Като ви чета какво пишете за корпорации, кариерно усъвършенстване, задълбаване в даден клъстър, фирмени политики и т. н. все едно чета учебник по математика за горен клас - дивя се какви неща имало по света и хората какво си мислят 😂. Просто това не са неща, които някога може да ме заинтригуват. Имам ли достатъчно пари и не се ли претоварвам в работата съчетано с повечко свободно време съм постигнала целта си. Важно ми е семейството, приятелите, личната свобода, работата е просто за едните пари без емоционален ангажимент. Имам една позната, едновремешна приятелка, която ми стои още във фейсбука. Та тя е контролер (не знам така ли се казва правилно, завършила е икономика, счетоводство и контролинг в чужбина). Та тази девойка/жена живее работата си. Толкова е вдъхновена и постоянно поства някакви екзалтирани коментари за презентации, уъркшопове, кариерно развитие, някакви техни си гурута, които ходи да слуша на нещо като лекции... Винаги като я чета си мисля "тая е мръднала и е хахо" 😂
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
А, това е феномен от 21 век. Понякога владеенето на правилния жаргон може да доведе до 10Х доходи. Е, ще трябва да се примириш, че за околните ще мязаш на умопобъркан, но е сравнително малка цена. Та там вече е умнокрасивата ниша, Тайландите, леката маниакалност на битието.
Оттам идва и омразата към привидната скука на "отчаяните домакини" - то като си в манийна фаза, всичко останало ти се вижда недостатъчно стимулиращо. А всъщност не се знае кой е отчаян и депресиран и кой е боднал китката зад ухото в някаква форма.
Оттам идва и омразата към привидната скука на "отчаяните домакини" - то като си в манийна фаза, всичко останало ти се вижда недостатъчно стимулиращо. А всъщност не се знае кой е отчаян и депресиран и кой е боднал китката зад ухото в някаква форма.
Икономиката е математика, а и човек като е запознат с икономическата материя и като терминология, мисли в тези категории. За теб явно работата е средство за купуване на свободно време и да си фри от началници и срокове. Има хора, които живеят с работата си и дори да не е работа, живеят с нещата, които са им интересни, включително това може да е хоби.
Признавам, на мен ми се работи, защото ми харесва и ми харесва и в един момент резултатите от общата работа се виждат (по-често се чуват, но и се виждат
) Сигурно и аз сега звуча като хахо, но почивката ми е важна дотолкова, доколкото е физиологично и психически необходима. Не чакам да приключа работа, за да имам свободно време и да съм фри. До голяма степен работата ми е и творческа, защото повечето материали си ги правя сама и ги модифицирам според особеностите на детето/човека, с когото работя. Ако интересът на някое дете са принцесите от Леденото кралство, значи винаги ще има по нещичко за някоя от тях в задачите. Ако е на 4 ще е котето Кити, ако е на 8 ще е някой спорт.
Признавам, на мен ми се работи, защото ми харесва и ми харесва и в един момент резултатите от общата работа се виждат (по-често се чуват, но и се виждат
) Сигурно и аз сега звуча като хахо, но почивката ми е важна дотолкова, доколкото е физиологично и психически необходима. Не чакам да приключа работа, за да имам свободно време и да съм фри. До голяма степен работата ми е и творческа, защото повечето материали си ги правя сама и ги модифицирам според особеностите на детето/човека, с когото работя. Ако интересът на някое дете са принцесите от Леденото кралство, значи винаги ще има по нещичко за някоя от тях в задачите. Ако е на 4 ще е котето Кити, ако е на 8 ще е някой спорт.
Ако нямаше кой да ме дърпа и да трябва да присъствам, моята работа е такава, дето може човек да си я чепка и по 12 часа на ден, без пенсиониране. Та не е до нежелание да се работи.
По-скоро е до безкрайната мъка да съчетаваш 1. работа 2. деца. Самото съчетаване си е огромна задача, която прави задачи 1 и 2 още по-тежки. Защото в някои случаи не се съчетават.
По-скоро е до безкрайната мъка да съчетаваш 1. работа 2. деца. Самото съчетаване си е огромна задача, която прави задачи 1 и 2 още по-тежки. Защото в някои случаи не се съчетават.
При теб е друго. Работиш творчески с деца, явно ти е приятно и ти доставя удоволствие. Освен това вероятно сама си си шеф, в смисъл вероятно имаш логопедски кабинет и в този смисъл свобода. При такива условия разбирам ангажираност, отдаденост и т. н. Но в някакви полуреални, полувиртуални корпорации, където се съревноваваш с всякакви психари и драпаш със зъби и нокти, доказаш се, изперкваш и ставаш едва ли не сектант, това не го разбирам и ми е противно.
Мда, и точно в горната ситуация има максимален контраст между "офиса" с неговите игри на тронове и "мусаката и легена", където по презумпция няма толкова адреналин, комбинативност...а може би гроздето е кисело? Щото има филм Отчаяни Домакини, но има и филм Office Space, който също е култов.
във всеки случай има полза от това, че съм изгледала с моите деца всички популярни анимационни филмчета. Спондж Боб форевър, Междузвездни войни, Трансформърс, Айрън мен и т.н. форевър! И с онези, малките скейтбордчета мога да играя!
Да, не искам да съм наемен работник в някй логопедичен център и всичко, което правя да се окаже собственост на центъра. В този смисъл съм стисната, защото повечето материали, повишаване на квалификацията, подход и усилия са от мен, а не от собственика на центъра. Твърде стара съм да се хващам на такива въдици.
И с онези, малките скейтбордчета мога да играя!Да, не искам да съм наемен работник в някй логопедичен център и всичко, което правя да се окаже собственост на центъра. В този смисъл съм стисната, защото повечето материали, повишаване на квалификацията, подход и усилия са от мен, а не от собственика на центъра. Твърде стара съм да се хващам на такива въдици.
работата е просто за едните пари без емоционален ангажимент.
Сирен, продължаваш да противопоставяш домакиня-майка с офис-кариера. Има и средни варианти: работа от къщи; консултантски дейности; разработен софтуер, който си работи за теб и т.н. Бъдещето ще е home office, просто по-бавно ще навлезе в България.
Между другото, на мен ми е омръзнало да се сравняват плюсовете на "успелите кариерно" само с минусите на "останалите у дома". Защо не поговорим за негативите - кажете си за загубените в гадно пътуване часове, овъртайма, преумората, други пропуснати възможности, защото сте се закопали на едно място (което може да е по-затъпяващо от седенето у дома)...и тогава отсреща да ви посрещнем с "ами то това си е вашият избор".
В смисъл, BCN нищо не казва за многото часове пред компа, чакането за някоя тежка задача да се преточи, макар че почва да се подразбира кога прави постпродукция и виси в БГ Мама през това време.
В смисъл, BCN нищо не казва за многото часове пред компа, чакането за някоя тежка задача да се преточи, макар че почва да се подразбира кога прави постпродукция и виси в БГ Мама през това време.
В смисъл, BCN нищо не казва за многото часове пред компа, чакането за някоя тежка задача да се преточи
Ти се фокусира върху работата ми пред компютъра макар да казах, че драматургията ме ангажира повече. Не стоя пред компютъра повече от необходимото. През повечето време чета и разкадровам. Минуси не виждам. Ето, станах преди малко, ще се помотая из къщи, после ще отида при един монтажист да видя какво е сътворил, ще поработим малко, после ще отида на кино или театър, ще се видя с приятели след това, ще финишираме в някой бар и ще си прекараме много хубаво.
В смисъл, BCN нищо не казва за многото часове пред компа, чакането за някоя тежка задача да се преточи
Нито потвърждавам, нито отричам.
Въпросът е, че аз съм си висяла пред компа за кеф и нямам претенции за някакъв мега-активен живот като на филм. Докато BCN има претенции за някакъв доста колоритен живот, но пак е в Бг Мама, което е смешно, защото аз съм многодетна майка, а той - звезда в звезден сектор. Та има качествена разлика между неговото и моето висене. Аз поне си изгледах децата, което си е постижение.