Не ми се ходи на бал

Как да не може. Съвсем като с бившите колеги - някои ще ти липсват, някои хич, а може и с радост да напуснеш колектива като цяло. С тези, с които имаш приятелски отношения, ще си продължиш връзките. Наистина ли на някого му липсват съучениците?

Не бих раздавала определения за човек, който не познавам, в случая - за автора на темата. Дори не бих си играла на гадател, тип Маг Фидан, за да разсъждавам по въпроса за причините, поради които се чувства еди как си, при пълната липса на информация в такава насока.
Защо не му допада средата - може да има причини различни и не е задължително той да е социален дебил, за да не харесва определена такава.
Ако той смята, че по принцип има проблеми с общуването, то ще да си потърси компетентна квалицифицирана помощ, каквато тук няма как да намери. Но подобен проблем не се решава с изнасилване за участие в събитие, което изначално му е неприятно. Изнасилвания от подобен характер само ще влошат нещата, ако той принципно има такъв проблем. Тогава вместо да се работи върху осъзнаването и успешното му разрешаване, той само ще се задълбочи. 
А възможно е и да няма проблем с общуването по принцип и просто тази среда да не е неговата. Случва се. И тогава още повече няма смисъл да се натиска там, за където не е.
Това, че аз съм се чувствала добре в класовете си, по никакъв начин може да няма отношение към автора на темата и неговия проблем. Така че то няма значение за неговия случай.


Точно така е. Едни места ти допадат и с мъка се разделяш с тях. От други бягаш, като от пожар. Щом бягаш, най-често има и защо.
На мен принципно не ми липсват цели колективи и никога не са ми липсвали. Липсват ми определени хора. Но колективът няма отношение към това. Не всеки човек е колективистично настроен, не всеки има конформно поведение, има хора най-различни - индивидуалисти, интроверти /което не е нито по-добро, нито по-лошо от екстровертите/, колективисти, балалайки, мълчаливци, има и кифли, мазни парчета, кухи гевреци, сметанови торти, свежи салати, сочни плодове и т.н.
Имам познати - прекрасни хора, които не се чувстваха добре в даден клас, колектив или група. Напуснаха. Смениха. Родиха се. Приказвала съм с тях. Междуличностни проблеми не сме имали. Споделяли са ми какво ги дразни в старата ситуация и какво им допада в новата. Човек не е дърво с корени. Слава Богу. Затова ако нещо в обкръжението го дразни много, до степен да го фрустрира и не може да го промени, най-добре е да смени пътя и средата. Човек е подвижен, има крака - да иде там, където иска и глава - да решава къде ще е по-добре за него. Който няма особено последното, се влачи просто по течението и се приспособява, защото други алтернативи за поведение просто няма, други средства за самореализация не е развил. Е, и това е начин, разбира се. Но не е задължителен за всички.

На мен лично ми липсват. От гимназията . Там бяхме много готин клас и имахме много общо заедно. И от унивесритета ми лиспват повечето ми колеги . И не само от моята група.

Моите не ми липсват, липсват ми само смешните моменти с тях.
Липсват ми някои от учителите.

Judy дори само факта, че опотрбява епитети при описанието на съучениците си и си позволява да ги обособи в две групи, над които се слага .... говори достатъчно много за човек, който не познаваме. Просто се самоописва в дадената ситуация и то с 1 изречение в началното си мнение.
Т.е. за всяка друга ситуация и за подбудите и и т.н. не бихме могли да се изказваме, но за описаната ситуация ... така описана ... доста ми говори .

да. и те ми липсват. понякога си мсиля , ако ги срещна на улицата ... 

Няма лошо в екскурзиите, даже на мен много повече ми харесва този вариант, но при едно условие – че отиде целият (или почти целият) клас. Ако решат вместо бал – екскурзия, прекрасно. Със сигурност ще им останат повече и по-приятни спомени, напиването и там ще си го направят.
Но в случая класът е решил да имат бал, затова ми е странно такова демонстративно цепене от колектива. Още повече ме озадачава, че явно е масово – я колко хора декларираха, че са го направили вече.
От една страна, добре, всеки има правото да прави каквото си иска. От друга обаче... Абитуриентският бал символизира точно краят на детството и поемане по пътя на възрастните. А той е изпълнен с неприятни неща и задължения. Колко човека могат да се похвалят със страхотен работен колектив и силна любов с колегите? Много са тези, които не харесват нито шефове, нито колеги, но си налягат парцалите и работят. Животът не е безкраен купон, има си и неприятни моменти. Не може вечно да се бяга от тях. Щом вече си голям, редно е да се изправиш лице в лице с тях и да си ги решаваш.
А ако от цял випуск никой не ти допада и с никого не можеш да осъществиш нормален контакт – нито ученици, нито учители, значи имаш голям проблем. И е време да застанеш очи в очи с него. И да намериш начин да си го разрешиш.
А, и още нещо. Едно е да решиш да не ходиш на бал и да предупредиш отрано родителите си, друго е да ги оставиш да се изръсят за вечерята, снимките и за каквото там още се събират пари (а сумите съвсем не са символични, даже напротив!) и накрая да се фръцнеш капризно "Няма да отида пък!". Поне за мен е крещяща липса на зрялост и отговорност, но за друг може да е признак на свободомислие, знам ли...

Според мен доста рязка граница слагаш все пак.
И на над 18 хората могат да са пластични. Но пак може да не искат, не желаят или не намират за необходимо няма значение,  да си затварят очите. Може да имат достатъчно други опции, които правят отказът от нещо наистина лесен. Всеки случай е различен.

За мен е по-скоро колебание да се избере между две неизвестни ситуации. При това без възможност за втори опит. Нищо повече. Търси информация, което е отговорен и зрял подход. Няма пренавиване поне в постовете и според мен и изобщо. Да, има очаквания, че балът трябва да е супер или да се пропусне може би. Вече писах, че това не е най-добрата стратегия за събирания, начинания и прочие.

А де... Имала си късмет или имаш приятен общителен характер. Или и двете. Аз нямах много общо с класа ми, с едно момиче се преоткрихме след гимназията. Затова го разбирам момчето, понякога не се получават нещата и няма смисъл да се отбелязва на събитието, щом не иска. Не мисля, че пропускът е голям, щом спойката липсва и не усеща хората като близки. Кофтито е, че ще са някъде на екскурзия - няма как да си тръгнеш предварително. Ако е в града е лесно, писва ти и си взимаш шапката.  

Защо ви липсват наистина?
Ако сте се разбира ли добре и цените контакта би следвало да се поддържа /или поднови/.
Като е ценен защо е изоставен?

По мое време повечето от момичетата напълно отговаряха на определението кифла - намацотени с един тон грим лигли, които имаха самочувствие до небето без никакво покритие и бях решили, че са нещо по-специално от другите. Тогава поне момчетата си бяха нормални.

Като знам каква е днешната младеж, съм склонна да приема епитетите, с които авторът описва съучениците си.

Не съм цвете по характер. Събира се група по интереси. Музика, книги, заведения, купони и се събирахме след у-ще. ПРеподавателите ни бяха готини и изобщо имам много хубави спомени и също много научих от другите в компанията за много неща.

 

Няма как . Всички контакти се разпадат, когато хората са заети с различни неща. Даже си помислих това наскоро.
Имаше една майка с едно момченце още от градината на по-големия ми син. Много готина, събирахме се много и то не само покрай децата ... Преместихме се само на няколко спирки р-е да живеем и контакта замря. Просто струва много усилия, а ежедневието е толкова натоварено и има толкова неща за предприемане. Същото се почтори и в основното у-ще 1-4 клас с друга майка с приятелче, но пак много симпатична жена и доста се срещахме , ами децата отидоха в различни гимназии след 4 ти клас и до там беше.
И т.н.
За гимназията - ами лиспват ми от гледна точка на информацията , която тогава се обменяше - какво четат, каква музика слушат, какви са плановете в службата и за ваканцията ... Много неща са интересни и има хора от които знаеш, че можеш да чуеш нещо стойностно и да научиш нещо ценно за теб. Затова и контактуваш с тях. Затова ти и липсват контактите.
Не знам дали успях да обясня. За други може да не е така, може да си напишат каквото искат, но за мен е така.

Аз не мога да приема определения о тедин за всички. Особено ако човека не сложи условно наклонение или @според мен@ ... или пък не е специално квалифициран да определя.

На мен пък изобщо не ми липсват съучениците, нито учителите, нито други хора, които съм срещала години наред по други поводи (примерно в университета). Това е индивидуално и не може да се каже, че няма как. Не всеки се привързва. Нямам нищо против хората и не съм била в лоши отношения с тези от тях, които не ми липсват .

Повечето хора употребяват епитети твърде емоционално. Това е често срещано при младите. И не е нищо, за което можеш с лекота да се захванеш и да дадеш насока на разсъжденията си за причините дадена ситуация да е еди каква си. А че има колективи, в които масата са си наистина кифли - има ги. Сега как е при автора това няма как да знам и не го обсъждам.
Не бих гадала в подобни случаи изобщо. Ситуацията изобщо не е "описана". Нито имате данни от кога, как и защо човекът се чувства по определен начин, нито сте запознати с каквито и да било реални факти. Аз - също, затова не го играя Маг еди-кой-си по 2-3 изречения. Големи грешки стават чрез ползването на подобен еднопластов и повърхностен подход. Въздържам се да ги правя. 
Имам достатъчно житейски опит, за да знам, че ситуациите и причините могат да доста различни, както и самите хора, без да е нужно лично да изживявам всички тях. Имах например в някои от класовете ми съученици, които бяха тормозени, изолирани, чувстваха се наистина ужасно. Едното момиче, например,  понякога ми се е оплаквало и дори аз лично го посъветвах да си смени училището. То като че ли очакваше просто от някого подобна подкрепа. Смени го и наистина всичко му се промени. Попадна на негова си среда, в която никой не я тормозеше и обиждаше. И е нормално един ученик, че и възрастен, да ползва епитети за хора, които го притесняват и тормозят редовно, например. /Ако иде реч за мъж става още по-сложно, т.к. той много рядко би признал дори пред себе си, че е обект на тормоз и подигравки. Не чакайте да ви го напише в един форум./ Мен не са ме тормозили, съответно не се чувствах и нямах причина да реагирам така. Но не съм ни сляпа, ни безчувствена, та да не мога да се поставя на мястото на другия и да не осъзная, че моето дередже не е негово и обратното.

Ако нещо ти лиспва, намираш го. Е, другия трябва да го цени. Иначе няма да има време. Но това всичко е трудно като рефрен, не е сериозно.