Тц, не е това определението за логорея.
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Ще направя рязък завой обратно към оригиналната тема. Успяла или не, ето един списък от жертви, които съм правила, за да вървя по тракторията си, на прима виста. Нито едно от тези неща не ми липсва, нито съм го усетила като огромна загуба:
Скрит текст:
На никой не съм си продавала душата. Връзки нямам. Родена съм в семейство на двама висшисти, в краен Софийски квартал, от 4 годишна съм на детска градина, квартално училище и обществена (макар и елитна) гимназия. И майка ми, и баща ми работеха и още работят. Никога не ми е липсвала грижа и внимание от тях. Нямам тръст фонд. Няма да се пенсионирам скоро. - В гимназиалните години, учех яко и работех след училище. Събраните пари влагах в учебници за САТ, такси за изпитите. На уроци не съм ходила, родителите ми имаха някаква бегла представа какво преследвам, но дори и не говорят английски. Не ходех на всеки купон, на който ми свирнат. Програмата ми беше училище, спорт, работа, учене. Понякога в различен ред. Веднъж-два пъти седмично блеене след часовете из центъра, кинце, кафенца и тн. Не съм си губела времето в драма дали съм популярна или харесвана. Имах приятели, гадже някакво. Не ми бяха центъра на живота. Резултат: 99 перцентил по математика, 95 перцентил по английски, над 90 прецентил по биология, писане и вече не помня кво беше третото. Май анализ. Резултат: три оферти за пълни стипендии в САЩ от по 35К на година, за 4 години. А и жертва има: отказах пълна стипендия от АУБ, а ако не бях, можеше да станем бфф със Сирената.
- В студентските години, отново здраво учене, работа на 3 места не толкова заради парите (стипендията покриваше наистина всичко), а за опит, връзки, трупане на най-различни умения. Много ценни препоръки насъбрах. Яко купони, пътуване, забавления. Жертви не мога да се сетя, главно сън може би. Кой ти имаше време да спи. Летата яко работа, по седмица на море с компания и това беше.
- 10-те години между 20 и 30: лични жертви не знам, не мога да се сетя за големи. Никакви май. Работа, забавления, порядъчна доза лутане из дебрите на най-различни връзки, няколко сменени работи, квартири. Откази за работа, последвани от успехи и т.н. Като жертва може да се отрече окончателното решение да се установя толкова далеч от родителите си и останалите роднини. От друга страна, не се самоизтезавам по въпроса, защото имаме прекрасни отношения и във всичко са били винаги зад мен, безрезервно. Същото не може да се каже за всички хора, живеещи в един апартамент с майка си.
- Една голяма жертва направих професионално. За да мога да следвам докторат вечерно и за да създам семейство, се задържах 6 години на работа, която бях надраснала значително по-рано; даде ми лежерност и комфорт на работното място, който инвестирах на други фронтове. Тази жертва вече ми се отплати тройно и петорно. Тогава определено го приемах като голям компромис.
- След детето. Най-голямата жертва: изтрих си ФБ, Инстаграм и прочие социални медии преди година. Отпушиха ми се по 2 часа на ден, без преувеличение, и адски много емоционална енергия влагана в пълни глупости.
- В студентските години, отново здраво учене, работа на 3 места не толкова заради парите (стипендията покриваше наистина всичко), а за опит, връзки, трупане на най-различни умения. Много ценни препоръки насъбрах. Яко купони, пътуване, забавления. Жертви не мога да се сетя, главно сън може би. Кой ти имаше време да спи. Летата яко работа, по седмица на море с компания и това беше.
- 10-те години между 20 и 30: лични жертви не знам, не мога да се сетя за големи. Никакви май. Работа, забавления, порядъчна доза лутане из дебрите на най-различни връзки, няколко сменени работи, квартири. Откази за работа, последвани от успехи и т.н. Като жертва може да се отрече окончателното решение да се установя толкова далеч от родителите си и останалите роднини. От друга страна, не се самоизтезавам по въпроса, защото имаме прекрасни отношения и във всичко са били винаги зад мен, безрезервно. Същото не може да се каже за всички хора, живеещи в един апартамент с майка си.
- Една голяма жертва направих професионално. За да мога да следвам докторат вечерно и за да създам семейство, се задържах 6 години на работа, която бях надраснала значително по-рано; даде ми лежерност и комфорт на работното място, който инвестирах на други фронтове. Тази жертва вече ми се отплати тройно и петорно. Тогава определено го приемах като голям компромис.
- След детето. Най-голямата жертва: изтрих си ФБ, Инстаграм и прочие социални медии преди година. Отпушиха ми се по 2 часа на ден, без преувеличение, и адски много емоционална енергия влагана в пълни глупости.
Да, да, знам, аз не съм от красивите и успелите! поне си научила една научна думичка - логорея. Жалко, че ако те питам какво означава, ще го препишеш от гугъл.
Е и ти с това пенсиониране, поне няма да съм сама в депресията.
Браво Еленна, адмирации.
Браво Еленна, адмирации.
То хубаво работа, признание и успехи, но друго си е да си свободен, да пътуваш и да се наслаждаваш на внуци и спокойствие. А нелуд бач като хамстер в колело до 70 и планиране на погребение след това
Виж, планирането на погребение си е нещо доста прагматично, ако трябва да сме честни. Наскоро усетих какво се стоварва върху роднините, освен огромната загуба.
А иначе, искрено се надявам за съм жива и здрава и на 70 и на 90. Не планирам да работя със сегашните темпове, но и не виждам как неща, които цял живот са ме вълнували, ще ми се изпарят. Само дано не ме хване деменция.
А иначе, искрено се надявам за съм жива и здрава и на 70 и на 90. Не планирам да работя със сегашните темпове, но и не виждам как неща, които цял живот са ме вълнували, ще ми се изпарят. Само дано не ме хване деменция.
чудя се къде е бате Енчо?
някои деца много искат да пишат музика, но не знаят нотите, само ги подозират
моля да ме извините за спама:)
някои деца много искат да пишат музика, но не знаят нотите, само ги подозират
моля да ме извините за спама:)
Ко речи?
И аз като Боряна уважавам стремежа към успеха, но не и злобните критики - тя ходи на работа, значи не готви и не възпитава децата си.
Няма да се пенсионирам никога, с моята професия стига да си с акъла си можеш да си работиш.
Таблети и телефони и компютър разрешавам на децата си. Аз също релаксирам с вас пред компютъра и не виждам нищо лошо в това.
Няма да се пенсионирам никога, с моята професия стига да си с акъла си можеш да си работиш.
Таблети и телефони и компютър разрешавам на децата си. Аз също релаксирам с вас пред компютъра и не виждам нищо лошо в това.