Важното е да имаш време и за релакс и за семейството си. Поне за мен е било винаги така.
Тук развенчаваме митове явно.
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Ама, то си е така, като работиш самостоятелно няма работно време, защото играта не е как да излъжем началника и системата, а как да направяим повече и по-добре нещата! Часовете си ги броят тези, които чакат часовникът да покаже края на работното време и да приключат.
Но и тая работа, дето я описва Елена е ала-бала. Иначе е хубава мечта, новата мантра.
Но и тая работа, дето я описва Елена е ала-бала. Иначе е хубава мечта, новата мантра.
Ами, сори, ама като те чета, все едно гледам филмче от Травъл чанъл - там някакви хора са решили, че са бачкали не знам колко здраво, за да се пенсионират рано. Обаче те са като за филмчета, в действителност населението бачка, та пушек се вдига и само си мечтае да се преструктурира за децата, иначе нямаше да има толкова голям пазар за бавачки и детски заведения. Все пак става въпрос за икономика.
Ами, сори, ама като те чета, все едно гледам филмче от Травъл чанъл - там някакви хора са решили, че са бачкали не знам колко здраво, за да се пенсионират рано.
Аз въобще за пенсия не мисля, нещо грешно си ме разбрала. Доволна съм много от всичко, което постигнах преди да ми се разбута рахата от голямата отговорност, която са децата и цялата грижа по тяхното отглеждане, която - макар и като работещ родител - пада основно на мен и на мъжа ми. В резултат, сега не съм във филма на Сирената "без мен и домакинско-обслужващ потоп", а успявам да надграждам, да балансирам: в някои дни добре, в някои не, но средно погледнато няма застой. Да си гледам детето отдадено и отговорно не ми е спънка да си движа кариерата, макар и нито едното да не е 100 процентово перфектно по нечии стандарти. Никой от нищо не страда. Това е. Като седна да мечтая за пенсия, пиши ме бегала от играта на интересния живот.
Хубаво, пенсионирай се! Чакаме да почерпиш!
Всъщност и да можех, нямаше да искам, защото ми харесва това, което правя и искам да го правя дълго и успешно. Мерак за пенсиониране има човек, когато се е изхабил, което си намирисва на депресия, ама някак не върви да кажеш, че си депресиран и изтощен и ти е писнало от всичко. И като стана въпрос в темата за успешните хора, май от известните успешни, никой не се пенсионира, макар да има милиони, а си бачка до последно, както казват актьорите - пет минути след смъртта си, те още са на сцената.
Всъщност и да можех, нямаше да искам, защото ми харесва това, което правя и искам да го правя дълго и успешно. Мерак за пенсиониране има човек, когато се е изхабил, което си намирисва на депресия, ама някак не върви да кажеш, че си депресиран и изтощен и ти е писнало от всичко. И като стана въпрос в темата за успешните хора, май от известните успешни, никой не се пенсионира, макар да има милиони, а си бачка до последно, както казват актьорите - пет минути след смъртта си, те още са на сцената.
Човек обичайно се наслаждава на плодовете на труда си, докато създава други плодове с труда си. Сега не се казва "писна ми", а "ще устискам още няколко години, за да натрупам, за да се пенсионирам". Иначе звучи лузърско. Самата мисъл "мога да си позволя да се пенсионирам след две години" вече намирисва, защото човек е правил сметка колко време и пари му трябват, за да се пенсионира в трудоспособна възраст. Има едни такива неща, които се промъкват през разни ключови фрази.
На 37 човек да мечтае за ранна пенсия е съвсем клиничен случай.
На 37 човек да мечтае за ранна пенсия е съвсем клиничен случай.
Цитат:
"Поеми си въздух... Ще бъдеш майка цял живот. Научи го на важните неща, на истинските неща: да скача в локвите, да наблюдава животинките, да целува нежно и да прегръща силно. Не забравяй никога онези прегръдки и никога не отказвай да го прегърнеш: възможно е след няколко години прегръдките, които ти липсват, да са точно тези, които не си му дала. Казвай му, че го обичаш всеки път, когато го мислиш. Остави го да фантазира, и ти фантазирай с него. Не го оставяй да плаче, плачи заедно с него. Стените може да бъдат боядисани отново, предметите се чупят и се подновяват непрестанно: от виковете на мама ще боли винаги.
Чиниите може да измиеш по-късно, докато ти чистиш... той расте. Той няма нужда от много играчки. Работи по-малко, обичай повече, и най-вече, Дишай.
Ще бъдеш майка цял живот... То ще е дете само един път....."
"Поеми си въздух... Ще бъдеш майка цял живот. Научи го на важните неща, на истинските неща: да скача в локвите, да наблюдава животинките, да целува нежно и да прегръща силно. Не забравяй никога онези прегръдки и никога не отказвай да го прегърнеш: възможно е след няколко години прегръдките, които ти липсват, да са точно тези, които не си му дала. Казвай му, че го обичаш всеки път, когато го мислиш. Остави го да фантазира, и ти фантазирай с него. Не го оставяй да плаче, плачи заедно с него. Стените може да бъдат боядисани отново, предметите се чупят и се подновяват непрестанно: от виковете на мама ще боли винаги.
Чиниите може да измиеш по-късно, докато ти чистиш... той расте. Той няма нужда от много играчки. Работи по-малко, обичай повече, и най-вече, Дишай.
Ще бъдеш майка цял живот... То ще е дете само един път....."
Много дрън дрън означава логорея.
Човек е устроен да иска още и още.Да не е доволен от което има.Така се движи напред.То принципно мързелът движел техническия прогрес ,но освен него има и други движения напред.Иначе да сме в пещерите още.
А гледането на деца е тежка работа и непризната.Но за радост етап в живота.И внуците ми тръгнаха на ясла на 18 месеца ,малко се тревожех ,но са добре развити деца.Частна ясла да уточня , решението на родителите е без коментар от мен,тайно ми се щеше още малко у дома ,но моите пък на 3 тръгнаха на градина както всички деца тоогава.Та нямам право да съдя или хваля ,всеки сам решава и когато идва отвътре и не тежи,е винаги правилно.
Някои жени не искат деца въобще ,щом така се усещат-нека е така.Следих темата с интерес и харесах мнения и от двете страни.
Кой колко е успял-уважавам стремежа.
Човек е устроен да иска още и още.Да не е доволен от което има.Така се движи напред.То принципно мързелът движел техническия прогрес ,но освен него има и други движения напред.Иначе да сме в пещерите още.
А гледането на деца е тежка работа и непризната.Но за радост етап в живота.И внуците ми тръгнаха на ясла на 18 месеца ,малко се тревожех ,но са добре развити деца.Частна ясла да уточня , решението на родителите е без коментар от мен,тайно ми се щеше още малко у дома ,но моите пък на 3 тръгнаха на градина както всички деца тоогава.Та нямам право да съдя или хваля ,всеки сам решава и когато идва отвътре и не тежи,е винаги правилно.
Някои жени не искат деца въобще ,щом така се усещат-нека е така.Следих темата с интерес и харесах мнения и от двете страни.
Кой колко е успял-уважавам стремежа.