Фентъзи и фантастика - Тема 14

Тоя Хари Потър хич не можах да го прочета.
    
_________________________
Фентъзи романите имат сходство, може би защото заимстват от историята, митологията, приказките,
а интересните моменти в тях не са чак толкова много.
  Фантастиката е друга работа. Авторът трябва да може да погледне в бъдещето, иначе няма да ми е особено интересно. Това е според моите предпочитания, разбира се  .

Може би точно за да не я обвиняват в плагиатство, Джоан Роулинг обяви преди години, че не чете и не харесва фентъзи))) Заради такива изказвания и някакво усещане за превъзходство (което според мен тя има за себе си), Роулинг никога не би ми станала симпатична като човек, въпреки че ми харесва как пише.


Все трябва да е чела поне Толкин - той си е тяхна класика, а тя е учителка по литература...

Аз съм от тези, които харесват поредицата Хари Потър. Първите 2-3 книги ми стояха по-детски, но след това бяха съвсем прилични. Мисля, че това е било съзнателно търсен ефект. И може би, защото ги четох в зряла възраст, много по-интересни ми бяха образите на възрастните в романа - Снейп, Дъмбълдор, самият Волдемор и останалите Сириус Блек, Лупус. Хари и приятелите му си бяха просто деца, по детски наивни.
Като цяло обаче прочитането на поредицата ми достави огромно удоволствие.
Аз лично не разбирам противопоставянията на книги и автори. Няма такова нещо като най-добра книга, най-добър автор, останалите не струват. Ако трябва да изброявам книги, които са ме впечатлили по един или друг начин, ще запълня десетки страници с имена и дори ще бъдат от различни жанрове.

Аз съм гледала сериала, от любимите ми е, четох и първата книга- няма нищо общо, освен , че учат в Колеж за магьосници. Там правят магиите с комбинация на пръстите.

Абсолютно подкрепям, но си признавам, че Харито го четох съвсем наскоро. Бях чела някъде, че историите са съчинени за сина ѝ. Някак си книгите узряват заедно с децата, за които разказват. Първата книга е детска, докато последната засяга въпроси, които правят паралел с нацизма, расизма, антисемитизма и т.н. Все неща, които едно дете не може да осмисли. Или просто за мен се оказа невъзможно да обясня на едно 8-9 годишно дете.

Чак противопоставяния и аз не разбирам - другото е въпрос на вкус и лично усещане...

Така е - книгите порастват заедно с героите, но това е планирано отначало. Още в една от първите се споменаваше, че войната с предишния зъл магьосник (Гриндълуолд ?) съвпада с Втората световна - намек за връзка между двете и за това, че нещата тепърва ще стават сериозни.

А Азимов е преписвал от "Голем" на Майринк или директно се е обърнал към преданията на предците си за голема... За подводниците - да се върнем към Аристотел и така, до края на света...

Х.П. за мен има стойност основно като детски социален роман, не толкова като чисто фентъзи. Магията там е "патерица", която да компенсира една, да кажем, скапана, особено за децата, реалност (като феята -кръстница на Пепеляшка, бързоходните ботуши на Палечко, силата на Пипи и т.н.). Ако нямаше магия - романът щеше да е в духа на реализма, нещо като "Оливър Туист", "Дейвид Копърфийлд", "Без дом" и подобни, вероятно и без хепи енд (като "Вакантен пост").

Училището за магьосници, отделено от "светското" ежедневие е въплъщение на архетип, който е свързан по-скоро със западноевропейската традиция - пансионите, като наследници на религиозните училища.  В същото време Хогуортс е и място, в което младите умове да бъдат наставлявани от мъдри преподаватели, постигайки научна и социална хармония, някакво такова утопично място на култура и знание, като абатството Телем на Рабле, примерно. Идилична цел, поразклатена от реалността.
(В източноевропейската традиция такова детско сборище, дори с възвишена цел, е характерно по-скоро за сиропиталищата - примерно като детството на прогресора Максим на Стругацки.)

Уважавам Роулинг за това, че въпреки че направи и прави пари от "марката" ХП, от самото начало отказва да бъде свързвана навеки с него, т.е., творческите й амбиции са по-силни от финансовите такива.

Windekind, по-скоро за дъщеря й, най-голямата.

   Благодаря за тази част от поста!
Тъкмо си казах, че трябва пак да пробвам да прочета поредицата и се отказах.
Не харесвам книги, засягащи политически въпроси.
Харесвам такива с вечната борба между Доброто и Злото, Тъмната и Светлата страна, но без разни внушения. Даже по-скоро ми е още по-интересно, когато не е ясно дали добрите са добри и лошите лоши  .

  Сега започнах "Господарят Демон" на Зелазни. Супер добро начало. 

Сходства - не идентични сюжети. Има разлика. Действието се развива най-вече в колежа /училището/
и защитения район около .... по-статично е.

Ох, Господарят демон е изключително сладка книга, ще взема да я изровя за пореден прочит.

A Court of Frost and Starlight e излязла вчера

Мда, Господарят Демон - след Джак от сенките, май тя ми се нарежда по любимост от Зелазни

Не съм съгласна, действието се развива и на южния полюс и във Филъри ( което явно е "копирано" от Нарния). Освен колежа и хайде, че има магия - няма друго сходство. Както и написах- чела съм първата книга -затова и коментирах. Никъде не съм писала за идентични сюжети, че въобще го споменаваш.

Аз не коментирах книгата, смешно да коментираш нещо което не си чел - не смяташ ли?

При положение, че не си го изгледала сериала, не знам защо въобще коментираш, че има сходства с Харито. Смешно е да коментираш нещо, което не си и изгледал също. А и все пак това е тема за книги.