре се чувствах така, а и е важно да не се качват килограми - затлъстяването е рисков фактор за рецидив, заради повишения естроген. Алкохолът вдига риска по същата причина, затова е добре да е с мярка. Но както ми каза един доктор - на Балканите гъркините са с най-нисък процент на разпространеност на рака на гърдата, и това не е заради диетата им, а заради спокойствието. Joy

# 590 16 май 2018, 22:34 ч.

Мнения: 1 355

Цитат на: Unknown_lady в ср, 16 май 2018, 11:33

И друго. Предупредиха ме да внимавам да не качвам килограми и качих почти 10. Че се задържа вода е ясно, отоците ги виждам и аз навсякъде, но от къде се взеха чак пък толкова, след като не ми се яде нищо, само с вода и домшана лимонада се наливам и диня, постоянно съм жадна. По едно време поглеждах нездраво към вафли Морени, сега съм си забранила вече. Целия гардероб ще подменям вече, че нищо не ми става.
Събудих се с болки в костите на ходилата и сега едва стъпвам като мече дюстабанлийче. Бяха ми казали, че бялата химия "удря" в костите, но понеже досега нищо такова нямаше, мислех да ми се размине, ама не. Явно е и до натрупване на отровите.
После ще я мисля операцията, че верно ме депресира. Вчера доктора не напипа уплътнения, само портокаловата кожа се вижда малко и лек оток, но имало време още, така каза.

Килограмите се качват от самата химия! Съставките й забавят метаболизъма!

# 591 16 май 2018, 22:46 ч.

Мнения: 4 466

Спирит,
То при мен на работа си е почти фитнес - на моменти Stuck Out Tongue Winking Eye

Само избягвай резките движения и подскоците Hug

Вчера похвалих малкия ми мъж.
Днес вече не издържа на напрежението и ревна милото Cry

Липсата на коса на него му се отрази зле. До сега сме се успокоявали. Обяснявах му , че не е единственото дете чиято майка минава през това.
Оф, уш успях да го успокоя. Горкото едвам го накарах да си каже какво му тежи. Ако продължава да се терзае , ще звъня на една приятелка - детски психолог е .
Дано бързо да му мине и да продължи да се държи мъжката както до сега Disappointed

След като си легна уш успокоен и аз ревнах ..... майната му на квартиранта , ще го уморя до крак . Не го ща вече в живота ми - само ми разстройва детето.

# 592 16 май 2018, 23:30 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 13 505

Въпреки твърденията да се ходело естествено с гола глава и не знам какво си, аз имам съпротиви. Това се казва и прави за морална подкрепа на болния, но иначе не е ок. Не е за всеки тази работа. Аз предпочитам да ходя с тюрбан в къщи и с перука навън, не искам да подлагам никого на морално изпитание, нито пък да ме зяпат и разпитват. Така че ако за детето е стресиращо, по- добре е да бъде щадено. Има тюрбани, има и шалове. Децата мислят, че майката ще умре, когато виждат подобно нещо и се задейства първичният страх от изоставяне, както и други екзистенциални страхове. Колкото по- малко е детето, толкова страхът е по-силен. Да не говорим, че до 3- годишна възраст детето се идентифицира с майката и то самото се страхува за себе си. Щадете децата.
А квартиранта трябва да се разкара и да не се връща никога.

# 593 17 май 2018, 12:39 ч.

на път
Мнения: 2 804

Аз домашните не съм ги притеснявала да ме гледат по кубе ... и на мен ми беше гадно да се гледам. Ходех с едно мекичко, памучно кръгло шалче за ски.

http://www.tashev.bg/product_photos/thumb-270/1401-1500/1_1425_72_1.jpg

# 594 18 май 2018, 08:05 ч.

Варна
Мнения: 1 685

Цитат на: DZ в ср, 16 май 2018, 22:46

Вчера похвалих малкия ми мъж.
Днес вече не издържа на напрежението и ревна милото Cry

Липсата на коса на него му се отрази зле. До сега сме се успокоявали. Обяснявах му , че не е единственото дете чиято майка минава през това.
Оф, уш успях да го успокоя. Горкото едвам го накарах да си каже какво му тежи. Ако продължава да се терзае , ще звъня на една приятелка - детски психолог е .

Честно да ти кажа, аз не бих изчаквала сам да се справи. Не подценявам нито детето, нито вас като родители. Ще се справи и самичко, а с ваша помощ е гарантирано. Детстката психика е нещо много деликатно обаче, професионална ръчичка е хубаво да пипне там, че понякога приемането на дадена ситуация, адаптирането към нея може да стане за сметка на нещо.

Скрит текст:

На мен все ми се чудят как така мразя сладко. Ами ей така, много лесно е да намразиш нещо. Втори клас бях, когато баща ми избяга зад граница, тогава още визови режими, екстрадации, черни печати, не смееше да мръдне от Германия и се криеше като бежанец. На майка ми пращаше пари, на нас двете с какче кашони с лакомства. Ама супер бутикови за онова време, най-долнопробното десетртче беше марс или сникърс. Колкото и да ми обясняваха каква е "мисията му" така и не се примирих с липсата му по рождените дни, по коледните празници. Успя да пропусне на сестра ми абитуриентската, по-късно пропусна и моята, за нейната сватба едва се измъкна, дойде ама на другия ден още потегли обратно, ако имаше как от ресторанта още след официалната част щеше да потегли. Тия всичките лакомства, с които се опитваше да компенсира знаете ли къде ми идеше да му ги втъкна. Баща исках аз, не шоколади. Не че не се оправих в живота и без него (дори му демонстрирах, надминах му стандарта и имането, било то пикла, било то в България, един вид: "Алоу, баща ми! Видя ли, че супер излишни бяха тия ти напъни до Германията да се добереш? И тук щеше да успееш!" ), но каква осакатена женска душа съм станала идея си нямате. Привидното възпитано държание, учтивост и деликатност са просто маска. Само някой от мъжки пол леееекичко да ми намекне, че съм по-слабичка или зависима от него и стой та гледай кво правя. Гадна ставам ама възгадна и всичко прикрито и планирано. Не спонтанна реакция, лек скандал и час два цупене, планирано отмъщение, от което най-силно боли и ти идва като гръм от уж прояснено небе. Не позволявам просто на мъж и гък да ми каже. А що нещастни душици минаха на изпитателен срок през ръчичките ми и като виждах, че тоя не си струва деца да му раждам, ония не си струва къща да му въртя и захвърлях на боклука без грам гузност и с хладнокръвна лекота. Е... намерих го най-накрая, достойният за моето величие Мъж с главно М. Тъкмо се навих дечица да му раждам и той пък ракът мен намери.

Не си гради лоши прогнози за бъдещата личност на детенце. Просто пример исках да дам как може от детска възраст нещо, което смяташ сякаш за преодоляно вече и захвърлено в прашните сандъци за целите на статистиката цял живот да те преследва. Затова, DZ, звънкай на приятелката си, не чакай да видиш дали ще спре да се терзае. Тя ще помогне и на теб, нищо че ти не си дете. Моята кумица точно с деца работи, с проблемни деца, със забавено умствено развитие или проблемно поведение. Уникални подходи имат тези специалисти, не са им пациентите лесни. Един ден само с нея, хем да се видим, хем да си побъбрим и да се успокоим една друга ми дойде като свеж въздух. Ако е имало хипотетична вероятност душата ми също да пострада от болестта, вече съм сигурна, че не може. Дори тя го професионално констатира и окуражи все така да го давам. Wink

Последна редакция: пт, 18 май 2018, 08:55 от Spirit Crusher

# 595 18 май 2018, 08:28 ч.

Мнения: 2 199

Една виртуална почерпка от мен момичета 🎉☕🎂🍰🍬днес ставам на 50. Събуждам се и слизам на първия етаж и виждам цялата порта облепена с 50, това е най-хубавата ми изненада.

# 596 18 май 2018, 08:42 ч.

на път
Мнения: 2 804

Честита и здрава да си! Прекрасен ден!

Аз намерих кърпа за глава на добра цена в Декатлон. За мен тя е по-удобна от всичко. Даже съм спала с нея ...
https://www.decathlon.bg/p/8383411_krpa-za-glava-za-prekhodi-che … 251-801-white_ncs

# 597 18 май 2018, 08:49 ч.

Варна
Мнения: 1 685

Няма смисъл, благословена да си! Честит юбилей! Я подшушни чия идея е била тази с облепянето на портата? На обичания Мъж, нали...? С удоволствие ще се почерпя виртуално с каквото си ни подготвила, за ваше здраве и все по-слънчеви дни и твои, и на мъжа ти.