Публикувана: 13 апр. 2018, 21:40 ч.
Последно мнение: 27 апр. 2018, 10:38 ч.

Не ми се ходи на бал

13 158
156
1

1
...
4
5
6
...
11
Всички

# 60 17 апр. 2018, 10:44 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Judy в вт, 17 апр 2018, 10:40

.
Повечето хора употребяват епитети твърде емоционално. Това е често срещано при младите. И не е нищо, за което можеш с лекота да се захванеш и да дадеш насока на разсъжденията си за причините дадена ситуация да е еди каква си. А че има колективи, в които масата са си наистина кифли - има ги. Сега как е при автора това няма как да знам и не го обсъждам.

Не бих гадала в подобни случаи изобщо. Ситуацията изобщо не е "описана". Нито имате данни от кога, как и защо човекът се чувства по определен начин, нито сте запознати с каквито и да било реални факти. Аз - също, затова не го играя Маг еди-кой-си по 2-3 изречения. Големи грешки стават чрез ползването на подобен еднопластов и повърхностен подход. Въздържам се да ги правя.

ами аз това и казвам. не може по определенията в първото мнение да се направи извод .
не=о друго да казах
според мен не си особено консеквентна в отговорите .

# 61 17 апр. 2018, 10:46 ч.

Мнения: 24 467

И още нещо - ако мое дете не желае да отиде на бал и въпреки това ми е казало по-късно, след като съм платила каквото там са им събирали, по никой начин не бих го накарала да се чувства виновно за това. Парите са ми последната мисъл при това положение. Ако има обективна причина за решението си - ще го подкрепя и още как. Ако смятам, че не е обективна, просто бих споделила мнението си, но никога не бих го натиснала да ходи там, където не иска. Има хора плахи, колебаещи се, решаващи в последния миг. Може пък нещо да се е случило преди края на учебната година, което да е накарало човека да размисли, да вземе друго решение. Че коя съм аз, че да го насилва? Дала съм пари - дала. Голяма работа!

Цитат

според мен не си особено консеквентна в отговорите .

Нямам идея какво се има предвид с горното.
Ако касае моите отговори по темата - то те са само в една насока - човекът си знае дереджето и ако смята, че има достатъчно причини да не се чувства добре на някакъв си бал, то да не ходи на него е по-добре.
Не съм обсъждала твои отговори въобще.

# 62 17 апр. 2018, 10:48 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Judy в вт, 17 апр 2018, 10:46

Това и аз не бих направила, но не бих насърчила употребата на епитети спрямо другите деца и учителите.

Но пък и не видях някой да каза нещо за вина и натискане заради парите. както и да е .

# 63 17 апр. 2018, 10:50 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Judy в вт, 17 апр 2018, 10:46

...
Не съм обсъждала твои отговори въобще.

ок. определено тогава грешката е в моя прочит. да оставим тогава нещата така. аз нямам нищо напротив.

# 64 17 апр. 2018, 10:52 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Bandiera rossa в вт, 17 апр 2018, 10:48

Цитат на: Judy в вт, 17 апр 2018, 10:46

Преди да пиша, съм прочела темата.

Цитат

Едно е да решиш да не ходиш на бал и да предупредиш отрано родителите си, друго е да ги оставиш да се изръсят за вечерята, снимките и за каквото там още се събират пари (а сумите съвсем не са символични, даже напротив!) и накрая да се фръцнеш капризно "Няма да отида пък!". Поне за мен е крещяща липса на зрялост и отговорност, но за друг може да е признак на свободомислие, знам ли...

За мен вземането на подобно решение след като са платени парите може да си има съвсем обективна причина и въобще да не следва да се квалицира като "каприз".
Затова и тук бих се въздържала да коментирам поведението на абитуриента.
Лично за мен парите не биха били какъвто и да било фактор. Има хора, за които чисто финансово те не са въобще такъв по принцип. За мен би било важно да установя защо детето ми се чувства по този начин. И не бих повдигала изобщо въпроса за парите, за да не го карам да се чувства още по-зле. Без друго си има някакъв съществен проблем - със себе си ли било, с колектива ли било.

# 65 17 апр. 2018, 10:56 ч.

Мнения: 166

Направих си труда да разгледам мненията във форума на момчето - автор и той сам си го е казал в един от постовете си - има проблем с общуването.
Моят съвсем добронамерен и приятелски съвет е, ако четеш естествено, обърни си внимание. За повечето деца е трудно да споделят такива неща с родителите си, но за твое добро, намери смелост и го направи.
За мен лично проблемът е доста по-дълбок от това дали да отидеш на бал, или не. Това просто е резултат, от нещо друго. Да си асоциален изобщо не е за пренебрегване, има някаква причина да си такъв. Намери я, ако не знаеш ти самият каква е, и работи над нея. Ако се налага изпозвай и услугите на специалист. Пак казвам, това е абсолютно добронамерен и приятелски съвет, без да искам да те обиждам по някакъв начин.

# 66 17 апр. 2018, 11:02 ч.

Далече, далече
Мнения: 6 005

Той ще учи в чужбина, където ще учат студенти от много различни националности. Сред толкова много различни по манталитет хора, би трябвало да намери такива, с които да се чувства комфортно.

# 67 17 апр. 2018, 11:15 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Ангел Кьосев в вт, 17 апр 2018, 10:56

Направих си труда да разгледам мненията във форума на момчето - автор и той сам си го е казал в един от постовете си - има проблем с общуването.
...

Това е последица, не причина.
Simple Smile

Цитат

За мен лично проблемът е доста по-дълбок от това дали да отидеш на бал, или не. Това просто е резултат, от нещо друго.

Да де. Но проблемът може да е в самия човек, може да е в конкретното обкръжение, може да е комплексен. Няма как да знаем тук какъв е. То психолог да си - от една лична среща дори, ако си професионалист, изводи категорични не би си направил. Какво остава да прочетеш няколко изречения, написани анонимно във форум.

Цитат

Да си асоциален изобщо не е за пренебрегване, има някаква причина да си такъв.

Да имаш "проблем с общуването" и да си "асоциален" са доста различни неща. Имат допирни точки, но не се препокриват. Имам, например, едни редовни клиенти - затворници - доживотници. Прекрасно си общуват. Обожават да комуникират с най-разнообразни хора. Единият има литературни награди от затвора даже и като почне да говори, не му се затваря устата. Лее се реч. Разговорът с него е интересен. Но са си откровено "асоциални".
Да не омесваме нещата би било добре.
И аз имам проблеми с общуването. С някои хора и колективи. Relieved

Повечето хора всъщност реално са така. Само дето едни са наясно кога и защо се чувстват дискомфортно и избягват съответните ситуации, доколкото могат, други се учат, а трети не го съзнават въобще - усещат, че нещо им убива, ама натискат и напъват да се намъкнат в неудобните обувки, които не са техен размер и никога няма да бъдат.

Последна редакция: вт, 17 апр 2018, 11:30 от Judy

# 68 17 апр. 2018, 11:19 ч.

Мнения: 166

Да, но в животът не винаги имаш право на избор с кой да контактуваш и с кой, понякога се налага да се нагодиш според обстоятелствата.
Представи си, че в групата, в която му се падне да е в университета, няма човек с неговия мантилитет. както казваш ти. Това означава ли нови четири години той трябва да се чувства некомфортно и зле.
Ами с работата след време - ще сменя работно място след работно място, докато не си пасне с хората, а това може да не се случи и никога.
Просто трябва да се научи да се приспособява. Но аз продължавм да си мисля, че щом не може да го прави, значи той самият има някаква причина за това, точно тук е и разковничето. Трябва да работи над това нещо, просто трябва да го надмогне.

# 69 17 апр. 2018, 11:23 ч.

Мнения: 24 467

Естествено, но в този случай имаш право на избор. А когато имаш такова е нормално и да го реализираш според личните си емоции и разсъждения. А не според както си тече и накъдето си тече и те течението понесе.

Има хора, които не работят добре в колектив. Съответно има работа и за тях. И такива познавам. Не са иначе никак лоши. Комуникират дори доста добре и качествено, но с по-тесен кръг лица. С останалите се държат по-резервирано. Не живея принципно нито по-добре, нито по-зле от останалите.
Не мога да го ожалвам автора, при положение, че въобще не го знам какъв е и защо е такъв. Приспособяването е добре като умение, но само в определени граници. Когато се изроди в приспособенчество и стане основен начин на живот и себеизразяване в социума, то проблемът е много голям. За всеки случай е не по-малък от този на непластичния индивид. Натрупват се страхотни негативи, които рано или късно ще избухнат. Човек не е пластилин, все пак. И нагаждачеството не е панацея за всяка ситуация. Конкретно в случая къде трябва да му е границата ние тука няма как да сме наясно.

Последна редакция: вт, 17 апр 2018, 11:28 от Judy

# 70 17 апр. 2018, 11:28 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Zemfir@ в вт, 17 апр 2018, 11:02

не става така обаче. не е до хората. те са еднакви на всякъде. и ти си еднакъв на всякъде. ако си научен на даден подход то ще ти трябва да градиш база, за да се отучиш ... а това малко успяват сами. много силен характер се изисква и също много добра и реалистична самооценка . иначе трябва помощ

# 71 17 апр. 2018, 11:33 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Има много ненужен фатализъм в това какво "иска живота". От различните хора иска различни неща. Едни не могат едно, други могат, но не искат някои неща. Но по-важното е, че неумението, или не цененето, на нещо често върви с други умения и ценности, които компенсират "липсите".

Дори бих казала, че гимназист с ясна идея какво може и харесва /и обратното/ е в много добра позиция "в живота". А това, че няма проблем да си признае ограниченията и да си свери публично часовника, още повече. Или поне е в много по-добра позиция от връстник дето се "вписва" чудесно, всичко го харесват, но самият той е леко объркан, ако няма късмет и безличен. "Приспособяването" е индивидуално. А и къде да се впише? Към какво да се приспособи? Да се нагажда? Или да си намери средата, където може да е той?

# 72 17 апр. 2018, 11:37 ч.

Мнения: 24 467

Всъщност човек не е еднакъв на всякъде. Той е съвкупност от различни маски, играе различни социални роли на различните места. Може да е един в семейството си, коренно различен на работа, различен в клуба и на маса с приятели.

Скрит текст:

Синът ми смени 4 класа. В единия беше супер. Във втория се чувстваше ужасно. В третия беше инертен, безразличен. В четвъртия купонът бе на ниво и остана много доволен. Затова на бала си ще иде с кеф. А е все той, един и същ, уж човек. Тя и водата, казали са древните, е все една и съща, но и никога не е такава.

Ако има нещо устойчиво в човека, то това е темпераментът, обособен от биологията, от типа нервна система, която е вродена. Всичко останало - характер, черти, себеизява, поведение насаме или с други, е нещо, което не е така трайно и търпи промени. В един и същ момент дори то е различно в различните ситуации. Той се държи и се чувства различно, според основните си по-устойчиви характеристики и според конкретните условия на дадена среда, които могат да са доста различни.
В един работен колектив, например, определен човек може да е на мястото си, а в друг - същият той да се чувства изолиран и това да му създава неудобства. Затова си търси средата.
Ако обаче почти винаги не я намира, то е добре да поработи над себе си, с помощта на истински специалист, който би могъл да му е в помощ, опознавайки реално и обективно проблема му и насочващ го да търси и да намери решение за него. Стига самият човек да съзнава, че има проблем, който го фрустрира, създава му реални пречки и че се нуждае от целенасочена работа, за да го реши. Защото и един и същ факт може да окаже различно отражение върху различните хора - ще фрустрира едни, ще е безразличен за други и добре приеман от трети.

Скрит текст:

Близка моя роднина буквално мрази да посещава публични събития с много хора, събрани на едно място, разговори на висок тон, кръчми със силна музика. Жената има мигрена, която винаги я хваща на подобни места. В същото време е много общителна. Може да завърже разговор с почти всеки. Обича да седне някъде на тихо място и да си говори на теми, които я вълнуват с хора на нейната вълна. За нея би било мъчение да иде на банкет, което не я прави ни асоциална, нито дори човек с проблем. Просто не ходи на такива места. И не само, че не й тежи, а дори я облекчава това, че не е длъжна, като по соц- времената, да е на всяка цена "с групата" /както казват руснаците - "а мы с групой"/.
Други хора обожават банкети и само чакат да им се падне такава възможност. Това не ги прави по-социални от нея, т.к. пък познавам такава жена, която мило и драго дава да иде на банкет - да се напие, да се подруса по дансинга, да си намери нещо по-така.
Е какво сега, грешно ли е, че моята роднина не обича общи сбирки и дали трябва да се приспособява към такива, само и само да е с групата, ако и това да е живо мъчение за нея? Аз не мисля.

Последна редакция: вт, 17 апр 2018, 11:52 от Judy

# 73 17 апр. 2018, 11:47 ч.

Мнения: X

Цитат на: Bandiera rossa в вт, 17 апр 2018, 11:28

не става така обаче. не е до хората. те са еднакви на всякъде. и ти си еднакъв на всякъде. ако си научен на даден подход то ще ти трябва да градиш база, за да се отучиш ...

Просто трябва да си намери средата. Не е вярно, че хората са еднакви, нито пък че и ти си еднакъв с различните хора. В някои среди процъфтяваш, в други деградираш. В някои колективи кликваш като парче от пъзел, в други няма място за теб.

Младежът има време да се поочупи и да намери подходяща среда. Като си студент щеш не щеш се въртиш в казана с безброй запознанства и нови изживявания. Grinning

# 74 17 апр. 2018, 12:03 ч.

Мнения: 42 936

Наистина, хората не са еднакви - едни обичат книги, други спорт, на едни им харесва да друсат гьобеци, на други - да ходят на опера... Може да има някъде рядък екземпляр, който да обича всичко и всички и да се социализира еднакво добре навсякъде, но точно той би бил уникален и неповторим.

Препоръчани теми

Търся електронна книга - 40

Търся електронна книга - 33

💪"Игри на волята: България" - сезон 7 (2025) - тема 11 (17.11 - 23.11)

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 2 (11.09 - 18.09)

Причина:

Причина: