Не ми се ходи на бал

qrye и на теб отговарям, но пъвро цитирах това
Говориш за различни колективи, но за един човек.
Според моя скромен житейски опит и наблюдения човек има една и съща база , една и съща първична реакция и един и същи модел на поведение при стрес, претоварване и опасност, които могат да се степенуват, но поведението в тези ситуации е еднакво, модел, алгоритъм или както щеш го наречи. А това е основното.
От там човека е еднакъв. Контекста е различен.

Но това както винаги споменавам спрямо моя скромен житейски опит и лични съждения.
Не настоявам да съм права за другите, за себе си съм.
 

Да. А повечето хора сме си по-обикновенички и имаме определена насоченост, мотивация, виждания и предпочитания. Поддаваме се на влиянията на момента и средата. И не държим винаги един и същ курс, въпреки времето и заобикалящите ни рифове, а лавираме според ситуацията. Понякога ще подкараме напред, друг път ще лъкатушим, в трети случай ще се откажем, ще се върнем или ще променим курса изцяло...
Такива сме си ние, обикновените хора.
/Лично аз не познавам човек от глина, тип социален пенкилер, въпреки че съвсем хипотетично мога да предположа, че и такъв има под слънцето. Но някак не ми е цел да се силя да съм като него./

Хората са все хора навсякъде. Даже може, макар и много, много преувеличено!, да се смята че навсякъде хората са  еднакви. Но в тази обща подборка, един човек винаги ще се чувства добре с една нейна част и зле с друга. Това е средата. Не си с всички хора. Нито е нужно, нито е полезно. А да искаш да се приспособоиш към тях е повече от вредно. Най-малкото това ще ти гарантира отхвърляне от повече от половината хора изобщо на някакво ниво.

Аз не виждам каква е връзка имат интересите на някой със способността му да общува. С колегата, с който бяхме в един офис нямахме абсолютно почти никаква допирни интереси - той се интересуваше от футбол, аз от коли, но си общувахме перфектно.

 което противоречи на теорията с многото маски, които човек си налага тук и там и става ту такъв ту онакъв.
Това исках да кажа, че човек си е все той и където и да се намира, като държава , то той си търси своята среда ... като под хората са еднакви имах в предвид, че и в България и в Белгия ги има тези среди .Т.е. на всякъде можеш да намериш от вси1ко, но е добре да си наясно със себе си и ако не ти се получи с дадена среда то не е защото всички те мразят, а защото не пасваш. Търсиш си твоята. Това е според мен.

Да, точно така, изрично това мнение изразих  - че човек е различен в различните колективи. И се чувства различно. Въпреки, че си е все той /уж/.
Базата и една и съща да е, надстройката е различна и се променя. Според ситуациите. Първичната реакция не изчерпва цялото му поведение. Напротив. Тя си остава само това - пърична реакция в екстремни ситуации. Каквито повечето не са. По-често човек има възможност да помисли, да вземе рационално и аргументирано решение. Какъвто е случаят. Тогава може и да не надделеят първичните реакции. Зависи.
Затова и човек действа различно в различните ситуации и е различен, макар и да е изначално /уж/ един и същ.
Защо притеснява идеята за маската? Знаете ли откъде идва думата "персона", "персонален"?
Вие имате ли качеството на персона? Всеки счита, че е такъв, всяка личност е такава. А персоната е маската или лицето, с което човек се представя пред света. Точно тя му помага да се приспособи към различните ситуации.  Но и човек сам избира - съзнателно или не съвсем, кога каква да си надене. Защото той никога не е един и същ навсякъде. Дори биологията му подлежи на промяна. Какво остава за мисленето и поведението му, за емоциите и чувствата, които изпитва.
Цитатът на Ом по никой начин не противоречи на това. В него, конкретно, това не се коментира.

Човек си преценява за какво да се напъва да се приспособява. За една нощ с някакви хора, които може повече да не видиш нито веднъж в живота си и нищо не зависи от тях - за мен не си струва. Дори и някакъв особен тренинг/опит не е.

Не знам за вас, но в мен някои хора вадят най-доброто, а някои - най-лошото. Все съм си аз уж.

За момчето е рано да се отсъжда за проблем. Ако навсякъде все всички са му тъпи и след десет години, нещата ще се ясни. Ключово в случая е има ли приятели извън училище.

Имали сте различни интереси, но сте имали и допирни точки. С човек, който е напълно различен, не може да се намерят никакви допирни точки и едва ли ще се получи истинско общуване - примерно между човек, който работи в офис и такъв, който работи като каруцар (и които двама в същото време имат различни хобита, различно възпитание, отгледани са в много различни семейства, с различни ценности и приоритети), трудно ще се получи добра социална спойка.

Ами по твоята логика авторът също е имал допирни точки със съучениците си. Къде е проблемът тогава?

Аз съм на друго мнение. Защото стресова ситуация за някой банков служител е голям клиент и голяма сума пари, а за една помощничка в супермаркет е скандал от кварталния пяница, че бирата в хладилника не е студена.
Според мен и двамата могат да получат еднакво натоварване от негативни емоции и стрес и да се включат внедрени от детството модели на поведение, т.е. базовите реакции. Т.е. те са винаги там, както казах в различна степен, спрямо степенуването на ситуацията.

Според мен .
Например един човек може да си изчопли пръстите заради това , че не му е стигнало време да си представи проекта, докато за друг достатъчно ще е да му сложат билет за паркиране, а трети ще реагира на някоя мадама , която не го е погледнала ... но може да не си изчопли ноктите, това не му е в базовите реакции , а да иде и да изчисти из къщи и да се разпищи на децата че цапат, а трети ще се оплаши от @кръвното@ или нещо от сорта. Кой както е научен.

Човек е различен в различна среда.
Даже това, че едната му е комфортна, а другата -  не, го променя, вади едни качества, подсилва други, променя освободеността, непринудеността, изскреността и прочие.

Та, той е същият. Но нитос едържи еднакво, нито го възприем еднакво. Дори един човек да го гледа в двете среди. И не е задължително да слага маски, но е различен с различените хора. Едно ще ми е отношението и съответно представта за мен ако някой ме блъска в автобуса и друго, ако някой се опитва да ме удари докато шофирам и съвсем друго докато се усмихва мило и дава път "простичко" спирайки на неговия стоп или изчкавайки слизащите преди да се качи, нали?

Няма противоречие. Нещата хем са прости, хем не са толкова еднозначни, че двете да си противоречат. някои хора не губят време и усилия да се "вписват" в некомфортни среди. Не е лоша идея. А да обявиш млад човек, който го прави за "асоциален" е лоша идея.

Човекът е написал, че не му се ходи на бал, а получи такива задълбочени психологически анализи. Дано поне да е научил нещо полезно.

Най-големият му проблем на пръв поглед е правописът му, но това е само моето скромно мнение.

Всъщност това не е "друго мнение", а нещо по-различно от това, за което си писахме до тук.
За банковия служител може също толкоз да е неприятно и стресиращо да го навика кварталният пияница. Както и за касиерката да има проблем с "голяма сума пари".
Това е нещо съвсем различно от обсъжданото по-горе.
Нали точно това си говорим, че реакцията ще е "в зависимост от ситуацията", а реакция е и емоцията, и физиологичният отговор на организма.
Един служител може да е много стресиран и дори да се разболее днес, т.к. в банката Х го хокат, не го уважават, товарят го с несъществени задачи, не го ценят, не го канят на банкети. В банката У може и да не се стресира чак толкоз от същата на глед ситуация, т.к. там си е на мястото, разбира се колегите и шефа, когато имат проблеми, първата им цел е да ги решат, а не го нахокат.
В класа Х едно дете може да е подигравано редовно затова, че учи, да го наричат "зубър", "очилат хипопотам" и т.н. А попадайки в друго училище и клас на него да се гледа по коренно различен начин и прилежността му да се приема като позитив, пък очилата му никой и да не ги забелязва. Ами нормално е детето да реагира коренно различно в тези две коренно различни среди. Трябва да е емоционален дебил, за да не му пука.

Това е различно от обсъжданата тема. Ти говориш за конкретни черти и навици у даден човек.
 А в темата се разискват алтернативи на една задача, без да сме въобще наясно какъв е човекът и защо приема ситуацията различно от съучениците си, например.
Има "научаване" тъй, както има и "отучване". Цяла наука си е тази за навиците, подбудите, мотивите и поведението. Не е тъй просто. Хората не са камъни. Какви камъни? То и камъкът се променя във времето, пък какво остава за човека. Руши се, ако вали сняг и пече слънце, остава по-устойчив при постоянни условия. Всичко от така изброеното подлежи на промяна, обаче. 
...
И аз му погледнах профила на този автор.
Ами той споненава в един пост по друга тема, че го притесняват подигравките в бъдещ колектив. Което за мен говори, че има такива в настоящия. Но пак - това е просто една моя лична проекция въз основа на един твърде оскъден материал.

как би определила кога е проблем? когато не се впише дълго време в каквато и да е среда ? защото му е виновна? до кога е нормално да търси нова и различна среда ? ... на млад човек е добре да му се обяснят някои неща. Все пак всички колкото да сме различни от другите живеем в едно и също общество, в един сват и той хич не е голям.

О, той ще си постъпи в крайна сметка така, както си реши.
Лично аз анализи на никого не правя персонални. Няма и как. Към това и апелирам - да се избягва правенето на такива. Няма материал за това достатъчен просто.
Иначе ние тук между нас си приказваме по тема, която очевидно ни интересува. Автора не го обсъждам.
...
Знаеш ли, за правописа мога да споделя следното - имам познати доста деца сега, които с българския такъв се справят доста по-зле, отколкото с английския. Просто в училище имат  бройка часове английски доста повече. И пишат повече. Есетата ги почват на английски. По български само преразказват като папагали до 14 годишна възраст. И учат по едни остарели методи едни тромави излишни граматики, които не успяват да разберат и да приложат. Докато другата система, по чужд език, се оказва по-работеща и практична.